Решение по дело №258/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, против решение № 210/17.06.2021 г., постановено по АНД № 349/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 21-0953-000325/17.03.2021 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, и да бъде потвърдено отмененото с него НП. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от противната страна.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител адв. В.В. *** оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Установено е, че на 03.02.2021 г. около 13:40 ч. в гр. Видин, на главен път Е-79, срещу ТЕЦ-Видин, в посока на движение от гр. Монтана към гр. Видин, касаторът е управлявал лек автомобил марка “К. В.”, с рег.№ СА....РК, собственост на неговия син И. Д.И.. При извършена проверка от актосъставителя М. било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация на 01.12.2021 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Лекият автомобил, управляван от ответника, бил закупен с договор № 19327/30.09.2020 г. на нотариус № 276 с район на действие СРС.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 361311/03.02.2021 г., по който уличеният за нарушител не направил възражения. Образуваното във връзка с деянието наказателно производство било прекратено с постановление № 340/12.02.2021 г. по описа на Районна прокуратура Видин.

Въз основа на установеното с акта и след прекратяване на прокурорската преписка, началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, но направения правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление е неправилен и необоснован.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата и място ответникът по касация е управлявал лек автомобил “К. В.”, с рег.№ СА....РК, собственост на неговия син И. Д.И., като е безспорно и че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че към датата на управлението същото МПС е било със служебна прекратена регистрация, считано от 01.12.2020 г. Няма спор и че прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда на  чл.143, ал.15 от ЗДвП, а именно служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, което обстоятелство е отразено и в наказателното постановление. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на  чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на  чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача от тази му отговорност. Действително с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние: нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби обосновават извод, че ответникът е осъществил виновно вмененото му нарушение. Като водач той е управлявал лек автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и конкретното за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторено това, то водачът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО. Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при напускане на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на автомобилистите за чужбина (Зелена карта); документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да прояви активност, като установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран. Още повече това ППС е собственост на неговия син, който в качеството си на свидетел пред състава на ВРС установява, че е уведомил баща си, че автомобилът не може да бъде пререгистриран в законоустановения едномесечен срок, поради повреда, заради което ще бъде наложена глоба.

При това положение извършването на вмененото нарушение се явява доказано, а издаденото наказателно постановление – законосъобразно и обосновано. Като го е отменил съставът на ВРС е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а отмененото с него НП следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на касатора, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 210/17.06.2021 г., постановено по АНД № 349/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 21-0953-000325/17.03.2021 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0953-000325/17.03.2021 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА Д.И.Н. *** да заплати в полза на ОДМВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                          2.