Р Е Ш Е Н
И Е № 37
гр. Сливен, 12.04.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание
на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при
секретаря Галя Райкова-Георгиева и с
участието на прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от
председателя КАНД № 14 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на А.Д.Ч., против Решение № 492/19.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20222230200662/2022 г. по описа на СлРС, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5533470 на ОД на МВР – Сливен, с
който на А.Д.Ч., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 650, 00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
и е осъден А.Д.Ч. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен
разноски в размер на 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че по делото са събрани доказателства, от които не било безспорно установено, че А.Ч. е превишил скоростта на посочения път и място. На приложената схема такова ограничение не било посочено. Заявява, че е нарушен редът при използване на автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, като в приложения протокол липсвали номерата на първото и последно изображение от установените нарушения за процесната дата; не било ясно и мястото, където е извършено нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от п. му адв.Х.Х..
Ответникът по касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На 05.01.2022 год. в 14,58 часа в О. С., по път II-53, км. 126.500, до пътен възел с I-6, при ограничение 50 км./ч., въведено с пътен знак В-26, извън населено място, с автоматизирано техническо средство ARH CAM SI № 11743сс, било заснето движение на лек автомобил „Волво С 90", с peг. № ********, със скорост от 109 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили с. на автомобила, а именно А.Д.Ч. ***.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5533470, в който като нарушител бил вписан А.Д.Ч. ***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 650,00 лева.
От приложената по делото на
РС Сливен служебна справка от ОПУ - Сливен и схема към нея се установява
хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация в участъка от км. 125+745
до км. 126+918 на път II-53 (Е. – С. – Я.) (л. 36 - 40 от делото на РС Сливен). От
показанията на разпитания по делото свидетел Ж. се установява, че снимките към
справката от ОПУ, касаят знака поставен в самия пътен възел „Д.", а
камерата била поставена извън пътния възел, на равното, на прав участък, където
има ограничение за 50 км./ч..
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на електронния фиш, който съдържал законоустановените реквизити; към момента на заснемането на нарушението използваното АТС било годно за употреба и законосъобразно приведено в работен режим; правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение на ЗДвП и санкционната норма била точно приложена. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.
Потвърждавайки обжалвания електронен фиш, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. Районният съд е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на ЕФ за констатираното административно нарушение.
Относно наведените в жалбата оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, от доказателствата по делото се установява следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл.189, ал.5 от ЗДвП, Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя, че не е посочено точното местоположение, поради което не можел да разбере къде точно е извършено нарушението, в което е обвинен, са неоснователни. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Към доказателствения материал по делото пред районния съд е приобщена служебна справка от ОПУ - Сливен и схема към нея, с които се установява хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация в участъка от пътя, където е установено нарушението.
С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водачите на ППС е забранено да превишават посочените в същата стойности при избиране скоростта на движение, като съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Наличието на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч и местоположението му са посочени както в протокола за използване на АТСС (л. 8 от делото на РС Сливен), така и в приложената снимка към ЕФ Серия К, № 5533470 (л.6 от делото на РС Сливен), поради което изложеното в касационната жалба възражение за липса на знак, определящ разрешената скорост на движение и колко точно следва да бъде тази скорост, се преценява като неоснователно.
Неоснователно е твърдението на касатора, че пропускът на органите на МВР да посочат в приложения протокол за използване на АТСС номерата на първото и последно изображение от установените нарушения за процесната дата е довело до опорочаване на процедурата по установяване на нарушението. В протокола е посочен интервала от време на работа на АТСС, както и броя на установените нарушения. Процесното нарушението е установено преди приключване на работа на АТСС на посочената дата, поради което липсва съмнение, че е установено именно с посоченото АТСС. Пропускът за посочване на номерата на първото и последно изображение на констатираните нарушения, би представлявало неизпълнение на служебни задължения на служителя въвел в експлоатация АТСС, но не би могло да опровергае констатациите от работа на същото.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваният ЕФ е издаден при спазване законовите разпоредби, регламентиращи процедурата по издаване на ЕФ и в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Размерът на наложеното административно наказание – глоба е определен по правилата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно който на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, според която за превишаване над 50 km/h – се налага глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв..
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не
констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че решението
на Районен съд - Сливен следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР - Сливен сума в размер на 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена
на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221,
ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 492/19.12.2022 г., постановено по АНД № 20222230200662/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Осъжда А.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР - Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.