РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. К., 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102305 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.04.2020 г. бил подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. “У.К. К.Ф.“ ЕАД,
ЕИК:********, по силата на което вземането на “У.К. К.Ф.“ ЕАД срещу П. Р.
Д., произтичащо от договор за стоков кредит №3747306/26.06.2019г. е
прехвърлено на „А.С.В.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството – кредитор, което вземане било индивидуализирано
в Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от същата дата. Общите условия на “У.К. К.Ф.“ ЕАД
съдържала изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Към пълномощното били
представени само данните на длъжника П. Р. Д., защото на останалите
длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2,
ал.2, т.2, 3, 5, във вр. с чл.23, ал.1, 2, 3, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗЛД/. В случая
съгласно чл.4.3. от рамковия договор за цесия, „А.С.В.“ в качеството на
цесионер се задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, съобразно даденото изрично пълномощно
от “У.К. К.Ф.“ ЕАД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника
било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия от страна на „У.К. К.Ф.“ ЕАД с изх.№УПЦ-П-УКФ/ 3747306 от
1
30.04.2020 г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, което
останало непотърсено от длъжника. На 26.06.2019 г. П. Р. Д. в качеството на
Кредитополучател сключил с “У.К. К.Ф.“ ЕАД договор за стоков кредит
№3747306. С факта на подписването на Договора, кредитополучателят
удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация, че е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и
безусловно ги приемал. Така, при условията на договора за стоков кредит,
кредиторът получил кредит в размер на *** лева, чрез превод на сумата по
банковата сметка на търговеца на 27.06.2019г. Съгласно сключения договор,
страните били постигнали съгласие главницата или общия размер на кредита
да е **** лв., който представлявал сбор от: чиста стойност на кредита ***лв.
и застрахователна премия от *** лв., която ответникът се задължил да
заплати на кредитора на 12 броя равни части, включени в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора за кредит,
ответникът се задължил да ползва отпуснатата му сума и да я върне, ведно с
начислените лихви и разноски, в сроковете, на вноски, чиито брой, размер и
падежи са посочени в погасителен план, съдържащ се в договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита
за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект.
Подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на *** лв.
Общата сума, която Кредитополучателят се бил задължил да върне по
договора за кредит била в размер на *** лв., платима на 12 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на *** лева, като първата
погасителна вноска била дължима на 21.07.2019 г., а последната с падеж на
21.06.2020 г., съгласно погасителния план. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 21.06.2020 г. Освен неплатените
задължения по договора, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, в общ размер на *** лв. за периода от 22.09.2019
г. до датата на подаване на задължението по чл.410 от ГПК. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. За
“А.С.В.“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на вземането си по
съдебен ред, тъй като длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената по ч.гр.д.№1409/2021 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Р.
Д., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.К., местност “К.“ №1 дължи на
“А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК:******** сумите: *** лева главница за периода от
21.09.2019 г. до 21.06.2020 г., *** лева договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 21.09.2019 г. до 22.04.2020 г., *** лева лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 22.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№20215510101409 по описа на Районен съд – К.. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
2
В открито заседание не се явява, не изпраща представител, не е взал
становище по предявения иск и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие.
В молба вх.№6699/15.11.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1409/2021 г. по описа на Районен съд - К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед
№214/10.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника П. Р. Д., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес
гр.К., местност “К.“ №1, да заплати на кредитора “А.С.В.“ ЕАД, с
ЕИК:******** сумите: *** лв. главница, *** лв. възнаградителна лихва от
21.09.2019 г. до 22.04.2020 г., *** лв. лихва за забава за периода от 22.09.2019
г. до 29.04.2021 г., по договор за стоков кредит №3747306/26.06.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 29.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 75 лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника на
11.05.2021 г. на настоящия и постоянния му адрес по реда на чл.46 вр. с чл.43,
ал.1 от ГПК в срока по чл.414 от ГПК, той е подал възражение вх.
№1060/17.05.2021 г. по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК и в указания от съда срок, ищецът е предявил иска за установяване
съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, разпореждането по чл.131
от ГПК и определението по чл.140 от ГПК с указанията за последиците по
чл.238 от ГПК са връчени на ответника по реда на чл.46, ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.43, ал.1 от ГПК.
Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй длъжник е възразил срещу
вземанията по издадената заповед №214/10.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдът като взе предвид данните по делото и направеното искане по реда на
чл.238, ал.1 от ГПК приема, че са налице формалните предпоставки на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
тъй като са изпълнени изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на
ответника са указани последиците от неспазване срока за подаване на отговор
и от неявяване в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, съдът приема предявеният иск за процесуално допустими и по
същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава
приетите по делото доказателствата- заверени копия на договор за стоков
кредит №3747306/26.06.2019 г., ведно с погасителен план и Общи условия
към него, фактура №**********/26.06.2019г., договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2020 г., потвърждение за
извършената цесия на парични вземания по чл.99 от ЗЗД, извлечение от
Приложение №1/30.05.2019г., пълномощно от 22.04.2020г., пълномощно от
3
22.04.2020г.,пълномощно от 18.05.2021г., Уведомително писмо изх.№УПЦП-
УКФ-3747306 от 30.04.2020г. за прехвърляне на вземанията /цесия/, връчени
на длъжника на настоящия му адрес съгласно справка в НБДН и на посочения
във възражението по чл.414 от ГПК адрес. Твърденията на ищеца за
неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите
парични суми по процесния договор са отрицателни факти, поради което в
тежест на ответника П. Р. Д. е да докаже, че е изправна страна по договора за
стоков кредит №3747306 от 26.06.2019 г. като е изплатил до 21.06.2020 г.-
датата на последната погасителна вноска паричните си задължения. Такива
доказателства по делото не са представени. Налице са всички елементи от
фактическия състав на предявеният иск, както материалноправните и
процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се
мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 25 лв. платена държавна такса и *** лв. юрисконултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
както и направените по ч.гр.д.№1409/2021 г. по описа на РС-К. разноски в
размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Р. Д., с ЕГН-********** с
настоящ и постоянен адрес гр.К., местност “К.“ №1, че съществува вземане на
“А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда “Л.“, ет.2, офис 4, сумите: *** лв. главница,
*** лв. договорна/възнаградителна лихва от 21.09.2019 г. до 22.04.2020 г.,
*** лв. лихва за забава от 22.09.2019 г. до 29.04.2021 г., по договор за стоков
кредит №3747306/26.06.2019 г. и законната лихва върху главницата от
29.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
№214/10.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1409/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА П. Р. Д., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес гр.К.,
местност “К.“ №1, да заплати на “А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда “Л.“,
ет.2, офис 4, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените по делото
разноски в размер на *** лв. и 75 лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№1409/2021 г. по описа на РС-К..
4
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.
№1409/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5