Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и осми
май 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Деница Кръстева
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 537/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Ес Ви
Джей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя С.В.Ж., чрез пълномощник – адв.Р.Д., срещу Решение № 15/07.01.2020г. по АНД № 550/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 44-ти състав, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-008999/07.03.2018г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложеното на дружеството
на основание чл.414 ал.3 от КТ административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, е намалено на
1 500 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за липса на допуснати
в хода на аадминистративнонаказателното прозиводство /АНП/ съществени
процесуални нарушения, като конкретно сочи допуснати такива на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - липса на пълно и точно описание на нарушението, и
посочване на обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че фактическата
обстановка е неправилно установена от съда, поради което и незаконосъобразен е
извода за осъществен състав на нарушението. Сочи, че съдът е изградил решението
си въз основа косвени доказателства и предположения, вместо на съвкупен анализ
на релевантните доказателства, като изцяло е пренебрегнал показанията на
свид.С.И.. В тази връзка е изложил своята интерпретация на събраните
доказателства, в следствие на което е направил извод, че вмененото нарушение не
е установено по безспорен начин, доколкото липсват доказателства на
21.02.2018г. дружеството, като работодател на С. И., по силата на сключен между
тях от същата дата трудов договор, да го е било допуснало да упражнява труд в
негова полза на този ден.
На изложените основания, моли да
се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
НП.
Ответникът по касационната жалба - Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б.Н., оспорва жалбата. Моли да се потвърди решението на ВРС,
като законосъобразно. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП дава
заключение, че касационната жалбата е неоснователна и решението на ВРС като
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Ес Ви Джей“ ЕООД против гореописаното
НП, с което на дружеството за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. Въз основа на обстоен и подробен анализ на
събраните в хода на производството релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 21.02.2018г. свидетелите Н. и М., заедно с още свои колеги –
служители на Д „ИТ” – Варна, извършили проверка на строителен обект „Делта
Планет Мол” – мултифункционален търговски развлекателен комплекс, находящ се в
гр.Варна, ЗПЗ, в изпълнение на който участвали и работници на „Ей Ви Джей”
ЕООД. В хода на проверката били установени множество работници, които полагали
труд на обекта. Един от тях бил св.С. Я.И.,
който при пристигането на проверяващите поставял гипсокартон в една от залите. Било установено от органите на
ИТ, че между посоченото лице и дружеството има сключен трудов договор от
предиобяд на същия ден, но без да му е връчено копие от уведомлението за по
чл.62 ал.3 от КТ - удостоверяващо, че договора е регистриран в ТД на НАП –
Варна. Това е станало в 16.57ч. на 21.02.2018г. като е приел, че дружеството е
допуснало нарушение на цитираната разпоредба, св.Н. съставил на същото АУАН.
Срещу акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения. Като приел
същите за неоснователни и възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и дадена правна квалификация, административно-наказващия орган /АНО/
издал процесното НК, като наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на 5 000 лв., на осн. чл.414 ал.3 от КТ.
Въззивният съд е приел горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания, като изрично е посочил кои
не кредитира и по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при
спазване на административно-процесуалните правила. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща наказаното
лице в
какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Приел е, че е доказан фактическия състав на вмененото
нарушение и в този смисъл правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. Обсъдил e наведените от въззивника възражения. За да измени НП, ВРС е приел, че доколкото в случая се
касае за първо нарушение, размерът на наложената имуществена санкция следва да
се намали до предвидения в санкционната разпоредба минимум.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна
инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2
от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Освен това част
от възраженията в същата са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били
разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи
по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
На първо място следва да бъде подчертано,
че твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на проверяваното решение, изразяващи се в необсъждане в пълнота на релевантни
доказателства, превратното им тълкуване, вътрешна противоречивост на изводите
на съда, и твърденията, че е обосновал акта си на предположения и косвени доказателства,
са неоснователни и опровергани с правилни и логически обоснованите и съответни на
събраните доказателства мотиви
на проверяваното решение. Въззивният съд е обсъдил всички релевантни доказателства
по отделно и в съвкупност, като е изложил подробно мотивирани съображения кое
от тях в каква част кредитира и защо, съответно – защо отказва да кредитира
други от тях. В изводите на съда относно осъществяваната от С.И. трудова дейност в полза на дружеството – касатор на
инкриминираната дата не съществува никакво вътрешно противоречие, защото са
изведени въз основа на пълнообемна и пунктоална преценка на доказателствата,
описана в решението стъпка по стъпка и за всяко едно от тях. Изводът за извършвана от това лице трудова
дейност по време на проверката,
е достигнат въз основа на показанията на свидетелите Н., М. и Б. и отчасти
тези на И., от данните в констативния протокол и тези от инструктажната книга,
свидетелстваща за проведен инструктаж на С.И. още на 12.01.2018г. и то именно в качеството му на работник на „Ес Ви Джей”
ЕООД, като защитната
теза на касатора по отношение на подписа на лицето към тази дата звучи
нелогично и абсурдно. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свид.И. в
тази насока, тъй като същите противоречат на останалите събрани доказателства,
както и на данните дадени от самия него в хода на проверката, за достоверността
на които същият се е подписал. Всичко изложено обосновава правилността на
извода на ВРС, че към момента на проверката лицето вече е полагало труд в полза
на „Ес Ви Джей” ЕООД.
Следва да бъде отчетено и извършеното от въззивния съд
подробно и мотивирано обсъждане на всяко от възраженията на настоящия касатор, с изложени убедителни съображения за тяхната
неоснователност, които се споделят изцяло от този съдебен сътав.
От изложеното следва да се
направи извод, че ВРС правилно е установил фактическата обстановка и правилно е
приложил материалния закон. В случая са налице всички съставомерни признаци на описаното в АУАН
и НП административно нарушение. Нормата на чл.63 ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на
работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. В цитираната разпоредба е
регламентирана забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави който и да е от документите по ал.1 от същата правна норма, като това е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответния работодател.
Предвид кометираните по-горе
доказателства и наличието на сключен между лицето и „Ес Ви Джей” ЕООД трудов договор, съдът приема, че към момента на проверката /21.02.2018г. - 10.45ч./, същият е бил допуснат до
работа по смисъла на чл.63 ал.2 от КТ, т.е. за оспорващия търговец е възникнало
регламентираното от
закона задължение за
предоставяне на копие от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от
ТД на НАП, което
както е безспорно между страните е старено на същото дата, но в час, следващ
извършване на проверката /21.02.2018г. - 16.57ч/. В този смисъл работодателят
/„Ес Ви Джей” ЕООД/ е нарушил забраната по чл.63 ал.2 от КТ, за което
законосъобразно е санкциониран на основание по чл.414, ал. 3 от КТ.
В обобщение на изложеното съдът
намира, че проверяваното
решение на ВРС не страда от
наведените касационни пороци, а други такива, обосноваващи неговата ревизия или
отмяна, не бяха установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218
ал.2 от АПК, което налага извода за неоснователност на жалбата. Оспореното решение като валидно, допустимо и постановено
при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните
разпоредби, следва да се остави в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в
размер на 100 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 15/07.01.2020г. по АНД № 550/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 44-ти състав, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-008999/07.03.2018г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложеното на „Ес Ви
Джей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя С.В.Ж. на основание чл.414 ал.3 от КТ административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, е
намалено на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Ес Ви Джей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя С.В.Ж., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.