П
Р О Т
О К О Л № 585
гр. Пловдив, 10.10.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ВАСИЛ ГАТОВ
секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,
прокурор МАРИНА БЕЛЧЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия ГАТОВ
ВЧНД № 505 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11,37 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят обвиняем Б.Е.М. се явява лично и с упълномощения му в хода на ДП защитник адв. Й.Д..
Явява се представител на Апелативна прокуратура П.прокурор М.Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. М.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
Адв.
Д.: Нямам искания за отводи
и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
се делото от съдията докладчик.
Адв.
Д.: Поддържам жалбата.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени
искания.
С оглед изявленията на страните, че няма да
сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.
Д.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам въззивната жалба. Моля да отмените протоколното определение на
първоинстанционния съд и да постановите друго, с което да уважите жалбата и
молбата на доверителя ми за промяна на мярката в по-лека.
Съображенията ми са следните. Безспорно
обоснованото предположение е налице. Вие виждате, че моят доверител си признава
вината още на първия разпит, подробно е разказвал, оказал е пълно съдействие на
разследващите органи, признава престъплението и най- важното съзнава, че същият ще търпи наказание
лишаване от свобода, с оглед на това, че същият е извършил деянието в условния
срок.
Аз ви моля обаче да приемете, че липсват двете предпоставки за оставане на
най-тежката мярка за неотклонение с оглед етапа на разследването, затова защото
моят доверител със съдействието и признанието демонстрира, че е осъзнава това,
което е извършил и няма да извършва престъпление и с оглед мотива, който е
изтъкнал, че той се намирал във фирма с работодател, който му е давал всъщност
заявките за разпространението. Най-важния аргумент всъщност е, че същият страда
от едно генетично заболяване, което е нелечимо и видно от протокола за
медицинско изследване на медицинската комисия, това заболяване е придружено с
трайни и постоянни болки, когато същият сутрин става и при тежки натоварвания и
едни продължителни движения и именно това здравословно състояние действително
се оказва, че е такова, че при условията на арест той изпитва едни неудобства и
тормоз, които от хуманна гледна точка би следвало да бъдат по някакъв начин
компенсиране, в смисъл да му се даде възможност да живее в една по-благоприятна
обстановка. Ясно е, че той ще влезе в затвора, но на вас ви е известно, че арестния
режим е по-строг от затворническия – той е ограничен в движенията си, ограничен
е в условията в които се намира различни от лишените от свобода, където може
по-добре да се лекува и да бъде на по-лек режим.
Отделно от това същият има дете, 10 годишен
син, за който докато е бил задържан и упражнявал грижи и го е възпитавал, което
също считам, че следва да се отчете при преценката за евентуалната мярка за
неотклонение. Мярката за неотклонение задържане под стража е изключителна мярка и тя трябва да се взема само тогава, когато
се налага от необходимостите на делото да се изпълнят онези, които са визирани
в чл. 57 от НПК. В конкретният случай считам, че тя не следва да се упражнява
само защото на него му предстои в затвора, защото макар и неизвършени престъпления
в изпитателен срок много често получават реални присъди, но въпреки всичко не
по отношение на всички се взема тази най-тежка мярка.
Моля ви най-вече заради едно хуманно
отношение да му се промени мярката.
Видно е, не е необходимо, както твърди първоинстанционния
съд по някакъв начин да доказваме с медицинска експертиза, че той няма да се
излекува, защото това е установено от медицинския протокол.
Затова моля за по-лека мярка, каквато
намерите за необходима.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
мярката за неотклонение, която се проверява при условията на чл. 65 НПК.
Считам, че няма предпоставки същата да бъде изменена в каквато и да е друга.
Всички фактори, които са били от значение при вземането на мярката са налице,
впрочем, те не са и оспорени от другата страна. Налице е престъпление, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода, нещо повече, това престъпление е
извършено в съучастие и са налице многобройни вече надградени данни, които да
водят до основателно предположение, че това престъпление е реализирано с
участието на обвиняемия.
Единственото тук по което се спори е, дали е
налице опасност да се извърши друго престъпление от страна на обвиняемия. Аз
считам, че тя продължава да бъде налице така, както е преценил първоинстанционния
съд. тя се извлича първо от предишното осъждане за същото деяние –
разпространение на високорисково вещество, в случая кокаин, тя се извлича от
организираността, с която е извършено настоящото деяние. Сами забелязвате, че
обвиняемия е бил координатор, нещо като диспечер на много добре
осъществявана конспиративна дейност. Аз
считам, че наличното заболяване, датира от 1996 г. само по себе си не може да
бъде предпоставка за изменение на мярката за неотклонение, то е датирало по време на вземане на мярката.
Затова моля да потвърдите
първоинстанционното определение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми измените мярката с по-лека до делото. Признал съм си вината.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След
тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал.
8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 96/19г. по описа на сектор „ КП“ при ОД на МВР П.Б. Е.М..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да разколебаят изводите за съществуването на опасност М. да извърши престъпление и за наличието на обосновано предположение, че е извършил престъпленията, в които е обвинен.
Защитата на обвиняемия М. възразява срещу изводите на съда за продължаване на реалната опасност същият да се укрие или извърши престъпление. Излага съображения за отпадане на необходимостта от продължаване на задържането.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че обвиняемият М. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния
съд, че обоснованото предположение обвиняемият да е осъществил престъпния
състав та това престъпление, по който е повдигнатото му обвинение продължава да съществува и този
извод не е разколебан. Събраните по делото доказателства в достатъчна степен
удовлетворяват критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма
данни, които да внасят съмнение в извода за съпричастност на обвиняемия, към
деянията, в които е обвинен.
За да прецени, че не е разколебана съществуващата реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, първият състав правилно е отчел механизма на извършване на деянието и интензитета на престъпната дейност, насочена към разпространение на високорискови наркотични вещества. Този извод допълнително се подкрепя и от вида и количеството на наркотичното вещество, както и от създадената добра организация и предварителна планировка на престъпните действия в съучастие с други лица.
Ето защо, след като наличието на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към
деянията, в които е обвинен и съществуването на опасност да извърши
престъпление не са разколебани, то за първата инстанция не е оставала друга
процесуална възможност освен да остави искането на обвиняемия М. за изменение
на взетата спрямо него мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека
без уважение, както и правилно е сторила.
Това очертава обжалваното определение като обосновано и законосъобразно
и налага потвърждаването му.
Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на НПК и ЕКЗПЧОС, а задържането на обвиняемия не излиза извън очертания от нормата на чл.63, ал.4 НПК обхват, още повече, че разследването по делото се движи ритмично и експедитивно с оглед изясняване в пълна степен на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
Доводите на защитата, свързани с процесуалното поведение на обвиняемия не могат да променят горния извод и могат да бъдат експлоатирани при решаване на делото по същество.
По изложените съображения, Апелативният съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОтВЪРЖДАВА
Определение № 1088/04.10.2019г., по чнд № 1868/19г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: