Присъда по дело №220/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200220
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                                            2020 година                               град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                 наказателен състав На   двадесет и първи юли                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Д.

                                                                                   ДЖУНЕЙТ Ф.

 

                                     

Секретар: Сребрена Русева

Прокурор:  ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Като разгледа докладваното от съдията

НОХ дело   220 по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И:

         

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Ю.М., роден на ***г. в гр.**, живущ ***, с българско гражданство, с основно образование, женен, работи в чужбина, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.12.2019 г. в с.Т., общ. Л. се заканил с убийство към М.Х.О. от с.с., като извадил пистолет и го насочил към него с думите „Ще те гръмна“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у М.О. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Разград.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                   

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1 .                             2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 283/21.07.2020г. по НОХД № 220/2020г. на РС - Разград

 

 

Повдигнато е обвинение срещу Г.Ю.М. ЕГН ********** за това, че на 16.12.2019 г. в с.Трапище, общ. Лозница се заканил с убийство към М.Х.О. от с.с., като извадил пистолет и го насочил към него с думите „Ще те гръмна“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у М.О. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание една година  „ лишаване от свобода”, изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че обвинението остава недоказано, както и че изобщо не е налице престъпно посегателство от страна на подсъдимия.

В разпоредително заседание по делото съдът е конституирал пострадалото лице М.Х.О. в качеството му на частен обвинител, чиито повереник, адв. М. М. също счита обвинението за доказано по несъмнен начин, присъединява се към предложението на прокурора за вида и размера на наказанието. 

Защитата на подсъдимия счита обвинението за недоказано, поради липса на достатъчно и категорични гласни доказателства, моли съда да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Г.Ю.М. предоставя решението на съда, по същество отрича да е извършил процесното деяние.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.Ю.М. е роден на ***г. в гр. Полски Тръмбеш, живущ ***, с българско гражданство, с основно образование, женен, работи в чужбина, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият М. и св.  О. ***. Двамата се познавали, както и семействата им но от дълго време били в конфликтни отношения. На 16.12.2019г. около обяд св. О. управлявал личния си лек автомобил, а подс. М. неговия бус. Двамата се засекли на кръстовище на улиците „ П. Яворов „ и „ Христо Ботев „ в селото. В момента, в който св. О. навлязъл в улицата, по която приближавал към кръстовището подс. М., разминавайки се двамата, подс. М. метнал с ръка към св. О.. Последният възприел това, спрял автомобила си и слязъл от него, за да се разправя с подсъдимия. Той от своя страна отворил страничното си стъкло, за да разговаря със св. О.. Между двамата, предвид сложните и силно влошени отношения възникнал словесен скандал, при който си разменили обиди и псувни.  В това време на около 5-6м. зад буса на подсъдимия, спрял с колата си св. И., защото нямало как да мине. Той възприел скарването между подс. М. и св. О.. На около 25-30м. зад буса на подс. М. бил разположен  магазин, пред който имало навес, където се намирали свидетелите В. и Е.. През цялото време от спирането на двата автомобила един до друг, до потеглянето на подсъдимия с буса, те наблюдавали каращите се. Видели и св. И..

Подсъдимият Г.Ю.М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на свидетелите М. О., И. И.,М. В., М. Е. и обясненията на подс. Г. М..

Тези гласни доказателства ценени поотделно и в съвкупност не установяват подс. М. да осъществил изпълнителното деяние по чл. 144, ал.3 от НК.

Св. О. заявява, че подс. М. е извадил пистолет през прозореца на буса си и казал „ … ще те гръмна…“, при което той отговорил „ … гръмни ме…“. Това по същество на обвинението. В останалата си част в обясненията си св. О. пресъздава характера на отношенията му с подс. М., както и между семействата и роднините им.

Св. И. И., който е бил на около 5-6м. мястото на събитията, първоначално виждайки св. О. и подс. М. помислил, че разговарят по работа. Малко по късно по жестовете разбрал, че се карат и след като отворил прозореца на автомобила си чул как св. О. вика на подс. М. „ … нали искаш да ме биеш, ела ме набий, искаш да ме биеш, бий ме сам съм и ти си сам…“. Не видял подс. М., който не се е подавал от буса си, не е чул св. О. да говори за оръжие, не е виждал оръжие.

От друга страна св. М. В., който възприема процесния случай от около 20-30м., чува как св. О. вика срещу подс. М. „ …стреляй ако си мъж …“, след което със св. М. Е. излизат на пътя и виждат как подс. М., изкарал ръката си  през страничното стъкло на колата размахва пистолет срещу св. О., който не може да опише. Не е чул да се разменят закани и заплахи.

Св. М. Е. също от около 20-30м. чул, че св. О. и подс. М. се псуват един друг, чува как св. О. извиква към подс. М. „ …стреляй ако си мъж …“ и подобно на св. М. В., който бил до него, след като слезли на пътя видял как подс. М. протегнал ръка през страничното стъкло на автомобила си и насочил пистолет към св. О.. Не може да даде описание на пистолета.

Обясненията на подс. М., които освен защитна версия са и източник на доказателства, по същество потвърждават показанията на св. О. в частта за влошените отношения между двамата, семействата и роднините им.  Отрича да е вадил пистолет, по – скоро заявява, че св. О. го е обиждал.

От така накратко пресъздадените гласни доказателства, съдът намира, че от една страна св. И. И., който е бил почти в непосредствена близост до св. О. и подс. М. не е видял подс. М. да размахва оръжие, нито е чул св. О. да вика „… стреляй ако си мъж…“  на подсъдимия, това, което са видели и чули свидетелите В. и Е. от около 20 – 30м., което заявява по същество и св. О.. Съдът намира, че в тази им част показанията на св. В. и Е. следва да бъдат изключени поради тяхната недостоверност. Показанията и на двамата поотделно са вътрешно противоречиви, защото не могат да дадат каквото и да е описание на твърдяното от тях оръжие. Това е нормално предвид голямото разстояние на което са се намирали. Естествено е, че от такова разстояние и предвид възрастта им обективно е невъзможна да възприемат какъвто и да било предмет с размерите на пистолет, в ръката на подс. М.. Показанията на тези двама свидетели са и взаимно противоречиви, доколкото единият от тях св. В. не е чул закани и заплахи разменени между св. О. и подс. М., а точно обратното св. Е. е възприел двамата да си разменят псувни. Показанията и на двамата противоречат по същество на обвинението на показанията на св. И. И., който е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента.

Съдът в конкретната ситуация намира, че обясненията на подс. М. и показанията на св. О. са с еднаква тежест. Това е така от една страна с оглед процесуалното им качество по производството, от друга поради насложилите се с годините изключително лоши отношения между тях, семействата им и роднините. Поради това те взаимно се изключват.  Единият от тях – подс. М. от дълги години пребивава предимно в чужбина, рядко се прибира в дома си и местните жители го възприемат като чужд, външен за общността човек. Другият – св. О., местен, едър животновъд, с добри икономически възможности, уважаван от местните, поради което и същите са склонни да му помогнат в случая.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка и анализа на доказателствата,  съдът счете, че подсъдимият Г.Ю.М.  не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. от НК, поради недоказаност на обвинението. Поради изложеното подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвитнение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: