Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на пети ноември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от младши съдия
Углярова
въззивно гражданско дело № 4147
по описа за 2020
г. по описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв.
от ГПК.
С решение
№ 280558 от 20.11.2019 г. по описа на
СРС, 141 състав,
постановено по
гр. д. № 64678/2018 г. е допуснато да се
извърши делба между Д.И.П. и К.Л.П.,
на следните недвижими имоти – АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор №
68134.205.425.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одонрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 94,52 кв.м., находящ
се в гр.София, ул.“**********, заедно с прилежащото му мазе № 10 и 6,899 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседи: на същия етаж - № 68134.205.425.1.1, под обекта: №
68134.205.425.1.16, № 68134.205.425.1.15, № 68134.205.425.1.14, № 68.134.205.425.1.17,
№ 68134.205.425.1.18, и над обекта: № 68134.205.425.1.4, при следните дялове:
-
234042,94/435971
идеални части за Д.И.П.
-
201928,06/435971
идеални части за К.Л.П.,
както и е допуснато
да се извърши делба между Д.И.П. и К.Л.П., на следния недвижим имот- МАГАЗИН №
1 с идентификатор № 68134.205.425.1.19 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одонрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 94,52 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“Царево село“ № 11 /стар № 9/,
ет. 1, заедно с 1,089 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
ниво: 1 – няма, 2 – на същия етаж:няма, под обекта – няма, над обекта : №
68134.205.425.1.2, при следните дялове:
-
½ идеална
част за Д.И.П.
-
½ идеална
част за К.Л.П..
Решението в частта,
в която е допуснато да се извърши делба между Д.И.П. и К.Л.П. на недвижим имот
– АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор № 68134.205.425.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одонрени със заповед №
РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 94,52
кв.м., находящ се в гр.София, ул.“**********, заедно
с прилежащото му мазе № 10 и 6,899 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - №
68134.205.425.1.1, под обекта: № 68134.205.425.1.16, № 68134.205.425.1.15, №
68134.205.425.1.14, № 68.134.205.425.1.17, № 68134.205.425.1.18, и над обекта:
№ 68134.205.425.1.4, при дялове: 234042,94/435971 идеални части за Д.И.П. и 201928,06/435971
идеални части за К.Л.П., се оспорва от ответника К.Л.П., чрез процесуалния й представител
адв.Щ., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, с доводи, че е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че процесните имоти, предмет на делбеното
производство, са придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
респективно, ако ищецът претендира частична трасформация
на лично имущество, то същата следва да се предяви за всички имоти, предмет на
производството, а не само по отношение на процесния
апартамент. На следващо място се излага, че липсват по делото преки или косвени
доказателства относно обстоятелството, че сумата в размер на 4637,50 лева,
получена като обезщетение в полза на тричленното семейство на Д.П. на
22.05.1990 г. при закупуването на апартамент № 39 в бл. 114 в ж.к.“Дружба – 2“
в гр.София, са били ползвани при закупуване на процесното
жилище – апартамент № 2, както и че липсват доказателства получената сума от
продажбата на ап. № 39 по нотариален кат № 91, том LLVIII, ДЕЛО №
21668/1995 г. за покупко – продажба на недвижим имот
на 17.11.1995 г. в размер на 170100,00 лева да е вложена в закупуването на процесния апартамент № 2. Навежда доводи за неоснователност
и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционният
съд, че не били ангажирани доказателства за извършване на дарение на сумата в
размер на 4637,50 лева в полза на двамата съпрузи по време на брака им, доколкото
по този начин недопустимо е прехвърлена тежестта на доказване върху ответната
страна, представляващо нарушение на закона и обосноваващо отмяна на
постановеното съдебно решение.
Искането към въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната част, като бъде допусната съдебна делба на процесния
имот АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.София, ул.“**********, заедно с прилежащото му
мазе № 10 и 6,899 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при равни квоти за всяка от страните. Претендират се
разноски по представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Въззиваемата страна Д.И.П., чрез процесуалния си представител адв. П. – с пълномощно по делото, е депозирал отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на постановеното от първата
инстанция решение в обжалваната част като законосъобразно, правилно и
обосновано, предвид обстоятелството, че по делото е ангажирана Заповед № РД –
40- 584/05.05.1989 г., в която са изброени правните
основания, въз основа на които същата се издава, посочено е кой недвижим имот
се отчуждава и за какви цели, определена е паричната оценка на същия, както и
обезщетението, което следва да получи собственикът. Отделно от това се сочи, че
в същата изрично е посочено, че собственикът И.П.П.
се обезщетява с едно тристайно жилище, което му се полага по чл. 81, ал. 1 ЗТСУ
и с отделно тристайно жилище за тричленното семейство на низходящия му Д.И.П..
В тази връзка се поддържа, че съгласно законовите изисквания бащата е
прехвърлил права единствено в полза на сина си, в това число и сумата от 5000
лева, използвана за закупуването на жилище за семейството на последния.
В проведеното по
делото съдебно заседание, въззиваемата страна не се
явява и не се представлява.
Съдът,
след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по
реда на въззивното
обжалване, намира за установено следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание
чл. 34 ЗС,
като решението е по първа фаза
на делбеното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе
по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба, досежно
правилността на първоинстанционния съдебен акт, е необходимо да се отбележи
следното:
В правилно
приложение на материалния закон СРС е приел, че за
да се постигне
основната цел на делбата - прекратяване
на съсобствеността върху общата вещ,
е необходимо на първо място да
се установи, че е налице съсобственост
върху процесния имот, на основанията, на
които същата
се претендира в исковата молба.
По делото са
представени и неоспорени от страните оценка
на комисия по чл. 265 ППЗТСУ и заповеди № РД
– 40 – 584 от 05.05.1989 г. и № РД – 41–1246 от 22.05.1990 г., от
които се
установява, че имот пл. № 53 от
кв. 10 /стар/, нов кв. 120, на
бул. „**********по
плана на София - Североизточен
град, к-с Ботевградско
шосе, собственост
на И.П.П., бил
отреден за обществено и обществено – жилищно строителство, като е бил отчужден
за реконструкция на Ботевградско шосе срещу обезщетение. Въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ
(отм.) от 05.05.1989 г., със заповед от 22.05.1990 г.
по чл. 100 ЗТСУ (отм.), бившият собственик И.П.П. бил
обезщетен като му е бил определен жилищен имот, а за разликата между
стойностите на имотите, му била изплатена сума в размер на 4637,50 лева. Освен
посоченото, с визираната заповед от 22.08.1990 г. и за нуждите на сина на
бившия собственик - Д.И.П. – 3 членно
семейство, било отстъпено и второ жилище – ап. № 39, находящо
се в гр.София, ж.к.“**********състоящо се от три стаи, стол к.бол на 97,77
кв.м. с 1,275 % идеални части от общите части, с мазе 39 на 4.81 кв.м. за 216
лева и право на строеж 2254, включени в стойността на жилището 24 563 лева. За
апартамента била прехвърлена сумата от 4637,50 лева от стойността на имота на
собственика.
Видно от
представения по делото договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № 91/1995 г., съпрузите Д.И.П.
и К.Л.П. прехвърлили правото на собственост върху следния собствен им, придобит
по време на брака недвижим имот, а именно - апартамент № 39, на VI етаж, в
жилищна сграда – блок № 228, бивш блок № 114, находящ
се в ж.к.“Дружба – 2“, гр. София на С.В.Д.и С.Г.С.срещу сумата от 170 100 лева.
По делото не е
спорно, а и се установява от представения нотариален акт за продажба на
недвижими имоти в груб строеж № 165, том XLIII, дело
№ 8352/1997 г. от 18.04.1997 г. по описа на В.М.– нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийския районен съд, че „АНСИ“ ООД продава на Д.И.П. и К.Л.П.
следните собствени на дружеството недвижими имоти в груб строеж, а именно – А).
Апартамент № 2, находящ се в гр.София в сграда на
ул.“********, на втори надземен етаж, със застроена площ 94,52 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна , коридор, една лоджия, при съседи: улица, стълбище, коридор, асансьорна шахта, апартамент 1, двор, двор,
калкан, заедно с МАЗЕ № 10 в подземен гараж с полезна площ 4,39кв.м., заедно с
6,899% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, за сумата от 435 971 лева,ккато и Б).
МАГАЗИН № 1, находящ се в гр.София в сграда на ул.“********, на две нива,
свързани помежду им с вътрешна стълба, в подземния ипърви
надземен етаж, със застроена площ на подземния етаж от 4,26 кв.м. и застроена
площ на първи надземен етаж от 11,36 кв.м., заедно със 1,089%% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото от 537
кв.м. за сумата от 65844 лева.
Видно от представеното
по делото Решение № III-84-242 ОТ 05.12.2013 г., постановено по гр.дело № 7846/2013 г.
по описа на СРС, 84 състав, бракът между Д.И.П. и К.Л.П. бил прекратен чрез
развод по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК.
От писмената доказателствена съвкупност по делото е видно, че въззивницата К.Л.П. и въззиваемият
ищец Д.И.П. са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен през 1980 г. и е
прекратен с развод през 2013 г. От приетите по делото оценка на комисия по чл.
265 ППЗТСУ и заповеди № РД – 40 – 584 от 05.05.1989
г. и № РД – 41–1246 от 22.05.1990 г. на Столичен народен съвет се установи, че
страните по делото са придобили право на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 39, находящ се в гр.София,
ж.к.“**********състоящ се от три стаи, стол к.бол на 97,77 кв.м. с 1,275 %
идеални части от общите части, с мазе 39 на 4.81 кв.м. за 216 лева и право на
строеж 2254, включени в стойността на жилището, оценено на сумата от 24 563
лева. Визираните обстоятелства не се оспорват от страните.
Спорът в настоящото
производство е съсредоточен върху обстоятелството дали процесният
апартамент № 2, находящ се в гр.София в сграда на
ул.“******** е придобит и с лични средства на ищеца, респективно дали е налице
частична трансформация на лично имущество.
По
спорния
между страните въпрос, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК запазва индивидуалната
собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по
наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани
изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото
остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не
е резултат от дейността на съпрузите през време на брака, доколкото единият от
тях няма никакво участие в придобиването (в този смисъл са разясненията, дадени
в ППВС № 5/1972 г.). След прекратяването на имуществената общност поради развод,
също така по силата на изричната разпоредба на закона – чл. 28 СК, дяловете на
бившите съпрузи от вещите и вещните права, които са съставлявали съпружеската
имуществена общност, са равни. С иска или възражението по чл. 23, ал. 2 СК се
цели установяване, че при осъществяване на придобивния
способ са вложени лични на единия съпруг средства, имущество по чл. 22, ал. 1,
изр. 1 СК или друго лично имущество, придобито преди брака. Основание за
индивидуалното притежание в този смисъл е липсата или незначителността на
принос от страна на другия съпруг - аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК. Според практиката на ВКС - напр. решение № 355/09.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 430/2011 г., II ГО, всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал. 1 и
ал. 2 СК от 1985 г. отм. /съответна на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от новия СК от
2009 г./ по същество не е оспорване на "съвместния принос", а
опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки
влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни
- лични средства в придобиването на конкретната вещ или вещно право.
В Тълкувателно
решение № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение, че когато в утвърденото
от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от
1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г.,
съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на
правата си в съсобствеността, то е допустимо в последващ
исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание
частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г.
(отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. В мотивите на тълкувателния акт
се приема, че споразумението между съпрузите, в частта му за имуществените
отношения, цели доброволно уреждане на имуществените последици от развода и
избягване на възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото
през време на брака имущество; в рамките на свободата на договаряне съпрузите
имат правото да уредят материалноправните последици
във връзка с придобитите по време на брака вещи и права върху вещи, като е
възможно да уговорят нещо различно от следващото се по закон; доколкото съдържа
взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително
действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППВС №
5/15.03.1978 г.). Като продължение на тези съображения в Решение № 74 от
29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г. на І г. о. се приема, че при наличие на
споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.), в което страните са
посочили, че придобитите по време на брака имоти остават в обикновена
съсобственост, без да е определен размерът на дяловете, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на
единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество, но
е недопустим иск по чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) за установяване на
пълна трансформация на лично имущество. В същия смисъл е и Решение № 116 от
21.01.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г. на ІІ г. о. В него се акцентира, че не
може да бъде пререшаван въпросът дали съществува съсобственост между бившите
съпрузи, след като те с договор с вещнопрехвърлително
действие, какъвто е споразумението, са се съгласили, че такава е налице.
В конкретния случай
и съгласно приложеното по делото Решение № III-84-242 от 05.12.2013 г.,
постановено по гр.дело № 7846/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, с което бракът
между Д.И.П. и К.Л.П. е бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие на
основание чл. 50 от СК, апартамент № 2, находящ се в гр.София в сграда на ул.“Царево село“ № 11,
ет. 2, придобит по време на брака, съгласно нотариален акт за продажба на
недвижими имоти в груб строеж № 165, том XLIII, дело № 8352/1997 г. от
18.04.1997 г. по описа на В.М.– нотариус при Софийска нотариална служба към
Софийския районен съд, на втори надземен етаж, със застроена площ 94,52 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, коридор,
една лоджия, при съседи: улица, стълбище, коридор, асансьорна шахта, апартамент 1, двор, двор,
калкан, заедно с мазе № 10 в подземен гараж с полезна площ 4,39 кв.м., заедно с
6,899% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, е оставен в съсобственост между съпрузите след прекратяване на брака.
Респективно и е допустимо в настоящия процес съделителят
да установява по-голям дял на основание частична трансформация на негово лично
имущество.
Съгласно мотивите
на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през
време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените
при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по
съответния юридически способ (ППВС № 5/1972 г.). Прието е също така, че
придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има
същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени при
придобиването.
Съгласно практиката
на ВКС, а именно Решение № 42 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5550/2015 г., Г. К.,
ІІ Г. О. на ВКС, дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице
съставлява лично имущество по см. на чл. 22, ал. 1 СК, като дарственото
намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост,
не се презюмира, то се извлича от външни белези, от
житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията
между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното
производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване.
Признаването на пълна или частична трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот,
в режим на СИО, съответно уважаването на възражението по чл. 23, ал. ал. 2 СК,
е предпоставено от пълното и пряко доказване от
претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правнорелевантни факти: 1). придобивна
стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; 2).
размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на
спорния имот - изцяло или отчасти; 3). влагането им към момента на придобиване
на имуществото.
В исковата
молба ищецът Д.И.П. е изложил твърдения, че цената за процесното
жилище е била покрита частично с негови лични средства, получени по дарение от неговия
родител, последните представляващи обезщетение за отчуждения му имот. Съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства дава основание на
настоящия съд за обосноваването на извод, че твърдяната от ищеца трансформация
на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК, действително е била
осъществена при придобиване на имота. В тази връзка, от приетата по делото
заповед № РД – 41–1246 от 22.05.1990 г. на Столичен народен съвет се
установи, по отношение на което обстоятелство липсват и противоположни
становища на страните, че за отчуждаването на собствения на И.П.П. имот, последният е бил обезщетен както финансово със
сумата в размер на 4765,88 лева, така и с отстъпване на недвижим имот – а). с
едно тристайно жилище, което му се полага по чл.81, ал. 1 ЗТСУ (отм.) за
двучленното му семейство, а отделно от това и по негово искане и във връзка с
нотариално заверени молби № 1784/03.04.1990 г. и № 2677/18.04.1990 г. с отделно
тристайно жилище за нуждите на тричленното семейство на низходящия му Д.И.П..
Установява се също така, отново видно от заповед № РД – 41–1246 от 22.05.1990
г. на Столичен народен съвет, че от страна на обезщетения собственик е била прихваната сумата от 4637,50 лева за заплащане на част от стойността
на имота, отреден за задоволяване нуждите на сина му и тричленното му семейство,
последният оценен на 24563 лева.
Съгласно чл. 102 от
ЗТСУ /в ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм. ДВ бр. 124 от 1998 г./ правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище, или друг
обект могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях членове на
семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които
отговарят на условията за придобиване на имота. Необходимо е да бъде посочено,
че визираната разпоредна се прилага по отношение на
членовете на семейството на собственика – съпруг, при условие, че отчуждавания
имот не е СИО, ненавършили пълнолетие деца, които не са всъпили
в брак (чл. 191 ЗТСУ), пълнолетни и встъпили в брак непълнолетни деца на
собственика, както и родители на собственика. Предвид ограничителното
изброяване, вън от посочените роднини лица не могат да се ползват от тази
разпоредба (в този смисъл Решение № 230 от 23.III.1982 г. по гр. д. № 2/82 г.,
III г. о.). Разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ има предвид две хипотези - едната,
когато собственикът на отчуждения имот отстъпва на свой низходящ даденото му
като обезщетение жилище и втората, когато има право на второ жилище като имотно
обезщетение съгласно чл. 251а ППЗТСУ за нуждите на свои низходящи. Във
вътрешните отношения между собственика и членовете на неговото семейство,
респективно роднините по права линия до
първа степен, така изразеното съгласие може да произтича от всяко допустимо
съглашение – да се даде нещо, да се направи нещо, включително и да изразява дарствено намерение. В тази връзка и доколкото се установи
по делото, че вложената за заплащане на част от стойността на имота сума от 4637,50
лева представлява полученото обезщетение за отчужден имот на бащата на съпруга,
то и настоящата съдебна инстанция намира, че прехвърлянето на правата по
заповедта е могло да стане само в полза на сина на правоимащото
лице, а именно – в полза на въззиваемия ищец Д.И.П.. По
изложените съображения и дарението на полагащата се сума като обезщетение е в
полза само на съпруга, респективно и припадащата се за него идеална част от жилището
е индивидуална собственост, а останалата платена със заемни средства част от
апартамента е станала съпружеска общност.
Съобразно
изложеното, индивидуалната собственост на ищеца е частта, съответна на
полученото обезщетение. Вещните права, придобити с лично имущество, в
конкретния случай се равняват на 18,88 % идеални части от стойността на първия
имот – апартамент № 39 /(4637,50 лв./ 24563 лв.)*100/. След продажбата на
жилището през 1995 г., процентът на идеалните части, придобити с лични средства
на съпруга, отнесен към продажната цена на имота в размер на 170100 лева /(18,
88%/ 100)/ *170100 лв./, релевира извода, че въззиваемият - ищец е получил лични парични средства от
продажбата в размер на 32114,88 лева. С оглед влагането на последната сума при
закупуването на делбения апартамент № 2, припадащата
се за нея идеална част от последния - 32114,88/435971 ид.ч.,
е индивидуална собственост на въззиваемия - ищец.
Останалата част от апартамента, или правото на собственост върху 403856,12/435971
ид.ч., е съпружеска общност, която след прекратяване
на брака се разпределя поравно между двамата съпрузи, т.е. всеки от тях
придобива по 201928,06/435971 ид.ч. Към тази част на
ищеца и при прибавяне на частта му, придобита като индивидуална собственост, същият
получава квота от съсобствения апартамент общо
234042,94/435971 ид.ч., която квота следва да бъде
отчетена при определяне размера на участието на страните в съсобствеността.
Съобразно
изложеното правилно първоинстанционният съд е приел за установени
по делото фактите, имащи правно значение за трансформацията, както следва - осъществено
дарение на парични средства в полза на виззиваемия
ищец от неговия родител, влагането на тези
средства при придобиване на недвижимия имот и еквивалентност на размера им съобразно цената
на имота.
С въззивната жалба въззивникът -
ответник К.Л.П. е релевирала довод, че извършеното от
родителя на ищеца дарение на парични средства е дарение за двамата съпрузи, а
не дарение само в полза на ищеца. Визираното оплакване настоящата съдебна
инстанция намира за неоснователно, доколкото нито в първоинстанционното,
нито във въззивното производство се установи дарствено намерение на родителя на ищеца Д. Ивнаов П. по отношение и на ответника. В постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр. дело № 1073/2012 г.
на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр. дело № 1832/2009 г. на
ВКС, ІІІ ГО и Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 978/2010 г. на ВКС,
ІV ГО е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят
някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено
намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените
права е изключителна собственост на този съпруг. Ако другият съпруг твърди, че
е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно, негова е доказателствена тежест за тези твърдения. В настоящия
случай такива доказателства не са ангажирани по делото. Отделно от изложеното и
както вече беше посочено, правоимащото лице е
прехвърлило правата си в полза на своя низходящ роднина по права линия – Д.И.П.,
който е встъпил в правата на собственика – праводател
по отношение вложената за закупуването на имота сума в размер на 4637,50 лева,
представляваща обезщение за отчуждения имот на
собственика, респективно и дарението не
е могло да бъде осъществено в полза на различно лице, в това число и в полза на
съпругата му.
Неоснователни се
явяват и доводите на въззивника, че сумата в размер
от 4637,50 лева, получена като обезщетение от бащата на ищеца и прехвърлена от
обезщетения собственик за тристайното жилище на сина му, не е била вложена при
закупуването на процесното жилище, доколкото в
производството не бяха ангажирани каквито и да било доказатества
в този аспект.
Изложените във въззивната жалба доводи относно липсата на представени по
делото писмени доказателства за релевирано от
собственика на отчуждения имот искане по реда на чл. 102 ЗТСУ за нуждите на
сина му да бъде отстъпено второ жилище, са неотносими
и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С оглед претенцията
на ищеца за частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК предмет на доказване е
влагането на лично имущество в придобиването на недвижимия имот, а не
основанието за издаване на административната заповед в изпълнение на която е
бил отстъпен имотът.
Предвид изложеното
и поради съвпадането на изводите на въззивния съд с
тези на първоинстанционния такъв, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваният съдебен
акт - потвърден, като правилен и законосъобразен.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не са претендирани, то съдът не
дължи произнасяне в този аспект.
По горните
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 280558
от 20.11.2019 г. по описа на
СРС, 141 състав,
постановено по гр. д. № 64678/2012 г., в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.