Решение по дело №2059/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ срещу Решение № 1235/10.08.2023 година на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110200003 по описа на съда за 2023 година, с което е отменено Наказателно постановление № BG2022/2000-174/НП/25.11.2022 година, издадено от Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че решаващият състав на ВРС нито е изследвал, нито е отговорил аргументирано на относимите за спора въпроси. По подробно изложени съображения се твърди, че неправилно районният съд е кредитирал експертното заключение, изготвено в хода на въззивното производство, въпреки възраженията на митническата администрация срещу него. Навеждат се обстойни доводи, според които следва да бъде дадена вяра на изготвеното в хода на административнонаказателното производство от Централната митническа лаборатория заключение по митническа лабораторна експертиза, което не се опровергава от нито едно от събраните по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Милки груп био“ ЕАД оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност и законосъобразност обжалваното съдебно решение и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № BG2022/2000-174/НП/25.11.2022 година, издадено от Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 437,25 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че на 26.07.2021 г. на митнически пункт (МП) Пристанище Варна дружеството е осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като в митническа декларация MRN 21BG002005062936R4 от 26.07.2021 г. е декларирало стока, описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина, 1115 колета/22300 кг нето тегло от ЕАД 21BG002005061795R4 и 5 колета/100 кг нето тегло от ЕАД 21BG002005062244R0, бруто тегло 23296.00 кг, нето тегло 22400.00 кг“, с код по ТАРИК 1516 20 98 80, със ставка на митото по отношение на трети страни 10,90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Индонезия, с начислени и заплатени държавни вземания в размер на 5 209,01 лева мито, вместо да декларира стоката с код по ТАРИК 1517 90 99 90 със ставка на митото при държава на произход Индонезия (ERGA OMNES) в размер на 16 % и дължими държавни вземания в размер на 7 646,26 лева мито, вследствие на което е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на 2 437,25 лева мито. Нарушението е установено посредством извършено лабораторно изследване и резултатите от МЛЕ № 12_12.07.2021/25.05.2022 г. и МЛЕ № 04_16.07.2021/25.05.2022 година. За констатираното нарушение срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съставени са в съответните процесуални срокове и съдържат всички изискуеми реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът приема, че наказателното постановление е материално незаконосъобразно, като се аргументира със заключението по изготвената в хода на въззивното производство съдебно химическа експертиза, според което разглежданата стока представлява „частично хидрогенирана палмова мазнина“, каквато именно стока е декларирана в митническа декларация MRN 21BG002005062936R4 от 26.07.2021 година. Същевременно съдът не е възприел заключението на МЛЕ, изготвени в хода на административнонаказателното производство, тъй като е счел, че не е обоснована достоверността на използвания метод, както и че към момента на прилагането му митническата лаборатория не е разполагала с акредитация, каквато е налична едва в по-късен момент. Поради тези съображения ВРС не е възприел тезата на административнонаказващия орган за неправилно тарифно класиране на стоката и е приел, че не е налице осъществен състав на митническа измама.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно посочената като нарушена правна норма на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. От анализа на разпоредбата следва, че за съставомерността на деянието трябва да се установи избягването на пълно или частично заплащане на мита или други публични държавни вземания. Доказването на това обстоятелство е в тежест на административнонаказващия орган. В случая той се позовава на изготвените в хода на административнонаказателното производство два броя митнически лабораторни експертизи, според които декларираната с митническа декларация MRN 21BG002005062936R4 от 26.07.2021 г. за режим „допускане за свободно обращение“ стока представлява препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла, получен чрез текстуриране – палмов шортънинг. Правилно районният съд не е кредитирал изготвените МЛЕ, приемайки че не е обоснована достоверността на използвания от ЦМЛ метод на изпитване. Според заключението по изслушаната в хода на въззивното производство съдебно химическа експертиза методът на пенетрометъра по стандарт AOSC CC 16-60, използван при изготвяне на МЛЕ, е приложим за пластични мазнини и твърди мастни емулсии като шортънинги, маргарин, масло и подобни продукти, но не може категорично да докаже кое от изброените към коя група принадлежи, тъй като същият показва само и единствено твърдостта на продукта, а не неговия физико-химичен състав. Посочено е, че този метод на изследване не е сертифициран по БДС и/или EN ISO. Същевременно съгласно заключението на съдебно химическата експертиза, според анализа, извършен в акредитирана лаборатория СЖС Лаборатория Варна след изследване на проба от процесната стока, същата представлява частично хидрогенирано палмово масло, предназначено за хранително-вкусовата промишленост, а не препарат или друг вид субстракт.

Предвид заключението по съдебно химическата експертиза, според което няма утвърдена методология за изследване и установяване на модификация на палмово масло, нито нормативно определени референтни стойности за „палмов шортънинг“, правилно ВРС е приел, че в случая приложение следва да намери разрешението, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-292/22, според което при липсата на дефинирани в Комбинираната номенклатура (КН) методи и критерии за преценка дали препаратът е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи биха могли да избират подходящия за тази цел метод, при условие, че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, които при оспорване националният съд следва да провери. В разглеждания казус при извършена такава проверка от районния съд посредством събирането на допустими, относими и необходими доказателства, каквото безспорно е заключението по съдебно химическата експертиза, е установена невъзможност използваният от митническите органи метод да доведе до резултати, съответстващи на КН.

С оглед горното обоснован на събрания по делото доказателствен материал и съответен на приложимите материалноправни норми се явява достигнатият от ВРС краен извод за недоказаност на осъществено от страна на дружеството – касационен ответник, административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – митническа измама, а оттам и до извод за незаконосъобразност на издаденото от Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ наказателно постановление.

Неоснователно е изложеното в жалбата възражение за допуснати в хода на въззивното производство съществени процесуални нарушения. Противно на твърденията на касатора районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, като е изложил аргументирани правни изводи по тях. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред ВРС са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав. Преценката за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. В случая при цененето на доказателствения материал първостепенният съд, анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, мотивирано е посочил кои от тях кредитира и кои не, поради което не е налице соченото от касационния жалбоподател касационно основание по чл. 348, ал. 2, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева (550 лева и 110 лева ДДС) съг***асно фактура № **********/28.08.2023 г. и платежно нареждане за извършен превод по банкова сметка (л. 16-17 от делото). Противно на твърдението на касационния жалбоподател заплатеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно и е дължимо в неговата цялост. Във връзка с това съдът съобрази разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималният размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение, изчислен върху материалния интерес по делото (2 437,25 лева – стойността на наложената имуществена санкция) е в размер на 543,73 лева, както и разпоредбата на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 година, съгласно която за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. При извършената преценка настоящият тричленен съдебен състав прецени и фактическата и правна сложност на казуса (последната е свързана с прилагането на разпоредби на българското законодателство и на тълкувателната практика на Съда на Европейския съюз), и действително осъществения от наетия адвокат обем на процесуално представителство (подаване на жалба, депозиране на писмен отговор на касационната жалба, осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание).

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

ОСТАВЯ в сила Решение № 1235/10.08.2023 година на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20233110200003 по описа на съда за 2023 година.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, да заплати в полза на „Милки груп био“ ЕАД – гр. София, ***, ЕИК ***, сумата 660 (Шестстотин и шестдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: