Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 29.05.2020 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище, първи състав
на
двадесет и втори май две хиляди
и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател - КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 47 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба на П.Х.Д. ***, с която се оспорва Заповед №20-0321-000028 от 04.02.2020 г. издадена от П. П.-младши оперативен дежурен
към ОД на МВР Търговище, РУ Попово. Със
същата е наложена санкция по чл.171, т.2А, б.А
ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца , отнемане на СРМПС и 2
бр.регистрационни табели. В жалбата се твърди, че не е посочено, с какъв акт е
отнето СУМПС. Твърди се липса на мотиви.
Излага доводи за нарушение на административнопроцесуалните
правила и нарушение на материалния закон, доколкото мярката не е наложена на
собственика на автомобила. Моли оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят взема
становище, чрез процесуалния си представител като поддържа жалбата.
Ответникът взема становище, като
оспорва жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 363з – 1478 – 08.10.2018
г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил
определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по Закона
за движението по пътищата, сред които е и издалия акта.
При извършена проверка е
било установено, че на 04.02.2020 г. в с. Водица, на ул. „Димитър Данов“ на
разклона за с.Осиково, движещ са в посока към центъра на селото жалбоподателят
е управлявал товарен автомобил ……., собственост на
водача, като при извършена проверка не може да представи СУМПС и контролен
талон. След справка в база данни е установено, че същият е лишен от права да
управлява МПС по административен ред.
Отчетено е
повторно управление на ППС .
На лицето бил
съставен АУАН с №152330 от 04.02.2020 г. г. за нарушение на
чл.150 ЗДвП. Въз основа на съставения
АУАН е издадена оспорената заповед, с която на
основание чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца , отнемане на СРМПС и 2
бр.регистрационни табели.
Така
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата
е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който
подлежи на съдебно оспорване и при
спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
От правна страна съдът намира следното:
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.
171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба оспореният акт е издадена от компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл.
59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за издаване са изложени ясно и изчерпателно. Релевантните факти са
изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваният акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила –
такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до
различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като
съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за
незаконосъобразност на административния акт. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност,
съдът съобрази следното:
За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да
се прилагат определени принудителни административно мерки. Видно от текста на
закона, субект на мярката по чл. 171, ал.1, т. 2а б.“а“ от ЗДвП е и собственик /отделно от нарушителя/,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление. Предпоставките, уредени в обсъжданата
правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице,
наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона и то в минималния
срок, следователно акта не страда от порока материална незаконосъобразност.
В случая не е представено СУМПС, което
е хипотеза на законовия текст, отделно
от представената справка за нарушения е нямало как обективно да се представи
такава.
Отделно от изложеното чл.188 ЗДвП съдържа законова презумпция
по отношение субекта на административни наказания. В хипотезата на собственост
на ЮЛ отговорност носи законния представител или лицето, на което е предоставил
управлението. Видно от представения договор за лизинг от 01.06.2018 г. в чл.3 от договора лизингодателят е осигурил „спокойното държане и ползване“
на автомобила.
ПАМ е законоустановена,
със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на
обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй
като управлението на МПС от неправоспособен водач е дейност, която носи висок риск
за живота и здравето на водача, евентуалните пътници в автомобила и другите
участници в движението, както и за материални щети. Мярката е годна да изпълни
целта си – несъмнено е, че по време на дерегистрацията,
автомобилът не може да бъде предоставен за ползване на други неправоспособни
водачи и по този начин да се създадат предпоставки за пътнотранспортни
произшествия.
Доколко е налице справедлив баланс
между правата на засегнатото лице и интереса на обществото, следва да се
преценява с оглед конкретната ситуация: По делото се установи съзнателното
предоставяне на автомобила на водач с отнето СУМПС при обстоятелства, които не
предполагат каквато и да било крайна нужда от ползване на автомобила. Като
собственик на автомобила жалбоподателят е бил длъжен да се увери в правоспособност на лицето, преди да предостави съзнателно автомобила си за
управление. По тези съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на
собственост на жалбоподателя не е засегнато по недопустим начин.
Жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК,
Административен съд – Търговище, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Д. ***, против
Заповед №20-0321-000028 от 04.02.2020 г.
издадена от П. П.-младши оперативен дежурен към ОД на МВР Търговище, РУ
Попово, с която е наложена санкция по чл.171, т.2А, б.А ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца , отнемане на СРМПС №********* и 2 бр.регистрационни табели № ВТ1419КА ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: