№ 114
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503021 по описа за 2020 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното
производство срещу решение 1928 от 10.03.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
15579/2018 г., I гражданско отделение, 6 състав в частта, в която в полза на В. Н. Ш.
са присъдени обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 06.07.2017 г.
в размер на 23 400 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 90 лева,
предявени частично от 4500 лева
насрещна въззивна жалба срещу решението от ищеца В. Н. Ш. в частта, в която
исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени поради приет принос
на пострадалия в размер на 10 %.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа неправилност и
необоснованост поради факта, че причина за настъпване на инцидента е поведението на
пострадалия като водач на мотоциклет. На следващо място, се поддържа, че определеният
размер на приноса е занижен, както и че обезщетението за неимуществени вреди е завишено
предвид установените със СМЕ телесни увреждания.
В насрещната въззивна жалба се поддържа, че съдът въобще не е следвало да разглежда
възражението за принос на пострадалия поради ненавременното му заявяване в процеса.
Наред с това, няма ограничение на скоростта от 30 км/ч, което да е било нарушено от
ищеца.
Няма подадени отговори на двете жалби. Жалбите са подадени в срок и са допустими.
От настоящата инстанция не са събирани доказателства. В съдебно заседание процесуалните
1
представители на страните поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица
към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за
гражданската отговорност на автомобилистите относно участника, причинил инцидента.
Страните не спорят, че на 06.07.2017 г. около 9:30 часа в гр. София на кръстовището на бул.
„Прзидент Линкълн“ и е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което вследствие
на сблъсък между л.а. марка „Хонда“ модел „Сивик“ и мотоциклет марка „Сузуки", модел
„ГСХ 1100 Г“ са причинени телесни повреди на мотопедиста, ищец по делото. Спорно е
дали са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и ако
са налице, допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем. Спорно е и
какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
От заключението на авто-техническата експертиза, КСМАТЕ и повторната авто-
техническа експертиза, които настоящият съд намира за обективни и професионално
изготвени, се установява следният механизъм на пътния инцидент. Лекият автомобил се
движел по бул. „Президент Линкълн“ при сух път и добра видимост на дневна светлина с
посока на движение от ул. „Промишлена“ към ул. „Феникс“. В района на № 107 (магазин
Лидъл) скоростта на автомобила е била от порядъка на 21 км/ч, автомобилът се е движил в
дясната от двете ленти на платното за движение. В същото време зад него в същата посока,
в лявата лента се е движил мотоциклетът, като скоростта на мотоциклета е била около 50
км/ч. В даден момент водачът на лекия автомобил е променил посоката си на движение
наляво и е навлязъл в лявата лента. В този момент мотоциклетът е бил на отстояние от
около 24 м до мястото на удара при опасна зона за спиране 31-32 м. Мотоциклетистът е
предприел спиране с мотоциклета и е опитал да заобиколи автомобила отдясно, загубил е
управление върху двуколесното превозно средство, излязъл е от състоянието си на
динамично равновесие и е паднал на пътното платно върху дясната част на мотоциклета.
Започнало е плъзгане на мотоциклетиста и мотоциклета по асфалтовото покритие и удар в
задната лява част, в областта между задния регистрационен номер и левия заден калник на
автомобила. След удара мотоциклетът се е установил на мястото с петно от ГСМ, описано в
протокола за оглед, откъдето е изместен, преди да бъде извършен огледът. Автомобилът
продължил маневрата и спрял в дясната от двете ленти за насрещно движение, като мястото
на спиране не е фиксирано при огледа.
Произшествието е настъпило при изпълнение на маневра "завой наляво" от лекия
автомобил. От техническа гледна точка, причини за настъпилото ПТП според повторната
СТЕ са субективните действия на водача на лек автомобил Хонда, който при извършване на
маневра завой наляво от дясна лента за движение, не е пропуснал движещия се в лявата
лента мотоциклет Сузуки и поведението на ищеца като водач на мотоциклета, а именно
движение със скорост по-висока от разрешената за този пътен участък, която го е поставила
в ситуация на невъзможност своевременно да реагира с аварийно спиране и/или аварийно
намаляване на скоростта и едновременно заобикаляне на автомобила отдясно по посока на
движение.
При така установения механизъм настоящият съд приема, че е налице нарушение на чл.
25 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
2
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество,
че не е налице деликт, тъй като причината за ПТП е изгубеното равновесие. Независимо че
при обясненията си в с.з. ищецът е отговорил, че първо е загубил равновесие в опита си да
преустанови движението а след поднасяне на мотора се е ударил в лекия автомобил, от
значение е каква е причината, сложила началото на поредицата от действия. Вещото лице С.
Д., разпитан в с.з., отговаря, че това обяснение не променя изводите му за механизма на
ПТП. Вещото лице Т. Т., изготвило повторната АТЕ, е работило след с.з. с тези обяснения и
ги е съобразило в заключението си. Причината за загубеното равновесие е маневрата на
застрахования водач, който е бил длъжен да се съобрази с движещия се зад него мотоциклет,
намиращ се на 24,50 м зад автомобила. Съобразно с констатациите на вещото лице добра
видимост на дневна светлина, съдът приема, че автомобилистът е могъл да види попътно
движещия се мотор и е бил длъжен да му осигури предимство, като го изчака.
Основателни са обаче оплакванията за принос на водача за настъпване на инцидента, а
оттам и на вредите поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Скоростта на движение на мотоциклета в момента на удара е била 50 км/ч, а вещото
лице по повторната АТЕ е категорично, че при движение с разрешената скорост от 30 км/ч
ударът би бил предотвратим. Ето защо, е доказано възражението за принос поради
превишаване на скоростта, разрешена в конкретния участък, както и поради несъобразяване
на скоростта с релефа на местността – наличие на лек наклон, с конкретните условия на
видимост и с преминаването покрай паркинг на магазин, наближаването на кръстовище с
път без предимство отляво, както и пешеходна пътека в близост. Мотоциклетистът не е
изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, каквато безспорно представлява завиващият наляво
автомобил или да заобиколи автомобила отдясно. Това негово противоправно поведение е
довело до настъпване на инцидента и е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ищеца, че съдът се е
произнесъл по незаявено навреме възражение. В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил вината на застрахования водач с твърдения, че поради несъобразената си скорост
мотопедистът не е успял да реагира своевременно и да предотврати инцидента. Тези
твърдения съдът квалифицира като оспорване на елементите от деликта, а в случай че
приеме за доказано непозволено увреждане, като възражение за принос на пострадалия. В
първото по делото заседание ответникът е заявил, че освен за неползване на предпазна
каска също за превишена скорост, нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, че водачът не се е
движил възможно най-вдясно на най-дясната пътна лента, не е спазвал необходимата
дистанция, не е контролирал постоянна мотоциклета и не е предприел действия за
предотвратяване на ПТП. Тези възражения съдът е преценил, че са преклудирани, тъй като
не представляват уточняване на вече заявеното с отговора, а въвеждане на нови основания за
възраженията. В обжалваното решение съдът е разгледал единствено възражението на
ответника за съпричинявяне, изразяващо се в управление на мотоциклета с несъобразена
скорост, което е попречило на ищеца да реагира своевременно. Именно това основание за
намаляване на обезщетението на ищеца е спорно и пред въззивната инстанция.
Неоснователни и по същество са оплакванията в насрещната въззивна жалба против
приетото от СГС съпричиняване от страна на ищеца.
Според приетия по делото проект за организация на движението по бул. „Президент
Линкълн“ и в двете посоки на движение, в района на входа и изхода на магазин „Лидъл“, са
поставени знаци В26, ограничаващи скоростта на движение в района на 30 км/ч. Видно от
удостоверение на Столична Община, към процесната дата 06.07.2017 г. не е имало промяна
3
в постоянната организация на движение за посочения участък.
В протокола за разпит в досъдебното производство, който служи за доказателство за
неизгодните факти, признати от ищеца пред държавен орган, е записано негово изявление,
че на пътното платно и в двете посоки мотоциклетът и леката кола са били единствените
МПС, както и че на пет метра след ПТП има пешеходна пътека, задигната с т.нар. „полегнал
полицай“. Ето защо неоснователно е оспорването на комплексната СТЕ от страна на
процесуалния представител на ищеца в частта, в която се дава заключение, че мотоциклетът
е можел да заобиколи автомобила отдясно, доколкото няма данни дали отдясно пътят е
свободен. Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че ограничението
от 30 км/ч, въведено със знак В26, се намира преди пресечката за изход от паркинга на
магазин Лидл, ударът е настъпил след тази пресечка, и тъй като съгласно чл. 50, ал. 1
ППЗДвП забраната, въведена с този знак, важи до следващото кръстовище, мотоциклетистът
няма принос за настъпване на ПТП. Видно от протокола за оглед, изслушаните от СГС две
автотехнически експертизи, цитираните показания на ищеца в досъдебното производство и
справката за организация на движението, получена от Столична община, в района на
инцидента е имало голям магазин с паркинг пред него, кръстовище с път без предимство,
пешеходна пътека след кръстовището с гумен ограничител на скоростта, както и автобусна
спирка. Ето защо, дори да се приеме, че скоростта на мотоциклетиста е била в рамките на
разрешената за населено място 50 км/ч, тя не е била съобразена с пътните условия, поради
което е налице нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. От липсата на описание на пътен знак
В26 в протокола за оглед не може да се направи правен извод, противно на твърденията в
насрещната въззивна жалба.
Като сравни поведението на водача-делинквент и пострадалия и като съобрази, че
законодателят третира водачите на двуколесни превозни средства като уязвими участници
на пътя, въззивният състав приема, че приносът на ищеца е по-малък от този на водача, но
по-голям от определения от първата инстанция и е 30 %.
Възражението за непоставена защитна каска не се поддържа пред въззивната
инстанция, поради което не подлежи на разглеждане.
Пред въззивната инстанция не са спорни уврежданията в причинна връзка с пътния
инцидент.
От приетото заключение на СМЕ и представените по делото медицински документи се
установява закрито счупване на дясна лопатка, което представлява четвърта степен
травматична увреда, като към момента на прегледа от вещото лице не се откриват значими
за здравето последствия от увредата. С оглед характера, степента и местоположението на
получената травма, ищецът е изпитвал болки с висок интензитет пред първите 3-4 дни
непосредствено след травмата. Същите са намалявали като интензитет и са били с
непостоянен характер през следващите 35-40 дни. За лечение на получената травма, ищецът
е провел болнично лечение за един ден и домашно-амбулаторно лечение в продължение на
88 дни. Десният горен крайник е бил имобилизиран за срок от 40 дни. Травмата е довела до
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за срок от близо три месеца.
Наложило се е извършване на физиотерапевтични процедури с цел възстановяване на
функцията и движенията на увредения горен крайник.
Приятелката на ищеца, разпитана като свидетел, разказва за негативното отражение на
инцидента. Дясната му ръка била обездвижена и не можел да прави нищо сам. Свидетелката
му помагала за събличане, измиване и това продължило около месец. Ищецът имал
проблеми със съня. Когато прекарвали уикендите заедно, той бил постоянно неспокоен,
ставал почти през половин час, на всеки час, не можел да спи, не можел да си намери място.
Седял прав в леглото. Много го боляло. Почти нямало нощ, в която да е спал нормално,
вследствие на което бил доста изморен, изнервен. Не можел да върши някакви елементарни
4
неща и трябвало да разчита или на свидетелката, или на родителите си за помощ, което го
напрягало допълнително. Като цяло бил доста избухлив, а по принцип бил много мил и
внимателен. По това време ищецът работел в IT-фирма като системен администратор и се
притеснявал много, че ще бъде уволнен заради това, че болничният му продължил много
дълго време. Принудил се да се върне по-рано на работа, защото много се страхувал, че ще
го уволнят. Когато се върнал на работа не бил възстановен. Впоследствие ищецът
продължил лечението си с физиотерапия, на която ходел преди работа, а това му идвало
малко в повече, защото сутрин трябвало да става много рано, съответно да ходи на
физиотерапия и след това да ходи на работа. Това допълнително го изморявало. През лятото
ищецът и свидетелката не успели да отидат на почивка, тъй като ищецът не посмял да си
вземе отпуск поради дългото отсъствие пред това. Показанията съдът кредитира като
житейски логични, вътрешно непротиворечиви и задълбочени.
От значение за определяне на обезщетението е установеното увреждане, което е само
едно, но е довело до невъзможност за ползване на дясната ръка, неспокоен сън, нужда от
чужда помощ и от физиотерапия. Следва да се съобрази период от 40 дни, през който не е
можел да си движи ръката, невъзможността за работа в продължение на 88 дни, както и
последвалите физиотерапевтични процедури. На обезщетение подлежат и обичайните за
такива стресогенни събития психически последици.От значение са и конкретните
икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 06.07.2017 г., когато е настъпило произшествието.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по
сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице
задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната
практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата
на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са
свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Всички относими
към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за
справедливост са обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се
определи паричният еквивалент на вредите /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010
г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г.
по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ
ТО и мн. др/. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват оплакванията на
застрахователя за завишен размер на обезщетението от 26 000 лева.
По повод решението в частта относно обезщетението за имуществени вреди въззивният
съд намира следното. Искът е доказан по основание поради наличието на деликт съобразно
приетото по-горе. Застрахователното дружество отговаря за имуществените и
неимуществените вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Съгласно заключението на АТЕ необходимият ремонт на мотоциклета е на
стойност 3981,23 лева, а след намаляване с принос от 30 % дължимото обезщетение би било
2786, 86 лева, поради което искът в заявената му част от 100 лева е основателен.
При съобразяване на приетия от настоящата инстанция принос за настъпване на
вредите, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 30 %, т.е.
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 18 200 лева ведно със законната лихва,
считано от датата, приета от първата инстанция, срещу която няма въззивни доводи.
Решението следва да бъде отменено в частта между 18 200 и 23 400 лева, а искът да бъде
отхвърлен за 5 200 лева. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която искът за
имуществени вреди е отхвърлен между 90 и 100 лева.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
5
променени, а тъй като първоинстанционният съд е присъдил разноски по компенсация,
решението следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските. Ищецът претендира
разноски за държавна такса в размер на 1090 лева, депозити за СНЕ и АТЕ в размер на 400
лева и адвокатски хонорар от 2000 лева. Този хонорар не е прекомерен предвид
минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет и
материалния интерес от 26 000 лв. за иска за неимуществени вреди и иска за имуществени
вреди - 1310 лв. за първия иск и 300 лв. за втория иск-т.1, проведените две съдебни
заседания и изслушани четири експертизи. Предвид уважаването на първия иск за частта от
18 200 лева, дължимите разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са 2447 лева
(3490х18300/26100). Дължимите разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК са 223 лева (1120х5200/26100).
За въззивната инстанция в полза на въззивника следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева. Ответникът по тази жалба, ищец в
производството, следва да бъде осъден да му заплати 162 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца, насрещен въззивен жалбоподател, следва да се присъдят разноски в
размер на 25 лева за държавна такса по иска за имуществени вреди. В полза на
процесуалния представител на ищеца дължимото адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за въззивната инстанция с оглед отхвърлената част на въззивната жалба
следва да се присъди сумата от 917 лева за иска за неимуществени вреди и 300 лева по иска
за имуществени вреди.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1928 от 10.03.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
15579/2018 г., I гражданско отделение, 6 състав в следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 18 200 (осемнадесет хиляди и двеста)
лв. до присъденото на В. Н. Ш. на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането 23 400
(двадесет и три хиляди и четиристотин) лв. за неимуществени вреди от ПТП на 06.07.2017 г.
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до деня на окончателното плащане;
- за отхвърлената част в размер на 10 (десет) лева от иска от 100 (сто) лева, предявен
частично от 4500 лева, за имуществени вреди от ПТП на 06.07.2017 г. ведно със законната
лихва от 18.08.2017 г. до деня на окончателното плащане;
- в частта, в която ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на В. Н. Ш.
разноски по компенсация в размер на 3015,83 лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Ш., ЕГН ********** за 5200 (пет хиляди и двеста лева над
дължимите 18 200 (осемнадесет хиляди и двеста) лв. обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 06.07.2017 г. ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. Н. Ш., ЕГН
********** още 10 (десет) лева от иска от 100 (сто) лева, предявен частично от 4500 лева, за
имуществени вреди от ПТП на 06.07.2017 г. ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до
деня на окончателното плащане;
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на В. Н. Ш. разноски за първата инстанция в размер на 2447 лева и разноски за
въззивната инстанция в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на 1217 лева.
ОСЪЖДА В. Н. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на 223 лева и
разноски за въззивната инстанция в размер на 162 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7