РЕШЕНИЕ
№59
гр.Хасково, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Ангелина Латунова .......................................................................................... и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 1092 по описа за 2019 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.М.В. с постоянен адрес:***7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000289 издадена на 02.09.2019г. от Младши автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(З. Т.М.).
Жалбоподателката твърди, че за времето в България е имала застраховка. След като шофьорската й книжка била открадната на 28.08.2019г. в Турция , е била за нова застраховка и по път за Германия без актуален адрес в България. В Германия записали, че шофьорската й книжка е открадната.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът –Младши автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(З. Т.М.), редовно призован изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2019г. З. Т.М.- мл. автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, издал по отношение на жалбоподателката В.М.В. процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с № 19-0271-000289, с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.1,б.“е“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателката в срок до сключване на задължителна ЗГО. В заповедта за ПАМ било отразено, че на 02.09.2019г., около 16.30ч. в гр.Харманли ул.“В.“ , оспорващата, като водач на м.п.с. лек автомобил“Шевролет“ с рег. № Х 09**** е управлявала същия автомобил нейна собственост, като при извършената проверка е установено, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност .
В разписка представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че на същата е връчена на адресата си на 02.09.2019г. На 12.09.2019г. В.В. подала пред Административен съд –Хасково жалба срещу процесната ЗППАМ, заведена с вх. № 5654/12.09.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, както и документи удостоверяващи сключване на застраховка“ГО“ по отношение на м.п.с. „Шевролет“ с рег. № Х 09**** и документи удостоверяващи собствеността на автомобила
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 272з-355 от 16.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП, между които в т.8 са посочени и държавните служители в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта изпълнява длъжността мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ , към звено“Пътен контрол“ при ОДМВР-Хасково. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на вътрешните работи в приложимата към датата на издаване на оспорената заповед редакция, длъжността „Младши автоконтрольор “ в ОДМВР попада в Приложение 2, раздел „Б“ на същия класификатор, предвидена е за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Видно от същите административният орган е мотивирал издаването на акта си с управление на автомобил по отношение на който не е налице сключена застраховка“Гражданска отговорност“.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
По отношение материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира следното:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.1,б.“е“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка
Следователно, за да е налице фактическият
състав за прилагане на ПАМ на посоченото основание следва да са налице следните
предпоставки:1.Управление на моторно превозно средство; 2. По отношение на
управляваното м.п.с. към момента на управлението му да няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Между страните не е спорно, че на датата, часа и мястото посочени в оспорваната ЗППАМ жалбоподателката В.М.В. е управлявала в гр. Харманли лек автомобил „Шевролет“ с рег. № Х 09****. Фактът, че за процесният автомобил не е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ към дата 02.09.2019г. се установява и от представеното като част от административната преписка писмено извлечение от електронният сайт на „Гаранционният фонд“, обстоятелство, което е и общоизвестно тъй като може да бъде проверено на адрес: http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg .
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид гореизложеното може да се направи извода, че към датата на издаване на заповедта са били налице всички предпоставки обуславящи и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ-временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач до сключване на застраховка“Гражданска отговорност“, която органът е бил длъжен да приложи, тъй като при наличието на предпоставките на нормата същият действа при условията на обвързана компетентност.
Този извод не се променя от обстоятелството, че след издаване на процесната заповед, такава застраховка е сключена. Действително безспорно се установява по делото, че след издаване на акта, на 04.09.2019г. в 09.36 ч. по отношение на процесният автомобил е била сключена задължителната застраховка“Гражданска отговорност“, която според обявеното общоизвестно обстоятелство в горецитираният електронен сайт е с начална дата на покритие - 03.09.2019г. 00.00ч. и крайна дата на покритие- 02.09.2020г.,23.59ч.
Сключването на дължимата застраховка определя само крайния момент на действие на приложената ПАМ по чл.172 т.1 б.“е“ от ЗДвП, предвид временният ѝ, и преустановителен характер. Поради което, след сключване на застраховката на 04.09.2019г., принудителната административна мярка е преустановила действието си и жалбоподателката е можела да представи същата на административният орган и иска връщане на СУМПС от същия.
С оглед материалната законосъобразност на обжалвана заповед, същата се явява и съответна на целта на закона.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление, от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. "Временното отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН, вкл. на чл.28 от с.н.а. и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и дали и доколко в хода на административно наказателното производство провежданото административно-наказващият орган са били нарушавани процесуалните права на оспорващата, и маловажен ли е случая са изцяло иррелевантни обстоятелства. В този смисъл практиката на ВАС Решение № 961 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2017 г., VII о, Решение № 5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о Решение № 6505 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2017 г., VII о., Решение № 4507 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2014 г., VII о. и мн.др.
Ето защо оспорената заповед се явява издадена в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалният закон и целта на закона, поради което оспорването спрямо нея следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.М.В., с постоянен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000289 издадена на 02.09.2019г. от Младши автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково(З. Т.М.).
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Съдия: