Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
Гр. Велико Търново, 28.06.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в
публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при участието на секретаря
Анита Бижева, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражданско дело № 1532 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоначално обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата П.А.С., чрез пълномощника си адвокат Х.В.
твърди в исковата си молба, че от 10.09.2018г. работела по трудов договор при
ответника на длъжност „учител по английски език”. На 15.02.2019г. й била
връчена Заповед № 934 от същата дата, с която било прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ. Ищцата счита заповедта за
уволнение за незаконосъобразна. Излагат се съображения, че уволнението й по чл.71,
ал.1 от КТ е незаконно, тъй като
прекратеният трудов договор не бил със срок за изпитване, а такъв за
неопределено време. Моли съда да признае
уволнението му за незаконно и да го отмени; да я възстанови на предишната
работа, както и да осъди работодателя да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа след уволнението за два месеца в размер на 6114.90
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Средно училище „БАЧО КИРО” ООД, гр. Павликени,
чрез пълномощника си nnn оспорва
исковете. Не оспорва факта на прекратяване на трудовото правоотношение, но
счита, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, налично било
основанието на чл.71, ал.1 от КТ – изрична валидна уговорка за изпитване за
срок от 6 месеца в полза на работодателя, използвана от последния преди
изтичането на този срок. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските по делото.
Съдът след като изслуша доводите на страните и прецени
събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено
следното и достига до следните правни изводи:
Ищцата е работила по трудов договор № 2045-246/10.09.2018г.
на длъжност „учител по английски език”, с място на работа – СУ „Бачо Киро”
гр.Павликени. Договорът е сключен до приключване на учебните занятия на
учебната 2018/2019г. В т.5 и т.6 от договора страните са уговорили срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, както и изрично е посочено, че
договорът се сключва на основание чл.70, ал.1 от КТ.
На 25.09.2018г.
страните са сключили допълнително споразумение към горния трудов договор, в
което са се споразумели за следните изменения: договорът е сключен за
неопределено време. В допълнителното споразумение № 61/25.09.2018г. е посочено,
че то е неделима част от трудовия договор № 2045-246/10.09.2018г.
На 28.01.2019г. страните са сключили допълнително
споразумение към горния трудов договор, в което са се споразумели за следните
изменения: основно трудово възнаграждение 935 лв., изменено е и по отношение на
допълнителните възнаграждения. В допълнителното споразумение № 715/28.01.2019г.
е посочено, че то е неделима част от трудовия договор № 2045-246/10.09.2018г.
Със заповед № 934/15.02.2019г. на директора на СУ
„Бачо Киро” гр.Павликени, считано от 18.02.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, като мотиви за заповедта са посочени: на основание
чл.71, ал.1 от КТ и в уговорения срок за изпитване.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен
месец, предхождащ уволнението е в размер на 1019.15 лв.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда е
предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно
и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Уговорката за изпитване може да се направи както при сключване на
трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов
договор. В последния случай обаче това обстоятелство трябва да бъде изрично
посочено. “Верижни” договори със срок за изпитване са недопустими, дори и
общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6 месечен
срок. За една и съща работа страните могат да сключат само един такъв договор.
Следователно, в случай, че между работодателя и
работника, респ. служителя е
съществувало трудово правоотношение, при възникване на което в трудовия договор
е била уговорена клауза за изпитване и срокът за изпитване е изтекъл, като трудовото
правоотношение не е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ и
договорът се е трансформирал в окончателен, то за същата работа между същите
страни е недопустимо отново да бъде въвеждана клауза за изпитване. Това е така,
тъй като срокът за изпитване се въвежда, за да може страната, в чиято полза е
уговорен, да прецени дали работникът се справя с възложената работа, като в
случай, че е уговорен в полза на работодателя, то той да прецени дали
работникът/ служителят притежава необходимите качества за изпълнение на
работата, дали е подходящ за тази длъжност. В случай, че този срок е изтекъл и
договорът не е прекратен едностранно от страната, в чиято полза е уговорен
срокът, то следва да се приеме, че тази страна се е съгласила, че работникът е
подходящ за изпълнение на тази работа.
Срок за изпитване може да се уговори както при
сключване на договор за неопределено
време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на
трудовия договор е без значение за действителността на клаузата за изпитване. Същевременно,
за да възникне валидна уговорка за изпитване, в съдържанието на трудовия
договор, освен задължителните реквизити по чл.66, ал.1 от КТ, следва по ясен и
недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване
- т.е. да се отрази цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1
от КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на нормата. В този
смисъл е и съдебната практика по тези дела. С оглед изложеното, няма законова
пречка, ако работодателят прецени, че работникът не е показал резултати в
работата си, които да го правят годен за заемане на конкретната длъжност, да
предприеме действия по едностранното
прекратяване на сключеният между страните трудов договор на основание
чл.71, ал.1 от КТ, стига това е сторено в рамките на 6-месечния законов срок, в
който такова прекратяване е допустимо без да се дължи предизвестие.
В случая трудовият договор е сключен на 25.09.2018г.,
като същия съдържа валидна уговорка за 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ на 15.02.2019
година, считано от 18.02.2019г. При това положение, прекратяването е извършено
в рамките на действието на 6-месечния срок за изпитване и това прави
извършеното уволнение законосъобразно, при настъпване на последиците от
разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ.
Дори да се приеме, че още при сключването му между
страните трудовият договор от 25.09.2019г. е бил безсрочен такъв, а не за
определен срок, срокът за изпитване може да се уговори, както се посочи по
-горе, както при сключване на договор за неопределено време, така и при всички
видове срочни трудови договори. Поради това и съдът не възприема изложените от
ищеца чрез процесуалния му представител доводи за нищожност на уговорката за
изпитване.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че
уволнението на ищцата е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл.
344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид изхода на делото по главния иск – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът приема, че и иска
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност и този с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника заплащане на разноски за адвокатското възнаграждение, в размер на 1300
лв.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението, по Заповед № 934
от 15.02.2019г. на директора на СУ „Бачо Киро” гр.Павликени за незаконно и
неговата отмяна, предявен от П.А.С. с ЕГН ********** ***, против
СУ „Бачо Киро” гр.Павликени, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „учител по английски език” с място на работа СУ „Бачо
Киро” гр.Павликени, предявен от П.А.С. с ЕГН ********** ***, против
СУ „Бачо Киро” гр.Павликени, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.С. с ЕГН **********
***, против СУ „Бачо Киро” гр.Павликени, иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане
обезщетение, за времето през което е останала без работа поради незаконното
уволнение в размер на 6114.90 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА П.А.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на СУ
„Бачо Киро” гр.Павликени, сумата 1300 лв. /хиляда и триста лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: