Решение по дело №654/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, представляван от пълномощника главен юрк. Е. Д.-К. срещу Решение № 130 от 27.01.2024 г., постановено по АНД № 20235330204325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-35/04.07.2023 г., издаден от Директор на агенция за държавна финансова инспекция – София за наложено на П. И. Р., [ЕГН] на основание чл. 253, ал. 1 във вр. чл. 259 от Законът за обществените поръчки административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за административно нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че районният съд неправилно и превратно е тълкувал законовите разпоредби и събраните по делото доказателства. В тази връзка е изложил и съответните съображения. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – П. И. Р., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Р., който оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно с оглед изяснените факти и обстоятелства, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за безплатно правно представителство, съгласно представен списък.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на Пловдивския районен съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от П. И. Р., срещу процесното наказателно постановление с искане да бъде отменено като незаконосъобразно. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН по установеното административно нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП П. Р., в качеството си на заместник-кмет „Строителство и инвестиции“ и упълномощено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП със заповед № 20ОА-1092/17.06.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, е издал решение № 21РОП-30/14.04.2021г. за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на нова детска градина за 8 групи в ПИ с ид. 56784.540.623, УПИ II – 540.623, детски комбинат, кв. 59 по плана на ЖР „Тракия“, Пловдив“, с което е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата, съдържаща Методика за комплексна оценка, в която начинът на определяне на оценката по всеки показател не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.

Районният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото и е събрал относимите по спора доказателства. От фактическа страна е установено, че НП е издадено въз основа на АУАН №11-01-35/12.01.2023г., съставен от свидетелят Н. П. Д. на длъжност „главен финансов инспектор“ от дирекция „Инвестиционна дейност“ при АДФИ, с който на П. Р. като заместник –кмет „строителство и инвестиции“ при Община Пловдив е вменено административно нарушение на чл.70 ал.7 т.2 от ЗОП, изразило се в това, че на 14.04.2021г. в гр.Пловдив е издал решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с №21РОП-30/14.04.20221г. с предмет“изграждане на нова детска градина за 8 групи в ПИ с ид.№56784.540.623, УПИ II-540.623, детски комбинат, кв.59 по плана на ЖК Тракия Пловдив, с което е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата, съдържаща „Методика за определяне на комплексна оценка на офертите“, в която начинът за определяне на оценката по всеки показател не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Съгласно посочената Методика за определяне на комплексната оценка на офертите, в състава на показател П1 – Предложение за изпълнение на строителство, са били включени четири подпоказателя, които трябвало да бъдат предложени от участниците и съставлявали базовото (минималното) изискване на възложителя за изпълнение на предмет на поръчката. Всеки подпоказател съдържал в себе си задължителен компонент, който участниците е било необходимо да предложат чрез своята оферта. Били са въведени допълнителни компоненти за два от подпоказателите, които са били надграждащи над базовите изисквания на възложителя спрямо отделните подпоказатели и същите са могли да бъдат предлагани от участниците, тоест нямали задължителен характер. Административно наказващият е орган е приел, че начинът на определяне на оценката по показателя П1 – „Предложение за изпълнение на строителството“ и Методиката за комплексна оценка на офертите не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения, в офертите, поради което са в противоречие с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП, който текст определя, че в методиката за комплексна оценка се представя начина за определяне на оценката по всеки показател, който трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.

За да отмени обжалваното пред него НП съдът е приел, че в методиката е посочен законосъобразен начин за определяне на оценката по всеки показател. Изложил е съображенията си, че показател П1 се състои от два компонента: задължителен компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А и надграждащ компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.Б и 2.2.Б. Съдът е посочил, че всички задължителни компоненти трябва да бъдат предложени от участниците и съставляват базовото (минималното) изискване на възложителя за изпълнение на поръчката. На всички участници, изпълнили задължителните условия, се присъждат 30 точки. Ако участник изпълни надграждащо (незадължително) условие, то сборът от точките се формира чрез формула, като не ограничава участието на останалите участници, които не са изпълнили условията по надграждащия компонент. Законосъобразен е изводът на съда, че функционалното предназначение на задължителните компоненти 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А не е да класира участниците един спрямо друг в качествено отношение, а представлява своеобразен критерий за допустимост до поръчката като разграничи участниците на такива, които отговарят на минималните базови изисквания, респективно получават 30 точки и продължават в процедурата и на такива, които не отговарят дори на едно от изискванията и респективно биват отстранявани от процедурата. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите. Тъй като прилагането на такива системи по принцип е доказателство за способността на участниците да изпълняват предмета на съответната обществена поръчка, а не е изискване, въз основа на което да се прецени критерият за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, т.е. да се оцени качеството на самата оферта, законодателят изрично ги е дефинирал като критерии за подбор. Ето защо и направеният от първоинстанционният съд извод, че от формална страна поставянето на изискване за представяне на предложение за организацията на обезпечаване на необходимите ресурси, организация на работата на човешкия ресурс като показател за оценка само по себе си не е нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП, се явява напълно законосъобразен. Това е така, защото едно такова изискване по принцип не обслужва целите на оценката за възлагане, а въз основа на този факт се оценяват участниците, но не и техните оферти. Правилен е изводът на районния съд, че утвърденият алгоритъм за оценка съдържа допустими по българското законодателство критерии за възлагане, които позволяват обективно сравнение между участниците в процедурата, като не се е установила твърдяната субективност и неограничена свобода при избор на кандидат от комисията. В Методиката изрично е упоменато, че надграждащите изисквания не са със задължителен характер и са във връзка с установяване наличието на преимущества на предложенията спрямо минималните изисквания. Показателите, използвани в методиката, са свързани с предмета на поръчката, изпълними са и не се отличават със специфики, които да поставят в привилегировано положение даден участник и в ущърб на друг, така че да го отстранят. В тази връзка настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и на основанията по чл.221 ал.2 АПК препраща към тях.

В този смисъл възмражението на касатора, че няма предварителна информация за съдържанието, вида и броя на надграждащите елементи и правилата, които ще се прилагат при определяне оценката на показателя П1 – Предложение за изпълнение на строителство, са неоснователни. Методиката съдържа всичката, необходима на участниците информация с ясни и точни указания, за да бъдат изготвени съответните предложения. Възложителят подробно е посочил какво следва да направи всеки един потенциален участник в своето предложение.

Наведените в касационната жалба оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че наказателното постановление е немотивирано по отношение на основанието за налагане на административно наказание, което обуславя неговата незаконосъобразност и е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона извършеното в акта бланкетно посочване, че Методиката за оценка не дава възможност да се оценят обективно качествените предимства във всяка оферта и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно предложенията за строителство в офертите. В тази връзка административният орган е следвало да мотивира със свой изводи това си заключение. Ето защо касационната инстанция счита, че при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Нраедба №1, поради което на страната следва да се присъди посоченото в минимален възнаграждение за адвокат в размер на 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева с ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив- XXIII състав

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от 27.01.2024 г., постановено по АНД № 20235330204325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII наказателен състав.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. Софияда заплати на П. И. Р., [ЕГН] сумата от 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева за разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.