Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА 

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

           ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 3192 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.  

Образувано е по 1). въззивна жалба с вх.№ 1098772/13.10.2015 г. на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. и 2). въззивна жалба с вх.№ 1097943/09.10.2015 г. на третите лица – помагачи – В.Й.В. и А.К.В. на страната на ответника Н.Б.П. срещу Решение № I-37-34 от 19.08.2015 г. на СРС, I ГО, 37 състав по гр.д. № 63816 по описа за 2010 г. 1). в частта, в която е признато за установено в отношенията между ищеца  Т.А.П. и ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът Т.А.П.  е собственик въз основа на договор за продажба от 02.11.1959 г. и наследство по отношение на следният имот: УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м.. представляващ имот с идентификатор: 14831.6502.703 по кадастралната карта на село Герман, Столична община от 2012 г., с площ от 1290.00 кв.м. (по скица), находящ се във в.з. „Лозето“, село Герман, район „Панчерево“, Столична Община, при граници имоти с идентификатори: 14831.6502.1589, 14831.6502.1590, 14831.6502.1006, 14831.6502.704, 14831.6502.1003 и 14831.6502.702; 2). както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ответника „Т.И.“ ЕООД срещу ищеца Т.А.П. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът „Т.И.“ ЕООД е собственик въз основа на договор за продажба от 30.07.2010 г. и давностно владение на следният имот: УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м.. представляващ имот с идентификатор: 14831.6502.703 по кадастралната карта на село Герман, Столична община от 2012 г., с площ от 1290.00 кв.м. (по скица), находящ се във в.з. „Лозето“, село Герман, район „Панчерево“, Столична Община, при граници имоти с идентификатори: 14831.6502.1589, 14831.6502.1590, 14831.6502.1006, 14831.6502.704, 14831.6502.1003 и 14831.6502.702.

 Във всяка от въззивните жалби на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. и на третите лица – помагачи – В.Й.В. и А.К.В. на страната на ответника Н.Б.П. се инвокират идентични по съдържание доводи и съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства, и поради неговата необоснованост. Инвокира се, че съгласно Примерния устав на ТКЗС правото на собственост на включените в него земи не е преминавала върху стопанството, а се е запазвала в патримониума на член – кооператора. По тази причина се заявява, че ТКЗК „Д.Благоев“ не е станало собственик на процесният имот и не е могло да се разпореди в полза на А. П. и съпругата му В.И.. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС по отношение на възможността ТКЗС-то да се разпорежда с внесените в него имоти на член – кооператорите, респ. по отношение възможността на член – кооператорите да продават имотите. Излага се, че предмет на въпросното тълкувателно решение касае характера на решенията на Поземлените комисии, а именно дали реституцията настъпва по силата на закона, както е при останалите реституционни закони, или реституционното действие настъпва след влизането в сила на решението на Поземлената комисия, т.е. според жалбоподателите въпроси е дали то има конститутивен характер. Мотивира се, че изложените от СРС аргументи за това, че при липсата на граници не може да се индивидуализира обекта на собствеността и той губи качеството си на конкретно определена вещ, не могат да се приемат като признаване на тези имоти за собствени на ТКЗС, респ. не е възможно да се приеме, че ТКЗС-то е получило правото да създава нови вещи чрез определяне на нови граници, след като старите не съществуват, и да се разпорежда с тези вещи.

Сочи се, че неправилно съдът е цитирал чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС, приемайки, че стопанството може да се разпорежда с внесените земи след решение на Общото събрание. Сочи се, че тълкуването на тази разпоредба от Примерния устав на ТКЗС е погрешно извършено от СРС, ГО, 37 състав. Мотивира се, че съгласно ал.1 на чл.11 от Примерния устав на ТКЗС имотът оставал собственост на лицата, които притежавали до включването му в ТКЗС. В ал.3 от тази разпоредба на Примерния устав на ТКЗС е дадена възможност на собствениците да се разпореждат с имота в полза на трети лица, макар същата да е внесена в ТКЗС-то. Неправилно е приел първоинстанционният съд, че внесената за общо ползване земя в ТКЗС-то му дава основание да се разпорежда с нея. ОС на ТКЗС-то може на основание чл.11, ал.5 от Примерния устав да се разпорежда с имота, когато е придобит по реда на чл.11, ал.3 от Примерния устав. Релевира се, че по делото такива обстоятелства не се установявали. Неправилно съдът е приел, че внесената в ТКЗС-то земя губи своята индивидуализация, поради което земята нямала основна характеристика на вещ. В същото време неправилно съдът е мотивирал съображения, че ТКЗС с нотариалният акт от 1959 г. на валидно основание е прехвърлило въпросната земя на родителите на ищеца П..  Тези тълкувания на съда противоречали на чл.11, ал.3 от Примерния устав на ТКЗС, според които собствениците на земята могат да се разпореждат с нея, дори същата да е внесена в ТКЗС. При това положение се твърди, че ТКЗС-то не е станало собственик на въпросната земя и не могъл да се разпореди с нея.

На следващо място, инвокира, се първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателите, че дори и да се приеме, че ТКЗС-то може да се разпорежда с включените в него земи на земеделските стопани, то следвало да се съобрази, че сделката за замяна, по силата на която Г.К.е придобил процесният имот е от 1957 г., докато А. П. и съпругата му В.И. са го закупили през 1959 г. в по-късен последващ момент. Сочи се, че именно вече към 1959 г. ТКЗС-то не можело да продължава да се легитимира като собственик на имота, тъй като стопанството го е заменило в полза на Г.К.от по-ранен момент – 1957 г. Излага се, че продажбата в полза на А. П. и съпругата му В.И. през 1959 г. не е породила вещен ефект. Сочи се, че Г.К.не е бил внасял процесният имот в ТКЗС-то.

Твърди се, че ответникът Т.И. ЕООД е собственик на имота въз основа на нотариалният акт от 2010 г., закупен от ответника Н.П., като последният го е бил придобил от двете трети лица – помагачи В.Й.В. и А.К.В. през 2007 г., а те от своя страна – от Х.П.въз основа на констативният нотариален акт от 2006 г. Инвокира се, че в полза на Х.П.е изтекла погасителна давност за придобиване на имота, поради което констативният нотариален акт от 2006 г. му е издаден въз основа на придобиване на имота по наследство и давност.

Сочи се, че са неправилни изводите на съда, че между имота от нотариалния акт от 1957 г. на Г.К.и нотариалния акт на А. П. и съпругата му В.И. липсвала идентичност. Този извод на съда се счита за необоснован, доколкото по делото не е изслушана експертиза в приетият в решението смисъл. Твърди се, че такава идентичност на имота е установена в нотариалното производство по издаване на констативният нотариален акт от 2006г., като нотариусът е признал Х.П.за собственик не на въпросната нива от 5000.00 кв.м. в местността „Лозето“, а на процесният имот, поради което констативният нотариален акт представлявал официален документ, ползващ се с доказателствена сила за отразените в него факти. Твърди, че са неправилни изводите на СРС, че Х.П.не е могъл да придобие въпросният имот въз основа на саморъчното завещание на Г.К., доколкото не е било доказано авторството му. Инвокира се, в процесното саморъчно завещание е налице достатъчно описана индивидуализация на придобитият имот, поради което завещанието е породило правен ефект. При това положение са неправилни изводите на първоинстанционният съд, че Х.П.не е придобил въпросният имот въз основа на саморъчното завещание на Г.К.. Заявява се, че макар и нищожно това завещание представлявало начален момент на проява на давностно владение в полза на заветника, при което когато заветникът е владял на основание, годно да го направи собственик, то той се счита за добросъвестен владелец, дори ако не е знаел, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона е била опорочена. В процесният случай, праводателят на двете трети лица – помагачи – Х.П.не е знаел за това, че формата на завещанието е опорочена – чл.70 от ЗС. Твърди се, че владението на Х.П.в качеството му на заветник е било добросъвестно, при което е приложима пет годишната давност. Излага се, че в случай, че ответникът Т.И. ЕООД не е собственик на имота по силата на сключената продажбена сделка от 2010 г., то същият се явява собственик на имота въз основа на давностно владение, като своето владение е присъединено владението на своите праводатели.

Твърди се, че праводателят на двете трети лица – помагачи – Х.П.е владял имота, като третите лица-помагачи са продължили това владение, като ответникът Н.П. е продължил същото, продължено и от ответното дружество Т.И. ЕООД. В тази връзка, неправилно съдът е отхвърлил насрещният иск на ответника Т.И. ЕООД, доколкото показанията на свидетелите Г., А. и Д. си кореспондирали със заключението на САгрЕ. Извършва се анализ на показанията свидетелите Д. и Т., разпитани по искане на ищеца П. и се излага, че същите си противоречали. Според показанията на свидетелката Т. към датата й на разпита пред първоинстанционният съд през 2013 г., същата описала, че А. П. „миналото лято“ си е оправял оградата на имота, а по делото се установи, че А. П. е починал през 2011 г. Свидетелката Т. описва, че А. П. е обработвал сам земята си и сам е оправял оградата си, а според показанията на свидетеля Д. – след смъртта на майката на ищеца и заболяването на баща му, никой от ищцовата страна не се е грижел за имота. От друга страна, свидетелят Д. посочва, че лице с име К. е бил изградил въпросната ограда в имота, а според свидетеля Т., бащата на ищеца сам си я оправял. Тези противоречия в показанията на двамата свидетелите се твърди, че не са били съобразени от първоинстанционният съд.  Според САгрЕ оградата на имота въобще не е имала изправен вид, като показанията на свидетелите Г. и Д. отразяват действителното положение по случая и следвало първоинстанционният съд да ги кредитира. Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал въпросната САгрЕ и показанията на свидетелите Д. и Т., че имотът е в поддържан вид. При огледа САгрЕ не е установила цветя в имота, за които свидетелите Д. и Т. са изложили възприятия в този смисъл и че такива са били отглеждани в имота. САгрЕ не е възприела лехи за цветя, или следи от разкопана или обработвана земя в дворното място, въпреки изводите, че имотът е обработван чрез коситба по отношение на тревата и изнасянето й извън него. Сочи се, че неправилно са кредитирани показанията на двамата свидетели Д. и Т., като за целите на производството и за изготвянето на САгрЕ короните на плодните дръвчета в имота са били умишлено изрязани и оформени непосредствено преди огледа на вещото лице за изготвяне на експертизата. В тази насока са неверни изводите на вещото лице, че клоните на дръвчетата се изрязвали ежегодно. При тези разминавания в показанията на двамата свидетели Д. и Т., съдът е следвало да кредитира показанията на ответниците – Г. и Д., които са описали най-достоверно състоянието на имота, след закупването му от ТЛ – помагачи до продажбата му ответното дружество. Твърди се, че ответникът „Т.И.“ ЕОД след закупуването на имота също е упражнявал несъмнени собственически действия за имота – извършено е вписване в Кадастралния регистър и Кадастралната карта на имота, както е било възложено и изготвянето на инвестиционен проект. Сочи се, че съдът не е изследвал обективната и субективната страна на владението на ответника, като презумпцията е, че един собственик владее за себе си, каквото намерение е демонстрирало и ответника „Т.И.“ ЕООД. Последното е имало за цел да изгради модерна сграда в имота. Инвокира се, че владението е правно състояние, а не фактическо такова.

По изложените съображения, предявява се искане за отмяната на първоинстанционноито решение, като се постанови друго такова от въззивния съд, с което да отхвърли предявеният от ищеца П. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и да се уважи насрещният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като се приеме за установено, че собственик на имота е  ответникът Т.И. ЕООД.  Не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът Т.А.П. е депозирал писмен отговор на жалбите на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П.П. и на третите лица – помагачи – В.Й.В. и А.К.В. на страната на ответника Н.Б.П., като счита същите за неоснователни и недоказани, а първоинстанционното решение – за правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за неговото потвърждаване. Не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими, а разгледано по същество са неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I ГО, 37 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

В исковата молба с вх. № 63934 от 30.12.2010 г. на ищците А. Т.П. и Т.А.П.  срещу ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. се излагат твърдения, че ищците А. Т.П. и Т.А.П. са собственици на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м., при съседи по скица: от две страни улици, УПИ I – 107, УПИ – III-61, УПИ IV-61 и УПИ XI-108. Релевира се като основание за придобиването на имота е, че той е закупен от ищеца А. Т.П. и неговата съпруга В.А.И.от Обединено ТКЗС „Димитър Благоев“ – София, село Горубляне по силата на нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд. Първият ищец А. Т.П. основава правото си на собственост върху процесният имот на посоченият нотариален акт, а също така и на придобиването на част от него по наследство от неговата съпруга В.А.И.. Вторият ищец Т.А.П. инвокира, че е придобил част от правото на собственост върху процесният имот по наследство от своята майка В.А.И..

Твърди се, че ищците А. Т.П. и Т.А.П., както и В.А.И.са упражнявали владение върху този имот спокойно, несмущавани от никого, непрекъснато и за себе си от 1959 г. до настоящият момент. Заявяват се твърдения, че имота е поддържан от ищците и че го ползват за лични нужди от момента на неговото закупуване от ТКЗС-то през 1959 г. до настоящият момент, като е бил заплащан редовно и местният данък за имота.

Излага се, че през 2006 г. лицето Х.Х.П.се е снабдил с констативен нотариален акт № 136, том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК, като въз основа на обстоятелствена проверка на основание чл.483, ал.2 от ГПК по силата на давностно владение, въпреки минимална разлика в площта, лицето Х.Х.П.е признат за собственик на процесният имот - УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61 и УПИ XI-108, , УПИ I – 107.

Инвокира се твърдение, че през 1965 г. лицето Д.Н.Я. е предявил иск за признаване на правото на собственост и за осъждането на ответниците по този иск – А. Т.П. и В.А.И.да отстъпят владението на 1/5 от посоченият по – горе имот.  В тази връзка по силата на решение № 321 от 15.06.1965 г. на СНС - Ленински район по гр.д. № 904/1965 г. този иск на лицето Д.Н.Я. е отхвърлен като неоснователен, като с постановеното през същата 1965 г. решение № 858 – II/1965 г. СГС, II отделение е потвърдено решението на СНС. Посочва се, че и двете решения са влезли в сила и се ползват със сила на пресъдено нещо. Извършва се позоваване на мотивите на решение № 858 – II/1965 г. СГС, II отделение, според които ищецът по иска по чл.108 ЗС Д.Н.Я. не е признат за собственик на имота, защото неговият праводател Й.  Д. А.  е бил внесъл имота в ТКЗС. Така имотът е станал собственост на ТКЗС по силата на членството на Й.  Д. А. . Поради това последният от своя страна не можел да прехвърли имота на Д.Н.Я. и други четири лица, сред които е лицето Г.Н.К., от когото лицето Х.Х.П.черпел права в охранителното производство по издаването на въпросният констативен нотариален акт № 136, том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г., съгласно саморъчно завещание, обявено от Нотариус Е.Е..  

Твърди се, че на 31.10.2006 г. Х.Х.П.е прехвърлил процесният имот на В.Й.В. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том Х, рег. № 11177, дело № 1584/2006 г. на нотариус И.Н.с рег. № 040 на НК.

Излага се, че след това В.Й.В. със съпругата си А.К.В. са продали имота на вторият ответник в настоящото производство – Н.Б.П. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том I, рег. № 1643, дело № 20/2007 г. на нотариус Е.К.с рег. № 311 на НК. 

От своя страна ответникът Н.Б.П. прехвърлил имота на другия ответник „Т.И.“ ЕООД на основание нотариален акт за покупко-продажба № 196, том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК. При това положение, се твърди, че по веригата на извършените разпоредителни сделки, ответникът „Т.И.“ ЕООД разполагал с титул за собственост за процесният имот, който е притежаван от ищците А. Т.П. и Т.А.П..

Релевира се, че през 1959 г., при спазване на всички условия и изисквания на тогавашното законодателство към този времеви момент, че ищецът А. Т.П. и съпругата му В.А.И.въз основа на нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд са купили имота от Обединено ТКЗС – „Димитър Благоев“ София – село Горубляне. Излага се, че въпросното ТКЗС е било собственик на имота към момента на прехвърлянето му през 1959 г., тъй като Й.  Д. А.  е внесъл правото на собственост върху имота в ТКЗС-то по силата на членственото си правоотношение с него. Сочи се, че при изповядването на сделката по нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд в приложението към нотариалният акт са описани всички необходими документи. Твърди се, че е спазена процедурата за разпореждане с процесният имот, като вещно-прехвърлителният ефект на сделката е настъпил и собствеността върху процесният имот е преминала върху първият ищец А. Т.П. и съпругата му В.А.И.. Излага, се ищците А. Т.П. и Т.А.П. са собственици на имота чрез сделка и по наследство, като веднага след придобиването на имота, те са декларирали същия в съответната данъчна служба и от тогава са заплащали редовно дължимите данъци за него. Твърди се, че този факт се потвърждавал и от приложените към исковата молба квитанции за заплатен местен данък, както и от строителен протокол от 1959г. на Софийски Градски народен съвет, отдел „Комунален“, разрешение № 507/1979 на Столичен народен съвет – СП „Водоснабдяване“ за построяване на водопроводна инсталация в процесният имот, фактура № 551/07/06.179 г., издадена от СП „Водоснабдяване“, скица (виза) на процесният имот № 3860/1989 г., издадена от Софийски Градски народен съвет, отдел „Технически“, скица на процесният имот № 1010/12.07.2006 г., издадена от СО – район „Панчерево“, отдел „Териториално устройство“ и др.

При това положение, по изложените съображения ищците А. Т.П. и Т.А.П. се считат за легитимни собственици на процесният имот по силата на правната сделка, обективирана в нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд   и по наследствено правоприемство. Освен това, се инвокира, че несъмнено е установено и намерението и фактическата власт на ищеца А. Т.П. и съпругата му В.А.И.да владеят имота като го поддържат, подобряват, запазват и стопанисват. От това можело да се направи извод, че е упражнявано върху имота едно несъмнено, непрекъснато, явно и продължително владение, което изключвало правата на други лица и за придобиването му от тях чрез давностно владение.

Предявява се искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се установи спрямо ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., че ищците А. Т.П. и Т.А.П. са единствени собственици на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м., при съседи по скица: от две страни улици, УПИ I – 107, УПИ – III-61, УПИ IV-61 и УПИ XI-108 на основание придобиването му чрез правна сделка, обективирана в нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд и чрез наследствено правоприемство за ищеца А. Т.П. при ¾ ид.ч. и чрез наследствено правоприемство за ищеца Т.А.П. при ¼ ид.ч.

В условията на евентуалност, ако тази претенция съдът приеме за неоснователна, то се предявява искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се установи спрямо ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., че ищците А. Т.П. и Т.А.П. са единствени собственици на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м., при съседи по скица: от две страни улици, УПИ I – 107, УПИ – III-61, УПИ IV-61 и УПИ XI-108 на основание давностно владение при ¾ ид.ч. за ищеца А. Т.П. и при ¼ ид.ч.чрез наследствено правоприемство за ищеца Т.А.П..

            С оглед изхода на спора, се предявява и искане за отмяната на основание чл.537 от ГПК на последния нотариален акт за покупко-продажба № 196, том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК на процесният имот от ответника Н.Б.П. чрез прехвърлянето му на другия ответник „Т.И.“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав съобразява, че ищецът А. Т.П. е починал в хода на процеса на 09.02.2011 г., като негов единствен низходящ наследник (син) на основание удостоверение за наследници № 003934.12.04.2011 г. на Столична Община, район „Средец“ е ищецът Т.А.П., поради което на основание чл.227 от ГПК е настъпило процесуално правопримество с последния и производството продължава с негово участие като правоприемник на починалия А. Т.П..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил на 25.03.2011 г. отговор на исковата молба от ответника Н.Б.П.. Твърди се, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът П. не е надлежна страна по него, при което ищците А. Т.П. и Т.А.П. нямат правен интерес за предявяването му. В тази връзка, евентуалният спор между страните следвало да се реши само между ищците А. Т.П. и Т.А.П. и ответника „Т.И.“ ЕООД. Заявява се, че ищецът А. Т.П. следвало да докаже, че е носител на предявеното спорно право. В тази връзка видно от представеният към исковата молба нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд, ищецът А. Т.П. и съпругата му са закупили имота от ТКЗС – „Димитър Благоев“ София – село Горубляне, като след смъртта на В.А.И.на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН ищците А. Т.П. и Т.А.П. придобиват и съответните идеални части от имота и по наследствено правоприемство.

Твърди се, че процесният имот е придобит от първоначалния праводател на ответниците – Г.К.от ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне на основание нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС. В този момент единствен собственик на имота се явявал да е Г.К., като този юридически факт следвало да бъде признат от съда, дори за него – за Г.К., да не е представено доказателство, че е собственик на спорното право. Твърди се, че всяко разпореждане на ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне с имота следвало да бъде обявено за недействително. Договорът за покупко-продажба на чужда вещ не можел да направи купувача собственик на имота, тъй като е недействителен и е непротивопоставим по отношение на действителния собственик. Тъй като първият ищец А. П. и съпругата му са купили имота от несобственик, какъвто е бил ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне към момента на осъществената продажба през 1959 г., то те като приобретатели по сделката не са могли да придобият повече права от своя праводател, поради което въпросната сделка от 1959 г. не е породила вещен – прехвърлителен ефект. От това следвало като извод, че единствен собственик на имота е Г.К.. Съдът следвало да изведе също така, че ищците А. П. и Т.П., манифестирайки се като собственици на процесният имот въз основа на недействителен нотариален акт, че не са такива спрямо действителният собственик на имота „Т.И.“ ЕООД. По тези съображения, с оглед нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС и нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд ищците А. П. и Т.П. не притежават активна легитимация за предявеното спорно право по отношение на ответника Н.Б.П..

Излага се твърдение, че ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне е прехвърлило процесният имот два пъти – първият път през 1957 г. в полза на Г.К.през 1957 г. и втори път през 1959 г. на основание нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд в полза на ищеца А. П. и съпругата му В.И.. При това положение втората сделка от 1959 г. не произвеждала действие, тъй като ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне не можело да прехвърля отново права, които не притежава, тъй като същите са били прехвърлени на Г.К.през 1957 г. на основание нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС. Сочи се, че единствено Г.К.черпел права от първоначалния си праводател - ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне, при което собственик на имота се явявал ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне към 1957 г., тъй като правото на собственост върху имота е внесено в ТКЗС-то от Й.  Д. А.  по силата на членственото му правоотношение с ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне. В тази връзка според нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС процесният имот първоначално като правно дворно място е предоставен за нуждите на ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне с оглед извършване на замяна в полза на Г.Н.К. срещу включването му в блока на ТКЗС-то празно дворно място. Т.е. преди реализираната продажба с нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд е извършена замяна през 1957 г. на същият имот – собственост на ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне като бивша собственост на Й.  Д. А. а и имот – собственост на Г.Н.К..

Оспорват се представените към исковата молба решение № 321 от 15.06.1965 г. на СНС Ленински район по гр.д. № 904/1965 г. и решение № 858 – II/1965 г. СГС, II отделение, като неотносими към предмета на доказване, тъй като тези производства касаели ищците А. П. и Т.П. и трети лица, които нямали отношение с настоящият спор и процесният имот. Сочи се, че в тези съдебни производства не са участвали двамата ответници Н.Б.П. и „Т.И.“ ЕООД.

Оспорва се и исковата претенция на ищците А. П. и Т.П., основана на давностно владение по силата на чл.79, ал.1 от ЗС.  Твърди се, че процесният имот още през 1957 г. е придобит от Г.К.до 2010 г., като след това е придобит от ответника „Т.И.“ ЕООД.  Излага се, че всеки един от собствениците на имота са упражнявали владение върху него – необезпокоявано, трайно и спокойно с намерението да се свои и при упражняване на фактическа власт чрез редица действия на управление и разпореждане с имота. Мотивира се, че тези разпоредителни действия с имота водели до извод, че праводателите на двамата ответници Н.Б.П. и „Т.И.“ ЕООД са държали имота като свой. Твърдените в исковата молба обстоятелства, че ищците А. П. и Т.П. са декларирали имота в Данъчната служба и че са заплащали за него местен данък е индиция за своене на имота, но не доказвало упражняването на необезпокоявана фактическа власт, като тези изводи са относими и към останалите писмени документи, представени от ищците А. П. и Т.П. - строителен протокол от 1959 г. на Софийски Градски народен съвет, отдел „Комунален“, разрешение № 507/1979 на Столичен народен съвет – СП „Водоснабдяване“ за построяване на водопроводна инсталация в процесният имот, фактура № 551/07/06.179 г., издадена от СП „Водоснабдяване“, скица (виза) на процесният имот № 3860/1989 г., издадена от Софийски Градски народен съвет, отдел „Технически“, скица на процесният имот № 1010/12.07.2006 г., издадена от СО – район „Панчерево“, отдел „Териториално устройство“ и др.

По тези съображения, се заявява искане от ответника Н.Б.П. за отхвърляне на исковата претенция по чл.124 от ГПК на заявените основания като неоснователна и недоказана. Релевират се доказателствени искания.

Предявено е искане по чл.219 от ГПК в производството на страната на ответника Н.Б.П. да се привлекат като трети лица - помагачи В.Й.В. и А.К.В., тъй като процесният имот е придобит от ответника П. от тях основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том I, рег. № 1643, дело № 20/2007 г. на нотариус Е.К.с рег. № 311 на НК. Обоснован е и правният интерес от привличането на въпросните лица като трети лица – помагачи, тъй като при евентуално признаване на ищците за собственици на имота, то дадената продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том I, рег. № 1643, дело № 20/2007 г. на нотариус Е.К.с рег. № 311 на НК от страна на ответника П. в размер на 55 000.00 евро ще бъде получена без основание, при което за страната е възникнал правен интерес да обвърже своите праводатели на имота със силата на мотивите на съдебното решение.

От третите лица - помагачи В.Й.В. и А.К.В. е постъпило становище по исковата молба на ищеца Т.А.П.. Твърди се, че ищецът П. не притежава правото на собственост върху имота, тъй като същият е придобит от несобственик. Съгласно Примерният устав на ТКЗС правото на собственост на включените в него земеделски земи не преминавало върху стопанството, а се е запазвало в патримониума на член-кооператора. При това положение, ТКЗС-то не е можело да прехвърли повече права отколкото притежава, и следователно не е могло да прехвърли валидно правото на собственост върху процесният имот спрямо А. П. и В.И.. От друга страна, дори в полза на ищеца П. да е възникнало правото на собственост върху процесният имот, то в полза на ответника „Т.И.“ ЕООД е изтекла придобивна давност, която изключва правата на ищеца П.. Давностното владение на ответника „Т.И.“ ЕООД е присъединено към това на ответника Н.П., към владението на третите лица - помагачи В.Й.В. и А.К.В. и към владението праводателят им Х.Х.П.и към владението на неговият праводател Г.К.. Предявява се искане за отхвърляне на исковата претенция на ищеца П.. Релевират се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил на 25.03.2011 г. отговор на исковата молба от ответника „Т.И.“ ЕООД, с който исковата претенция по чл.124 от ГПК на заявените основания се оспорва изцяло като неоснователна, като съдържанието на инвокираните възражения и доводи на ответника „Т.И.“ ЕООД в него са идентични едно към едно с възраженията и доводите от отговора на исковата молба на ответника Н.Б.П.. Релевира се искане за отхвърляне на исковата претенция по заявените основания като неоснователна.

Предявява се в срока по чл.131 от ГПК на 25.03.2011 г. и искане на основание чл.212 от ГПК съдът да разгледа и насрещният положителен установителен иск на ответника „Т.И.“ ЕООД срещу ищеца Т.А.П. по чл.124 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС, по силата на който съдът да признае за установено, че ответното дружество е собственик на процесният имот, тъй като той е бил придобит от Г.Н.К. съгласно нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС, както и че всички предхождащи последния приобретател на имота - „Т.И.“ ЕООД праводатели са били собственици на имота на основание упражнявано необезпокоявано, трайно и спокойно владение. Твърди се, че в полза на праводателя на ответника „Т.И.“ ЕООД е изтекла погасителната давност спрямо ответника Н.Б.П.. При това положение се инвокира, че имотът е придобит от ответника „Т.И.“ ЕООД с кратката пет годишна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Съдът следвало да съобрази, че втората сделка от 1959 г. не произвеждала действие, тъй като ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне не можело да прехвърля отново права, които не притежава, тъй като същите са били прехвърлени на Г.К.през 1957 г. на основание нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС. Прави се искане предявеният насрещен иск да бъде уважен изцяло, като съдът да отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд като неистински. Заявяват се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по насрещният иск Т.А.П., с който същият се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не ставало ясно, ищецът по насрещният иск „Т.И.“ ЕООД въз основа на какви обстоятелства претендира да е единствения собственик на процесният имот, като не можело да се изведе категоричен извод дали се оспорва нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд като неистински официален документ, или същият оспорва правото на собственост на ищеца Т.П. с искане за отмяната на въпросният нотариален акт. Съдът следвало да се съобрази, че ищцовото дружество „Т.И.“ ЕООД основава претенциите към имота, след редица правоприемства, въз основа на нотариален  акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 136, том I,  рег. № 3806, дело 123, от 09.06.2006 г. Твърди се, че в този нотариален акт, като основание за неговото издаване е посочен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение по чл.19 от ЗЗД под № 122, том XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС –и въз основа на саморъчно завещание от Г.Н.К., а не въз основа на релевираният в насрещната искова молба от ищеца „Т.И.“ ЕООД нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС.

Твърди се, че по силата на представените към исковата молба решение № 321 от 15.06.1965 г. на СНС Ленински район по гр.д. № 904/1965 г. и решение № 858 – II/1965 г. СГС, II отделение наследодателите на ищеца Т.А.П. и негови родители А. Т.П. и В.А.И.са признати за собственици на имота. Заявява се, че нотариалният акт, отразен в нотариален  акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 136, том I,  рег. № 3806, дело 123, от 09.06.2006 г. и от който ищецът по насрещният иск „Т.И.“ ЕООД черпел права е нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение на основание чл.19 от ЗЗД под № 122, том XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС, а не е нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС. При това положение, насрещният иск на ищеца „Т.и.“ ЕООД се явявал неоснователен, тъй като същият твърди, че неговият праводател Г.К.черпел права от нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС, а не от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение на основание чл.19 от ЗЗД под № 122, том XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС отразен в  нотариален  акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 136, том I,  рег. № 3806, дело 123, от 09.06.2006 г.

Твърди се, че от нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/1957 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС не можело да се направи категоричен извод, че той касае и се отнася за процесният имот. Описанието на имота в този нотариален акт е неясно, кратко и несъдържащо основни негови белези. При това положение, доколкото в нотариален  акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 136, том I,  рег. № 3806, дело 123, от 09.06.2006 г. е отразено като придобивно основание друг нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение на основание чл.19 от ЗЗД под № 122, том XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС, а не този от 1957 г., то води до извода, че имотите от нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС и нотариален акт № 78, том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд са различни.

Инвокират се доводи, че нотариален акт № 154, том XXXI, дело 5888/1957 г. от 30.12.1957 г. на първи нотариус при СНС по своята същност представлявал констативен нотариален акт и не може да се счете, че същият представлява титул за собственост. Предявява се искане за отхвърляне на предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан. Релевират се доказателствени искания.

 

След изложение на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява на основание удостоверения за наследници с № 001370/29.05.2007 г. и № 003934/12.04.2011 г. на Столична Община, район „Средец“, че ищецът Т.А.П. е единствен низходящ наследник (син) на починалата на 24.04.2007 г. В.А.И.и на починалия на 09.02.2011 г. А. Т.П..

Съгласно нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/1957 г. от 30.12.1957 г. за право на собственост върху даден в замяна от ТКЗС недвижим имот лицето Г.Н.К. чрез пълномощника си с надлежно пълномощно С.Х.Д.е признат за собственик на празно място в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м. при граници: О.И., Б.А.и С.Н.на стойност 600.00 лева, което му се дава в замяна срещу включеното му в ТКЗС празно дворно място, находящо се в същото землище, местността „Стария мост“ от 1000.00 кв.м., бивша собственост на Й.  Д. А.  за нуждите на ТКЗС в село Герман Софийско, съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС – протокол от 30.09.1957 г., статия № 4 на комисията по ТПС при пълномощничеството на село Герман към Сталинския районен съвет – София.

От приложеният нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд продавачът Обединено ТКЗС „Димитър Благоев“ София – село Горубляне продавало на А. Т.П. и съпругата му В.А.И.по ½ ид.ч. от празно дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III, за сумата от 11 529.00 лева.

Според нотириален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС по силата на съдебно решение по чл.19 от ЗЗД, лицата – В.Г.А. , Г.Н.М., Г.Н.К., Д.Н.Я. и О.И. Д. по писмени документи са признати за собственици по силата на покупка по чл.19 от ЗЗД по отношение на имот – една нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н., която до сега е била бивша собственост на Й.  Д. А. .

Съгласно решение № 321 от 15.06.1965 г. на Софийски народен съд – Ленински район по гр.д. №  904/1965 г., потвърдено с решение № 858 – II/04.10.1965 г. на СГС, II ГО по гр.д. № 4582/1965 г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Н.Я., Т. и Л.Т., Д.Г.Г.срещу А. и В.П.иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и за осъждането на ответниците А. и В.П.да отстъпят владението на 1/5 ид.ч. от една нива, находяща се в землището на село Герман, Софийско от пет декара при съседи: черковна нива, Б. А., Б. А.  и С.Н.. 

Съгласно констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК лицето Х.Х.П.по обстоятелствена проверка въз основа на давност и наследство е признат за собственик на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107.

В този констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г. е описано като приложение, че пред нотариус Е.Е.са представени нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение по чл.19 от ЗЗД от Х.О.– нотариус при СНС и саморъчно завещание с препис под № 34, том I, нот.дело 3 2/2005 г. на Е.Е.– нотариус с рег. № 367 по НК.

Съгласно приетото по делото като доказателство саморъчно завещание от 10.01.2001 г. от Г.Н.К. е завещан в полза на Х.Х.П.„недвижим имот в гр.София, село Герман, представляващ бивша нива в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м., имот II, с пл.№ 61“.  

С протокол на нотариус Е.Е.въпросно саморъчно завещание е обявено на 09.02.2005 г., към който момент е открито наследството на Г.Н.К..

Според нотариален акт № 67 от 31.10.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, том Х, рег. № 11177, дело № 1584/2006 г. на нотариус И.Н.с рег. № 040 на НК продавачът Х.Х.П.продавал на В.Й.В. собствеността върху УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 за сумата от 3000.00 лева.

С нотариален акт № 27 от 27.02.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, том I, рег. № 1643, дело № 20/2007 г. на нотариус Е.К.с рег. № 311 на НК продавачите В.Й.В. и А.К.В. продавали на купувача Н.Б.П. собствеността върху УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 за сумата от 55 000.00 евро

Според нотариален акт № 196 от 30.07.2010 г., том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК е извършена покупко-продажба от продавача Н.Б.П. в полза на купувача „Т.И.“ ЕООД на следния имот - УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 за сумата от 6000.00 евро.

По силата на влязло в сила на 11.01.2012 г. съдебно решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A въззивен състав по гр.д. № 6697/2009 г. е признато за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), по иска на Т.А.П., първоначално предявен от него и от А. Т.П., последният починал в хода на процеса 09.02.2011 г., срещу Х.Х.П., че Х.Х.П.не е собственик на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 въз основа на издаденият констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК, с който Х.Х.П.по обстоятелствена проверка въз основа на давност и наследство е признат за собственик на същия, КАТО нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК.

Съгласно разрешение № 507/1979 г. на Столичен народен съвет – СП „Водоснабдяване“ и строителен протокол от 1959 г. на Софийски Градски народен съвет, отдел „Комунален“ с приложена към него скица (виза) се установява, че в полза на А. Т.П. е издадено административно разрешение да построи на водопроводна инсталация в процесният имот – парцел II – 61, кв.4 местността село Герман - „Лозето“.

Представена е фактура № 551/07/06.179 г. за заплатена сума в размер на 6.74 лева за услугата, предоставена от СП „Водоснабдяване“ за процесният имот-парцел II – 61, кв.4 местността село Герман - „Лозето“ във връзка с разрешението № 507/1979 г. на Столичен народен съвет – СП „Водоснабдяване“.

На л.26 и сл. от делото пред СРС са представени данъчни квитанции от 29.11.1959 г., 03.01.1961 г., 01.03.1962 г., 20.03.1964 г., 05.02.1965 г., м.02.1966г., 27.01.1968 г., 17.01.1969 г. за заплатени от А. П. и В.И. местни данъци за недвижим имот, като на приложените л.26 – 28 от делото квитанции за периода от 29.11.1959 г. до 17.01.1969 г. не е отразен  конкретният имот, за който се отнасят платените данъчни задължения, а на квитанциите на л.29 и сл. са отразени, че са плащани суми за данъци за имот – земя в село Герман за периода от 12.03.2003 г. до 23.07.2007 г. На л.35 от делото е приложена квитанция за заплатен данък за земя в село Герман, Лозето от 17.05.2010 г.

Според писмо на Столична Община от 25.01.2013 г. с приложена към него данъчна декларация, се установява, че А. Т.П. е декларирал на 18.02.1998 г. за данъчни цели, че е собственик на земя в село Герман въз основа на нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г.

Съгласно представеното удостоверение от Столична Община от 06.02.2013 г. се установява, че за периода от 2005 г. до 2010 г. са заплащани данъци за имот в Герман, м.Лозето, кад.№ II – 61, кв.4, УПИ от Х.Х.П.и Н.Б.В., като от страна на В.Й.В. и Антова К.В. за периода – 2005 – 2010 г. не са заплащани местни данъци.

На л.205 от делото пред СРС е представен инвеститорски план за изграждане на сграда в процесният имот от Н.П. въз основа на договор за изработване на проектантски работи от 15.05.2007 г. чрез „Стил и Практика“ ЕООД с управител свидетеля инж.Димитър А..

Във връзка с оспорената автентичност на саморъчното завещание от 10.01.2001 г. на Г.Н.К. и след откритото производство по чл.193 от ГПК пред първоинстанционния съд, във връзка с което едва във въззивното производство са и надлежно събираните сравнителни образци от почерпка и подписа на Г.Н.К., са допуснатите и от въззивният първоначална и повторна съдебно-почеркови експертизи. Според двете почеркови експертизи се установи по безспорен и категоричен начин, че текстът в саморъчното завещание от 10.01.2001 г. и подписът за името на завещателя Г.Н.К. е написан и положен от самия Г.Н.К.. Съдът кредитира първоначалната и повторната съдебно-почеркови експертизи като обосновани и мотивирани, и като кореспондиращи помежду си относно достигнатият извод за авторството по отношение на изследваният обект.

Според кредитираната от съда като обоснована и мотивирана съдебно-аграрна експертиза в конкретния имот се установяват наличието на 21 броя неплодни дървета – борове на възраст от около 25 години, 3 броя плодни дървета – мушмули, разположени на средата на имота на възраст от 5 до 25 години, 5 броя плодни дървета – череши в имота на възраст от 20 до 30 години, три броя дървета- бадеми на възраст от 14 до 25 години, пет броя дървета – ябълки на възраст от 14 до 25 години, 1 брой дърво кайсия на възраст от около 25 години, 1 брой дърво дюля на възраст от около 20 години, един брой храст – божур на възраст от 18 години, 3 броя плодни дървета – орехи на възраст от 10 до 30 години.

Крайният извод на САгрЕ е, че видимата възраст на засадените в имота плодни и неплодни дървета и декоративен храст е между 15 – 25 години, като е установен декоративен храст – дървесен божур. Не е установено към момента на огледа на 17.10.2013 г. наличие на цветя, които да са във формата на цъфтеж. Заключението е, че описаните дървета и храсти в имота са засаждани през периода 1990-2000 г., като мястото е обработвано чрез коситба на тревата и изнасянето й навън. За потвърждаване на тези изводи, към САгрЕ са приложени и цветни снимки. Според вещото лице короните на дърветата в процесният имот са оформени ежегодно чрез отстраняване на излишните клони от тях.

Съгласно показанията на свидетеля Т. Р.Т. (на 81 години към момента на разпита си на 07.02.2013 г.), се установява, че през 1964 г. същата си е купила недвижим имот, разположен срещу имота на проф.А. П. ***, като в собственият имот е имала изградена къщичка, в която живеела и към момента. Именно поради начина на местоположението на имота на свидетеля Т. срещу имота на А. П. същата е придобила и конкретни непосредствени възприятия, които излага в показанията си пред първоинстанционният съд. А именно, свидетелят Т. заявява, че считано от 1964 г. е виждала А. П. да посещава всяка седмица със съпругата си В.И. имота си (празни незастроено дворно място) в село Герман, като в имота се влизало през голяма дворна врата, като същият  засаждал в него дръвчета, за които се грижел, че в имота е имало цветя, и че А. П. косял тревата в дворното място. Описано е от свидетеля Т., че имотът е бил заграден от А. П. с телена мрежа на бетонни колове и че е била прекарвана вода в имота. Обстоятелството, че в имота на А. П. съществува източник на вода се потвърждава от приложените разрешение № 507/1979 г. на Столичен народен съвет – СП „Водоснабдяване“ и строителен протокол от 1959 г. на Софийски Градски народен съвет, отдел „Комунален“ за издаденото разрешение за изграждане на водопроводна инсталация в процесният имот – парцел II – 61, кв.4 местността село Герман - „Лозето“. Също така, свидетелят Т. излага в показанията си, че други лица или хора в имота не е виждала. Същата описва, че оградата на имота е била паднала, при което А. П. извършвал действия по нейното изправяне, като през 2012 г. в имота е била построена нова ограда откъм съседите на имота чрез помощта на семейство К.и, приятели на А. П..

 Въззивният съд приема, че показанията на свидетеля Т. кореспондират изцяло и на кредитираните от съда показания на свидетеля М.Г.Д.. Според тях, считано от 1998 г. свидетелят Д. живее при свидетелката Т. на квартира, като в срещуположния на свидетелката Т. имота, е виждал в него А. П., неговата съпруга В.И. и синът му Т.П.. Свидетелят Д. излага възприятия пред първоинстанционният съд, че не знае някое лице да е притеснявало А. П. и семейството за неговият имот и да е имало претенции към същия. Свидетелят Д. описва в показанията си, че в имота на А. П., заграден от долната страна с циментова ограда, съществуват множество плодни дървета, а неговата съпруга В.И., докато е била жива, е засаждала и цветя в дворното място – нарциси. Също така, и свидетелят Д. потвърждава пред съда обстоятелство, че в имота са полагани грижи за дворното място от лицето К. и работници по указание на А. П., към момента, когато последният се разболял, преди да почине и че не е виждал в имота други лица. От показанията на свидетеля Д. съдът установява, че и А. П., преди да почине през 2011 г., докато е бил здрав е засаждал цветя в имота си, като в него са съществували като отделни видове пет-шест борови дръвчета, две кайсиеви, отрязано черешово дърво, в дълбочината на дворното място - дърво от круши и храстовиден божур, две черешови дървета, бяло борово, люляк, и др. Основно съображение, свидетелят Д. да описва различната видова растителност в дворното място на А. П., че същият е запазил конкретен спомен за нея, тъй като той е полагал грижи за дърветата и е оформял короните им. В показанията си пред първоинстанционният съд, свидетелят Д. излага също така и възприятия, че в конкретният имот се е влизало през една голяма порта от две крила, с поставени на нея обикновен катинар и верига, като не му е било известно друго лице да е имало ключ за имота, доколкото самият свидетел е разполагал с ключ за входната врата на същия. Описано е от свидетеля Д., че поне десет пъти е сменявал с нов катинара на входната врата на дворното място, констатирал е само разбиване на същия, както и че никога не е имал затруднения да отключва катинара от входната врата, именно, защото е бил разбиван. Свидетелят Д. описва, че в дворното място на А. П. е нямало никаква изградена постройка.  

 Според показанията на свидетеля Г.И.Г., същата заявява, че между нея и управителя на ответника  „Т.и.“ ЕООД са възникнали служебни правоотноошения, тъй като е работела в Агенция за недвижими имоти, и че тя е съдействала на ответника Н.П. за получаване на удостоверение за тежести от Агенция по вписванията за имота в село Герман. Свидетелят Г. излага възприятия, че същата е посетила общо имота два-три пъти през 2007 г. и през 2008 г. с цел извършването на оглед и за последващата му продажба от страна на Н.П. в полза на „Т.И.“ ЕООД. Според свидетеля Г. площта на имота е над 1000.00 кв.м., граничещ с две улици, че същият е бил закупен от ответника Н.П. през 2007г., като в дворното място от едната му страна е имало борови, и в другата - плодни дръвчета, като от долната страна имотът е бил заграден с масивна ограда на пръчки, а от горната страна – телена ограда. В показанията на свидетеля Г. е описано, че заключената порта с катинар на дворното място е била отключена от Н.П.. Според свидетеля Г. в имота не е имало промяна в него през време на посещенията й и че не й изглеждало да е обработван, поради липсата на обитатели. Свидетелят Г. също така излага, че след закупуването на имота от ответника „Т.И.“ ЕООД от страната на дружеството не са извършвани действия в него, а целта му е била да се изгради сграда в имота с инвестиционна цел. От друга страна, в края на разпита си пред СРС свидетелят Г. излага признание, че същата е влизала в имота само веднъж, след отключването на входната врата от ответника П., а това обстоятелство противоречи изначално на първоначалното изложеното, че свидетелят е посещавала общо имота два-три пъти през 2007 г. и през 2008 г.

В показанията на свидетеля Д.Г.А. се описва, че същият е бил нает от ответника Н.П. да изготви архитектурен проект на имота, купен от него през 2007 г., въз основа на издадена виза и че същият общо два пъти е посещавал имота, а Н.П. е влизал в него необезпокоявано през двукрила врата с изглед към долната улица. Свидетелят А. заявява, че е изготвил проект, но същият не е бил пуснат в действие, като през м.06.2007 г. е извършено геодезическо заснемане от фирма „Г.“, в който момент имотът е бил празен. Според свидетеля А. в процесното дворно място не е имало заседание цветя, че то е било буренясало, като от долната му  страна е имало борове и че никой не е възразявал на извършеното заснемане. Свидетелят А. описва, че при заснемането на имота е разговарял със съседи на дворното място от срещуположния имот № II-61 – а именно с възрастна жена и мъж, които уведомил за това, че са архитекти и че извършват оглед на процесният имот.

В показанията си свидетелят Й.Б.Д.  заявява, че със семейство В. са приятели, като те са купили въпросният имот в село Герман през 2006г., като след закупуването му е била поканена да го види, но вътре не е влязла, а всички само го обиколили, тъй като е било празно дворно място. Изложено от свидетеля Д., че оградата в имота е била стара мрежа и мястото е било обрасло с храсти. Изразени са предположения, но не и категорични възприятия от свидетеля Д., че семейство В. са имали ключ за имота, но същите при закупуването му не са влизали вътре. Също така, свидетелят  Д. посочва на съда, че господин В. й е бил съобщил, че той е оправил падналата ограда в имота и че свидетелят лично не е била възприела този факт. Разпитаният свидетел излага, че е видяла при инцидентно преминаване около имота, че оградата е била тръгнала да пада, при което съдът извежда, че същата не е била паднала, както се заявява, че е била паднала при закупването на имота от господин В., в който момент тя  и той влезли в имота откъм страната на падналата ограда. В края на разпита на свидетеля Д. са изложени възприятия, че процесното дворно място е тясно, наклонено, и че изглеждало като поляна, че не е виждала върху него никаква растителност, като в края му е видяла само борова такава, но не и плодни дръвчета.

 

От правна страна:

Софийски районен съд, I ГО, 37 състав е сезиран с главен положителен установителен иск и с насрещен положителен установителен иск с правни основания по чл.124, ал.1 от ГПК.

Предпоставките на спорното материално право по главният положителен установителен иск с правно чл.124, ал.1 от ГПК на заявените юридически основания се обуславят от възникването на следните материално – правни предпоставки, които следва да бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване от ищеца Т.А.П., а именно: 1). А. Т.П. и В.А.И., като наследодатели на ищеца Т.П., да са придобили собствеността върху конкретния имот въз основа на валидна и действителна гражданско-правна сделка, обективирана в нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд; 2). че е настъпил вещно-прехвърлителния ефект от тази сделка в патримониума на приобритателите по нея; 3). че ищецът Т.А.П. е наследник на приобритателите по сделката от 02.11.1959 г.

По релевираното в условията на евентуалност второ основание на исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца  Т.А.П. е да докаже, че 1). на основание чл.79, ал.1 от ЗС вр.чл.68, ал.1 от ЗС в законоустановеният срок върху придобитият имот от А. Т.П. и В.А.И.като наследодатели на ищеца е упражнявано фактическо владение от тях с всички негови характеристики – явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да се свои лично и/или чрез друго лице; и 2). че ищецът Т.А.П. е наследник на А. Т.П. и В.А.И..

Предпоставките на спорното материално право по насрещният положителен установителен иск с правно чл.124, ал.1 от ГПК на заявеното юридическо основание се обуславят от възникването на следните материално – правни предпоставки, които следва да бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване от ищеца по насрещния иск „Т.И.“ ЕООД, а именно – 1). че е налице валидно сключена гражданско правна сделка, обективирана в нотариален акт № 196 от 30.07.2010 г., том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК, 2). че на основание чл.79, ал.2 от ЗС вр.чл.68, ал.1 от ЗС в законоустановеният срок върху придобитият имот от ищеца по насрещния иск „Т.И.“ ЕООД чрез законният му представител е упражнявано фактическо владение с всички негови характеристики – явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да се свои лично и чрез друго лице и 3). че са налице предпоставките на чл.82 от ЗС за присъединяване към владението на ищеца по насрещния иск „Т.И.“ ЕООД, действащ чрез законния му представител, и на владението на праводателите на ищцовто дружество относно прехвърленият имот.

Настоящият съдебен състав приема за установено и доказано, че ищецът  Т.А.П., на основание удостоверенията за наследници с № 001370/29.05.2007 г. и № 003934/12.04.2011 г. на Столична Община, район „Средец“, е единствен низходящ наследник (син) на починалата на 24.04.2007 г. В.А.И.и на починалия на 09.02.2011 г. А. Т.П..

Съдът счита, въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, че процесният имот, касаещ предявените искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК - празно дворно място (УПИ) с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III е част от нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н..

Между имотите, касаещи сделките, обективирани в нотариалните актове № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. на праводателя на ответниците – Г.Н.К. и № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на праводателя на ищеца, обаче, липсва идентичност, тъй като имотът по първия нотариален акт се отнася до празно място в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м. при граници: О.И., Б.А.и С.Н., а по вторият – до празно дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III, а по третият нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– до една нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н.

Налице е съществено разминаване в площта и индивидуализацията на границите на тези три имота по сделките, обективирани в двата нотариални акта -№ 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г., № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. и нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О., като такова разминаване се отчита и при съпоставянето поотделно на нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. и нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. И за тези два последни нотариална акта при съпоставянето им не може да се извърши категоричен извод, че обект на сделките, за които са съставени двата титула за собственост касаят един и същи имот, дори и двата имота да са придобити в Г.К.в землището на село Герман и в една и съща местност, като е налице частично съвпадение по отношение на съседите на имотите, описани в двата документа – Б.А.и С.Н..

Съдът отчита, че по делото, в съответствие с процесуалната тежест по чл.154 от ГПК, ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. не ангажират доказателства и доказателствени искания в съответствие с диспозитивното начало, било в първоинстанционното, или било във въззивното производство, за установяване чрез СТЕ дали е налице идентичност между имотите по нотариалните актове № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. и № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г., както и за имотите по нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. и нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г.

Също така, въззивният съдебен състав намира, че ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. не могат да противопоставят по делото материално – правни възражения, поддържани във въззивната им жалба, че ТЗКС „Димитър Благоев“ – село Горубляне не е било собственик на процесният имот към 02.11.1959 г., когато той е прехвърлен от него на приобретателите А. Т.П. и неговата съпруга В.А.И.на основание нотариалния акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г., тъй като имотът вече е бил прехвърлен в по-ранен момент от ТЗКС „Димитър Благоев“ – село Горубляне в полза на Г.Н.К. на  30.12.1957 г. на основание нотариалния акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. (първо възражение) и че на основание чл.11, ал.3 и ал.4 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. собственикът на конкретния земеделски имот, който го е декларирал в ТКЗС-то, запазвал правото си да се разпорежда с имота (второ възражение), като в случая за бивш собственик на процесният имот - нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н. се считал, че е Й.  Д. А. .

Въззивният съд намира, че такива материално – правни възражения могат да се противопоставят от ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. само в случай на извършена земеделска реституция по ЗСПЗЗ в полза на тях или техните праводатели и при наличие на съществуващо решение на Поземлена комисия, респ. на ОСЗ за възстановяване на процесния имот в реални граници.  По делото такова решение липсва.

След като процесният имот, касаещ предявените искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК – а именно празно дворно място (УПИ) с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III е част от нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н., но за същият (празното дворно място (УПИ) с пространство (площ) от 1281.00 кв.м.) не се установява той да е идентичен на празното място в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м. при граници: О.И., Б.А.и С.Н., то по делото се отчита, обаче, че ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. на основание чл.154 от ГПК отново не ангажират преки и/или косвени доказателства, последните от които във веригата на хармоничната си цялост да водят до единствения възможен и непротиворечив извод, какъвто е например титула за собственост, че лицето Й.  Д. А.  е било собственик на въпросната нива от 5000.00 кв.м. преди внасянето й през 1957 г. в ТЗКС „Димитър Благоев“ – село Горубляне.  

По делото не е приложено и съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по силата на което е издаден нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС по силата на който лицата – В.Г.А. , Г.Н.М., Г.Н.К., Д.Н.Я. и О.И. Д. по писмени документи, са признати за собственици на една нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н., която до сега е била бивша собственост на Й.  Д. А. .

Съдът приема, че нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС представлява по естеството си констативен нотариален акт, издаден въз основа на писмен документ – съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка в съответствие в постановките на ТР № 11 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК при оспорване от другата страна на правото на собственост, се дължи доказване на притежанието на това право, а в случая имотът, описан в нотариалния акт нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС не съвпада по граници с процесният имот – улици. Ето защо съдът приема, че той не легитимира праводателите на двамата ответниците Н.Б.П. и „Т.И.“ ЕООД като собственици на процесният имот.

Също така, за пълнота на изложението, тъй като констативният нотариален акт не отразява действителното правно положение относно правото на собственост върху конкретния имот, то съдът приема, че изложените изводи в светлината на постановките на ТР № 11 от 2013 г. на ОСГК на ВКС са относими и към другия представен по делото констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК, според който лицето Х.Х.П.по обстоятелствена проверка въз основа на давност и наследство е признат за собственик на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107, след като не е доказано праводателите му да са собственици на имота, идентичен с процесния

При това положение, признаването на петте лица В.Г.А. , Г.Н.М., Г.Н.К., Д.Н.Я. и О.И. Д. за собственици на една нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н., както и признаването на Х.Х.П.за собственик по обстоятелствена проверка въз основа на давност и наследство на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107, с констативен нотариален акт при заявеното оспорване, лицата, които черпят права от тях следва да докажат правото на собственост, а такова доказване не е реализирано, предвид недоказаната идентичност на имотите по тези нотариални актове с процесния имот

В тази връзка, по делото по  отношение на нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.не се ангажират писмени доказателства праводателят на имота въз основа на въпросното съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД – Й.  Д. А.  да е бил собственик на въпросната нива от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н., преди внасянето й през 1957 г. в ТЗКС „Димитър Благоев“ – село Горубляне.

Настоящият въззивен състав счита за необходимо да отбележи, че при извършване на масовизиране на земеделската земя чрез включването й в ТКЗС, тя  губи своята индивидуализация и своите реални граници на основание чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове.

В този смисъл, макар и правилно да се поддържа от ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., че член-кооператорите не са губили правото на собственост върху земите, които са внесени в трудовокооперативни земеделски стопанства, то те не са могли реално да упражняват вещните правомощия, включени в сложното субективно вещно право на собственост, с изключение на уредената в чл. 11 от Примерния устав ограничена правна възможност да се разпореждат със собствената си земя – да прехвърлят земята на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, и на неговите членове, както и на некооператори, но само когато земите са включени в регулационния план на селището. И тъй като с обобществяването, земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, то тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.

Следователно, ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., само при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция, могат да релевират възражения за евентуална материална незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия, респ. на ОСЗ, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. Те не могат, обаче, да възразяват, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. на неговият наследодател, например, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че „ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че  собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.”.

В настоящият случай, ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. основават своята материално-правна легитимация на правопораждащ юридически факт, настъпил след обобществяването на процесната земеделска земя – а именно на въпросната на замяна, извършена от ТКЗС на основание нотариалния акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. , издаден в полза на Г.Н.К. и на последващите възмездни разпоредителни сделки от 31.10.2006 г. до 30.07.2010 г. до придобиването на имота от последния приобретател по веригата - ответника „Т.И.“ ЕООД на основание нотариален акт № 196 от 30.07.2010 г., том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК.  

Следователно, липса на влязло в сила решение на органа на поземлената комисия, с което се възстановява правото на собственост върху обобществена земеделска земя, те не могат да възразяват нито, че наследодателите на ищеца Т.П. не са били носители на правото на собственост въз основа на извършената в тяхна полза разпоредителна сделка по силата на нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. върху спорната земя преди включването й в ТКЗС, нито че придобитият имот не е идентичен с притежавания преди извършената през 1957 г. масовизация. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за ирелевантни основните възражения на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., че ТКЗС „Димитър Благоев“ – село Горубляне не е имало право да се разпорежда с процесният имот в полза на А. Т.П. и В.А.И., тъй като през 1959 г. не е било собственик на имота, който е прехвърлил в по-ранен момент през 1957 г. на лицето Г.Н.К., както и че на основание чл.11, ал.3 и ал.4 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. собственикът на конкретния земеделски имот, който го е декларирал в ТКЗС-то, запазвал правото си да се разпорежда с имота. 

На следващо място, в правилно приложение на материалният закон и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд по делото е приел, че решение № 321 от 15.06.1965 г. на Софийски народен съд – Ленински район по гр.д. №  904/1965 г., потвърдено с решение № 858 – II/04.10.1965 г. на СГС, II ГО по гр.д. № 4582/1965 г., във връзка с които отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Н.Я., Т. и Л.Т., Д.Г.Г.срещу А. и В.П.иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост и за осъждането на ответниците А. и В.П.да отстъпят владението на 1/5 ид.ч. от една нива, находяща се в землището на село Герман, Софийско от пет декара при съседи: черковна нива, Б. А., Б. А.  и С.Н., са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като няма съвпадение между субективните предели на силата на пресъдено нещо, с оглед на страните, участвали в производствата по постановяването им през 1965 г. и страните от настоящото производство. С оглед очертаните субективни предели на силата на пресъдено нещо (СПН), съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, респ. чл. 220, чл. 221 ГПК (отм.), съдебното решение влиза в сила, респ. СПН се формира само между същите страни, т. е. само между лицата, участвали по делото, по което е постановено решението, както и по отношение на техните наследници и правоприемници, но не и когато страните в отделните производства са различни и между тях не е налице идентитет, както се отчита да е и в настоящият случай.

По отношение на представеното по делото съдебно решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A въззивен състав по гр.д. № 6697/2009 г.,  влязло в сила на 11.01.2012 г., с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), по иска на Т.А.П., първоначално предявен от него и от А. Т.П., последният починал в хода на процеса 09.02.2011 г., срещу Х.Х.П., че Х.Х.П.не е собственик на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1285 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 въз основа на издаденият констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК, с който Х.Х.П.по обстоятелствена проверка въз основа на давност и наследство е признат за собственик на същия, като нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Това съдебно решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A въззивен състав по гр.д. № 6697/2009 г. е постановено по уважен отрицателен установителен иск от Т.А.П., първоначално предявен от него и от А. Т.П., последният починал в хода на процеса 09.02.2011 г., срещу Х.Х.П.на разгледано  и уважено основание, че последният не е собственик на УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ – III-61, улица, УПИ IV-61, УПИ XI-108,  и УПИ I – 107 въз основа на издаденият констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК. Съдът зачита силата на пресъдено нещо на това решение, тъй като с него са отречени правата на праводателите на ответниците върху процесният имот на всички правни основания, на които се позовават, настъпили до 2006 г., когато е издаден констативният нотариален акт от 2006 г. на Х.Х.П.. Фактът, че исковата молба по гр.д. № 31243/2007 г. на СРС, по което е постановено съдебно решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A въззивен състав по гр.д. № 6697/2009г., е вписана през 2007 г., след като имотът е закупен от В.Й.В. на 31.10.2006 г. има правно значение единствено само с оглед неговата добросъвестност, на която само той може да се позове. Останалите правоприемници на имота - ответниците в производството – Н.Б.П. и „Т.И.“ ЕООД, като последващи купувачи, не биха могли да се позовават на добросъвестност, доколкото по отношение на тях е налице вписване на исковата молба през 2007 г. по гр.д. № 31243/2007 г. на СРС, по което е постановено съдебното решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A въззивен състав по гр.д. № 6697/2009г., преди придобиването на имота от тях.

От друга страна, предявеният в настоящото производство насрещен положителен установителен иск от ищеца „Т.И.“ ЕООД срещу ищеца Т.А.П. за същият имот се основава на друго правно основание, а именно, че е придобит по давностно владение на основание чл.79, ал.2 от ЗС с кратката пет годишна давност, изтекла след издаването на констативният нотариален акт от 2006 г.

Т.е. насрещният положителен установителен иск на ищеца „Т.И.“ ЕООД срещу ответника Т.А.П. на заявеното основание се явява допустим и заявеното от него основание не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на съдебно решение от 11.01.2012 г. на СГС, ГО, II – A съдебен състав.

По отношение на констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК, издаден въз основа на нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС по силата на съдебно решение по чл.19 от ЗЗД, за който в горната мотивна част на решението са изложени съображения, и саморъчното завещание на Г.Н.К., съдът намира следното:

За саморъчното завещание от 10.01.2001 г. от Г.Н.К., чрез което е завещан в полза на Х.Х.П.„недвижим имот в гр.София, село Герман, представляващ бивша нива в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м., имот II, с пл.№ 61“, съдът отчита, че не е ясно наследодателят К. от кой нотариален акт, черпи права – от нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г., по силата на който след  замяна недвижим имот с ТКЗС Г.Н.К. чрез пълномощника си с надлежно пълномощно С.Х.Д.е признат за собственик на празно място в местността „Лозето“ от 1000.00 кв.м. при граници: О.И., Б.А.и С.Н., или от нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС, с който по силата на съдебно решение по чл.19 от ЗЗД, лицата – В.Г.А. , Г.Н.М., Г.Н.К., Д.Н.Я. и О.И. Д. по писмени документи са признати за собственици по силата на покупка по чл.19 от ЗЗД по отношение на имот – една нива, находяща се в землището на село Герман – София, в местността „Лозето“ с пространство от 5000.00 кв.м. при съседи – черковна нива, Б., А.,Б.А. а и С.Н..

Отчита се разминаване в площта на имота, отразен в саморъчното завещание от 10.01.2001 г. и площта на имота, по нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС, които са послужили като законови основания за последващото издаване на констативния нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367 на НК в полза на Х.Х.П., както и липсата на идентичност с границите на процесният имот – улици.

Ако завещателят Г.Н.К. е имал предвид имота, на който е бил собственик въз основа на нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. се отчита само и единствено съвпадение в площта на имота от 1000.00 кв.м. в завещанието и този нотариален акт, но не и по отношение на останалите индивидуализиращи белези на имота, отразени в завещанието – „имот II, с пл.№ 61. Т.е. дори и да е доказано по безспорен начин въз основа на приетите във въззивната инстанция две съдебно почеркови експертизи, че авторството на текста и подписа на саморъчното завещание от 10.01.2001 г. е на Г.Н.К., то настоящият въззивен съдебен състав приема, че не е установено, че завещателят Г.Н.К. е собственик на процесният имот – празно дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III, въз основа на нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. или на нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС.

За да породи действие завещанието от 10.01.2001 г., е трябвало да се докаже от ответника „Т.И.“ ЕООД и ищец по насрещния положителен установителен иск, че неговият праводател Г.Н.К. е собственик на процесният имот – а именно празното дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III, за да има основание да настъпят последиците на наследственото правоприемство по ЗН, след смъртта Г.Н.К. по отношение на заветника Х.Х.П.. При това положени са правилни изводите на първоинстанционният съд, като съответстващи на приложимия материален закон и събрани доказателства, че в саморъчното завещание от 10.01.2001 г. процесният описан в него имот не е достатъчно индивидуализиран, за да породи действие, като отразяване в завещанието на „имот II с пл.№ 61“ не е основание да се направи извод за идентичност на придобитите от Г.К.имоти въз основа на нотариален акт № 154 от 30.12.1957 г., том XXXI, дело 5888/157 г. от 30.12.1957 г. или на нотариален акт за собственост № 122 от 31.12.1959 г., том, XXIX, дело № 5433/1959 г. на Х.О.– първи нотариус при СНС.

При тези съображения, и настоящият въззивен съдебен състав, както и първоинстанционният съд, достигна до единствено възможният извод, че празното дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III е придобит от наследодателите на ищеца Т.А.П. - А. Т.П. и съпругата му В.А.И.въз основа на валидна и действителна правна сделка, обективирана в нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд, и от която сделка в патримониума на А. Т.П. и съпругата му В.А.И.е настъпил законосъобразно вещно-прехвърлителния ефект от същата.

Също така, в правилно приложение на материалния закон и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. не са собственици чрез деривативните придобвни способи, осъществени в тяхна полза и обективирани в нотариален акт № 27 от 27.02.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, том I, рег. № 1643, дело № 20/2007 г. и нотариален акт № 196 от 30.07.2010 г., том IV, рег. 22412, дело 796/2010 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК по отношение на  празното дворно място с пространство (площ) от 1281.00 кв.м., находящо се в село Герман, вилна зона „местността Лозето“, съставляващо парцел II, планоснимачен № 61 от кв.IV по плана на село Герман – вилна зона при съседи: от две страни път (улица), парцел I, парцел IV  и парцел III.

По изложените съображения, исковата претенция на ищеца А. Т.П. по чл.124, ал.1 от ГПК на заявеното първо основание на положителният установителен иск, че същият е собственик на процесният имот въз основа на нотариален акт № 78 от 02.11.1959 г., том XXII, нот.дело № 4056/1959 г. от 02.11.1959 г. на първи нотариус към Софийски народен съд и наследство се доказва и същата е правилно уважена.

За пълнота на изложението, както и първоинстанционният съд по изложените съображения, така и въззивният съд намира, че по делото се доказва и второто основание на исковата претенция на ищеца А. Т.П. по чл.124, ал.1 от ГПК, а именно, че същият е собственик на имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС въз основа на упражнявано от неговите наследодатели А. Т.П. и В.А.И.фактическо владение от тях с всички негови характеристики – явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да се свои лично и/или чрез друго лице, както и по наследство.

Въз основа на приложените писмени доказателства се установи, че А. Т.П. е изградил водна инсталация в процесният имот, след придобиването му на 02.11.1959 г. и това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Т.. Също така, разпитаните свидетели Т. и Д., потвърждават, че до смъртта си през 2011 г. са полагани грижи в имота от самия А. Т.П. – чрез ремонт на оградата и след смъртта му, чрез помощта на семейство К.и, при което оградата е изградена с нова. Също така, свидетелите Т. и Д. установиха по безспорен начин, че в имота са засаждани плодни дръвчета от различни видове, за които се е грижел свидетелят Д. чрез оформяне на короните на дърветата в имота, като тези обстоятелства намират потвърждение и в кредитираната от съда като обоснована и мотивирана САгрЕ с приложения към нея цветен снимков материал, според която към момента на огледа на имота през 2013 г.  са установени борове на възраст от около 25 години, 3 броя плодни дървета – мушмули, разположени на средата на имота на възраст от 5 до 25 години, 5 броя плодни дървета – череши в имота на възраст от 20 до 30 години, три броя дървета- бадеми на възраст от 14 до 25 години, пет броя дървета – ябълки на възраст от 14 до 25 години, 1 брой дърво кайсия на възраст от около 25 години, 1 брой дърво дюля на възраст от около 20 години, един брой храст – божур на възраст от 18 години, 3 броя плодни дървета – орехи на възраст от 10 до 30 години.

Също така САгрЕ установи, че описаните дървета и храсти в имота са засаждани през периода 1990-2000 г., като мястото е обработвано към момента на огледа през 2013 г. чрез коситба на тревата и изнасянето й навън.

Свидетелите на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., а именно Г.И.Г., Д.Г.А. и Й.Б.Д.  правилно не са кредитирани от първоинстанционният съд, тъй като в тях се съдържат съществени противоречия, и че същите не короспондират на показанията на свидетелите Т. и Д. – съседи на процесният имот. Това е така, защото свидетелят Г.И.Г. първоначално заявява, че е посещавала имота общо имота два-три пъти през 2007 г. и през 2008 г., а след това в края на разпита си заявява, че е била само веднъж в имота. Дори свидетелят Г. да пресъздава описанието на имота, че същият е имал ограда, входна двукрила врата и че е имало борови и плодни дръвчета в него, свидетелят Г. не излага преки възприятия, че в имота са упражнявани конкретни фактически владелчески действия от управителя на ответника „Т.и.“ ЕООД или от Н.П.. Извършването на оглед на имота или издаването на удостоверение за вещни тежести в полза на последните не е действие по упражняване на фактическа власт спрямо имота с намерението да се свои, като от друга страна възприятията на свидетеля Г. и свидетелят А., че имотът изглеждал необитаем или обработван са субективни, и те не пресъздават трайни впечатления от по-продължително време на пряко наблюдение спрямо имота, като те противоречат изцяло на показанията на свидетелите Т. и А.а, според които в имота са били отглеждани не само плодни дръвчета, но и цветя. САгрЕ дори и да не потвърждава към момента на огледа през м.10.2013 г. да е имало цветя в процесният имот, съдът приема въз основа на свидетелските показания на свидетелите Т. и Д., че такива са отглеждани, а от друга страна САгрЕ е установила в имота наличие на божур като декоративен храст.

Съдът отчита, че ответниците  „Т.и.“ ЕООД или Н.П. не противопоставят на основание чл.154 от ГПК доказателства, с които да опровергаят показанията на свидетелите Т. и Д. и които да установяват, че техните праводатели, - В.Й.В. и Х.Х.П.са упражнявали фактически действия за своене на имота, така, както се твърди в насрещната искова молба по делото. Нещо повече, показанията на Г.И.Г., Д.Г.А. и Й.Б.Д. не само противоречат на показанията на свидетелите Т. и Д., но си противоречат и помежду си. В тази връзка Свидетеля Г. описва в показанията си, че в имота е видяла борови дръвчета и плодни такива, свидетелят – А. – само борови, а свидетелят Д. – никаква растителност. От друга страна, свидетелят А. излага, че се представил на съседите на срещуположния на процесният имот – мъж и жена, от които съдът извежда, че това са свидетелите Т. и Д., че през 2007 г. е извършвал само външен оглед на имота с цел неговото геодезическо заснемане. И свидетелят А. не излага пред съда конкретни възприятия, че ответникът Н.П. и неговите праводатели са упражнявали фактически действия за своене на имота, така, както се твърди в насрещната искова молба по делото, като изготвянето на инвестиционен проект за изграждането на сграда също не представлява действие по своене на имота с намерението да се свои.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същата заявява, че в имота не е влизала при закупуването му през 2006 г. от В.Й.В.,  като същата няма преки възприятия, последният да е оправил оградата в процесният имот. Свидетелят Д. пресъздава преразказани й от В. ЙоД. В. обстоятелства, че оградата на същия е била ремонтирана от него. Също така, свидетелят Д. излага предположения са обстоятелството, че В.Й.В. е имал ключ за имота, а ако е имал такъв, същият към момента на закупуването му не би влязъл в него със свидетеля Д. през падналата ограда, която не се е била само наклонила, а през входната врата. В тази насока са и показанията на свидетеля Д., че същият често и около десет пъти е констатирал, че катинарите на входната врата на имота са били разбивани, което е налагало тяхната постоянна смяна.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, са неоснователни възраженията на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., и на третите лица – помагачи В.Й.В. и А.К.В., че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелите Т. и Д. като протеворечиви и неясни, а показанията на свидетелите Д., А. и Г. – да кредитира като кореспондиращи си помежду си и като установяващи на предпоставките на насрещният положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

В заключение, съдът отчита, че насрещната искова претенция на ответника „Т.И.“ ЕООД на заявеното основание е неоснователна, не само въз основа на събраните по делото гласни доказателствена средства. Същата е неоснователна и на друго основание, тъй като е предявена на 25.03.2011 г., а от друга страна, от момента на придобиването на процесният имот  от неговите праводатели - от  В.Й.В., считано от 31.10.2006 г. въз основа на нотариален акт № 67 от 31.10.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, том Х, рег. № 11177, дело № 1584/2006 г. на нотариус И.Н.с рег. № 040 на НК и от Х.Х.П., считано от 09.06.2006 г. въз основа на констативен нотариален акт № 136 от 09.06.2006 г., том I, рег. № 3860, нот.дело № 123/2006 г. на нотариус Е.Е.с рег. № 367, не е изтекъл пет годишният давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС за придобиването на процесният имот въз основа на добросъвестно владение.

Този срок по чл.79, ал.2 от ЗС, във връзка с което на основание чл.82 от ЗС е поискано присъединяване на владението на праводателите на ответника „Т.И.“ ЕООД би изтекъл на 31.10.2011 г. или на 09.06.2011 г., но не е изтекъл към датата на предявяването на насрещната искова молба.

По делото, ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П. не ангажират доказателства на основание чл.154 от ГПК, че праводателите им евентуално са упражнявали владение спрямо имота преди момента на придобиването му отпреди 31.10.2006 г., като такива доказателства не са представени и за първият праводател на страните – Г.Н.К..

По изложените съображения, въззивният съда намира, че постановеното решение от СРС, I ГО, 37 състав в обжалваните му части се явява правилно и законосъобразно, като постановено в корелация с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което въззивният съд следва да го потвърди изцяло, а въззивните жалби на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., и на третите лица – помагачи В.Й.В. и А.К.В. - да се оставят без уважение като неоснователни и недоказани.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивните жалби на ответниците „Т.И.“ ЕООД и Н.Б.П., на същите не се следват разноски, с оглед изхода на спора за държавна такса, депозити за експертизи и адвокатски възнаграждения.

На ищеца Т.А.П. се следват разноски за депозит за експертиза в размер на 300.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване в него, че сумата е платена изцяло и в брой, съгласно списъка на разноските по чл.80 от ГПК и предвид липсата на възражение от насрещните по спора страни, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Общият размер на разноските възлиза на 1800.00 лева.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може да бъде обжалвано пред ВКС. 

Водим от изложеното СГС,

РЕШИ

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № I-37-34 от 19.08.2015 г. на СРС, I ГО, 37 състав по гр.д. № 63816 по описа за 2010 г. 1). в частта, в която е признато за установено в отношенията между Т.А.П. с ЕГН: ********** с адрес ***, „Т.И.“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** и Н.Б.П. с ЕГН: ********** с адрес *** по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Т.А.П. с ЕГН: ********** с адрес *** е собственик въз основа на договор за продажба от 02.11.1959 г. и наследство по отношение на следният имот: УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м.. представляващ имот с идентификатор: 14831.6502.703 по кадастралната карта на село Герман, Столична община от 2012 г., с площ от 1290.00 кв.м. (по скица), находящ се във в.з. „Лозето“, село Герман, район „Панчерево“, Столична Община, при граници имоти с идентификатори: 14831.6502.1589, 14831.6502.1590, 14831.6502.1006, 14831.6502.704, 14831.6502.1003 и 14831.6502.702; 2). както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Т.И.“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** срещу Т.А.П. с ЕГН: ********** с адрес ***  насрещен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че „Т.И.“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** е собственик въз основа на договор за продажба от 30.07.2010 г. и давностно владение на следният имот: УПИ с пл.№ II -61 в кв.IV, по плана на село  Герман, гр.София, вилна зона „Лозето“, с площ на имота 1281 кв.м.. представляващ имот с идентификатор: 14831.6502.703 по кадастралната карта на село Герман, Столична община от 2012 г., с площ от 1290.00 кв.м. (по скица), находящ се във в.з. „Лозето“, село Герман, район „Панчерево“, Столична Община, при граници имоти с идентификатори: 14831.6502.1589, 14831.6502.1590, 14831.6502.1006, 14831.6502.704, 14831.6502.1003 и 14831.6502.702.

 

ОСЪЖДА „Т.И.“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление *** и и Н.Б.П. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплатят на Т.А.П. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК сумата от 1800.00 лева, представляваща сторените във въззивното производство разноски за депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.

 

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи В.Й.В. с ЕГН:********** и А.К.В. с ЕГН:********** на страната на ответника Н.Б.П. с ЕГН: **********.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.