Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр. В., 10.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
Председател: Владимир
Крумов
Съдебни заседатели:
при секретаря Г. Н. и в присъствието на прокурора …………като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр.дело № 1436 по описа за 2013год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/
и чл. 86 от ЗЗД от К.А.Б., ЕГН **********,***, против П.Р.Б., с адрес гр. С,
бул.”В.” № 2.
Твърди се от ищеца, че Районен съд гр. В. с присъда
№ 413 / 21.06.2011г. по НОХД № 746 / 2011г. неправилно признал ищеца за виновна
в това, че на 10 / 11.11.2010г. в гр. Б. била извършила кражба на имущество,
собственост на Ивайло Лалов на обща стойност 117,60лв., като на основание чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 55 от НК било наложено наказание „пробация” с пробационни мерки за срок от шест месеца.
Сочи се, че по жалба на ищцата Окръжен съд гр. В. по ВНОХД № 248 / 2011г.
отменил присъдата и признал ищцата за невиновна по повдигнатото обвинение.
Поддържа се, че по наказателно дело № 51 / 2012г. Върховен касационен съд
потвърдил присъдата на Окръжен съд гр. В. при прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
Сочи се, че в резултат на наказателното преследване ищцата претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, тревоги, болки и страдания.
Твърди се, че ищцата е неосъждана, поради което изживяла тежко факта на
призоваване в полицията да дава обяснения, привличането й като обвиняема,
връчване на обвинителен акт и съдебното наказателно преследване по обвинение на
прокуратурата. За повдигнатото обвинение в престъпление и воденото наказателно
дело узнали съседите на ищцата, близките й, колегите и приятели. Това се
отразило на доброто й име пред обществото, засегнало силно честта й и
достойнството й. В резултат на наказателното преследване ищцата претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, тревоги, болки и страдания. В резултат
на наказателното преследване ищцата претърпяла неимуществени вреди изразяващи
се в притеснения, тревоги, болки и страдания, довели до получаване на
27.02.2012г. на исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в басейна на лява
средна мозъчна артерия, десностранна латентна хемипареза. Ищцата постъпила на
лечение в МБАЛ”С.П.” АД гр. В., като била изписана на 01.03.2012г. На
05.10.2012г. е издадено ЕР № **** с което на ищцата е призната 56 % трайна
неработоспособност и дата на инвалидизиране 27.02.2012г. Инсулта ищцата
получила непосредствено преди датата на явяване пред касационната инстанция
вследствие пряка причинно – следствена връзка с незаконно поддържаното
обвинение. Иска се да бъде постановено решение с което да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищцата сумата от 7 000,00лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от НК, ведно
със законната лихва считана от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на
сумата. Искат се направените разноски по производството.
Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва
основателността на иска. Направено е
възражение на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за освобождаване от отговорност
на ответника поради причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца –
негово неправомерно поведение.
По делото са събрани писмени доказателства и
гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно - медицински
експертизи и съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна :
Ищцата страда от давностна АХ от 2004г, която е неконтролирана и нелекувана
системно. От 06.12.2010г. ищцата е диспансеризирана от кардиолог с диагноза „АХ”.
С постановление от 17.01.2011г. на Районна
прокуратура гр. В. е образувано досъдебно производство срещу ищцата за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 09.03.2011г. ищцата е привлечена в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо същата
е взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата ищцата е разпитана в
качеството на обвиняем. С присъда № 413 от 21.06.2011г. по НОХД № 746 / 2011г.
Районен съд гр. В. е признал ищцата за виновна в това, че на
10/11.11.2010г. в гр. Б., обл. В. от склад, находящ се на бившата промишлена зона, отнела чужди движими вещи, а именно 140кг. слънчогледово семе на
стойност 117.60лв. от владението и собственост на И.М.Л. от гр. Б., обл. В., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. На същото основание и
във вр. с чл. 36 и чл. 54 и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б”б” от НК е наложено
наказание на ищцата ”Пробация” с пробационни
мерки :
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
С присъда № 167 / 06.12.2011г. по ВНОХ дело № 248
/ 2011г. Окръжен съд гр. В. е отменил осъдителната присъда на първата инстанция
и е признал ищцата за невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение. С Решение
№ 112 от 03.04.2012г. по наказателно дело № 51 / 2012г. Върховния касационен
съд е оставил в сила присъдата на въззивната инстанция с мотиви за правилно
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК – поради малозначителност на деянието, чиято
обществена опасност е явно незначителна.
През време на наказателното производство, водено
срещу ищцата, същата е изпитвала притеснения, била е напрегната, тъй като не е
извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение. В град Б.,
обл. В., където живее ищцата, хората са знаели за образувани против ищцата
дела, но авторитета на ищцата сред познатите й, както и тяхното отношение
спрямо ищцата, не са се променили. Ищцата е имала конфликти с нейни съседи и
съграждани. От 27.02.2012г. до 01.03.2012г. ищцата е била на лечение в МБАЛ”С.П.”
АД гр. В. с диагноза исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в басейна на лява
средна мозъчна артерия, десностранна латентна хемипареза. Поради заболяването
на ищцата е инвалидизирана и е призната 56 % трайно намалена работоспособност
за срок от две години, с Експертно решение № **** / 05.10.2012г. на Национална
експертна лекарска комисия.
Вещото лице д- р Б.И. – невролог, по
назначените две съдебно медицински експертизи дава заключение, че ищцата страда
от АХ от 2004г., т. нар. давностна АХ. Това заболяване е първата и най – важна
предпоставка за бъдещо развитие на
усложненията на артериалната хипертония и на мозъчен инсулт. Налице е
възможна вероятност психичното пренапрежение да е причина за ускоряване
развитието на усложнението на мозъчно-съдовата болест – реализиране на мозъчен
инсулт.
Вещото лице по назначената съдебно - психиатрична
експертиза д –р К.С. е дала заключение, че към момента на извършване на
експертизата в ищцата не се отчитат данни за актуално психично страдание.
Воденото против същата наказателно преследване, принципно е стресогенен фактор,
но при ищцата не са регистрирани данни за наличие на болестни оплаквания за
времето предхождащо и последващо мозъчния инсулт, налагащи консултация и
лечение.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор поради, което
не следва да се обсъждат.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна :
Искът
е частично основателен в частта му относно искането за обезщетение на
неимуществени вреди от настъпили притеснения, тревоги, болки и страдания.
Осъществен е фактическия състав на отговорността на ответника – спрямо ищцата е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като същата е оправдана,
ищцата е изпитала притеснения, тревоги, болки и страдания от повдигнатото
обвинение, наличие на причинна връзка между воденото наказателно производство и
болките и страданията. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и
характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Спрямо
ищцата е било повдигнато обвинение в извършването на тежко престъпление.
Наказателното производство е протекло в разумен срок – от 17.01.2011г., когато
е образувано досъдебно производство срещу ищцата, до 03.04.2012г., когато
ищцата е оправдана с решението на Върховния касационен съд. Спрямо ищцата е
била взета най – леката мярка за неотклонение „подписка”. Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за освобождаване от
отговорност на ответника поради изключителна вина на ищеца. Не се установява
увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия. Деянието е
извършено от обективна и субективна страна от ищеца, но не съставлява
престъпление, тъй като не е на онова ниво на обществена опасност, без което
деянието не съставлява престъпление, извършеното от ищеца е противоправно и то
е станало повод за образуване на наказателното производство, но принос има
ответникът, който въпреки спецификата на случая е образувал досъдебно
производство, внесъл е обвинителен акт, поддържал е обвинението, протестирал е
оправдателна присъда. Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че
настъпилите вреди за ищцата от действията на ответника се съизмеряват на
1 000,00лв., поради което тази сума е паричния еквивалент на претърпените
от ищцата неимуществени вреди от настъпили притеснения, тревоги, болки и
страдания от наказателното преследване.
В останалата част на иска за обезщетение за неимуществени вреди – засягане на доброто име на ищцата пред обществото, засягане силно честта й и достойнството й, претърпени неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, тревоги, болки и страдания, довели до получаване на 27.02.2012г. на исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия, десностранна латентна хемипареза и до пълния претендиран размер, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Установи се по делото от показанията на свидетелите Л.К. М. – личен лекар на ищцата, и Ц.Б.Т., че наказателното преследване спрямо ищцата не се отразило на мнението и отношението на съседите и съгражданите към същата. Свидетелят М. дори не знаела за образуваното наказателно производство срещу ищцата.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Д.Д. Б. относно обстоятелството, че в града на ищцата се е говорело по нейн адрес във връзка с наказателното преследване. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелят е в близка родствена връзка с ищцата, поради което е възможна заинтересованост, както и че това обстоятелство, твърдяно от свидетеля, не се подкрепя от останалите събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателства.
Относно неимуществените вреди изразяващи се в притеснения, тревоги, болки и страдания, довели до
получаване на 27.02.2012г. на исхемичен тромбоемболичен мозъчен инсулт в
басейна на лява средна мозъчна артерия, десностранна латентна хемипареза, съдът
намира, че не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и
претърпяното заболяване. Ищцата е страдала от АХ от около 2004г., т. е. години
преди образуване на досъдебното производство. Това заболяване е първата и най – важна предпоставка за
бъдещо развитие на усложненията на артериалната хипертония и на мозъчен инсулт,
съгласно заключението на вещото лице. Вещото лице е посочило, че е налице
възможна вероятност психичното пренапрежение да е причина за ускоряване
развитието на усложнението на мозъчно-съдовата болест – реализиране на мозъчен
инсулт. Предвид липсата на безспорни доказателства относно наличието на
твърдяната от ищеца причинна връзка между наказателното преследване и
заболяването, съдът намира, че такава липсва.
Предвид частичната основателност на
главния иск частично основателен се явява иска за обезщетение за забава върху
сумата от 1 000,00лв, считано от 03.04.2012г. до окончателното
издължаване. Обезщетението се дължи от момента на влизане в сила на съдебния
акт с който ищцата е била оправдана - Решение № 112 от 03.04.2012г. по наказателно дело № 51 / 2012г. Върховния
касационен съд. В останалата част иска за обезщетение за забава върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответната страна следва да заплати по сметка на
Районен съд гр. В. сумата в общ размер на 240,00лв. за възнаграждения за вещи
лица.
Ответната страна следва да заплати на ищеца сумата
от 10,00лв. разноски за държавна такса съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответната страна
следва да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 97,14лв. за
възнаграждение за адвокат съразмерно уважената част на иска.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда П.Р.Б., с адрес гр.
С, бул.”В.” № 2, да заплати на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата от
1 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - настъпили притеснения, тревоги, болки и
страдания от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от НК по по досъдебно производство № ЗМ
1552 / 2010г. по описа на Районно управление „Полиция” В., ведно със законната
лихва считана от 03.04.2012г. до окончателното издължаване, като иска в
останалата част за претендираните неимуществени вреди - засягане на доброто име на
ищцата пред обществото, засягане силно честта й и достойнството й, претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, тревоги, болки и страдания,
довели до получаване на 27.02.2012г. на исхемичен тромбоемболичен мозъчен
инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия, десностранна латентна
хемипареза, и до пълния размер над 1 000,00лв. до
7 000,00лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считана от
03.04.2012г., отхвърля като неоснователен.
Осъжда П.Р.Б., с адрес гр. С, бул.”В.” № 2, да
заплати на К.А.Б., ЕГН **********,***, сумата от 10,00лв. разноски за държавна
такса.
Осъжда П.Р.Б., с адрес гр. С, бул.”В.” № 2, да
заплати на адвокат А.Н.Ж. от А.К. С, адрес гр. С, ж.к.”Л.” бл. *** вх. 1, ет.
1, ап. 3, сумата от 97,14лв. възнаграждение за процесуално представителство по
настоящето дело на К.А.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗА, съразмерно уважената част от иска, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда П.Р.Б., с адрес гр. С, бул.”В.” № 2, да заплати по сметка на Районен съд В.
сумата от 240,00лв. направени разноски за възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :
Вярно с оригинала
Секретар: