МОТИВИ към Присъда № 29/28.05.2018 г., постановена
по внчх дело № 160/2018 г. по описа на ОС-Разград,
съдия-докладчик Лазар Мичев
С присъда № 32 / 16.11.2017 г. по
нчх дело № 343 / 2016 г., РС-Исперих признал
подсъдимият Д.Н.Д. ***, за виновен в това, че на 18.04.2015 г. в гр. София, по
телевизия “СКАТ“ е изрекъл позорящи неверни обстоятелства за А.А.М., а именно, че в качеството му на управител на
“Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Исперих е казал думите “Абе каза ти
вашата партия иска, вика, да изстърже от властта ДПС….Ако знам, вика, че някой
гласува за вас ще го уволня, а ти баш представител, вика, на тази партия……
Колкото пъти те възтановяват, толкова пъти ще те уволнявам“,
като деянието е осъществено публично, по отношение на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му- престъпление по чл. 148, ал. 2 вр.
с ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда съдът признал
подсъдимия Д.Н.Д. за невиновен в това, че на 18.03.2015 г., в присъствието на И.М.И.,
е депозирал собственоръчно изготвена писмена декларация във “Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Исперих, в която се съдържат унизителни за честта и
достойнството на А.А.М., в качеството му на управител
на дружеството с думи “За разлика от Вас(имам
предвид теб и близките до теб, планували моето уволнение) аз не постъпвам задкулисно и подло защото няма как да се
обясни Вашето поведение по друг начин“. “ Явно Вашата ценностна система не е на
ниво работа в екип“. “ Хората с достойнство постъпват по друг начин“, като
деянието е осъществено по отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му, и го оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3 вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. е осъден да заплати на тъжителя А.А.М. сумата 1264 лв. за разноски в производството.
Против наказателно осъдителната част на присъдата е постъпила жалба от
подсъдимия Д.Н.Д., чрез защитника му адв. Ж.Ч., с
оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. С уточнението, че жалбата е подадена преди
изготвяне на мотивите, като основен аргумент се изтъква необоснованост на
присъдата, както и че същата е постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Заявено е, че допълнително становище ще бъде изложено
след изготвяне на мотивите, каквото не е изготвено и не е постъпвало по делото.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава по
обвинението по което е постановен осъдителен диспозитив.
Претендират се разноски.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от частния тъжител А.А.М.,
чрез поверениците му адв. К.Х.
и адв. В.В., против
оправдателната част от присъдата, а по отношение на осъдителната част, против
размера на наложеното наказание, както и против частта, с която са присъдени
частично разноски. Посочено е, че съображения за неправилността на присъдата,
както и евентуални искания по доказателствата във въззивното
производство, ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите.
С допълнително постъпила молба от адв. В.В., действащ като повереник на частния тъжител А.А.М.
се оттегля въззивната жалба против частта от
присъдата, с която подсъдимия Д.Н.Д. е признат за невиновен и е оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3 вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК
По отношение на въззивната
жалба относно размера на наложеното по реда на чл. 78а от НК наказание глоба в
размер на 1000 лв. се изтъква, че при индивидуализация на наказанието съдът не
отчел наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство , както и
безспорно по-високата му степен на обществена опасност, предвид, че е
осъществено в ефира на национална телевизия. Твърди се също така, че с
наложеното в минимален размер наказание няма да се постигнат целите на наказанието
по чл. 36 от НК.
По отношение претенцията за разноски се излага, че такива са направени
по делото само по отношение на обвинението, по което подсъдимият е бил признат
за виновен, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъде осъден
да ги заплати в пълен размер.
В проведеното на 28.05.2018 г. открито съдебно заседание, въззивното производство по жалбата на тъжителя А.А.М., против оправдателната част на присъдата бе
прекратено, поради оттегляне на въззивната жалба в
тази й част, на основание чл. 324, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание, жалбата на
тъжителят М. се подържа в останалата й част от повереника
му адв. В.. Иска се увеличаване размера на наложеното
наказание глоба и присъждане на сторените по делото разноски в пълен размер. По
жалбата на подсъдимия Д. се сочи, че същата е неоснователна. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства обвинението за извършено престъпление
по по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1
и т. 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК е доказано по
несъмнен и безспорен начин. С действията си от обективна и от субективна страна
подсъдимият изрекъл в телевизионно студио на национална телевизия неистински позорни
обстоятелства. По делото нямало нито едно доказателства от което да се
установява, че тъжителят, като директор на “ВиК“ ООД
гр. Исперих, да е действал както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите служители в зависимост от политически пристрастия и
политическа или етническа принадлежност,
както и да е действал по начин, който да фаворизира една или друга политическа
сила.
В съдебна заседание жалбата на
подсъдимият Д. се подържа от защитника му адв. Ч. с
искане за отмяната на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна
такава. Защитника твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие тъжителят
не успял да докаже, че не е изрекъл думите, който подсъдимият заявил, в
телевизионното студио, че са изречени от тъжителя. Защитата сочи също така несъставомерност на деянието, тъй като изричайки тези думи,
подсъдимият не е имал за цел да унижи тъжителя и да засегне личността му.
Подсъдимият казал тези думи като преценка за начина по който се управлява
дружеството и начина по който бил уволнен. Изречените думи по съдържание не
били от такова естество, че да се приемат за позорни по отношение на тъжителя.
Освен това алтернативно се сочи, че деянието не съставлява престъпление, тъй
като е извършено през м. април 2015 г. и към настоящия момент са изтекли повече
от три години. Съгласно общите разпоредби на НК е изтекла абсолютната
погасителна давност, която защитника счита, че в случая е три години.
Претендират се разноски.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие
следното:
Между страните по делото не се спори
относно установената и приета от първоинстанционният
съд фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Д.Н.Д. е роден на *** ***, обл. Разград, български гражданин, с висше образование,
женен, безработен, неосъждан, ЕГН-**********.
Дълги години подсъдимият Д.Д. работел във “В и К" ООД - гр. Исперих. От
08.11.2013 г. тъжителя заемал длъжността Управител на същото дружеството. Със Заповед от 11.12.2013 г.,
тъжителят А.М. прекратил трудовото правоотношение
на тъжителя с дружеството. По жалба на подсъдимият Д., съдът отменил
уволнението го възстановил на преди заеманата длъжност. В резултат, на 18.03.2015г.
подсъдимият се явил работа за възстановяване на трудовото правоотношение. На
същата дата депозирал в деловодството на дружеството ръкописна декларация до
управителя на дружеството, в която употребил следните изрази: „За разлика от
Вас (имам предвид теб и близките теб, планували моето уволнение) аз не
постъпвам задкулисно и подло, защото няма да се обясни Вашето поведение по друг
начин", „Явно Вашата ценностна система на ниво за работа в екип",
„Хората с достойнство постъпват по друг начин.“ Декларацията станала достояние
на св. Ивелин Малчев, както и на други служители на дружеството, които
коментирали с възмущение отрицателните квалификации от страна на подсъдимия. Такива
коментари обаче на били чути от страна на св. Божана Вълчева, която също
прочела декларацията и й направили впечатление използваните квалификации от
подсъдимия. С декларацията бил запознат от тъжителя и свидетеля Веселин Джукелов. Според същия съдържанието на декларацията касае
първото от двете уволнения на подсъдимия. Този свидетел чувал отрицателни
коментари относно използваните то
подсъдимия квалификации.
На 18.04.2015г. по телевизия „Скат" било
излъчено предаване „Паралакс" с участие на
подсъдимият Д.Д.. Предаването имало политическа насоченост
и в него се обсъждало начина по който бил назначен тъжителя М. и последвалото
веднага след това уволнение на подсъдимия Д., като резултат от разликата между неговите политически възгледи и тези на
тъжителя М.. Цялото предаване е с продължителност 01:31:17 часа. Наред с всичко
изречено във връзка с уволнението му, в хода на проведеното интервю, подсъдимият
Д. заявил, че А.А.М. - в качеството му на управител
на „Водоснабдяване и канализация" ООД град Исперих е казал думите: „Абе
каза ти, Вашата партия иска, вика, да изстърже от властта ДПС... Ако знам,
вика, че някой гласува за вас ще го уволня, а ти баш представител, вика на тази
партия... Колкото пъти те възстановяват, толкова пъти ще те уволнявам."
Предаването било изгледано от св. И. М. В показанията
си същият сочи, че не му е известно някой от ръководния състав на дружеството
да е член на политическа партия, предвид на това, че в предаването подсъдимия Д.
заявил, че управителя М. бил от конкретна политическа партия. Лично свидетелят
не знаел управителя на дружеството М. да разделя служителите по това какви са техните
политически пристрастия, нито пък по такива съображения да са назначавани или
уволнявани служители. Свидетелят сочи също така, че в дружеството всички колеги
са от българската етническа група, с изключение на управителя и техническия
ръководител на район Самуил.
Свидетелката Б. В. също гледала предаването,
основната тема на което била освобождаването на подсъдимия Д. от
работа.Последния изтъкнал като основна причина политически съображения от
страна на управителя. Подсъдимият заявил своята политическа
принадлежност-областен координатор на конкретна политическа сила. Наблюденията
на свидетелката били, че в действията си по ръководство на дружеството, управителя
нито от политически, нито от етнически или религиозни съображения.
Свидетелят В. Д. също гледал предаването, с основна
тема изцяло за дружеството, хората, които работят там и управлението, и по
специално управителя. Свидетелят сочи, че не му е известно управителя на
дружеството да членува в някаква партия или да има политически пристрастия и
при управление на дружеството не се ръководи от политическа, етническа или
религиозна принадлежност на служителите. В първият работен ден, след излъчване
на предаването, има коментари, колегите били афектирани, че изречените в
предаването думи не отговарят на истината. Свидетелят сочи, че след назначаване
на новият управител, двамата с него били няколко дни в командировка в гр. София,
но не помни кога точно бил уволнен подсъдимия Д..
По делото са назначени три съдебно -технически
експертизи, чиято основна задача била да
снемат на хартиен носител цялото телевизионно предаване, с цел да се установи
изречени ли са посочените в тъжбата реплики от подсъдимия Д.. Според
заключението на вещото лице по първата експертиза подсъдимия Д. е изрекъл само
първата от посочените в тъжбата реплики, което е отразено и в снетото на
хартиен носител предаване. Вещото лице сочи, че по време на предаването не са
били произнесени клевети или каквито и да е било обиди или квалификации по
адрес на тъжителя А.М.. В съдебно заседание вещото лице сочи, че правил
изследването чрез специална машина, която всъщност възпроизвежда графически
подадената й звукова информация.
Съгласно заключенията по втората и третата
експертизи /третата експертиза е тройна/, вещите лица са снели на хартиен
носите под формата на текст съдържанието на телевизионното предаване, като не
се е наложило използването на специален софтуер или специализирани криминалистически програмни продукти, тъй като качеството
на звуковия съпровод е било много добро. Процесиите реплики се съдържали в
записа във времевия интервал от 29.03 мин. до 29.57мин. и е посочено, че са
изречени от „М2". Поради неявяване на лицето Д.Д.,
за да даде сравнителен материал и липсата на такъв от него, вещите лица по
тройната експертиза не са могли да извършат сравнително идентификационно фоноскопно изследване и съответно не са могли да отговорят
на въпроса дали думите, които са посочени като изречени от подсъдимия в
обстоятелствената част на тъжбата, са изказани от същия. Същевременно в
експертизата са дадени няколко екранни снимки, на една от които под образа на
мъж е изписано името „Д.Д. - областен координатор на
НФСБ - Разград". Вешите лица са обозначили това
лице в приложения текст на звуковия съпровод на предаването като М2:-мъжки
глас/инж.Д.Д./.
Според заключението на вещото лице по втората техническа експертиза,
при проведеното лицевоидентификационно изследване на
снимка №1, извлечена като екранна снимка от приложения на флаш-памет
видеозапис на телевизионното предаване, със снимка на Д.Д.
от масивите на МВР, се е установило сходство в редица признаци, което позволява
да се направи извода, че лицето, участвало в процесното
телевизионно предаване е имено подсъдимия Д.Д..
Всички изявления в предаването са свалени в текстови вид и са приложени към
експертизата.
Идентична фактическа обстановка е установена и от първоинстанционният съд, след анализ на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите
И. М., Б. В., В. Д., както и от приложените писмени
доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи.
По същество, както бе посочено по-горе между
страните няма спор относно установената и приета фактическа обстановка от първоинстанционният съд. Защитата на подсъдимия не отрича
участието му в телевизионно студио на конкретното предаване, както и изречените
от него реплики, описани в тъжбата, респ. в наказателноосъдителната
част на присъдата. Събраните доказателствени
материали са безпротиворечиви и взаимно се допълват
Поради прекратяване на
производството в частта досежно обвинението по чл.
148, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3 вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК, по което е постановен оправдателен диспозитив,
предмет на настоящото въззивно производство е
обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр.
с ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК
относно произнесените реплики в телевизионното студио, по което е произнесен
оправдателен диспозитив.
За да постанови осъдителната
присъда, правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че след като тъжителят отрича да е казал вменените му от
подсъдимия думи, в тежест на последния е да докаже истинността им, нещо което
той не е сторил по делото.
По същество първоинстанционният
съд не е коментирал в мотивите си контекста, в който са употребени думите,
въпреки, че посочил, че това обстоятелство следва да се има предвид.
Първоинстанционният
съд приел, че произнесените от подсъдимия три реплики по своето съдържание
действително са позорящи личността на тъжителя, тъй като с тях се засягат
конкретни служебни постъпки на тъжителя- че при назначаването и уволняването на
служители в ръководеното от него дружество, той се влияе от политически
пристрастия и конкретно от партийната принадлежност на работниците и
служителите, като такива обстоятелства не се доказват по делото. Изричайки процесните реплики, подсъдимия накърнил репутацията на
тъжителя, в качеството му на управител на дружеството.
Осъществявайки правомощията си на втора първа инстанция, Разградският
окръжен съд прие, че подсъдимият Д. не е осъществил състава на престъплението,
в извършването на което е обвинен. За този си извод въззивният
съд съобрази естеството на инкриминираните изрази, качеството на изреклото ги
лице и на лицето, за което се отнасят, контекста на цялото интервю, част от
което са и тези изрази, както и липсата на клеветнически намерения у подсъдимия
от субективна страна.
Подсъдимият Д. е обвинен за разгласяване на следните неистински позорящи
твърдения: “Абе каза ти вашата партия
иска, вика, да изстърже от властта ДПС….Ако знам, вика, че някой гласува за вас
ще го уволня, а ти баш представител, вика, на тази партия…… Колкото пъти те възтановяват, толкова пъти ще те уволнявам“.
За да е осъществен съставът на престъплението клевета от обективна
страна деецът следва да е разгласил позорно обстоятелство по отношение на
пострадалия или да му е приписал престъпление. В тъжбата тези изрази се сочат
като обстоятелства от обективната страна на престъплението, чрез които
подсъдимият разгласил позорни обстоятелства,
което сочи на първата хипотеза на нормата на чл. 147, ал.1 НК.
В съдебната практика е прието, че "позорни обстоятелства" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. В случая инкриминираните от
частното обвинение изрази дори и да
съдържат някакви конкретни твърдения, то
те не могат да запълнят състава на повдигнатото от частното
обвинение престъпление.
Интервюто е проведено в политическо
предаване. В част от същото подсъдимият, в качеството си на активист на
определена политическа партия, описва кадровата политика на друга партия, в
района, където живее. В част от интервюто подсъдимия описва обстоятелствата
свързани с уволнението му от дружеството, на което тъжителят е управител, както
и тези, свързани с възтановяването му на работа, след
отмяна на уволнението и последвалото ново уволнение. В обвинението и в първоинстанционната присъда е посочен израз, който не е установен
от приложената и приета по делото експертиза. В частната тъжба и в присъдата е
посочено, че подсъдимият Д. е изрекъл следния израз: “….Ако знам, вика, че
някой гласува за вас ще го уволня….“ На стр. 16 от експертното заключение е
посочен като изречен от подсъдимия следния израз: На стр. 16 от експертното заключение е посочен
като изречен от подсъдимия следния израз: “….Ако знам, вика, че някой гласува
за вас ще го уволниме….“ Видно е, че употребеният
израз не конкретизира някое физическо лице, а по скоро следва да се приеме, че
под множественото число се има предвид, че уволнението ще бъде в резултат на
партийно решение, предвид контекста на цялото интервю.
Другият посочен израз “Абе
каза ти вашата партия иска, вика, да изстърже от властта ДПС….“ по никакъв
начин не е свързан конкретно с личността на тъжителят. Тази обща фраза следва
да се отнесе към политически действия на партията, чиито активист е подсъдимия
и в нея не се съдържат конкретни позорящи твърдения, свързани с личността на
тъжителя. Въззивният
съд прие, че такива твърдения не се съдържат и в израза “Колкото пъти те възтановяват, толкова пъти ще те уволнявам“. Очевидно в
случая иде реч за трудовоправни взаимоотношения, в
каквито безспорно са се намирали в някакъв период от време страните по делото.
Освен това по делото е безспорно установено, че след като подсъдимият е възтановен на работа, трудовото му правоотношение е
прекратено отново. Именно тези обстоятелства са и предмет на част от интервюто.
На следващо място съдът намира, че всички инкриминирани от частното
обвинение изрази не могат да изпълнят състав на клеветата и от субективна
страна, тъй като отсъства умисъл за клевета в
изискуемия от закона вид. Подсъдимият е изрекъл инкриминираните изречения, без
да има намерение да клевети тъжителят, а и както бе посочено по-горе, самите
изрази са несъставомерни, поради което отмени първоинстанционната
присъда в частта й, с която подсъдимият е признат за
виновен.
В частта, с която подсъдимият Д. е
признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение , присъдата е
влязла в сила.
С оглед изхода на делото присъдата
бе отменена и частта, с която подсъдимият е осъден от първоинстанционният
съд да заплати разноските по делото.
Във връзка с възражението на
защитата на подсъдимия за изтекла погасителна давност, въззивната
инстанция намери, че наказателното преследване не е погасено по давност. Като
дата на деянието е посочена 18.04.2015 г., а съгласно разпоредбите на чл. 80,
ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за наказателно
преследване е четири години и шест месеца, т.е. давността не е изтекла към
настоящия момент. В защитната си реч вероятно защитника на подсъдимия има
предвид давността по чл. 82 от НК, която касае изпълнение на наложено
наказание.
Воден от горните съображения, въззивният съдебен състав постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.
НР