№ 1192
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20226116/31.12.2021 г. по гр. д. № 21758/2020 г. по описа
на СРС, 151 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
С. М. Г. и Е. М. Т. дължат разделно (по 1/2 ) на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 8393,68 лЕ., представляваща стойността на потребена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр.
София, ж.к. **** за периода от м. 05.2016 до м. 04.2018 г., сумата от 59 лЕ. за
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.05.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от
929,12 лЕ. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2017 г. до 30.04.2019 г и сумата от 11,50 лЕ. – законна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016
г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
1
27101/2019 г. по описа на СРС, 151 състав.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск против Е.
М. Т., е подадена въззивна жалба вх. № 25003427/18.01.2022 г., в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът посочва, че по делото не били ангажирани доказателства, че
дължимите суми се отнасят до имот, който е получен като наследство от М.
Г.. Не били въведени и твърдения в исковата молба от кого се обитава имота.
По делото не били представени никакви доказателства, че ответницата била
собственик на имота, както и че го е ползвала в процесния период. Не било
установено също, че тя е клиент на топлинна енергия, тъй като липсвал
писмен договор. Посочва, че този имот се ползва от С. Г. и е налице спор
дали той е включен в наследствената маса. Оспорва и изводите на
първоинстанционния съд относно количеството и стойността на доставената
топлинна енергия, като поддържа, че по делото нямало доказателства въз
основа на какви данни е определена стойността на топла вода след като няма
данни за лицата, които я ползват. Освен това, поддържа, че неправилно
районният съд е приел, че е налице забава за плащане на сумите, тъй като
нямало доказателства за датата на публикуването на фактурите, издавани от
дружеството. Недължими били и сумите за дялово разпределение и за
законна лихва върху тях. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25177568/02.03.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва
въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 21758/2020 г. по описа на СРС, 151 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против С. М. Г. и Е. М. Г.а (Т.), с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
2
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 27101/2019 г. по описа на СРС, 151 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 30171.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните
суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, аб. № 30171. В
исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 8393,30
лЕ. - главница за топлинна енергия, както и сумата от 59 лЕ. – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода
от 14.09.2017 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 929,12 лЕ.
и 11,50 лЕ., обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
3
разпределение за периода от 30.06.2016-30.04.2019 г. Твърди, че по гр. д. №
27101/2019 г. по описа на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение.
Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Е. М. Т., с
който оспорва исковата молба. Поддържа, че между страните няма
облигационно правоотношение и не е клиент на топлинна енергия, тъй като
имотът се ползвал от другия ответник С. Г.. Оспорва дължимостта на
претендираната главница и лихва за забава. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и гр.д. № 27101/2019 г. по
описа на СРС, 151 състав. По заявление от 16.05.2019 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на С. М. Г. и Е. М. Г.а да заплатят разделно
при равни квоти от по ½ на заявителя сумата от 8393,68 лЕ., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г. , ведно със законната лихва от 16.05.2010 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 929,12 лЕ. за периода от 14.09.2017-30.04.2019
г., сумата от 59 лЕ., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 11,50 лЕ. за периода от 30.06.2016 г. до 30.04.2019 г. и разноски в
заповедното производство в размер на 187,87 лЕ..
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответницата Т. е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от
него имот е доставяна топлинна енергия. Въз основа на установената
главница е определен и размерът на задължението за заплащане на
обезщетение за забава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 27101/2019 г.
по описа на СРС, 151 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок
и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
5
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е
дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество. Споровете между съсобственици относно
ползването на имота, както и плащането на разноските, свързани с ползването
не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, доколкото те не
касаят възникналите облигационни правоотношения с топлофикационното
дружество.
От приетите по делото Договор за продажба на държавен имот по реда
на НДИ от 02.10.1991 г. и удостоверение за наследници от 18.05.2021 г. се
установява, че ответниците С. М. Г. и Е. М. Т. са придобили право на
собственост по силата на наследствено правоприемство от М. Владов Г. на
следния недвижим имот – апартамент № 79, в гр. София, кв. ****, за който е
открита партида № 230171 при ответното дружество.
От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира имотът, собственост на
ответниците, е топлоснабдена. Установява се от приетите по делото
протоколи, съставени от третото лице помагач, до имота не е осигурен достъп
за отчитане на монтираните измервателни уреди, поради което и топлинна
енергия е начислена служебно на база 6 бр. радиатори, както и за подгряване
на топла вода за 4 бр. потребители по данни на ФДР.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че въз основа на така
установените факти, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
налице облигационно правоотношение, в чието съдържание е включено
задължение за доставка на топлинна енергия срещу заплащане на
определената цена. При постановяване на решението си съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства и е достигнал до правилни фактически и
правни изводи като е съобразил и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са дължими и суми за
дялово разпределение в размер на 29,50 лЕ. (1/2 от 59 лЕ.). Съгласно
6
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от
закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в
която се намира процесния апартамент се извършва от „Техем Сървисис“
ЕООД, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство
на енергетиката. Размерът на възнаграждението е установен от приетите по
делото писмени доказателства и съдебно – счетоводната експертиза за
исковия период и той е 59 лЕ..
По отношение на решението, в частта, с която е уважен предявения иск
в частта относно претендираното с исковата молба обезщетение за забавено
плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. Приложими за исковия период са Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е
предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху
задълженията по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за
заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася. За
исковия период съдебно-счетоводната експертиза, която е съобразила
дължимостта на задълженията е установила, че размерът на обезщетението за
забава е 929,12 лЕ. или за ответницата Т. – 464,56 лЕ..
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са
ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането
му. В приложимите към договора общи условия не е предвиден срок за
7
плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите ответникът би изпаднал в забава след покана,
каквато не е представена по делото. Предвид на изложеното, предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява основателен
само за сумата от 464,56 лЕ. за периода от 14.09.2017-30.04.2019 г.–
обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия, в останалата
част - за това върху стойността на услугата за дялово разпределение искът се
явява неоснователен.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 151 състав
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта по отношение на
претендираните главници за топлинна енергия и стойност на услуга дялово
разпределение, както и за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия. Решението следва да бъде отменено в частта по отношение на сумата
от 5,75 лЕ., представляващо лихва за забава върху стойността на услугата за
дялово разпределение за периода от 30.06.2016 – 30.04.2019 г. и предявеният
иск да бъде отхвърлен в тази част.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати сумата от 50 лЕ. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20226116/31.12.2021 г. по гр. д. № 21758/2020 г.
по описа на СРС, 151 състав в частта, с която е признато за установено, че Е.
М. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5,75 лЕ. (1/2 от 11,50
лЕ.), представляващо лихва за забава върху стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2016 – 30.04.2019 г. и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявенияат от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК-
8
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. **** против Е. М. Т., ЕГН-**********, от гр. София, ж. к. **** иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите с искане да бъде признато за установено, че Е. М.
Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5,75 лЕ. (1/2 от 11,50
лЕ.), представляващо лихва за забава върху стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2016 – 30.04.2019 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по гр.д. № 27101/2019 г. по описа на СРС, 151
състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20226116/31.12.2021 г. по гр. д. №
21758/2020 г. по описа на СРС, 151 състав в другата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е. М. Т., ЕГН-
**********, от гр. София, ж. к. **** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. **** сумата от 50 лЕ. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9