№ 21346
гр. С., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110103117 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от Б. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А, срещу „С. К.“, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя, по договор за потребителски
кредит № ***** от 31.12.2021 г., сключен между страните;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 22,44 лв. (след допуснато изменение на иска на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК с протоколно определение от
23.10.2023 г.), представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № *****.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
№ *****, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 200 лв., който
бил изцяло погасен предсрочно, като била изплатена едно от дължимите 11
седмични вноски или 9 %, като с уточнителна молба от 12.04.2023 г. сочи, че
сумата от 350 лв. е формирана от всички заплатени суми над отпуснатия
кредит от 200 лв. Твърди нищожност на различни основания на неустоечната
1
клауза, което довело до неправилно изчисляване и посочване на ГПР, което
обстоятелство превръщало процесния договор в нищожен, макар и да не иска
обявяването му за нищожен.
В срока по чл. 131 ГПК „С. К.“ ООД признава исковете.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
като в тежест на ищеца е да докаже сключване на процесния договор със
соченото в исковата молба съдържание по иска по чл. 26 ЗЗД и плащане на
процесните суми във връзка със сключените договори. В тежест на ответника
е да докаже, че процесните договори съдържат валидни и равноправни
клаузи, както и своите възражения по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а по иска по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да докаже наличие на основание за получаване на
платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в
размерите на така извършеното плащане.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 146 ГПК, приет за
окончателен в проведеното на 17.07.2023 г. съдебно заседание, е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на на 31.12.2021
г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***** със соченото в
исковата молба съдържание, по силата на който договор на ищеца е
предоставен заем в размер на 200,00 лв., изцяло предсрочно погасен от ищеца
със заплащането на първата от 11 бр. седмични вноски по договора, както и
че клаузата в процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на едно от посочените в договора обезпечения в срок, е
нищожна и неравноправна на основанията, заявени от ищеца.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 200,00 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на
разходите от 50%, като договорната лихва за периода на заема е в размер на
10,26 лв. Установява се, че уговорената неустойка при непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя е в размер на 53,74 лв. Общо
дължимата сума по процесния догвор е в размер на 264,00 лв., която включва
главница в размер на 200,00 лв., договорна лихва в размер на 10,26 лв. и
неустойка в размер на 53,74 лв, платима на 11 бр. погасителни вноски всяка в
размер на 24,00 лв. Вещото лице е установило, че стойността на начислената
неустойка не е включена при изчисляване на ГПР, който е посочен в
договора. Експертът е изчислил, че действителният размер на ГПР по
процесния договор, като се включи в него и предвидената в договора и
включена в погасителния план неустойка, е в размер на 1134,78 %. От
заключението се установява, че кредитът е бил погасен предсрочно на
2
07.01.2022 г., като ищецът е заплатил сума в общ размер на 224,00 лв., която
била разпределена по пера, както следва: 200,00 – главница; 1,56 лв. –
договорна лихва и 22,44 лв. – начислена неустойка поради непредоставяне на
обезпечение от страна на потребителя.
Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а
ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното,
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който договор са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 53,74
лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е
да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1
ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната
клауза за неустойка от договора въвежда възникването на неустоечно
задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като
размерът на неустойката е в размер над 1/4 от отпуснатия заем. С оглед на
това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори
и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
3
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед относително
самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води до
нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването
на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Отделно от това, видно от заключението на
вещото лице, задължението по оспорената неустоечна клауза не е включено в
ГПР, който е посочен в договора, поради което и размерът на ГПР не
съответства на действителния размер на ГПР, който възлиза на 1134,78 %.
Това влиза в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. На следващо място, видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, по процесния договор за паричен заем от страна на
кредитора са начислени задължения в общ размер на 224,00 лв., от които
200,00 – главница; 1,56 лв. – договорна лихва и 22,44 лв. – начислена
неустойка поради непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя,
като същите са погасени изцяло още на падежа на първата вноска. Така
заплатената от ищеца сума в размер на 22,44 лв. по предвидената договора
неустоечна клауза, е платена без основание с оглед нищожността на клаузата,
поради изложените по-горе съображения.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Като законна
последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, върху сумата от
22,44 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
молбата за изменение на иска по чл. 55 ЗЗД – 23.10.2023 г. до окончателното
плащане.
По разноските
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960,00 лв. (480,00 лв. за иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и още толкова за
иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД), на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 67от
4
делото). Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е основателно. Делото не се отличава
с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведени
две открити съдебни заседания.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от
20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.,).
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв. минималният размер на
възнаграждението е 400 лв. Неоснователен е доводът на ответника, че не дал
повод за завеждане на иска, тъй като видно от извънсъдебното му поведение
същият е начислил неустойка по оспорената договорна клауза, приел
извършеното от ищеца плащане въз основа на тази клауза и платената сума е
отнесъл за погасяване именно на задължение по нищожната договорна
клауза.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 850,00 лв., от които 100,00 лв. за
държавна такса, 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 350,00 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца Б. Г. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А, и ответника „С. К.“, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, че
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение на кредит в размер на 53,74 лв., уговорена в Договор за паричен
заем № ***** от 31.12.2021 г., сключен между тях, е нищожна като
противоречаща на закона и добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и
като неравноправна клауза на основание чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „С. К.“, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, да
заплати на Б. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А,
сумата от 22,44 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение на кредит от Договор за паричен заем № ***** от 31.12.2021 г.,
сключен между тях, ведно със законната лихва върху главницата от 10 лв. от
19.01.2023 г. до окончателното изплащане, и ведно със законната лихва върху
5
увеличения размер на главницата от 22,44 лв. от 23.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. К.“, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, да заплати на Б.
Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А, сумата от
850,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6