Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., ……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙГ.
при секретаря Мария Абаджиева и с участието на
прокурор Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 5108 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.05.2017 г. по НОХД № 15407/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 18-ти с-в, подсъдимият М.В.А. е признат за виновен в това, че на
14.04.2016 г., около 15:30 часа в гр. София, ж. к. „*********, без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нетно
тегло 16,90 грама, на обща стойност 101,40 лева, включени в Приложение № 1 към
чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, както следва:
1. Обект № 1 - марихуана с нето тегло 0,51 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол” 13,01%, на стойност 3,06 лв.
2. Обект № 2 - марихуана с нето тегло 16,39 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол” 12,50%, на стойност 98,34 лв.
- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради
което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок
от 3 години.
С присъдата в тежест на подсъдимия А. са възложени и
направените по делото разноски.
С така постановената присъда съдът се е разпоредил
вещественото доказателство по ДП № 226 ЗМК-778/2016 г. по описа на 02 РУ -
СДВР, а именно – остатъчното количество
коноп (марихуана), да се отнеме в полза на държавата.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
защитника на подсъдимия А. – адв. Д., в която се твърди, че обжалваната присъда
е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена в нарушение на
закона, при наличие на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Застъпва се тезата, че в обвинителния акт (стр.2) е визиран обвиняемияГ., като
същевременно нито едно от имената на подсъдимото лице не еГ., което
обстоятелство според защитата внася недопустими неясноти в обвинението и налага
връщане на делото на прокурора. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил закона, като е приел, че не е налице хипотезата на чл.
354а, ал.5 от НК. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена, а
делото да се върне на прокурора, алтернативно на първоинстанционния съд за ново
разглеждане, алтернативно да се констатира наличие на хипотезата на чл.
354а, ал.5 от НК и да се приложи чл.78а от НК.
В закрито съдебно заседание от 30.01.2018 г., по реда на чл. 327 и
сл. от НПК, въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на свидетели и изслушване на
експертизи, като в този смисъл не е необходимо провеждане на въззивно съдебно
следствие.
Пред съда защитникът на подсъдимия А. – адв. Д. оспорва
направения от първоинстанционния съд декларативен извод в мотивите на обжалваната присъда,
че наличието на нетълкувателна съдебна практика, посочена от страна на защитата,
няма обвързващо действие по отношения на решаващия съдебен състав, както и
извода, че последната съдържа примери на очевидно подценяване на тежестта на
съответните хипотези на извършено престъпление, изразяващо се в държане на
наркотични вещества. Твърди се, че правната оценка на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка се основава на тълкуване „contra legem“ и е показател за
игнориране на наличната съдебна практика и на метода за тълкуване „reductio ad
absurdum” (чрез
довеждане до абсурд да се елиминират онези значения на законовите разпоредби,
които не отговарят на действителния им смисъл). Сочи се, че извършената
интерпретация на фактите
от страна на
СРС, от гледище на материалния закон и на заложения в него разум, не може да
бъде споделена. Застъпва се становище, че доколкото в конкретния случай се
касае за държане на 16.90 гр. марихуана, от неосъждан младеж, закупил я за
собствена употреба /непосредствено преди да бъде задържан/ и предвид
обстоятелството, че последният е оказал пълно съдействие на органите на реда,
като се е разкаял за стореното и е започнал работа, няма никакво специфично
съчетание на елементите на деянието, които да оправдаят квалифицирането му като
такова по чл. 354а, ал.3 от НК. В подкрепа на твърденията си защитата цитира и
практика на ВКС (Решение №19/30.01.2008г., по касационно дело № 616/2007г. на II, НО). В заключение
се прави искане въззивната жалба да бъде уважена, обжалваната присъда да бъде
отменена, а делото да се върне на прокурора, алтернативно на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, алтернативно да се констатира наличието на хипотезата
на чл. 354а, ал.5 от НК и да се приложи чл. 78а от НК.
Адвокат Д., също защитник на подсъдимия А., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, както и изразеното становище от
колегата му
адв. Д.. Намира,
че основният спор е относно приложението на материалния закон, а именно дали е
налице маловажен случай. Застъпва тезата, че в конкретния казус безспорно е
налице такъв, доколкото предметът на престъплението е от такова естество като
количество и като стойност, които го отличават от обикновените такива случай.
Според защитника всичко това в допълнение с данните за личността на подзащитния
му, безспорно налагат подвеждане на действията на подсъдимия под състава на чл.
354, ал.5 от НК и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на 78а
от НК.
Пред въззивната инстанция представителят на СГП моли
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Твърди се, че не са допуснати наведените в жалбата съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, доколкото макар на
едно място в обвинителния акт подсъдимият да е нареченГ., то е ясно, че
последното е резултат от допусната техническа грешка, тъй като на пет места в
обвинителния акт подсъдимият е посочен с правилна фамилия. Според прокурора
първоинстанционното съдебно производство се е развило по реда на чл. 371, т.2
от НПК, като са били налице всички предпоставките за провеждането на процесната
диференцирана процедура. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, доколкото в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Изразява се становище, че българското право не е
прецедентно, като цитираните от защитата решения нямат никакво обвързващо
действие за настоящия съдебен състав. Според прокуратурата в конкретния случай
обществената опасност на деянието не се различава и не е по-ниска в сравнение с
обичайната степен на обществена опасност на престъпленията от този вид. Посочва
се още, че в случая се касае за държане на два обекта наркотични вещества с
различно съдържание на тетрахидроканабинол, като стойността на двата обекта е над
100 лева, а теглото им е над 17гр. Според представителя на държавното обвинение
правилно СРС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия – младата му възраст, малкото
количество наркотични вещества и чистото му съдебно минало, наличието на които
са дали основания на съда да му определи наказание при условията на чл. 58а,
вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК – „лишаване от свобода“ в предвидения от закона
минимум, без глоба. В заключение моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В правото си на реплика защитникът на подс. А. – адв. Д.
изразява становище, че изводът на представителя на прокуратурата, че теглото на
наркотичното вещество е било над 17 гр., е абсолютно голословен. Посочва, че не
случайно защитата е посочила, че лицето е задържано непосредствено след
покупката, доколкото разделянето на наркотичното веществото в два обекта е
направенo не от
купувача, а от самия продавач, като с оглед горното не могат да се градят
изводи въз основа на това разделяне във вреда на подсъдимия.
В правото си на лична защита подсъдимия А. се придържа
към казаното от защитниците си, като посочва, че няма какво да добави.
В предоставената му възможност за последна дума
подсъдимият А. моли подадената въззивна жалба да бъде уважена и да бъде
оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, доводите, изложени в жалбата, и като провери
законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.
319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва
да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е
проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се
събират доказателства по отношение на тези факти.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд
в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от
подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията на съда, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство.
Въззивният съд, също както първия прие, че фактите,
посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за
възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени
в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подс. М.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, с адрес ***,
трудово ангажиран.
Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
На 14.04.2016 г., около 15:30 часа в гр. София, ж. к.
„********* служителите на 02 РУ - СДВР – свидетелите Н.Д.О.и А.М.И.,
осъществявайки служебните си задължения, като патрул при същото полицейско
управление, извършили проверка на подс. А.. При проверката последният заявил
пред полицейските служители, че има в себе си наркотично вещества, каквито той
действително носел (без да има за това надлежно разрешително съгласно ЗКНВП).
Впоследствие подсъдимият А. бил задържан и отведен в 02 РУ – СДВР, където
предал с протокол за доброволно предаване на полицейски служител от районното
управление два плика със зелена тревиста маса.
Видно от изготвените в хода на досъдебното
производство физикохимична и оценителна експертизи предадените от подс. А.
вещества представлявали – обект № 1 - марихуана с нето тегло 0,51 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол” 13,01% на стойност 3.06 лв. (три лева и шест стотинки) и
обект № 2 - марихуана с нето тегло 16,39 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” 12,50%, на
стойност 98.34 лв. (деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), т. е.
- с общо нетно тегло 16,90 грама, на обща стойност 101.40 лв. (сто и един лева
и четиридесет стотинки).
Въззивният съд се солидаризира с фактическите
констатации на първата инстанция, която се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – гласни: самопризнанието на
подсъдимия А., дадено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, показанията на разпитаните
е хода на досъдебното производство полицейски служители – Н.О.и А.И.и
разпитания в хода на съдебното следствие Х.П.; писмени: протокол за доброволно
предаване, справката за съдимост по отношение на подсъдимото лице; заключенията
на приетите по делото експертизи – физикохимична, оценителна и комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза по отношение на подс. А..
В съответствие с изискванията на процедурата,
първостепенният съд е кредитирал събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Приел е, че доказателствените
материали безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно фактическата
обстановка и се подкрепят от направеното от подсъдимия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът е счел,
че доказателствата са непротиворечиви, не ги е подложил на отделно подробно
обсъждане, ръководейки се от постановеното в т. 4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г.,
ОСНК на ВКС, съгласно което необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и
проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават
признатите от подсъдимия факти.
При извършената самостоятелна преценка на
доказателствения материал, събрана в хода на досъдебното производство,
въззивната инстанция намира, че това условие е изпълнено. Признатите от
подсъдимия факти убедително се потвърждават от доказателствените материали по
делото.
От съвкупната преценка на ангажираните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на полицейските служители Н.Д.О.и А.М.И. се установява по
безспорен начин времето и мястото на извършване на престъплението, както и
неговото авторство – в лицето на подсъдимия А., в съответствие с направеното от
него самопризнание. Като допринасящи за изясняване авторството на процесното
деяние, въззивният съд оценява ангажираното по делото писмено доказателство – протокол
за доброволно предаване, с който подсъдимото лице е предало на полицейските
служители държаните в него наркотични вещества.
Показанията на разгледаните свидетели настоящата
инстанция намира за последователно, обективно и достоверно изнесени, като
същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът в този му състав, подобно на предходния,
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършените в хода на
досъдебното производство оценителна и физикохимична експертизи, от които се
установява, че предаденото от подс. А. наркотично вещество е високорисково,
като представлява: обект № 1 - марихуана с нето тегло 0,51 грама, с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол”
13,01% и обект № 2 - марихуана с нето тегло 16,39 грама, с процентно съдържание
на активния наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” 12,50%, както и
тяхната стойност –101.40 лв. (сто и един лева и четиридесет стотинки).
Съдът се довери и на заключението на комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия А.,
от която се установява, че последният е психично здрав, като при същия липсва
синдром на зависимост към наркотични вещества. От друга страна, вещите лица са
заключили, че подсъдимия А. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към датата на деянието.
Констатация за съдебното минало на подсъдимия към
датата на деянието, районният съд правилно е направил въз основа на приложената
и приетата по справка за съдимост на подсъдимото лице.
При правилно установените факти по делото
законосъобразно първостепенният съд е приел, че с описаните по-горе действия
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна, на 14.04.2016 г., около 15:30
часа в гр. София, ж. к. „********* без надлежно разрешително по ЗКНВП подс. А.
е държал високорискови наркотични вещества марихуана с общо нетно тегло 16,90 грама, на
обща стойност 101,40 лева, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”, както следва:
1. Обект № 1 - марихуана с нето тегло 0,51 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол” 13,01%, на стойност 3,06 лв.
2. Обект № 2 - марихуана с нето тегло 16,39 грама, с
процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол” 12,50%, на стойност 98,34 лв.
Изпълнителната форма на престъплението по чл. 354а,
ал. 3 от НК – „държането“ е от категорията на т.нар. „продължени престъпления“,
при които изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато
осъществяване на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята
на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно „държане“ по чл.
354а, ал. 3 от НК е налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно
разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая
безспорно се установи, че наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия,
т.е. е било в негова фактическа власт.
На следващо място държането на наркотично вещество е
станало без за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл.
32 от ЗКНВП. Предвид характера на наркотичните вещества, чието държане би могло
да доведе до причиняване на увреждания на здравето и човешки жертви,
законодателят е въвел специален разрешителен режим с оглед упражняването на
строг контрол върху тяхното придобиване и държане. Подсъдимият А. не се е
съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП и държал наркотичните
вещества без надлежно разрешение.
От субективна страна, съдът прие, че деянието по чл.
354а, ал. 3, т.1 от НК е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимото
лице, тъй като последният е съзнавал всички елементи, обхванати от обективната
страна на деянието по чл. 354а, ал. 3 от НК, съзнавал е противообществения
характер на осъщественото деяние, доколкото е съзнавал, че противозаконно държи
наркотично вещество, без да има надлежно разрешение за това.
Противно на доводите на защитата, въззивният състав
споделя становището на районния съд, че по настоящото дело деянието не може да
се квалифицира като маловажен случай.
Първоинстанционната инстанция е извършила задълбочен
анализ на обстоятелствата по делото, като обосновано е заключила, че разпоредбата
на чл. 93, т.9 в конкретната хипотеза е неприложима. Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва въз основа на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В тази връзка
настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на районния съд, че
цитираната от защитата незадължителна съдебна практика няма обвързващо действие
спрямо решаващият съдебен състав, доколкото липсата или наличието на маловажен
случай следва да се преценява във всеки отделен случай с оглед конкретните за казуса
фактически данни.
След извършен самостоятелен анализ обстоятелствата по делото
въззивната инстанция намира, че не е налице маловажен случай на деянието, както
се твърди в искането на защитата. Видно от данните по делото безспорно бе
установено, че у подсъдимия са били намерени 2 бр. полиетиленови пликчета,
съдържащи - първия – марихуана с нето
тегло 0,51 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент „тетрахидроканабинол” 13,01%, на стойност 3,06 лв., а втория
марихуана с нето тегло 16,39 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” 12,50%, на стойност 98,34
лв. Противно на доводите на защитата, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, количеството и стойността на намереното от подсъдимото
лице наркотично вещество не е от решаващо значение за квалифициране на деянието,
като маловажен случай. В настоящата хипотеза независимо от неголямото количество наркотично
вещество и сравнително ниската му стойност, доколкото нормата на чл. 354а, ал.
3 от НК защитава обществените отношения, свързани със здравето на гражданите,
като това обстоятелство е преценено от законодателя и при криминализирането на
държането на високорискови наркотични вещества, вредните последици за здравето
и живота на човека си остават значителни. В хипотезите, при които осъщественото
престъпно деяние, засяга здравето и живота на хората, общите критерии за
маловажност като ниската стойност на наркотичното вещество, малкото му
количество, както и предназначението му за лична употреба, нямат същото
значение, както е при другите престъпни посегателства. С оглед горното и
предвид не до там малкото количество наркотични вещества, намерени от подсъдимия
(близо 17 гр. марихуана с различно процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент „тетрахидроканабинол), цялостната характеристика на деянието
и дееца не позволяват да се определи случаят, като маловажен. Въведените от защитата смекчаващи
обстоятелства следва да се преценяват при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия (каквато преценка е направил районният съд, обосновавайки определяне
на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК), но сами по себе си
и в съвкупност с останалите обстоятелства, не дават основание за обосноваване на
несъставомерност на извършеното с оглед наличието на „маловажен случай“.
При индивидуализация на наказанието
първоинстанционният съд правилно е обсъдил относимите обстоятелства за
личността на подсъдимия и степента на обществената опасност на деянието му. Законосъобразно
съдът е отчел всички смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като правилно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т.1 НК, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст,
оказаното от него съдействие на органите на разследването (доброволно предаване
на инкриминираните вещи). Въззивният съд намира, че така изброените многобройни
смекчаващи обстоятелства налагат определяне на наказание лишаване от свобода
под предвидения санкционната част на съответната разпоредба минимум, доколкото
и най-лекото предвидено в случая наказание от 1 години лишаване от свобода, би
се оказало несъразмерно тежко. Според настоящата инстанция визираните в
разпоредбата на чл. 36 НК цели могат да бъдат постигнати и с по-малко по размер
наказание „лишаване от свобода“. Ето защо отмереното от първата инстанция
наказание от три месеца „лишаване от свобода“
(минимално възможният размер за съответното наказание, с оглед
разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НК) според настоящата съдебна инстанция в пълен
обем отчита тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия, поради
което същото се явява и най-справедливо с оглед конкретиката на случая.
Правилно с присъдата е прието, че по отношение на
подсъдимия А. са налице основанията за прилагане не института на условното
осъждане съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като обосновано
изпълнението на наложеното на му наказание е отложено с изпитателен срок от три
години, доколкото чистото съдебно минало, младата възраст и събраните данни за
личността на подсъдимия сочат, че за постигане на индивидуалната превенция и
възпиращ ефект не се налага изолирането му от обществото.
Присъдата на СРС следва да се потвърди и в частта, в
която на основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал.1, т.1 от НК са отнети в полза на
държавата иззетото по делото като веществено доказателство – остатъчното количество коноп
(марихуана). Последното безспорно се явява предмет на престъплението и
отнемането му е императивно е предвидено в посочената разпоредба.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, първоинстанционният
съд правилно е възложил сторените по делото разноски в тежест на
подсъдимия.
С оглед доводите на защитата, настоящият съдебен
състава намира за нужно да отбележи, че при внимателната проверка на
обвинителния акт не се установяват и твърдяните от защитата съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия А.. В действителност на стр. 2 от обвинителния акт при посочване на
обстоятелствата, които смекчават отговорността на обвиняемия, прокурорът е
посочил погрешно фамилията на обвиняемия, като го е нарекълГ. вместо А., но
доколкото на всички други места в обвинението имената на обвиняемото лице за
посочени правилно и предвид обстоятелството, че подсъдимият и защитата му в
хода на съдебното производство са заявили изрично, че разбират обвинението и не
са депозирали своевременно възражения в обратния смисъл, настоящата съдебна
инстанция счита, че допусната от прокуратурата явна техническа грешка, не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
По изложените съображения
атакуваната присъдата се явява правилна и законосъобразна, а депозираната срещу
нея жалба – неоснователна.
При цялостната служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т.
6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.05.2017 г. по НОХД № 15407/2016г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 18 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.