Р
Е Ш Е Н И Е № 1127 / 12.8.2020г.
гр.
П., 12.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1504
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД
срещу К.К.П. кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 790,31 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 108 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 7649/2018 г. по
описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 02.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от
790,31 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. И.М., оспорва
предявените искове с твърдението за липсата на доказателства К.П. да притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ като собственик на процесния имот.
Посочва, че не са ангажирани доказателства за твърдяната продажба на
топлоенергия, за доставеното количество и неговата цена. Оспорва редовността на
счетоводството на ищцовото дружество, както и доказателственото значение на
представеното от ищеца извлечение от сметка. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния
случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия
от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
От представения по делото нотариален акт
за дарение от ***г., се установява, че К.Б.Б.е дарила на дъщеря си В.К.П.и на
сина си – ответника К.К.П., собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № *находящ
се в гр. П. , ул. „***, като дарителката си е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота. Видно от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № ***г. за
облагане с данък върху недвижим имот трето за процеса лице – В.К.П.е
декларирала за целите на данъчното облагане правото си на собственост върху
процесния имот, като в декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между
нея и ответника К.К.П., с посочено основание нотариалния акт от 1997 г. и
наследство. Същевременно е декларирано, че върху имота е учредено и вещно право
на ползване в полза на трето лице – К.Б.Б.. Видно от представеното удостоверение
за наследници, изх. № ***г., К.Б.Б.е починала на ***г., с което учреденото в
нейна полза вещно право на ползване се е погасило, като единствени нейни
наследници по закон са ответникът К.К.П. и сестра му В.К.П..
При съвкупна преценка на посочените
писмени доказателства съдът намира, че процесният топлоснабден имот се намира в
режим на обикновена съсобственост между ответника и В.К.П.– трето за процеса лице,
възникнала в резултат на транслативна сделка. По отношение на посоченото е
декларацията наследствено правоприемство обаче по делото доказателства не са
представени. Съдът не би могъл да презумира квота в съсобствеността, по –
голяма от доказаната, като декларацията, подадена от третото лице за по – голям
дял в съсобствеността не би могло да обвърже ответника. Ето защо ответникът се
легитимира като собственик на 1/3 от процесния топлоснабден имот.
Обстоятелството, че сградата е реално
присъединена към топлопреносната мрежа, както и фактът на реално извършена
доставка следват от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по
приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено и отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи, изискани такива от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по
делото лице, конкретно „Директ“ ЕООД, като подизпълнител на „Техем Сървисис“
ЕООД. Съгласно експертното заключение в сградата в режим на етажна собственост
е била въведена система за дялово разпределение по силата на сключен Договор № ***г.
за предоставяне на тази услуга. Вещото лице е констатирало, че в абонатната
станция е монтиран уред за търговско измерване (топломер), който е преминавал
задължителен метрологичен контрол на всеки две години, за което са били
издавани и съответни свидетелства за метрологична проверка – всяко от които с
валидност 2 години и констатиращо, че общият топломер отговаря на одобрения
тип, поради което същият е годен да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. Показанията от топломера са
отчитани ежемесечно, като са изпълнени изискванията за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
През процесния период е начисляван
разход на топлинна енергия за БГВ – прогнозно, на база на предходен период на
потребление, като реалното потребление на количеството топла вода е
установявано при годишния отчет, извършван от топлинния счетоводител. В имота
са налични две работещи отоплителни тела, като за отоплителното тяло в банята е
начислен разход за ТЕ като за устройство, работило непрекъснато, поради което
разходът е определен по изчислителен път, а за отоплителното тяло в спалното
помещение е начислен разход според показанията на уреда. При изготвяне на
изравнителните сметки разходът за отопление на имота е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки. По изчислителен път е определен и
разходът за топлинна енергия за сградна инсталация, пропорционално на обема на
отоплявания имот – 159 куб.м., като същият е начислен само през зимния
отоплителен период, през който е работила отоплителната инсталация в СЕС.
Установено е, че в общите части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия, респ. не са начислявани
разходи. Ежемесечно са начислявани и суми за услугата „дялово разпределение“.
Вещото лице посочва, че количеството ТЕ
за СЕС е определено, съгласно методиката, като е изпълнено изискването за
разпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в
СЕС, като не констатира разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС и начислените суми са пресметнати съгласно
утвърдената методология, като възлизат на главница в размер на 790,31 лв.
Направен е извод, че изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на ТЕ в СЕС, като с тях прогнозно определените текущи
разходи за ТЕ и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените.
При тези обективни данни, по делото
безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните –
възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в
полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание. Въз основа на
извършения анализ експертизата е достигнала до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 790,31 лева, но ответникът е задължен за
размера от 1/3 от задължението по вече изложените съображения относно наличието
на съсобственост върху топлоснабдения имот с трето лице. В случая не се твърди
осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в
този смисъл, поради което главният иск следва да бъде уважен за сумата от 263,44
лева, а за горницата над този размер – да бъде отхвърлен.
При този извод, основателна е и
акцесорната претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с
определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна
лихва за забавено плащане. С доклада по делото е обявено за безспорно между
страните е ненуждаещо се от доказване, че размерът на лихвата за забава за
исковия период възлиза 108,00 лева, като по изложените по-горе съображения
ответникът се явява задължен за – 36,00 лв., поради което в тази част
акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този
размер до пълния предявен – отхвърлен като недоказан по основание.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 325 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 150.00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да
бъде уважено в минимален размер от 100,00 лева и което следва да бъде
присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 141,66 лева, съобразно уважената част от
исковете.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски /75 лв./, съобразно изхода на
делото на ищеца се дължат 25,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу К.К.П., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** – чрез особен представител адв. И.М. за сумата в
размер на 263,44 лева,
представляваща 1/3 от стойността на доставена, незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 36,00 лева,
представляваща 1/3 от законната лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
7649/2018 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК от 02.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 263,44 лева до пълния предявен размер
от 790,31 лева (чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и за разликата над 36,00 лева до пълния
предявен размер от 108,00 лева (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 К.К.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 141,66 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.К.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 25,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
СЪДИЯ_________________