МОТИВИ към
присъда по НОХД № 4506/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, тридесет и седми наказателен състав.
Подсъдимият К.П.С., ЕГН ********** *** е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 от НК, за това, че на
07.12.2018 г. в гр. Варна, в кв.
„Галата“, пред бензиностанция „Бенита“, по хулигански
подбуди причинил на П.Д.Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош и лявата ръка, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
гражданския иск от пострадалия П.Д.Д. против подсъдимия К.П.С.. Пострадалият не е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият С. заявява, че са получил
препис от обвинителния акт и разбира предявените му обвинения. Дава обяснения
по фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Признава се за виновен по
това обвинение. Съжалява за стореното от него деяние.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че същото е доказано и от фактическа и правна
страна и пледира на подс. С. да бъде наложено наказание за извършеното деяние по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130 ал.1 от НК с оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл.78а.
от НК, а именно – „глоба“.
Защитата
на подсъдимия пледира на първо място, за оправдателна присъда, с мотив, че
подсъдимият не извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12, от НК. Изразява своята позиция, че описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт не само, че не са били потвърдени, а са били опровергани от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Поставя акцент в своята пледоария върху
разминаването според него между показанията на свидетелите по отношение
характера на нанесените на пострадалото лице удари и същевременно заключението
на съдебно – медицинската експертиза, установяващо вида и характера на
телесните увреждания на пострадалото лице. Според защитата при самото деяние
има личен мотив за извършването му, което прави квалификацията на деянието
друга и остава да се търси наказателна отговорност на подзащитния
му за извършена лека телесна повреда. Поради гореизложените съображения, пледира
съдът да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия С..
От цялостната преценка на събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят П.Д.Д.
се познавал от години с подсъдимия К.П.С. тъй като работел като охранител в
училище „Христо Ботев“ гр.Варна, където по същото време подсъдимия бил ученик.
На 07.12.2018 год. в гр.Варна св.Д. бил на работа в бензиностанция „Бенита“, находяща се в кв.“Галата“. Около 14.14 часа на
работното му място пристигнал подсъдимия С., управлявайки л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ***, собственост на И.И.О. С. бил сам в автомобила. След като слязъл от
него се отправил към св.Д., като
започнал да му крещи да му върне телефона. Обвинявал го, че му го бил откраднал
предната вечер. Д. му отговорил, че не знаел къде му е телефона и че не бил го
вземал.
Подсъдимия попитал свидетеля къде няма
камери на бензиностанцията, хванал за дрехите Д. и го задърпал встрани от
бензиностанцията, към кафе машината, след което започнал да го удря с юмруци в
лицето и тялото. От бензиностанцията излязъл колега на св.Д. – св.А.Б.П., който
станал пряк очевидец на действията на подсъдимия и се опитал да го спре, но С.
продължил да удря Д., в резултат на което последния паднал на земята и
подсъдимия започнал да го рита.Свидетелят П. успял да избута в страни
подсъдимия, след което последния се качил в автомобила си и напуснал района на
бензиностанцията.
Всичко
това било възприето от св.П. и други лица на бензиностанцията, които били
възмутени от агресивното, яростно, непристойно и неуважително поведение на
подсъдимия С. .
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на възникналият инцидент
на П.Д. са били причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния
кош и лявата ръка. Същите са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, като вещото лице е констатирало, че биха могли да бъдат получени
по указаните време и начин – при
нанасяне на удари с юмруци и ритници. В своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасна за живота му.
От заключението на изготвената
видео-техническа и лицево идентификационна
експертиза се установява, че при прегледа на видео-файловете не се
установява следи от минипулация / намеса върху
записаната информация.Установено е че лицето появяващо се на записите на 07.12.2018 год. и престоящо
на бензиностанцията до края на записите вероятно е лицето К.П.С., ЕГН **********.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия Николай Николаев
Цолов не е осъждан.
Относно
анализа на свидетелските показания:
А/ Показанията на пострадалия.
В резултат от действията на подсъдимия е бил увреден свидетеля П.Д.. Неговите показания са с
най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар и по
поначало да е заинтересован от изхода на делото и не могат да не се считат за
предубедени и безпристрастни свидетели, според състава на съда не са налице
основания за съмнения в достоверността на дадените от него показания.
Пострадалия П.Д.
посочва, че познава подсъдимия С.
от малък, тъй като работел като „охранител“ в училището в което той учил. Сочи,
че работел на бензиностанция „Бенита“, кв.“Галата“,
гр.Варна. Бил дневна смяна, когато в
интервала между 14.00 – 15.00 часа на бензиностанцията пристигнал с лек
автомобил подсъдимия. След като слязъл от автомобила той се насочил към
пострадалия и се обърнал към него с думите: „връщай телефона“, при което Д. му
отговорил: „какъв телефон, какви 5 лева“.Подсъдимия го попитал има ли камери на
бензиностанцията, след което го нападнал и му нанесъл удари в главата и тялото.
Допълва обстоятелства относно липсващия телефон на подсъдимия С., че заради
този случай по искане на подсъдимия посетил МВР където бил разпитван в
качеството му на свидетел.
Б/ Показанията на свидетелите очевидци
Показанията на пострадалия следва да бъдат
кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетеля А.Б.П., който
непосредствено е възприел действията на подсъдимия
С..
От показанията на св. А.П. се установява, че пред 2018
г. работел на бензиностанция „Бенита“ заедно със св.П.Д..
Сочи, че подсъдимия е пристигнал на бензиностанцията с лек автомобил и след
като слязъл от него се отправил към неговия колега – св.Д.. С ръка му „заклещил
главата под мишница и започнал да го дърпа към кафе машината на на бензиностанцията.“ Допълва, че подсъдимия бил агресивен,
като нанасял удари с юмрук по главата и тялото на Д., след което го съборил на земята и започнал да го рита. „Аз го
бутнах този който го бие, но не можах да ги разтърва“….“шефката каза:дръпнете
се, спрете“ ….“и те спряха“…“момчето се качи в колата и си тръгна“.
Г/ Обясненията на
подсъдимия.
В обясненията си подсъдимия
К.С. твърди, че инцидента е станал на бензиностанция „Бенита, кв.“Галата“, гр.Варна. Обяснява подробно за
случилото се: „Признавам се за виновен. Бутнах го защото ми открадна телефона.
Съборих го на земята ….бутах го, ударих го заради телефона…съжалявам, че го
ударих“. Като причина за нанесените удари на св.Д. посочва, че същия предния
ден му е откраднал мобилния телефон от лек автомобил в кв.“Галата“ в който е
бил и свидетеля. По този случай и по негово искане Д. е бил откаран в полицията
където е дал обяснения по въпросния мобилен телефон.
По отношение обясненията на подсъдимия С.
в с.з., чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата на каквато и да
било негова съпричастност към причинените на пострадалия телесни увреждания по
хулигански подбуди, съдът отчете, че те съществено противоречат и не
кореспондират с нито установените по-горе фактически обстоятелства, нито с
правилата на формалната логика.
Съдът отчете безусловно гарантираното му от
закона право на подсъдимия да дава обяснения по обвинението (по арг. и от чл. 55 от НПК) каквито пожелае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна
отговорност по чл.
290 от НК), обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са както
основно средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал, което не
позволява достоверността им да се изключва априори (в
т.см. р.№ 685/2003 г. по н.д.№ 537/2003 г. І н.о. и р.№ 491/2000 г. по н.д.№
417/ 2000 г. ІІ н.о ВКС.).
Съдът кредитира и проведените разпознавания, тъй като разпознаването на лица и
в трите случая е реализирано при изпълнение предписанията на чл. 169-171 НПК.
Те са проведени след подробни разпити на пострадалите досежно
обстоятелствата, при които са наблюдавали извършителите на престъпното
посегателство и за възприети от тях особености на физиката им и външния им
вид, позволяващи идентификация.
Характерът и механизмът
на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и разясненията
направени от вещото лице в съдебно заседание.
По посочените съображения съдът прецени,
че следва да приеме описаната фактическа обстановка, върху която да изгради
своите правни изводи.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По обвинението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 от НК:
От така възприетата по-горе фактическа
обстановка по несъмнен начин се установи, че подсъдимият К.С. е осъществил
деяние, обективиращо престъпния състав състава на чл.
131, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 НК, за това, че на
07.12.2018 г. в гр. Варна, кв.“Галата“ на бензиностанция „Бенита“ по хулигански
подбуди е причинил на П.Д.Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош и лявата ръка, подутина по главата, довели
до временно разстройство на здравето извън случите на чл. 128
и чл.
129 НК.
От приетата по делото фактическа обстановка,
изведена въз основа на направения от съда доказателствен анализ, се установи,
че подсъдимият С. на бензиностанция „Бенита“,
кв.“Галата, гр.Варна е нанесъл удари по главата и тялото на св.Д.. Вследствие
на осъщественото от подсъдимия деяния, на пострадалия са нанесени травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и лявата ръка, подутина по
главата, довели до временно разстройство на здравето извън случите по чл. 128
и чл.
129 НК. Касае се за болестно състояние, без то да е продължително, постоянно,
трайно за живота. То представлява временно разстройство на здравето, изразяващо
се в леко увреждане на анатомичната цялост. Посоченият резултат се квалифицира
като разстройство на здравето, извън случаите средна и тежка телесна повреда, в
който смисъл е и т. 15 от ППВС 3/79 г.
Налице е и съставомерният
квалифициращ белег, деянието да е извършено по хулигански подбуди. Така
съобразно константаната практика на ВКС /Решение №
264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС,
Решение 96/2017 по н. д 278/2017 на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 по дело №
1479/2013 на ВКС, НК, II н. о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС,
Решение № 42/24 март 2014 г. по нак. д. № 2301/2014
г. на ВКС/ хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва посегателството
срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Тук
се включват случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като
реализация на стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие,
превъзходство и виждания за обществена справедливост, като вижданията за
обществена справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В
действителност, както бе посочено от защитата, се установява личен мотив за
нанасянето на телесната повреда на пострадалия. Това е убеждението на подсъдимия, че пострадалия му
е откраднал мобилния телефон.
Установяването на личен мотив, на който се
позовава защитата, е основание за оневиняване, но само в случаите, когато не са
налице останалите елементи от състава – действията да не са съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото
/така Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 2 НО/. Съчетаването на личния мотив с хулиганските подбуди по
смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е
възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл
за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с
ППВС № 2/1974 година, т. 3 /в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 година, т. 19,
Решение № 65/2010 година на ВКС, І НО, Решение № 441/2011 година на ВКС, І НО,
Решение № 425/ 22.12.2015 г, по н. д. № 1169 / 2015 на ВКС и др. /.
В настоящия случай хулиганските подбуди на
подсъдимия са извлечими от цялостното му поведение –
вследствие на непредпазливо деяние на пострадалия, същият предприема незабавни
действия по саморазправа, като независимо, че пострадалият е подминал, той го
догонва, нанася му силен удар в областта на лицето и го предупреждава да му
върне телефона. Всички тези действия на подсъдимия са извършени на публично
място. Водещата идея на подсъдимия при нанасянето на телесното увреждане е
именно да въздаде собствената си справедливост, не по законоустановения
ред – чрез сезиране на компетентните органи, а лично, чрез физическа
саморазправа. Именно поради изложеното съдът намира, че макар и да е имал личен
мотив за причиняването на телесното увреждане на пострадалия, то извършените от
него действия следва да се квалифицират като такива по хулигански подбуди.
От друга страна с поведението си е
демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удари на
пострадалия П.Д., в резултат на което му
е причинил и лека телесна повреда. Следователно, не може да се приеме, че
липсват хулигански подбуди при извършване на престъплението, поради което не е
налице и възможност /основание/ за изменение на обвинението в по-леко, без
съществено изменение на обстоятелствената му част, което би довело до по-лека
наказуемост в рамките на основния престъпен състав.
От обективна страна посредством действията
си, изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци по главата на пострадалия П.Д.,
подсъдимия С. несъмнено е засегнал
организма му. В резултат на тези активни действия, пострадалия е получил
увреждания на здравето, изразяващи се в контузия на гръдния кош, лявата ръка и
подутина по главата.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл от подсъдимия обективиран
изцяло в действията му. Мотивиран изцяло от хулигански подбуди, чрез активните
си действия си по нанасяне на удари по лицето и тялото на пострадалия,
подсъдимия С. несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършваното. Предвиждал е
вероятното настъпване на неговите общественоопасни
последици, т.е., че в резултат на тези удари ще бъдат засегнати здравето и
телесната неприкосновеност на пострадалия, като във волево отношение е целял да
предизвика именно настъпването на увреждането. Съдът прие, че в конкретната
ситуация действията на подсъдимия се основават именно на този изцяло хулигански
умисъл, който именно предполага отсъствие на предхождащи лични отношения между
подсъдим и пострадал. Именно поради това хулиганските действия често изглеждат
като необясними или пък като неадекватни ответни действия.
Събраните по делото доказателства сочат, че
хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието се изразява
в стремежа на подсъдимия С. да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопостави себе си на обществото, на неговите
правила, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността и други
подобни действия, които именно се установиха в поведението на подсъдимия на
инкриминираната дата и място.
По вида и размера на наказанието:
За деянието, извършено от подс. С. законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, като предвид обстоятелството, че от деянието не
са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, подсъдимият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV, глава осма от НК, съдът намери, че в случая са налице законовите
предпоставки същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание съобразно предписанието на разпоредбата на чл. 78а. НК.
При определяне на конкретния размер на
административно наказание, което следва да се наложи на С., съдът отчете безспорно
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а сравнително младата му възраст,
трудовата му ангажираност, направените самопризнания и изразено съжаление за
извършеното деяние, което го мотивира да прецени, че на подсъдимия С. следва да
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер към минималния, предвиден
в закона, а именно 1 000 лева /хиляда /
лева.
Съдът прие, че в случая този размер на
административна санкция е необходим за да се покаже на подсъдимия, че
поведението му е не само социално неприемливо, но и в огромната си степен
сериозно морално укоримо, тъй като на първо място
засяга личността на гражданите, която е неприкосновена, а на следващо е проява
на агресия от страна на лице на което обществото е възложило по дефиниция правоохранителни функции и което е длъжно да демонстрира
уважение към човешката личност.
На основание чл.
189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия К.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 271.52 лв. в полза на ОД
МВР - Варна .
В този смисъл е произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: