МОТИВИ към Присъда № 283/21.07.2020г.
по НОХД № 220/2020г. на РС - Разград
Повдигнато е
обвинение срещу Г.Ю.М.
ЕГН ********** за това, че на 16.12.2019 г. в с.Трапище, общ. Лозница се
заканил с убийство към М.Х.О. от с.с., като извадил пистолет и го насочил към
него с думите „Ще те гръмна“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у М.О. за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия М. да бъде наложено наказание една година „ лишаване от свобода”, изтърпяването, на
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1
от НК.
Защитата на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че обвинението остава
недоказано, както и че изобщо не е налице престъпно посегателство от страна на
подсъдимия.
В разпоредително
заседание по делото съдът е конституирал пострадалото лице М.Х.О. в качеството му на частен
обвинител, чиито повереник, адв. М. М. също счита обвинението за доказано по
несъмнен начин, присъединява се към предложението на прокурора за вида и
размера на наказанието.
Защитата на подсъдимия счита обвинението за недоказано, поради липса на
достатъчно и категорични гласни доказателства, моли съда да признае подсъдимия
за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Г.Ю.М. предоставя решението на съда, по същество отрича да е
извършил процесното деяние.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Ю.М. е роден на ***г. в гр. Полски
Тръмбеш, живущ ***, с българско гражданство, с основно образование, женен,
работи в чужбина, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М. и св. О. ***. Двамата се познавали, както и
семействата им но от дълго време били в конфликтни отношения. На 16.12.2019г.
около обяд св. О. управлявал личния си лек автомобил, а подс. М. неговия бус.
Двамата се засекли на кръстовище на улиците „ П. Яворов „ и „ Христо Ботев „ в
селото. В момента, в който св. О. навлязъл в улицата, по която приближавал към
кръстовището подс. М., разминавайки се двамата, подс. М. метнал с ръка към св. О..
Последният възприел това, спрял автомобила си и слязъл от него, за да се
разправя с подсъдимия. Той от своя страна отворил страничното си стъкло, за да
разговаря със св. О.. Между двамата, предвид сложните и силно влошени отношения
възникнал словесен скандал, при който си разменили обиди и псувни. В това време на около 5-6м. зад буса на
подсъдимия, спрял с колата си св. И., защото нямало как да мине. Той възприел
скарването между подс. М. и св. О.. На около 25-30м. зад буса на подс. М. бил
разположен магазин, пред който имало
навес, където се намирали свидетелите В. и Е.. През цялото време от спирането
на двата автомобила един до друг, до потеглянето на подсъдимия с буса, те
наблюдавали каращите се. Видели и св. И..
Подсъдимият Г.Ю.М. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа показанията на
свидетелите М. О., И. И.,М. В., М. Е. и обясненията на подс. Г. М..
Тези гласни
доказателства ценени поотделно и в съвкупност не установяват подс. М. да
осъществил изпълнителното деяние по чл. 144, ал.3 от НК.
Св. О. заявява, че
подс. М. е извадил пистолет през прозореца на буса си и казал „ … ще те
гръмна…“, при което той отговорил „ … гръмни ме…“. Това по същество на
обвинението. В останалата си част в обясненията си св. О. пресъздава характера
на отношенията му с подс. М., както и между семействата и роднините им.
Св. И. И., който е
бил на около 5-6м. мястото на събитията, първоначално виждайки св. О. и подс. М.
помислил, че разговарят по работа. Малко по късно по жестовете разбрал, че се
карат и след като отворил прозореца на автомобила си чул как св. О. вика на
подс. М. „ … нали искаш да ме биеш, ела ме набий, искаш да ме биеш, бий ме сам
съм и ти си сам…“. Не видял подс. М., който не се е подавал от буса си, не е
чул св. О. да говори за оръжие, не е виждал оръжие.
От друга страна св.
М. В., който възприема процесния случай от около 20-30м., чува как св. О. вика
срещу подс. М. „ …стреляй ако си мъж …“, след което със св. М. Е. излизат на
пътя и виждат как подс. М., изкарал ръката си
през страничното стъкло на колата размахва пистолет срещу св. О., който
не може да опише. Не е чул да се разменят закани и заплахи.
Св. М. Е. също от
около 20-30м. чул, че св. О. и подс. М. се псуват един друг, чува как св. О.
извиква към подс. М. „ …стреляй ако си мъж …“ и подобно на св. М. В., който бил
до него, след като слезли на пътя видял как подс. М. протегнал ръка през
страничното стъкло на автомобила си и насочил пистолет към св. О.. Не може да
даде описание на пистолета.
Обясненията на
подс. М., които освен защитна версия са и източник на доказателства, по
същество потвърждават показанията на св. О. в частта за влошените отношения
между двамата, семействата и роднините им.
Отрича да е вадил пистолет, по – скоро заявява, че св. О. го е обиждал.
От така накратко
пресъздадените гласни доказателства, съдът намира, че от една страна св. И. И.,
който е бил почти в непосредствена близост до св. О. и подс. М. не е видял
подс. М. да размахва оръжие, нито е чул св. О. да вика „… стреляй ако си мъж…“ на подсъдимия, това, което са видели и чули
свидетелите В. и Е. от около 20 – 30м., което заявява по същество и св. О..
Съдът намира, че в тази им част показанията на св. В. и Е. следва да бъдат изключени
поради тяхната недостоверност. Показанията и на двамата поотделно са вътрешно
противоречиви, защото не могат да дадат каквото и да е описание на твърдяното
от тях оръжие. Това е нормално предвид голямото разстояние на което са се
намирали. Естествено е, че от такова разстояние и предвид възрастта им
обективно е невъзможна да възприемат какъвто и да било предмет с размерите на
пистолет, в ръката на подс. М.. Показанията на тези двама свидетели са и
взаимно противоречиви, доколкото единият от тях св. В. не е чул закани и
заплахи разменени между св. О. и подс. М., а точно обратното св. Е. е възприел
двамата да си разменят псувни. Показанията и на двамата противоречат по
същество на обвинението на показанията на св. И. И., който е бил в
непосредствена близост до мястото на инцидента.
Съдът в конкретната
ситуация намира, че обясненията на подс. М. и показанията на св. О. са с
еднаква тежест. Това е така от една страна с оглед процесуалното им качество по
производството, от друга поради насложилите се с годините изключително лоши
отношения между тях, семействата им и роднините. Поради това те взаимно се
изключват. Единият от тях – подс. М. от
дълги години пребивава предимно в чужбина, рядко се прибира в дома си и
местните жители го възприемат като чужд, външен за общността човек. Другият –
св. О., местен, едър животновъд, с добри икономически възможности, уважаван от
местните, поради което и същите са склонни да му помогнат в случая.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка и анализа на доказателствата, съдът счете, че подсъдимият Г.Ю.М. не е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. от НК, поради
недоказаност на обвинението. Поради изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвитнение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: