Р Е
Ш Е Н
И Е
№107
гр. Хасково, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина
Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
адм. д. № 815/2020 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
Община Димитровград, представлявана от И.Т.Д. – Кмет на Общината, против
Решение № РД-02-14-655/10.08.2020 г. на Директор и ръководител на Националния
орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.
В жалбата се твърди, че
финансовата корекция е определена по проект с рег.№ DТР1-0З7-3.1 CompreHensive Elaboration of Strategic plaNs for sustainable Urban Transport (CHESТNUТ) по данни от
уведомление за съмнение за нередност с вх.№ УТС-801/15.03.2020 г. във връзка с
извършена проверка на работата на контрольор, осъществил проверка първо ниво на
контрол отчетен период 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г. Сочи се, че това решение e неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на приложимия материален закон и при
допуснати процесуални нарушения, като съображенията, които се изтъкват в
подкрепа на тези доводи, са следните:
На първо място,
жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен
поради материална незаконосъобразност, доколкото при издаването му не било
посочено коректно правното основание за определяне на финансовата корекция и
неправилно било квалифицирано твърдяното нарушение – налице било пълно
несъответствие и липса на кореспонденция в двете части на акта. Видно от
диспозитива на решението, националният орган подвел финансовата корекция под
нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ , а именно „за нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ“. Визираната разпоредба по
никакъв начин не кореспондирала с втората част на решението, нито с
фактическото описание на нарушението. Нещо повече, в мотивите на решението била
налице не само липса на кореспонденция с диспозитива, но националният орган
заменил изцяло квалификацията на нередността с друга, а именно по чл. 70, ал. 1, т. 10
от ЗУСЕСИФ. По този начин освен, че се нарушавал приложимият материален закон,
било допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
кореспонденция между диспозитив и мотиви, което било съществен и неотстраним
порок, който водел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че е
налице и неспазване формата на административния акт и по-специално на
предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсвало изложение на
конкретни факти, които да обосноват взетото решение за неверифициране на
разходи. Не били посочени и нормативни основания на решението, като тези пороци
отново нарушавали правото му на защита. Нещо повече, разгледан в детайлност,
административният акт бил издаден в предвидената от закона писмена форма, но не
отговарял на изискването на горевизираната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания, поради изложени бланкетни правни
такива. Налице било и отсъствие на конкретни юридически факти, които да
обосноват взетото решение за налагане на финансова корекция, както и
противоречие между мотивите за налагане на последната.
Не било спазено и
нормативното разписание на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като мотивите на
обжалваното решение се обективирали в неговата разпоредителна част, а не в
обстоятелствената му част. Подобен подход на излагане на мотиви водел до
противоречие в същите, което препятствало възможността съответната община, в
качеството й на адресат на акта, да узнае волята на ответника. Също така
административният орган използвал непрецизно юридическата терминология, което
затруднявало изясняване на неговата воля.
На второ място, в пълно
противоречие с материалния закон, както и с процеса, един и същ орган или така
наречения ДО (Договарящ орган) верифицирал всички направени разходи и приел
същите за допустими, а след това наложил корекция и твърдял, че част от тях са
недопустими. В случая за този орган не била налице възможността да наложи
финансова корекция, преди да възобнови производството по реда на чл. 99 от АПК,
което последният не сторил, респективно отново се касаело за съществено
процесуално нарушение и опорочаване на цялата административна процедура. Цитира
се практика на ВАС, според която било недопустимо смесването на двата института
- този на финансова корекция и верификация, като нямало как финансова корекция,
наложена след верифициране, да определя разход за недопустим, тъй като
последната се налагала винаги върху допустими такива.
В чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
законодателят определил критериите нередности, за които следвало да бъде
определена финансова корекция. Отчитането на недопустим разход не било
нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Отчитането на недопустим
разход било основание за неговото непризнаване - неверифициране. Фактът, че
наличието на недопустим разход било установено след извършване на последното
плащане по проекта, не превръщало недопустимия разход в нередност.
Недопустимият разход и финансова корекция били два различни правни инструмента
за защита на финансовите интереси на Съюза. Недопустимият разход, тоест непризнаването
за целите на проекта на извършен разход, бил инструмент, който гарантира
спазването на установените правила за разходване на средствата по проекта.
Финансовата корекция била инструмент за възстановяване в бюджета на Съюза на
разход, извършен вследствие на нарушение на правото на Съюза или свързаното с
него национално право, допустим, но неоправдан, а не неправомерен, тоест
недопустим, понятия, обяснени в съдебната практика на ВАС.
Доколкото § 5, т. 3 от ЗУСЕСИФ
определял, че извършването на плащания към бенефициерите, верификация на
разходите, възстановяването и отписването на неправомерните разходи се определя
с акта по чл. 7, ал. 4, т. 4 от ЗУСЕСИФ, то следвало да съществува национален
правен ред за възстановяване на неправилно верифицирани недопустими разходи.
Този ред обаче не бил чрез определяне на финансова корекция. Видно от горното,
независимо от правилността или неправилността на фактическите установявания на
органа по отношение на твърдените неправомерни - недопустими разходи, актовете му били незаконосъобразни.
В настоящия случай за
органа не било налице правомощие за определяне на финансова корекция, тъй като
не били налице задължителните условия за възникване на това правомощие, а
именно да е налице нередност по смисъла на чл. 2, § 37 от Регламент № 1303 от
17.10.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело
и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета. Основен елемент, за да е налице нередност, било задължително да
съществува нарушение на националното или европейското законодателство. Това
нарушение следвало да е осъществено от икономическия оператор чрез действие или
бездействие. Освен посоченото, за да е налице основание за определяне и
извършване на финансова корекция, това нарушение следвало да е сред
изчерпателно изброените нарушения в нормативния акт на Министерски съвет по чл.
70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
На следващо място, било
необходимо това нарушение да е някое от визираните в Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата, а в настоящия случай липсвало такова. Възлагането на
допълнителна работа със заповед на държавен служител не било в противоречие с
нито един нормативен акт. Дори да се приемело становището на органа, че ПМС №
189/2016г. не било приложимо за тези програми, този подзаконов нормативен акт
уреждал единствено отчитането на разходи, а не законосъобразността на възлагане
на допълнителен труд, която законосъобразност била уредена в нормативни актове
с по-голяма юридическа сила, а именно: Закон за държавния служител, в този
смисъл и КТ.
Ако се приемело, че
квалификацията, визирана в диспозитива на акта на органа по чл. 70, ал. 1, т. 9
от ЗУСЕСИФ е невярна, а е вярна тази по т. 10 от същата разпоредба, то за да се
приложи цитираната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, тази друга
нередност, визирана в нормата, следвало да е описана в нормативен акт, а в
случая такъв нормативен акт нямало. В ЗУСЕСИФ не били уредени тези други случаи
за определяне на корекции, нямало и законова делегация за издаване на
подзаконов нормативен акт, който да определи кои са тези нарушения, защото в
чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ законовата делегация била за издаване на подзаконов
нормативен акт по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Следвало да се уточни и че
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на одобрени
по надлежния ред проекти била подчинена на различни условия, като най-общо те
можело да бъдат определени като спазване на правото на Съюза и на свързаното с
него национално право.
Гарантирането на това
основно изискване ставало чрез два правни инструмента - верификация на
разходите и финансова корекция. Верификацията, с оглед на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, била проверка на допустимостта на разходите, а
финансовата корекция, с оглед на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, била отмяна на
финансовата подкрепа поради допусната от бенефициера нередност. И двете
производства, след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, били регламентирани като
административни по своя характер и завършвали с издаването на индивидуален
административен акт, респективно се подчинявали на правилата на
административното право и процес, които правила обаче в конкретния случай били
неглижирани от органа, а това, от своя страна, довело до невъзможни за саниране
пороци в акта.
Изтъква се още, че видно
от разпоредбите на Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, диференциалният
подход за определяне на корекция бил уреден именно в този подзаконов нормативен
акт, който обаче бил неприложим за нередности по чл. 70, ал. 1 т. 10 от ЗУСЕСИФ, тъй като и в самия него т.
10 не била посочена, а и липсвала законова
делегация.
С оглед на така
изложеното, се моли да бъде отменено процесното Решение №
РД-02-14-655/10.08.2020г. на Директор и ръководител на Националния орган - Д.
Г.по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на приложимия
материален закон и допуснати процесуални нарушения, с оглед наличието на
отменителните основания, визирани в чл. 146 от АПК. Моли се за присъждане на
направените разноски по делото, в това число държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът - Директор и
ръководител на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество
„Дунав 2014-2020“, депозира по делото писмен отговор чрез процесуален
представител, в който посочва, че административният акт е издаден от
оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност. Актът бил издаден
в изискваната от закона писмена форма, като от формална страна съдържал както
фактически, така и правни основания, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При определяне на финансовата корекция по основание и размер били спазени
административнопроизводствените правила. Наложената финансова корекция била
мотивирана и обоснована. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отхвърлена
жалбата на Община Димитровград като неоснователна и недоказана и да бъде
потвърден обжалваният административен акт като правилен и законосъобразен.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и на
направените разноски по извършване на превод на договор за субсидия, във връзка
с което се представя списък за разноски и доказателства за извършеното плащане.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и
съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа страна
следното:
Между Община Димитровград,
като бенефициент, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ – Национален
орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 –
договарящ орган, е сключен Договор рег. № РД 02-29-136/31.05.2017 г. за
предоставяне на национално съфинансиране по Програма за транснационално
сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, с който на бенефициента е предоставена
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект с рег.№ DТР1-0З7-3.1 Comprehensive elaboration of strategic plans for sustainable urban transport (CHESТNUТ) в размер на
44 127.07 лева (левовата
равностойност на 22 562.16 евро), съставляваща 15 % от общия размер на допустимите
разходи по проекта.
Със Заповед №
164/20.10.2017г. на Кмета на Община Димитровград на основание чл. 21, ал. 4, т.
1 и чл. 7, ал. 7, т. 6 от Закона за държавния служител на С. А. Р., заемаща
длъжността „Началник отдел“, отдел „Правно-информативно обслужване“, Дирекция
„Правно-нормативно и административно обслужване“ в Общинска администрация –
Димитровград, е възложено да изпълнява функционалните задължения на „Експерт
обществени поръчки (юрист)“ по горецитирания проект, като в т. 3
от заповедта е предвидено за извършени допълнителни трудови задължения да й
бъде изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение в размер на 7.14 лева за
всеки отработен час по проекта. В т. 4 е предвидено, че средствата за
допълнително възнаграждение и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на
работодателя се осигуряват от бюджета на проекта. Посочено е, че промяната на
служебното правоотношение се извършва за определено време до 31.12.2018 г. и влиза в сила, считано от
20.10.2017 г.
До Д. Г.- ръководител на
Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“
2014-2020, е подадено Уведомление № УТС-801/15.04.2020 г. от Л. П.– главен експерт в Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“, за съмнение за нередност
съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013: нанасяне
на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета
на Съюза, относно Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020,
проект Comprehensive elaboration of strategic plans for sustainable urban transport (CHESТNUТ). В уведомлението е
посочено, че на държавния служител С. Р. със Заповед № 164/20.10.2017 г. е определено допълнително
възнаграждение за работа по проекта на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 и чл. 67,
ал. 7, т. 6 от Закона за държавния служител при условията на чл. 49, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ. Заявено е, че основанията, които са посочени, не са приложими за
програма „Дунав“, тъй като съгласно чл. 6 от ЗУСЕСИФ, средствата, предоставени
от програми за европейско териториално сътрудничество, се управляват „съгласно
приложимите за тях право на Европейския съюз и международни договори, ратифицирани,
обнародвани и влезли в сила за Република България.“ Заявено е, че тези програми
не попадат в обхвата на Постановление № 189/2016г. за определяне на
националните правила за допустимост на разходите за програмен период
2014-2020г. Посочено е, че размерът на недопустимия разход за проверявания
отчетен период възлиза на 2 311.18 евро. В уведомлението се посочва още, че установените
недопустими разходи по бюджетна линия „Човешки ресурси“ следва да се приспаднат
от верифицираните разходи по бюджетната линия, които представляват основа за
изчисление на плоската ставка за „Офис и административни разходи“. В резултат
недопустимите офис и административни разходи възлизат на 346.767 евро.
До Кмета на Община
Димитровград е изпратено писмо рег. № 99-00-3-136 от 06.07.2020 г., с което му е дадена възможност,
във връзка с уведомление за съмнение за нередност с вх.№ УТС-801/15.04.2020 г. в МРРБ, в двуседмичен срок, считано
от датата на уведомяване, да представи коментари, бележки и/или допълнителни
документи, с които да бъде мотивирано възражение срещу определената финансова
корекция. В уведомлението е направено описание на нарушението, анализ на същото
от правна страна и е определен размер на финансовата корекция. Писмото е
изпратено чрез системата за електронен обмен на съобщения и е регистрирано под
№ РД-22-32/06.07.2020 г. в системата на Община Димитровград. В предоставения
срок Община Димитровград не се е възползвала от възможността за представяне на
коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение
срещу определената финансова корекция или срещу нейния размер.
С оспореното в настоящото
производство решение, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във
връзка с параграф 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във
връзка с параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и т. 5.1.16 от Програма за
транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 (Програмата), във връзка с чл.
8, ал. 4, б. "а", т. ii и т. v от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални
разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел
"Европейско териториално сътрудничество" и във връзка с раздел раздел
l, т. 1, б. „г“ и т. 3 от Заповед №
02-14-191/26.02.2019г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на Община Димитровград е определена финансова корекция в
размер на 2 311.18 евро, представляващи неправомерно отчетени допълнителни
възнаграждения по проекта по бюджетна линия „Разходи за персонал“ (Staff costs)
за отчетен период 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г.
Посочено е, че през този
отчетен период са извършени разходи за персонал, административни разходи,
разходи за външна експертиза и услуги и разходи за оборудване, както и че
бенефициерът е декларирал за възстановяване разходи в общ размер на
52 830.43 евро, от които контрольорът е верифицирал 51 963.09 евро.
Заявено е, че по бюджетна линия
„Разходи за персонал“ (Staff costs) бенефициерът е отчел разходи на обща
стойност 15 107.42 евро.
Като описание на
нарушението в решението е посочено, че основанията, послужили за определяне на
допълнително възнаграждение за работа по проекта със Заповед № 164/20.10.2017
г. на държавния служител С. Р. - чл. 21, ал. 4, т. 1 и чл. 67, ал. 7, т. 6 от
Закона за държавния служител, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, не
са приложими за програма „Дунав“, тъй като, съгласно чл. 6 от ЗУСЕСИФ,
средствата, предоставени от програми за европейско териториално сътрудничество,
се управляват „съгласно приложимите за тях право на Европейския съюз и
международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република
България“. В тази връзка, тези програми не попадали в обхвата на Постановление
189/2016 г. за определяне на националните правила за допустимост на разходите
за програмен период 2014-2020 г.
Заявено е, че за отчетен
период 01.07.2018 - 31.12.2018 г., разходите в размер на 2 311.18 евро
(4 520.21 лв.) са неправомерно отчетени по
бюджетна линия "Разходи за персонал".
Посочено е, че с оглед
разпоредбата на § 5 на ДР към ЗУСЕСИФ, текстът на чл. 59, ал. 2 е неприложим по
отношение на програмите за териториално сътрудничество. Следователно,
нормативният акт, приет на основание цитираната разпоредба, а именно:
Постановление № 189/2016 г., се явява неприложим за програмите за териториално
сътрудничество, в частност Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“
2014-2020.
Цитиран е чл. 65, т. 1 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г., съгласно който допустимостта на разходите се определя въз основа на
националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила
във или въз основа на настоящия регламент, или в правилата за отделните
фондове.
Заявено е, че от
направения анализ е видно, че в конкретния случай липсват национални правила за
допустимост на разходите, съответно приложими са специалните разпоредби за
допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество, а именно чл. 3 от
Делегиран регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 година за
допълнение на Регламент (EC) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по
програмите за сътрудничество и в раздел 3.3.1 на Анекс „Допустимост на разходи
по проекта“ (Annех - Eligibility of project expenditures) към Наръчника за изпълнение на
проекти по Програмата (наричан по-долу за краткост Наръчника), в който анекс е регламентирано, че
допълнителният труд, респективно допълнителното възнаграждение, е допустимо
само в случай, че е пряко свързан/о с проекта, предвиден/о е в документа за
назначаване и е в съответствие с националното законодателство и стандартните
практики на бенефициера.
Заявено е, че възлагане на
допълнителни задължения на държавните служители, със заповед за работа извън
основното работно време (8 часа на ден), не е приложимо за Програма за
транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, тъй като програмата не попада
в обхвата на Постановление № 189/2016 г.
Цитиран е чл. 18, параграф
2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския
фонд за регионално развитие по цел „Европейско сътрудничество“, според който
без да се засягат правилата за допустимост, определени по силата на или на
основание на членове 65-71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Регламент (ЕС) №
1301/2013, на настоящия регламент или на делегирания акт, посочен в параграф 1
от настоящия член, участващата в мониторинговия комитет държава-членка определя
допълнителни правила за допустимост на разходите за цялата програма за
сътрудничество.
Посочено е още, че в Анекс
„Допустимост на разходи по проекта“ към Наръчника са определени специфични
правила по отношение допустимостта на разходите, които се прилагат приоритетно
пред националните правила за допустимост на разходите, съгласно чл. 65, ал. 1
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година. Определените правила съгласно Наръчника попадат в обхвата
на чл. 18, ал. 2 от Регламент 1299/2013, тоест налице е действие на
допълнителни правила за Програмата.
С оглед изложеното е
прието, че неправомерно декларирани за възстановяване от страна на бенефициера
за отчетен период 01.07.2018 - 31.12.2018 г. се явяват разходи в размер на 2 311.18
евро по бюджетна линия "Разходи за персонал". В допълнение е заявено,
че съгласно раздел 3.3.2. „Офис и административните разходи“ от Анекс
„Допустимост на разходи по проекта“ по Програмата, офис и административните
разходи, свързани с изпълнението на проекта, се декларират на база фиксирана
ставка от 15 % от допустимите разходи за персонал по проекта. Следователно,
пряка и непосредствена последица от установената нередност е необходимостта от
намаляване на допустимите разходи по бюджетна линия "Офис и административни
разходи", тъй като техният размер е правопропорционален на размера на
директните разходи. Предвид горното е прието, че неправомерно платени се явяват
и следните разходи: офис и административни разходи в размер на 346.67 евро
(изчислени на база на плоската ставка в размер до 15 %).
Направен е анализ на
нарушенията и от правна страна и като нарушена разпоредба на ЕС са посочени:
разпоредбата на чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби
за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско
териториално сътрудничество";
Раздел 3.3.1 "Разходи
за персонал" от Анекс „Допустимост на разходи по проекта" (Annех -
Eligibility of project expenditures).
Нередността е
класифицирана като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ - нередност,
съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или
българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна
на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ.
Отбелязано е като
забележка, че квалификацията на типа нередност е съобразена с разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, според която
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
Изложени са мотиви за
определяне размера на финансовата корекция, като са цитирани разпоредбите на
чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съгласно който, чрез финансовата корекция се отменя
финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се
намалява размера на допустимите разходи, тоест променя се основата, на която се
изчислява договорения процент финансова подкрепа, защото на финансиране
подлежат само допустимите разходи. Посочено е, че проектът, в изпълнение на
който е сключена обществената поръчка, е финансиран не само от Европейския фонд
за регионално развитие (ЕФРР), но и от националния бюджет, съответно че на
основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на отмяна подлежи
финансовата подкрепа от ЕФРР и национално съфинансиране.
Заявено е, че съгласно чл.
2, ал. 4 от Наредбата за посочване на нередности, за нередности по чл. 70, ал.
1, т. 2, 8 и 10 от ЗУСЕСИФ се прилага диференциалният метод. На основание чл. 4
от Наредбата за посочване на нередности, когато се определя финансова корекция
чрез прилагане на диференциалния метод, нейният размер трябва да е равен на
реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните
средства - допустими разходи. В случая е определена финансова корекция по
диференциалния метод в размер на 2 311.18 евро, представляващи
неправомерно верифицирани разходи по Бюджетна линия "Разходи за
персонал" за отчетен период 01.07.2018 - 31.12.2018 г. В допълнение,
поради спецификата на изчисляване на допустимите разходи по Бюджетна линия 2
"Офис и административни разходи", като неправомерно платени по тази
бюджетна линия са приети и разходи в размер на 346.67 евро, изчислени на база
на плоската ставка в размер до 15 %.
В раздела дефиниция за
нередност е посочено, че нарушението представлява нередност по смисъла на чл.
2, т. 36 от Регламент № 1303/2013.
Решението е съобщено на
Община Димитровград на 10.08.2020 г. Жалбата срещу решението е изпратена чрез
куриер „Лео Експрес“ на 24.08.2020 г. и заведена в Министерство на регионалното
развитие и благоустройството с вх.№ 99-00-3-136(2)/25.08.2020 г.
Така събраните по делото
доказателства налагат следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е законосъобразността на Решение №
РД-02-14-655/10.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ и ръководител на Управляващия орган Д. Г.по
Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, с което на Община
Димитровград е определена финансова корекция в размер на 2 311.18 евро,
изразяваща се в неправомерно отчетени допълнителни възнаграждения по проекта на
бюджетна линия „Разходи за персонал“ (Staff costs) за отчетен период 01.07.2018
- 31.12.2018 г., и на тази база, като неправомерно платени по Бюджетна линия 2
„Офис и административни разходи“, са приети и разходи в размер на 346.67 евро.
За да извърши служебна
проверка на обжалваното решение на основание чл. 168 от АПК, в контекста на
разпоредбата на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, съдът взе предвид следната правна
уредба:
Съгласно чл. 1, § 1 на
Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности, за целите на
защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с регламента се
приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните
мерки и санкции, касаещи неправомерностите по отношение на правото на
Общността. Според чл. 1, § 2 от същия регламент „нередност“ означава всяко
нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или
бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат
нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от
тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от
собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или
посредством извършването на неоправдан разход.
Регламент № 2988/95 е
базов по своя характер, доколкото определя общи правила за санкционирането от
страна на държавата на случаите на допуснати нередности от страна на
икономическите оператори. Конкретното възстановяване на неправилно използваните
средства следва да се извърши въз основа на други разпоредби и това са
секторните такива – релевантният акт на Европейския съюз, който урежда
общоприложимите правила за Европейските структурни и инвестиционни фондове за
програмния период 2007-2013 г. и 2014-2020 г., е съответно Регламент 1083/2006
и впоследствие Регламент № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.
Съгласно чл. 2, т. 36 от
Регламент № 1303/2013 г. „нередност“ е всяко нарушение на правото на Съюза или
на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо
от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. С Регламент 1303/2013 г. е отменен
Регламент 1083/2006 г., като по същество по-голямата част от разпоредбите на
новия Регламент са идентични с тези на отменения.
С приемането на ЗУСЕСИФ
българският законодател установи административния характер на правоотношенията
във връзка с изпълнение на договорите за субсидия, като недвусмислено
регламентира характера на акта, с който се определя финансова корекция като
индивидуален административен акт - чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, и съответно
правните средства за съдебна защита - обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, чрез финансовата корекция се отменя финансовата подкрепа от
Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на
допустимите разходи, тоест променя се основата, на която се изчислява
договорения процент финансова подкрепа, защото на финансиране подлежат само
допустимите разходи. Въз основа на чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, на отмяна подлежат средствата от ЕСИФ и от националното съфинансиране.
В тази връзка, на първо
място, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е издадено от
оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност. На основание § 5,
т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), законът се прилага
за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално
сътрудничество, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско
законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани,
обнародвани и влезли в сила за Република България по отношение на категориите
нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели,
определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2 от същия.
Съгласно чл. 8, ал. 4, т. ii и т. v от
Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за
регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ в
програмата за сътрудничество се определят органът или органите, определени да
изпълняват контролни функции, както и се определя общо описание на механизмите
за управление и контрол.
В съответствие с чл. 122
от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.), всяка държава членка е
отговорна за докладване на нередности, извършени от бенефициери на нейна
територия към Европейската комисия и Управляващия орган/Съвместния секретариат
и следва да ги уведомява за каквото и да е развитие по случаите или за
свързаните административни и съдебни процедури.
На основание чл. 2, т. 2 от Наредбата
за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество
(тоест и настоящата програма) е отговорен за процедурите, регламентирани в
наредбата.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от
действащия към момента на определяне на финансовата корекция Устройствен
правилник на МРРБ (изм. и доп. ДВ. бр.31 от 12 април 2019 г.), Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален
орган на Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020. Според
чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,
ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон
на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи
определят конкретните им права и задължения. На основание раздел 1, т. 1, б.
„г“ и т. 3 от Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019 г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за
финансовото управление в публичния сектор, Директорът на Дирекция „Управление
на териториалното сътрудничество“ е
оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма
за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020, включително да издава
всички административни актове по ЗУСЕСИФ. С цитираната заповед на директора на
Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ са делегирани
правомощията на ръководител на Националния орган в пълен обем, без да е налице
ограничение по отношение на администриране на нередности или налагане на
финансови корекции.
Следователно, на основание
действащата нормативна уредба, изцяло в правомощията на ръководителя на
Националния орган са както установяването и регистрирането на нередности
(администрирането на нередности) по реда на Наредбата за администриране на
нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, така и
определянето на финансови корекции, при което следва да се приеме, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден и
в изискваната от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както
фактически основания (раздел I „Описание на нарушението“), така и правни такива
(раздел II „Анализ на нарушенията от правна страна“), обосновани с изложение на
подробни мотиви относно констатираното нарушение. В раздел II, т. 4 „Определяне
на размера на финансовата корекция“ са изложени и мотивите, свързани с
определяне размера на финансовата корекция.
На следващо място, следва
да се посочи, че решението е постановено при спазване на
административнопроизводствените правила. С писмо изх. № 99-00-3-136 от
06.07.2020 г. по описа на МРРБ, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, на
Община Димитровград е дадена възможност (в двуседмичен срок от датата на
уведомяване) да представи писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция, както и да приложи необходимите доказателства. Предвид
изложеното, правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които
да обосновават незаконосъобразност на постановеното решение.
Неоснователно се претендира
от жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на кореспонденция между диспозитив и мотиви на акта, нарушаваща правото му
на защита. Действително се установява, че в заглавната част на оспореното
решение като основание за издаване на решението е посочена разпоредбата на чл.
70, ал. 1, т. 9, която впоследствие е коригирана на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Ръководителят на Националния орган
при издаване на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е длъжен да
квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
и да изложи съображения за квалифицирането на нередността по посочената точка. В
случая, макар и да е налице разминаване на така визираните разпоредби в
оспорвания акт, произтекло по всяка вероятност от факта, че т. 10 е предишна т.
9 – изм. и доп. на ЗУСЕСИФ с ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., според настоящата
инстанция, в решението си и мотивите към него ръководителят на националния
орган ясно и недвусмислено се е обосновал и мотивирал финансовата корекция с наличието
на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, при което не се създава
неяснота досежно правното основание за издаване на акта, а именно „друга
нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ“. В случая издателят на акта е установил и изложил съществените
факти във връзка с твърдяното нарушение и му е дал вярна правна квалификация,
като е обосновал от фактическа и правна страна състав на конкретна нередност,
представляваща основание за определяне на финансова корекция.
По
отношение на възражението на жалбоподателя, че за органа не е била налице
възможност да наложи финансова корекция, преди да възобнови производството по
реда на чл. 99 от АПК и че нямало как финансова корекция, наложена след
верифициране, да определя разход за недопустим, тъй като последната се налагала
винаги върху допустими такива, следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно чл. 62, ал. 1, изр. 1 от
ЗУСЕСИФ, междинни и окончателни плащания по даден проект се извършват след
верифициране с цел потвърждаване на допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл. 71, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните
средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови
ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия,
са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство.
Безспорно е, че процедурите по
верификация на допустимите разходи и по определяне на финансови корекции са две
самостоятелни процедури. С обжалваното решение националният орган е определил
финансова корекция върху допустими разходи по договора, а не е установил
наличието на недопустими разходи.
Съгласно член 6 от Регламент №
1303/2013, операциите, получили подкрепа от европейските структурни и
инвестиционни фондове, съответстват на правото на Съюза и на свързаното с него
национално право, а съгласно член 125, параграф 4 от Регламент № 1303/2013,
управляващият орган гарантира финансовото управление и контрол на програмата,
като проверява дали съфинансираните продукти и услуги са осигурени и дали
операцията съответства на приложимото законодателство, на програмата и на
условията за подкрепа на операциите. Неразделна част от изискванията на
програмата и на условията за подкрепа са изискванията за допустимост на
разходите. Националният законодател в ЗУСЕСИФ е регламентирал изискванията към
верифицирането на разходите в раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране
на разходи“, тоест отделно от регламентирането на финансовата корекция.
Управляващият орган извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо (чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от УО. При съмнения за нередност, УО може да изисква допълнително
представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни
плащания, както и на разяснения от бенефициента - чл. 63, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ. В случай, че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по
чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният
разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за
плащане, като двете хипотези са предвидени алтернативно и осъществяването на
която и да е от тях е основание за отказ за верификация - чл. 64, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ.
Тоест верификацията и финансовата корекция са
два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което по
никакъв начин не се преклудира възможността органът да се произнесе чрез
актове, използвайки и двата способа. Изискването за допустимост на разходите и
процедурата по тяхната верификация е гаранция, че средствата ще бъдат
разходвани по начин и за цели, които са предмет на одобрения от органа проект,
докато финансовата корекция и процедурата за нейното определяне са гаранция, че
при осъществяване на съответния проект бенефициерът няма да е осъществил
действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на
приложимото право посредством изкуствено създаване на условията, които се
изискват за получаването на такава облага - член 4, параграф 3 от Регламент
(ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата
на финансовите интереси на Европейските общности. (в този смисъл Решение №
11993/23.08.2019 г. по адм. дело № 15410/2018 г., по описа на ВАС, VII отд.).
Тоест, в обобщение следва да се
посочи, че става въпрос за две отделни процедури - по верифициране на разходите
и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с
издаването на съответни административни актове, при спазването на определени
материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените
актове подлежи на самостоятелно оспорване.
По
отношение на съответствието на решението
с материалноправните разпоредби и целта на закона следва да бъде отбелязано
следното:
Както бе посочено по-горе, за да е
налице основание за определяне на финансова корекция, е необходимо да е
установена нередност - нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него
национално право, което има или би могло да има като последица вреда на бюджета
на Съюза. Тоест следва да
бъде установено наличието на следните елементи: 1) действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове; 2) същото да води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане; 3) да има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет.
По
делото е безспорно, че първият елемент на визираното определение е налице –
Община Димитровград има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2,
т. 37 от Регламент № 1303/2013, доколкото участва в изпълнението на проект от
европейските структурни и инвестиционни фондове, като страна по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и е осъществила действия по
разходване на средства от Европейския съюз. В тази връзка същата следва да се
определи като икономически оператор по смисъла на дефиницията за нередност.
Спорът по делото е налице
ли е вторият елемент на определението – визираното от административния орган действие
води ли до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право,
свързано с неговото прилагане, за да се приеме, че наложената финансова
корекция е законосъобразна по основание.
Доколкото,
с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест да
установи законосъобразността на съответния акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е
на административния орган, именно същият трябва да докаже досежно този елемент
на фактическия състав на нередността наличието на нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане.
В случая нередността е
класифицирана по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, като тази разпоредба е
обвързана с две посочени като нарушени норми на правото на Съюза, а именно - чл.
18, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от
Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално
сътрудничество", както и Раздел 3.3.1 "Разходи за персонал" от
Анекс „Допустимост на разходи по проекта" (Annех - Eligibility of project
expenditures).
Съгласно чл. 18, параграф
2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година, без да се засягат правилата за допустимост, определени по
силата на или на основание на членове 65-71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
Регламент (ЕС) № 1301/2013, на настоящия регламент или на делегирания акт,
посочен в параграф 1 от настоящия член, участващата в мониторинговия комитет
държава-членка определя допълнителни правила за допустимост на разходите за
цялата програма за сътрудничество.
В цитирания Раздел 3.3.1
"Разходи за персонал" от Анекс „Допустимост на разходи по проекта"
е регламентирано, че допълнителният труд, респективно допълнителното
възнаграждение, е допустимо само в случай, че е пряко свързан/о с проекта,
предвиден/о е в документа за назначаване и е в съответствие с националното
законодателство и стандартните практики на бенефициера.
Между страните няма спор
по основните факти – че със заповед на Кмета на Община Димитровград на
служителя С. Р. - началник отдел „Правно-информативно обслужване“ в Общинска
администрация – Димитровград, е възложено изпълнението на функционалните
задължения на "Експерт обществени поръчки (юрист)" по проекта, като в
заповедта е предвидено за извършени допълнителни трудови задължения да й бъде
изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение от бюджета на проекта. Спорен
е въпросът за наличието на нарушение на правото на ЕС и представлява ли посоченото
действие нередност, която да обосновава определянето на финансова корекция.
В тази връзка настоящата
инстанция намира, че посоченият текст на чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
единствено предоставя възможност на участващите в мониторинговия комитет държави
да определят допълнителни правила за допустимост на разходите за цялата
програма за сътрудничество, но не визира поведение, което представлява състав
на конкретно нарушение на правото на ЕС. Следващата цитирана разпоредба от
Анекса е свързана с договорни задължения на страните, а не с нормативни такива.
В този смисъл дори в случая да е налице нарушение, свързано с допустимостта на
разходите по проекта и по-конкретно разходите за персонал, то не може да се
приеме, че това нарушение представлява нередност, за която да бъде определена
финансова корекция. Нарушенията, представляващи нередности, за които се
определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен
акт. Противното би означавало, че всяко нарушение на бенефициера би могло да
бъде основание за определяне на финансова корекция, а това несъмнено застрашава
правната сигурност. Само нередност, която е нормативно установена, може да бъде
основание за определяне на финансова корекция на бенефициерите. С финансовите
корекции се засяга неблагоприятно тяхната правна сфера, поради което за тях,
като участници в процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
трябва да бъде установено нормативно предвидимо поведение и правни последици. В
този смисъл и доколкото, за да е налице нередност, трябва да е нарушена
конкретна разпоредба на правото – на националното или на Съюза, а в случая
липсва конкретно посочена от ръководителя на националния орган разпоредба,
която да е нарушена с визираното от бенефициера действие, настоящият състав
приема, че не е налице сочената нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, което,
от своя страна, отрича правомерността на наложената финансова корекция. По
изложените съображения оспореният административен акт, като засегнат от
пороците на чл. 146, т. 4 от АПК, следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на делото
основателно се явява искането на оспорващия за присъждане на разноски по
производството, представляващи внесена държавна такса от 36.16 лв. и
възнаграждение за процесуален представител. Последните разноски се определят по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. Предвид фактическата и
правна сложност на делото искането за присъждане на възнаграждение до
претендирания размер от 300 лв. се явява основателно.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
РД-02-14-655/10.08.2020 г. на Директор и ръководител на Националния орган по
Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерството
на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Димитровград
разноски по делото в размер на 336.16 лв. (триста тридесет и шест лева и 16
ст.).
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му.
Преписи от решението да
бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: