Присъда по дело №153/2021 на Окръжен съд - Перник

МОТИВИ ПО ВЪЗЗИВНО НАКАЗАТЕЛНО ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
ДЕЛО № 153/2021 г.:
С присъда № 260007/ 09.02.21 год., постановена по НОХД № 181/ 20 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимият Е. Д. Й., със снета самоличност и ЕГН,
за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата, от неустановен месец, през 2015 г. в ***,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи- пари- 15 137 лева (петнадесет хиляди сто
тридесет и седем лева), собственост на търговско дружество „Рент Трейд“ ЕООД-
гр.Кюстендил и пари- 7991.08 лева (седем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и
осем стотинки), собственост на търговско дружество „Еко Био Пелет“- гр.Кюстендил,
всичко на обща стойност 23 128.08 лева, които е владеел- поради което на основание чл.206
ал.1 пр.І-во вр. чл.54 от НК, съдът го ОСЪДИЛ на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 1 /една/ година.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпил протест от РП
Кюстендил. В протеста се сочи, че определеното от съда наказание се явява несправедливо,
поради което се иска неговото увеличение.
Против постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия. В
последната, на първо място, се твърди, че присъдата е постановена при неправилна
интерпретация на доказателствения материал, тъй като незаконосъобразно районния съд е
приел съдебно почеркова експертиза и основал част от доводите си със заключението на
назначеното по нея вещо лице В. Б. Според жалбоподателя същия е некомпетентен.
Неправилно районния съд бил приел, че свидетеля Ч. е „формален“ собственик на
дружествата „Транскомерс Т“ и „Рент Трейд“ и като такъв предприемал действия от тяхно
име. Неправилно районния съд е ценил като писмени доказателства договор за правна
защита и съдействие Серия Б № *** за сумата от 850 лв. и договор за правна защита и
съдействие Серия Б № *** за сумата от 650 лв., вместо оригиналните екземпляри на тези
договори със същата дата, серия и номер, но за сумите от 15000 лв. и 6000 лв. В тази връзка
неверни са, според Й., изводите на съда относно получените от него кочани и възможността
за тяхната манипулация. На следващо място, незаконосъобразно и необосновано районния
съд бил приел, че инкриминираното деяние е осъществено през 2015 г. в каквато насока
няма събрани никакви доказателства. Неопровергани били неговите твърдения, че
отношенията му със свидетеля Ч. се влошили едва през 2017 г., като това е видно и от
представените от него нотариални покани от 2019 г. за процесните суми. Неправилно и
незаконосъобразно ПРС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч. и Т.В.,
без да отчете тяхната очевидна пристрастност. И на последно място, първия съд не бил
придал никакво правно значение на представените от жалбоподателя писмени доказателства
от които е видно, че отношенията между него и свидетеля Ч. са се влошили следствие на
сигнала на Й. против последния, подаден до ОП Кюстендил и отказа му до оттегли този
сигнал.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа протеста и
предлага същият да се уважи, като се завиши наложеното наказание.
Подсъдимия моли присъдата на районен съд Перник да бъде отменена изцяло и
1

вместо нея да се постанови оправдателна такава по съображения изложени подробно в
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Свидетеля И.М. Ч., към инкриминирания период, а и преди това, се занимавал с
различни видове бизнес. Негова съпруга е свидетелката В.Ч., която му помагала в тази
дейност. Дългогодишен счетоводител на фирмите на Ч. е свидетелката Т.В..
Търговско дружество „Транскомерс-Т" ЕООД гр.Кюстендил било създадено на
името на свидетелката Т.В., която била собственик на капитала и управител. На 07.08.2013
г. последната прехвърлила собствеността на това дружество на И.Ч., а самото дружество
било преименувано на „ЕКО БИО ПЕЛЕТ“.
До 02.02.2018 г. търговско дружество „РЕНТ ТРЕЙД" ЕООД гр.Кюстендил е със
собственик на капитала и управител-свидетелката В.Ч..
Макар тези две дружества да били формално собственост на В. и Ч. всички
управленски решения в тях се вземали от И.Ч., а първите две само подписвали съответните
документи.
Подсъдимия Е.Й. и И.Ч. се познават от 1977 г. от когато са били съвипускници
във ***. Във времето поддържали добри, приятелски отношения. През 2011 г. двамата се
разбрали Й., който бил вписан като адвокат към Адвокатска колегия ***, да обслужва
правно дружествата собственост или контролирани от Ч., както и членове на неговото
семейство.
Така, през 2012 г. „Транскомерс-Т“ ЕООД и „Рент Трейд“ ЕООД, водили
граждански дела срещу друго дружество- „Арт Фореста“ ЕООД за неизпълнение на договор
за наем на недвижим имот /халета и помещения/. Процесуален представител на първите две
бил подсъдимия. Делата били спечелени и длъжникът „Арт Фореста" ЕООД бил осъден да
заплати на „Транскомерс-Т“ ЕООД, сумата от 5 612.55 лева и на „Рент Трейд“ ЕООД сумата
от 11 193.20 лв. Сумите не били заплатени доброволно и това наложило пристъпване към
принудително изпълнение. На 12.02.2013 г. Й. отишъл в офиса на И.Ч. и двамата се
разбрали да бъдат образувани изпълнителни дела. Свидетелката Т.В. в качеството си на
управител на ТД „Транскомерс-Трейд“ ЕООД, сключила с подсъдимия договор за правна
защита и съдействие серия Б № *** г. с уговорен хонорар от 650 лева. Договорът бил с
предмет „образуване и движение на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител“
против “Арт Фореста“ ЕООД. Подписали го, като „Клиент“- В. и за „Адвокат“ подсъдимия.
В пълномощното към договора имало изрично отбелязване получените суми от длъжника да
бъдат преведени по сметка на Й..
През същия ден, на същото място, свидетелката Ч., в качеството си на управител
на „РЕНТ ТРЕЙД“ ЕООД сключила с подсъдимия Й. договор за правна защита и съдействие
серия Б № ***. Договорът бил с предмет „образуване и движение на изпълнително дело при
частен съдебен изпълнител“ против „Арт Фореста“ ЕООД. Договорено било
възнаграждение в размер на 850 лв. В пълномощното към договора било отбелязано
получените суми да бъдат преведени по сметка на подсъдимия.
Въз основа на тези пълномощни и представени от подсъдимия изпълнителни
листа, издадени от PC-Кюстендил, свидетелят Н. С.- частен съдебен изпълнител, образувал
изпълнително дело № 20137450400095/13 г. с взискател „Транскомерс-Т“ ЕООД и длъжник
2

“Арт Фореста“ ЕООД и изпълнително дело № 20137450400096/13 г. с взискател „РЕНТ
ТРЕЙД" ЕООД и длъжник “Арт Фореста“ ЕООД.
Подсъдимия и свидетеля Ч. редовно правели справки заедно в деловодството на
съдебния изпълнител по движението на тези дела. При едно от посещенията Ч. споделил
пред свидетеля С., който познавал и двамата, че той няма големи очаквания за събиране на
сумите, тъй като длъжника е италиански гражданин, но ако парите все пак се съберат то, те
ще останат по сметка на Й., като хонорар.
През 2014 г. всички дължими суми по двете изпълнителни дела били събрани по
сметка на ЧСИ. Подсъдимият уведомил И.Ч. за това.
Въз основа на вписаното в пълномощните по изпълнителните дела, че събраните
суми следва да се преведат по сметка на Е.Й. и след като получил изрично потвърждение по
телефона от Ч. за това, свидетеля С. превел на подсъдимия следните суми: по изп. дело №
95/2013 г. на 11.03.2014 г.- 5 080.98 лв.; на 14.04.2014 г.- 1 600.32 лв. и на 30.04.2014 г.- 1
309.78 лв. или общо 7 991.08 лв. По изп. дело № 96/2013 г. на 11.03.2014 г.- 10 139.23 лв.; на
14.04.2014 г.- 2 897.28 лв. и на 30.04.2014 г.- 2 100.49 лв. или общо 15 137 лв.
Според подсъдимия, така получените от него суми са му предоставени от Ч. като
хонорар за бъдещи правни услуги. Според последния, към този момент, Й. имал нужда от
парични средства и го помолил „временно да ползва парите“, поради което той счита, че му
ги е дал на заем.
През 2017 г. отношенията между Й. и Ч. се влошили. Първият подал сигнал в ОП
Кюстендил срещу изградения от втория цех за производство на пелети стопанисван чрез
„Еко био пелет“ ЕООД. Това довело до извършване на проверка завършила с констатация,
че цеха е пуснат незаконно в експлоатация. Тогава, свидетеля Ч. поискал подсъдимия да му
върне парите получени по посочените по- горе изпълнителни дела от длъжника „Арт
Фореста“ ЕООД. Й. му заявил, че счита същите за свои. Поради това в началото на 2018 г. Ч.
сигнализирал районна прокуратура Кюстендил, по повод на което е образувано и
досъдебното производство. В хода на същото, на 30.03.2018 г., подсъдимия представил пред
разследващия орган два броя договори за правна защита и съдействие със същите серии и
серийни номера, както тези, които били представени по изп. дело № 95/2013 г. и изп. дело №
96/2013 г., съставени на една и съща дата, но различаващи се по съдържание, а именно:
Договор за правна защита и съдействие № 22330/12.02.2013 г., едностранно попълнен, без
типово пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Транскомерс-Т“
ЕООД с предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно възнаграждение
6 000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста" ЕООД по изпълнително дело“ и
Договор за правна защита и съдействие № *** едностранно попълнен, без типово
пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Рент Трейд“ ЕООД, с
предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно възнаграждение 15 000
лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста“ ЕООД по изпълнително дело“.
По делото е изготвена съдебно почеркова експертиза инкорпорирана в протокол
№ 18/ДОК-269/13.ХІ.2018 г. Със заключението по същата се установява категорично, че
подписът в графа “Клиент“ в гореописания договор за правна защита и съдействие № ***
„не е положен от управителката на дружеството В.Ч.“, както и, че подписът в графа
“Клиент“ в гореописания договор за правна защита и съдействие № *** не е положен от
свидетелката Т.В..
С постановление на Районна прокуратура-гр.Кюстендил от 04.12.2018 г.
материалите касаещи, извършено деяние по чл.316 от НК са отделени в отделно
производство /ДП № 998/2018 г. на районна прокуратура гр.Кюстендил.
3

На 27.02.2019 г. подсъдимият получил два броя нотариални покани от „Рент
Трейд“ ЕООД и „Еко Био Пелет“ ЕООД, чрез техните управители, за връщане на
процесните суми.
След като Й. продължил да настоява, че счита сумите за свои Ч. подал иск пред
районен съд Дупница по който на 28.6.2019 г. било образувано гражданско дело 1393 от
2019 г.
Така установената фактическа обстановка съдът възприе след собствен анализ и
преценка на събраните по делото доказателства. При това кредитира изцяло събраните
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, заключенията по почерковите
експертизи на в.л. А. и Б., заключенията по счетоводните експертизи на в.л. Й. и Г.,
показанията на свидетелите С., Д. С. и В. Й.. Настоящият състав, след като съобрази, че
вещото лице Б. е щатен служител към ЦЕКИ на НИК МВР и е специалист в областта на
криминалистическото изследване на документи, назначен е за възложеното му изследване по
надлежния ред, намери, че същият е компетентен. Изготвената от него експертиза е ясна и
пълна, отговорено е подробно и обосновано на всички поставени въпроси, поради което
заключението е годно доказателствено средство. Неоснователни са доводите на подсъдимия
в обратната насока.
Фактическите си изводи съдът основа отчасти и на показанията на свидетелите
И.Ч., В.Ч., Т.В. и отчасти на обясненията на подсъдимия.
Въззивния съд не кредитира показанията на свидетелите И.Ч., В.Ч. и Т.В. в частта
им по отношение на твърденията за това на какво основание процесните суми, събрани от
ЧСИ С., са били преведени по сметка на подсъдимия, както и показанията на първия в
частта им с която твърди, че още през 2015 г. е поискал от Й. да му върне парите. Районния
съд, на първо място, не е оценил очевидната заинтересуваност на тези свидетели от изхода
на делото и поради това е придал на показанията им доказателствена тежест която те нямат.
Не съществува спор, че към момента на образуване на настоящето наказателно
производство отношенията между Ч. и подсъдимия са били влошени в изключителна степен,
както и това, че с оглед предмета на делото свидетеля е пряко заинтересуван от неговия
изход. Само това е било достатъчно показанията на Ч. да бъдат предмет на много
внимателен анализ, при който те да се изследват сами по себе си /структура, логичност,
последователност/, както и във взаимната им връзка с целият останал доказателствен
материал. Районния съд се е задоволил да посочи, че в известна степен тези трима свидетели
са заинтересовани от изхода на конкретното дело, но в изявленията им не се откриват
значими противоречия, не се установяват нелогични моменти или изопачаване на факти с
правно значение. Въззивния съд не е на това становище. Посочи се вече, че Ч. е пряко
заинтересован от изхода на настоящето дело с оглед на неговия предмет. В.Ч. е негова
съпруга, поради което обвързана както със силни семейни връзки с него, така и от общият
бизнес на семейството. Свидетелката В. е техен *** от над 20 год. Следователно, същата е в
както трудово правна зависимост от Ч., така и обременена от неминуемо изградени
приятелски отношения с неговото семейство. В отношенията между тримата е повече от
ясно, че водеща фигура е именно Ч.. Това е изводимо и от факта, че последния е регистрирал
търговски дружества на тяхно име, които след това управлявал фактически еднолично.
В първите си показания както В. /27.02.18 г./, така и Ч. /14.03.18 г./ изрично са
заявили, че идеята за превод на процесните суми по специална сметка на подсъдимия е била,
тъй като той е представлявал и други фирми на Ч., с тези пари да му бъдат заплащани
бъдещи хонорари. В тази им част показанията на двете свидетелки са приобщени по реда на
чл.281 НПК. В съдебно заседание В. е заявила, че разследващия полицай й е прочел тези
показания и едва след това тя ги е подписала. В същия смисъл е и казаното от Ч. Във всички
4

следващи показания двете излагат съвсем различна версия, а именно, че процесните суми са
дадени от Ч. на заем, на подсъдимия. При опита за изясняване на това съществено
противоречие нелогично звучат изявленията на свидетелките, че били притеснени, че не
били разбрани правилно, че не искали да кажат това, а не в тази насока е и логиката на
хронологията на установените по делото факти. По отношение на отстранения разследващ
полицай, пред когото са депозирани тези показания, не е установено с влязла в сила присъда
извършено престъпление. Същият е отстранен на друго формално основание.
В същото време още при първият си разпит /22.03.18 г./ Ч. е заявил, че счита
дадените от него пари за заем. На първо място, видно от всички показания последващи
първите такива, В. и Ч. започват да твърдят, че сумите от двете изпълнителни дела са
преведени на Й. по негово искане, като заем. Те съобщават, че това научили от И.Ч..
Следователно, в тази им част, тези изявления имат косвен характер и отразяват виждането
на последния. На следващо място, извън вниманието на районния съд е останало това, че
влошаването на отношенията между Й. и Ч. може да се приеме за несъмнено едва към края
на 2017 г., началото на 2018 г. Видно от събраната като писмено доказателство резолюция
на прокурор в ОП Кюстендил, именно в края на 2017 г. в тази прокуратура е постъпил
писмен сигнал от подсъдимия против незаконна дейност на „Ин Тех Сълюшън“ ООД
Кюстендил, собственост на Ч.. Проверката на прокуратурата е констатирала съществени
нарушения при въвеждане в експлоатация на цех за производство на пелети и е задължила
кмета на Община Кюстендил да предприеме съответни мерки.
Първите разпити на свидетелките Ч. и В. са съответно на 14.03.18 г. и 27.02.18 г.
С показанията на Д. С. и В. Й. се изяснява, че през месец април 2018 г. посочените две
свидетелки са посетили кантората на подсъдимия, обстоятелство което те отричат.
Въпросната среща е завършила с разговор на висок тон, като Е.Й. категорично е отказал на
молбата им да оттегли гореописания сигнал до ОП Кюстендил. Хронологично, както вече се
посочи, след този случай, показанията на Ч. и В. се променят и те започват да излагат
версията на И.Ч. по отношение на това, какво е основанието за превеждане на процесните
суми. Всичко така изложено до тук обуславя извода, че версията на подсъдимия за момента
на влошаване на отношенията му с Ч., подадения сигнал от него до ОП Кюстендил, отказа за
оттегляне му и последвалото образуване на наказателно производство се потвърждават. В
тази връзка следва и да се посочи, че доказателствената тежест в това отношение не лежи
върху Й..
Категорично не се подкрепя от нито едно друго доказателство твърдението на Ч.
за това, че той си поискал парите от подсъдимия още през 2015 г. по който повод и двамата
се скарали. Напротив, видно от представените от Й. и приети като писмени доказателства
протокол от съдебно заседание на 17.01.2017 г. по адм.дело № 312/2016 г. на АС Кюстендил
и договор за правна защита и съдействие сер.К № *** в така посочения период /2016 г.-2017
г./ И.Ч. продължил да упълномощава и съответно подсъдимият да го представлява по дела.
От цитираният договор за правна помощ е видно, че към 06.10.2016 г. Ч. заплатил
адвокатски хонорар на Й. в размер на 2500 лв. Абсолютно нелогично е, ако към този момент
свидетеля е претендирал за връщане на сума в общ размер от 23 128 лв. от подсъдимия да му
плати такъв хонорар. Последният е представил и други документи- искова молба, сигнално
писмо за които твърди, че е изготвил по поръчка на Ч. и от негово име. Макар и те да не са
подкрепени с приложени пълномощни, това не разколебава доказателственото им значение.
Прокуратурата е тази която следва да установи вината на подсъдимия, а не обратното.
Всичко така изложено до тук обуславя за настоящия съд несъмнения извод, че и след 2015 г.
до края на 2017 г. отношенията между Ч. и Й. са останали доверителни, като клиент към
адвокат, а същевременно и приятелски. Все в тази връзка е и хронологията на образуване на
настоящето наказателно производство, както и гражданското дело за процесните суми.
5

Видно от материалите по досъдебното производство същото е образувано по
сигнал на И.Ч. едва на 06.02.2018 г. Не се спори между страните, че процесните суми са и
предмет на граждански иск. Макар и писмени доказателства в тази насока да не са събрани,
от служебната справка на съда, чрез интернет сайта на районен съд Дупница се установи, че
този иск е образуван на 28.06.2019 г. В последната връзка са и събраните, като писмени
доказателства два броя нотариални покани от 2019 г.
Абсолютно нелогично е тогава това, че ако И.Ч. е претендирал връщане на
процесните суми още през 2015 г. той да сезира прокуратурата три години по- късно, а
гражданският съд четири. И обратното, тези действия по своята хронология съвпадат с
твърдяното от подсъдимия влошаване на отношенията му със свидетеля и в промяна на
неговото отношение към основанието за превеждане на парите, предмет на настоящето дело.
При преценката за правдивостта на показанията на свидетеля Ч. районния съд е
следвало внимателно да ги съпостави и с тези на свидетеля С., който е незаинтересуван от
изхода на процеса. Същият е категоричен, че още при представянето им пред него, в
договорите за правна помощ на подсъдимия е било вписано условието сумите да бъдат
преведени по негова специална сметка. В този смисъл е и заключението по почерковата
експертиза на вещото лице А. С. изнася данни и за това, че подсъдимия и Ч. редовно се
интересували от движението по образуваните изпълнителни дела, като идвали на място. При
едно от посещенията последният споделил пред него, че ако евентуално по тези дела се
съберат суми то, идеята е да се преведат на Й., като ще послужат като хонорар за бъдещи
услуги.
Районния съд правилно е изяснил правната същност на престъплението по чл.206
НК изразяваща се в следното:
От обективна страна, извършителя следва да упражнява фактическа власт върху
чужда движима вещ на някакво конкретно правно основание. С последното се очертават
условията при които предмета на престъплението е поверен. Без значение при владението, в
наказателноправен аспект, е въпроса за субективните права върху предмета на
престъплението. То е фактически въпрос. Затова, прав е районния съд като е отбелязал, че е
правно ирелевантно дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост
на лицето, което му я е предоставило на някакво правно основание да я владее или пази, или
я владее или пази при същите условия от лице, което е било само владелец на вещта.
Своенето на веща, при наличието на правомерно установена фактическа власт
върху нея е всяко по-нататъшното разпореждане, извън волята на собственика на вещта или
на лицето, което е владеело и е предоставило фактическата власт върху нея. Това своене би
могло да бъде, както в полза на самия деец, така и в полза на другиго, но от значение е, че
деецът се е разпоредил с нея по начин, за който собственикът или владелеца, който му я е
предоставил, не е дал своето съгласие. Форма на такова разпореждане при обсебването може
да бъде и отказът от страна на дееца да върне чуждата движима вещ, като това задържане,
също трябва да е противозаконно и да представлява проява на намерение за присвояване.
Престъплението по чл.206 ал.1 от НК е резултатно.
Обсебването може да бъде осъществено само при пряк умисъл на дееца. За
конкретният случай това означава подсъдимия да знае, че владее чуждата вещ /пари/ на
конкретно правно основание /договор за заем/, да се разпореди с парите в своя полза /откаже
да ги върне на собственика/, като съзнава неправомерния характер на това си действие
/извършва го против волята на пострадалия/ и цели настъпването на точно този резултат.
От събраните и анализирани по- горе доказателства, настоящият състав намери,
6

че инкриминираното деяние не е осъществено от подсъдимия от неговата субективна
страна. Версията на Й., че е приел плащането на събраните по двете изпълнителни дела
суми, като хонорар за бъдещи правни услуги не е опровергана по несъмнен и категоричен
начин, така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. Видно от писмените и гласни
доказателства „Арт Фореста“ ЕООД е собственост на лице италиански гражданин. Не е
спорно, че към момента на образуване на изпълнителните дела същият се е намирал извън
пределите на Република България. От показанията на свидетеля С. се установява, че както за
него, така и за Ч. е било ясно, че при това положение събирането на дължимите суми ще
бъде изключително трудно. Според подсъдимия, именно това знание е накарало Ч. да го
мотивира към по- голямо усърдие чрез обещанието, че ако успее да прибере парите, те ще
останат за него, като хонорари за бъдещи правни услуги. Тази версия съдът намира за
доказана. Тя се потвърждава както от показанията на С., пред когото Ч. е направил
изявление в този смисъл, така и от факта, че уговорката за превеждане на сумите по сметка
на Й. е постигната и вписана в договорите за правна помощ още при тяхното сключване.
Ако твърденията на Ч., че е предоставил заем, бяха верни, то, тогава тази уговорка се явява
безсмислена и без каквато и да е правна обосновка. Това е така, защото съгласието за
сключване на договор за заем, според Ч., е било поискано от подсъдимия и дадено от него
чак в средата на 2014 г. /след реалното събиране на парите/, а уговорката за превод на
процесните суми в полза на Й. е от 12.02.2013 г. Едва ли на последната дата, както
подсъдимия, така и Ч. биха могли да знаят, че една година след това на Й. ще му е
необходим заем, именно до размер на сумите събрани по изпълнителните дела. В същият
смисъл са отново показанията на свидетеля С., според който, след като взискателя изрично
се е съгласил парите да бъдат преведени по сметка на адвоката, всички са били доволни и
никой не се е оплакал пред него, че е станало нещо нередно.
Както се посочи вече и по- горе, липсата на умисъл към извършване на
престъплението по чл.206 НК се доказва и от представените от подсъдимия писмени
доказателства и хронологията на действията на Ч.. Установи се, че след 2014 г. до края на
2017 г. последния и подсъдимия са продължили да поддържат както доверени отношения
клиент- адвокат, така и очевидно приятелски.
Свидетелят си поискал парите обратно едва след рязкото влошаване на
отношенията помежду им, по повод на депозиран от подсъдимия сигнал срещу Ч. в ОП
Кюстендил и след отказа на Й. да оттегли същия, направен пред свидетелките Ч. и В.. Едва
тогава възниква и версията, че парите са предмет на договор за заем. Едва тогава са
сезирани, първо прокуратурата- 2018 г., а след това и районен съд Дупница- 2019 г.
Последно посоченото очертава спора между подсъдим и Ч. като единствено гражданско
правен такъв, доколкото той се свежда до различното правно основание на което всеки от
тях претендира процесната сума за себе си. Това обуславя и извода за недопустимост на
наказателния процес, като средство за решаване на граждански отношения.
Със заключението на вещото лице Б. по съдебно почерковата експертиза се
доказва безспорно, че Договор за правна защита и съдействие № ***, едностранно попълнен,
без типово пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Транскомерс-
Т“ ЕООД с предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно
възнаграждение 6 000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста" ЕООД по
изпълнително дело“ и Договор за правна защита и съдействие № *** едностранно попълнен,
без типово пълномощно от втората страна и без печат на дружеството клиент „Рент Трейд“
ЕООД, с предмет „текущо правно обслужване за цялата 2013 г.“ с договорно
възнаграждение 15 000 лева „чрез прихващане на вземане от „Арт Фореста“ ЕООД по
изпълнително дело“ са неистински по отношение на свидетелките В. и Ч., доколкото
подписите под същите на „клиент“ не са положени от нито една от тях.
7

Тези два договора очевидно са съставени с цел да подпомогнат защитната кауза
на подсъдимия. Този факт обаче не изключва и не противоречи на изложените по горе
фактически и правни съждения.
По повод на това, прокуратурата е отделила тези материали и е образувала
производство за престъпление по чл.316 НК.
При всичко така изложено и на основание чл.304 НПК съдът отмени изцяло
обжалваната присъда и постанови нова такава, с която оправда подсъдимия по предявеното
му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
С оглед този изход на делото безпредметно е произнасянето по искането в
депозирания въззивен протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

8

Номер на акта:	10
Дата:	17 юни 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия:	Бисер Цветанов Петров

Дело:	20211700600153
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Присъда по дело №153/2021 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите