Присъда по дело №2072/2008 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД №2072/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия А.Н.Т. *** дол за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.1 ,т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 26.01.2007 г. в с.Тополи дол при управление на  МПС - лек автомобил „Тойота Корола” е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; Чл.21, ал.1 от ЗДП: ”При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост 50 км/ч в населено място за пътно правозно средство категория „В”; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП - Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.Т. *** дол, изразяваща се в счупване на тялото /диафизата/ на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник.

Против подсъдимия А.Н.Т. е повдигнато обвинение и за това, че за времето от 20.01.2007 г. до 26.01.2007 г. в с.Тополи дол си е служил с контролни знаци – рег. Табела № РВ 1419 ХК, издадени за друго МПС – лек автомобил „Застава Юго”, чрез управление с посочената табела на бракуван лек автомобил „Тойота Корола” с двигател 4К5770 и рама JT1L0KE7000584777 – престъпление по чл.345 от НК.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият А.Т. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

В края на 2006 г. подсъдимият А.Т. закупил бракуван лек автомобил „Тойота Корола.

На 20.01.2007 г. в с.Тополи дол, където живеел подсъдимият Т. поставил на закупения бракуван автомобил регистрационна табела, издадена за друго МПС – лек автомобил „Зстава Юго” с рег. №РВ 1419 ХК, също закупен от него с намерение да ползва бракувания автомобил за риболов.

На 25.01.2007 г. подсъдимият Т. се срещнал със свидетелите И.Т. и П.П. – негови съселяни в центъра на с.Тополи дол. След като изпили по една бира в селото решили да отидат до близките села, където да посетят  други заведения. С лекия автомобил „Тойота Корола” с поставени контролни значи предназначени за друго МПС, управляван от подсъдимия Т., компанията обиколила околните на с.Тополи дол села. Тъй като не намерили отворено питейно заведение подсъдимият Т. и свидетелите Т. ***. Там престояли до около 03,00 часа на 26.01.207 г., след което се върнали в с.Тополи дол. Когато пристигнали в селото двигателят на автомобила изгаснал. След като свидетелите Т. и П. бутнали колата двигателят отново запалил. След това тримата поели към гр.Съединение., като свидетелят П. се возил на предната дясна седалка на автомобила до водача Т., а свидетелят Т. седял на задната седалка. Около 03,30 часа автомобилът, управляван от подсъдимия се движел по главен път в с.Тополи дол по посока с.Черногорово. Времето било дъждовно, а видимостта намалена, в рамките на осветения пътен участък от фаровете на превозното средство. Подсъдимият шофирал със скорост от около 68-75 км/ч в населеното място, въпреки крайно неблагоприятните условия, в частност лошата пътна настилка, осеяна с дупки. Вследствие на неравностите на пътното платно и скоростта на движение, при навлизане в пътен участък с дупки по пътното платно, автомобилът станал неуправляем, разлюлял се. Водачът загубил контрол върху управлението и на изхода на селото, пред крайпътна къща се ударил с предната челна лява част в ел. железобетонен стълб от преносната ел.мрежа на селото.

При станалото ПТП свидетелят Т. получил тежки увреждания. Свидетелят П. също получил леки наранявания.

След тона свидетелят Т. отишъл при свой познат – Георги Боев, който откарал пострадалите в МБЛ АД Пазарджик. Подсъдимият, заедно със вой познат – свидетелят С.А. изтеглили катастрофиралия автомобил с помощта на трактор до стопанския двор в с.Тополи дол.

За изясняване на случая дежурна група посетила местопроизшествието, при което бил извършен оглед на мястото и на лекия автомобил „Тойота Корола”.

От удостоверение на ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” е л.а. „Тойота Корола” с двигател 4К5770 и рама JT1L0KE7000584777 е имал рег. №РВ 1437 А за времето 06.11.1992 г. – 06.08.2002 г., след това е издаден нов рег. №РВ 0032 АМ и е регистриран на КФ „Попов – Тодоров” гр.Пловдив. На 28.12.2006 г. автомобилът е бил бракуван от последния собственик Димитър Благоев.

Лек автомобил „Застава Юго” е рег. с рег. №РВ 1416.9 ХК, като собственост на С. Станчев Ф. ***.

От удостоверение то ОД на МВР Пазарджик се установи, че подсъдимият А.Т. е неправоспособен водач.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза се установи, че вследствие на възникналото ПТП на И.Т. е причинено изразяваща се в счупване на тялото /диафизата/ на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

За изясняване на причините за възникването на ПТП е назначена и изготвена автотехническа експертиза, от заключението, на която се установява, че управлявания от подсъдимия л.а. „Тойота Корола” е бил технически неизправен. Низправни са били амортисьорите, чието предназначение е да погасяват появяващите се люлеения на лекия автомобил от неизправностите на пътното платно. Видно от заключението, непосредствено преди ПТП скоростта, с която се е движел автомобила е била 68-75 км./ч. В момента на удара скоростта на движение на автомобила е била 60 км/ч. Валяло е дъжд, водачът е управлявал при намалена видимост и ограничено в рамките на осветения от фаровете пътен участък. Предотвратяването на ПТП е било възможно при условие, че лекият автомобил е бил технически изправен и при конкретните пътни и метеорологични условия, водачът е управлявал със скорост около 40-50 км/ч. 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Т., С.А., П.П., С.Ф., автотехническата, химическата и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

От заключението на автотехническата експертиза се установи, че управляваният от подсъдимия лек автомобил е бил технически неизправен и техническо му състояние е една от причините за настъпилото автопроизшествие същото представлява нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП изискващща движещите се по пътя превозни средства да са технически изправни.

Скоростта на движение на автомобила  непосредствено преди удара е била 68-75 км/ч.

Не се спори по делото, което категорично се установи от показанията на всички свидетели, че ПТП-то е станало в населено място.

Следователно нарушаването от подсъдимия на правилото за движение на чл.21 от ЗДП е станало причина за пътнотранспортното произшествие. Същият се е движел с неразрешена скорост в населено място, а именно 68-75 км/ч, при разрешена 50 км/ч, при която е било възможно предотвратяването на ПТП. Затова не е могъл да реагира за ефективно спиране и предотвратяване на удара, тъй като е загубил контрол над управлението на МПС.

Установи се категорично, че подсъдимият е избрал скорост по висока от разрешената от 50 км/ч в населеното място за съответната категория В, на управлявания лек автомобил и това нарушение на чл.21 от ЗДП е в причинна връзка с настъпилите последици. Била е нарушена и разпоредбата на чл.20 от ЗДП, тъй като подсъдимият като водач на МПС не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и състоянието на пътя и превозното средство и загубвайки контрол върху управлението не е могъл да намали  скоростта или да спре при възникване на опасност за движението.

При пътнотранспортно произшествие вината на водача ще се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същата.

В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза приета по делото на И.Т. е причинено изразяваща се в счупване на тялото /диафизата/ на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник. В този смисъл следва да се приеме, че това увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият  А.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на по чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.1 ,т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП, като на 26.01.2007 г. в с.Тополи дол при управление на  МПС - лек автомобил „Тойота Корола” е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; Чл.21, ал.1 от ЗДП: ”При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост 50 км/ч в населено място за пътно правозно средство категория „В”; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП - Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.Т. *** дол, изразяваща се в счупване на тялото /диафизата/ на дясната раменна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване по надлежния ред с протокол за химическа експертиза.

Шофирането с неразрешена и несъобразена с условията на пътя скорост, с неизпрано технически превозно средство от страна на подсъдимия са довели до опасното неговото движение по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца, като непредпазливост за настъпилото нараняване на пострадалия И.Т., имащи характер на средна телесна повреда.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият А.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.345 от НК, като за времето от 20.01.2007 г. до 26.01.2007 г. в с.Тополи дол си е служил с контролни знаци – рег. Табела № РВ 1419 ХК, издадени за друго МПС – лек автомобил „Застава Юго”, чрез управление с посочената табела на бракуван лек автомобил „Тойото Корола” с двигател 4К5770 и рама JT1L0KE7000584777.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е при пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Т. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им обществената опасност.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяниe, която е висока, като се има предвид начина на извършване и тежестта на вредните последици настъпили за пострадалия.

Съдът отчете обществената на опасност на второто деяние, като е висока. Престъплението е систематизирано в Глава единадесета на НК “Общоопасни престъпления”, раздел ІІ “Престъпления по транспорта и съобщенията” и са свързани с нарушаване нормалната работа в автомобилния транспорт и по този начин засягат важни стопански и обществени интереси на страната.

При преценката на обществената опасност на уличения, съдът взе предвид характеристичните данни, които са неутрални.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания, изразеното критично отношение, а като отегчаващи – предишното осъждане, в чиито изпитателен рок е извършено настоящите деяния и тежестта на контузията на пострадалия.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.Н.Т. за престъплението чл.343, ал.1, б.“б“ от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и Включване в програми за обществено въздействие за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА.

За второто престъпление по чл.345 от НК, съдът при спазване разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК за постигане целите на чл.36 от НК определи наказание на А.Н.Т. при условията н ачл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

Тъй като двете деяния са извършени от Т. при условията на реална съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия едно общо наказание в размера на най-тежкото между двете, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, Включване в програми за обществено въздействие за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Т. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт  направените по делото разноски в размер на 190 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: