Р Е
Ш Е Н
И Е
№3787/12.6.2018г.
гр.София, 12.06.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание
на осемнадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.Богдан
Русев
при секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№490/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С
решение от 03.08.2016г. по гр. д. № 8388/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав е признато
за установено, че на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ, че В.В.Ш. дължи на Ю.А.Х.
сумата 21000 лв. - задължение по запис на заповед, издаден на 12.09.2013 г.,
предявен за плащане на 02.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2014 г. до окончателното й погасяване, за която
сума в производството по частно гр. дело № 37316/2014 год. по описа на СРС, ГО,
43 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С решението В.В.Ш. е осъдена да заплати на Ю.А.Х. сумата 1870 лева -
разноски за исковото производство и сумата 1420 лева - разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу решението на СРС е постъпила въззивна
жалба от В.В.Ш..
Жалбоподателката твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуален
закон. Излага доводи, че първоинстанциониня съд е формирал вътрешното си
убеждение за редовността на записа на заповед още в заповедното производство и
е отказал да разглежда
обстоятелствата относно каузалното правоотношение, по повод на което е издаден
записът на заповед, както и че неправилно с доклада си съда е разпределил
доказателствената тежест на страните, като е изключил от предмета на делото въведеното с
възражение от ответника каузално правоотношение, по повод на което е издаден
записът па заповед и е отказал да събира доказателства както за факта на
съществуването на споразумението, така и за връзката между споразумението и записа
на заповед. Твърди, че първоинстанциониня съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като не е приобщил по делото представените от нея писмени
доказателства към отговора на исковата молба, към допълнителните молби на
ответника и към становище вх. № 1027340 / 23.02.2016 г., както и че неправилно
е кредитирал показанията на св.К.за оборване на съдържанието на разписката изходяща от ищеца, като по този
начин е ограничил правото й на защита, както и че не е било допуснато
изслушването на ССЕ, с която целяла да докаже, че няма задължение, произтичащо от
Споразумението от 12.09.2013 г. - заем, в нейна полза и в полза на В.Д.Е.Д.****ООД (каузалпото правоотношение във
връзка с което е издаден записът па заповед). Поддържа , че съдът неправилно е
приел, че записа на заповед е предявен, както и че в нарушение на материалния
закон първоинстнациониня съд не е зачел възраженията й за нищожност на
каузалното правоотношение - Споразумението от 12.09.2013 г., за
обезпечаване на което е издаден процесния запис на заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Ю.А.Х. оспорва въззивната жалба по съображения изложени в
писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.422 ал.1 от ГПК предявен от Ю.А.Х.
срещу В.В.Ш. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 21000 лв. - вземане по запис на заповед, издаден на 12.09.2013г.
От въззивният съд е прието
заключение на ССЕ от което се установява, че в счетоводството на „В.Д.Е.Д.“ ЕООД
няма извършено осчетоводяване на предоставен заем в размер на 21000лв. от Ю.А.Х.
към 12.09.2013г., както и до датата на извършване на проверката от вещото лице.
Според експерта В НАП “Надежда“ за Ю.А.Х. за 2013г. и за 2014г. няма данни за
подадени годишни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложеният по – горе довод на въззивника за
нарушение на процесуалните правила, необоснованост и в рамките, очертани от
императивните материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя мотивите на СРС относно предявения на горепосоченото основание иск и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Настоящата съдебна инстанция намира, че е правилен извода на първоинстанционния
съд, че процесния запис на заповед от 12.09.2013г. е редовен от външна страна и
предвид настъпване на съответния падеж, вземането по него е изискуемо и
ликвидно. Неоснователно е възражението на ответницата, че вземането по записа
на заповед не е изискуемо, предвид на това, че същия не й е предявен за плащане, което
предявяване би имало значение само за началния момент на дължимостта на
претендираната от ищеца законна лихва върху дължимата по записа на заповед
сума. Предметът на делото по иск с пр.осн.чл.422
ал.1 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, а подлежащо на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9
от ГПК въз основа на заповед за запис е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Т.17
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение,
като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с
редовния от външна страна и действителен, представен по делото запис на
заповед. В
конкретния процесен случай, ищецът нито с исковата си молба, нито с
допълнителната такава, не е заявявал нито пряко, нито косвено наличието на
конкретно каузално правоотношение, с което заявеното за плащане негово вземане
по менителничния ефект - процесният запис на заповед, да се намира в такава
обезпечителна връзка, та погасяването на част или цялото задължение по
каузалното правоотношение, да е от естество да погаси или намали и менителничното
такова.
В отговора на исковата си молба ответницата
изрично посочва, че между нея и ищеца не съществува валидно и действително
каузално правоотношение, което да обоснове личната му претенция от 21000лв.,
като не е получавала и суми или вещи от ищеца или пък да е обезпечавала валидни
и действителни правоотношения между ищеца и трети лица, срещу които да се дължи
исканото плащане / р.II/.
Едва в първото съдебно
заседание процесуалния представител на ответницата посочва, че споразумението от 12.09.2013г. подписано
между В.Д.Е.Д.“ ЕООД и от една страна
като заематели и ищеца от друга страна като заемодател, с който заемателите са
поели задължение да върнат на заемодателя заетата парична сума в размер на
21000лв. на три вноски посочени с падежи и суми в споразумението представлява
каузално правоотношение във връзка с
процесния запис, поради което това
възражение е направено след изтичане на предвидения
в закона преклузивен срок съгласно чл.133 от ГПК. Следователно въззивният съд
няма задължение да изследва връзката между записа на заповед и посоченото
споразумение като каузалното правоотношение като причина за издаването му,
както и чия е доказателствената тежест за установяване на каузалното
правоотношение. В рамките на производството по делото
ответницата в чиято доказателствена тежест е не е установила при условията на
пълно и главно доказване наведените от нея твърдения за опорочаване на волята й
при подписване на процесния запис на заповед.
С огледа
изложеното въззивният съд намира също така, че първоинстанционния съд въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства е формирал правилен
правен извод, че релевираните от ответницата възражения срещу редовността на записа на
заповед, които да го правят нищожни са неоснователни. Ответницата
не е доказала да е погасила вземането
на по записа на заповед, чрез плащане
или друг предвиден в закона способ, от което следва и правилния извод на първоинстанционния съд,
че това вземане на поемателя съществува, а предвид настъпилия падеж на записа
на заповед - че същото е изискуемо, и подлежи на изпълнение
Предвид изложеното,
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
На основание
изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.08.2016г.
по гр. д. № 8388/2015г. на Софийски
районен съд, 43 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.