Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Нови пазар, 02.06.2020г.
Районен съд Нови пазар, в закритото си заседание, като разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова гр.д. № 941/2019г. по описа на НПРС и на основание чл.248 от ГПК установи следното:
Производството е с правно основание чл. 247, 248 и 250 от ГПК, инициирано от пълномощника на ответницата, както и искане по чл. 250 от ГПК от страна на ищеца по делото.
Извършена е размяна на направените искания на всяка от страните с насрещната страна и са постъпили отговорите по тях.
Въз основа на направените от страните искания и намиращите се по делото доказателства, съдът установи следното:
Постановено е Решение № 82/31.03.2020 г. във връзка с втората фаза на съдебната делба, с което е извършена реална подялба на недвижимото имущество, предмет на делото. Решението по делбата не е ВЗС. Исканията на всяка от страните по чл. 247-250 от ГПК са подадени в законоустановения срок и са допустими.
По искането по чл. 247 от ГПК.
Относно искането на ответницата за поправка на очевидна фактическа грешка при
изписването в диспозитива на решението, касателно периода на присъденото
обезщетение, съдът установи, че в мотивите на решението е приел, че „претенцията на ищеца е основателна и следва
да се уважи само до установения от съда размер на сумата от 33,72лв./мес.,
считано от 13.09.2019 г. до 13.04.2020г. за 7 месеца или общо 236,04лв.“
В същото време в диспозитива на решението е посочено, че периода на присъденото
обезщетение е от 13.03.2020 г., до края 13.04.2020 г. Съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка и
същата следва да бъде поправена чрез правилно посочване на периода на
обезщетението, от 13.09.2019 г. до 13.04.2020г.
По искането по чл. 248 от ГПК за изменение на разноските.
Ответницата е направила искане за изменение на решението, в частта на присъдените разноски, конкретно относно осъждането й да заплати ДТ в полза на РС Нови пазар в размер на 1002лв., определени върху цялата стойност на получения от нея при възлагането недвижим имот.
В производството по съдебна делба не се заплащат предварително държавни такси. Такива се заплащат едва след постановяване на решението по извършване на делбата във втората й фаза, съгл. чл. 355 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.
Правилото, че страните заплащат разноските по делото според стойността на дяловете си се отнася до основното производство, което не включва присъединените искове – по сметки и по възлагане на недвижими имоти. разпоредбата на чл. 355, изр.1-во от ГПК се прилага при наличие на възможност за реално обособяване на самостоятелни дялове за всеки от съделителите и извършването на реална подялба на имуществото между тях, след съставянето на разделителен протокол и последващо теглене на жребий – чл. 352 от ГПК или извършване на разпределение на имотите между съделителите – чл. 353 от ГПК. По този начин се определят и дължимите разноски по делото и в случаите, когато имотът е неделим и се изнася на публична продан – чл. 348 от ГПК.
Претенциите на съделителите по сметки –чл. 346 ГПК, както и тези за възлагане на неделим недвижим имот – чл. 349 ГПК, не са основни за делбеното производство и те имат характер на присъединени искове, наред с основното делбено производство. По отношение на тях, както сочи самият закон чл. 355, изр.2-ро от ГПК, разноските се разпределят по общите правила на чл. 78 ГПК.
От водещо значение за установяването на правила за определяне на начина, по който се разпределят разноските, в частност тези за държавни такси е т.9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, с което се обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени; съдебните и деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК*(8). В мотивите към това постановление е посочено, че“Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК“. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика, материализирана в Определение № 202 от 13.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3295/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г.; Определение № 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф.; Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г.; Определение № 717 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Н.З.; Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К.; Определение № 252 По Ч. Гр. Д. № 2024/2014 Г., I г. о.; Определение № 512 от 19.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д.и мн.др.
Позоваването от съда в мотивите на т.4 от Инструкция № 18 от 14 октомври 1992 година относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието, има за цел да посочи по най – убедителен начин принципа на определяне на дължимата от страните в делбеното производство държавната такса за възложен имот, искания за който те са направили по делото, разгледани са и са уважени. Макар, по отношение на държавните такси, събирани по ГПК да е налице нова тарифа, то принципите за определяне на дължимите държавни такси по водените от страните граждански дела са неизменни. Освен това самата Тарифа №1, по повод на която е издадена и инструкцията е отменена само в частта за гражданските и изпълнителните дела, но остава действаща по отношение на наказателните и административните дела.
Приложената от съда разпоредба намира своето основание в чл. 355, изр.2-ро от ГПК. Противното би било несправедливо, доколкото лицето, което не получава недвижим имот би било осъдено да заплати ДТ върху стойността на имот, възложен на другия съделител.
Друго би било положението, ако ответницата не бе предявила претенция за възлагане и имота бе изнесен на публична продан, поради своята неделимост. Тогава заплащането на следващите се от страните ДТ би било върху стойността на техния дял, според стойността по първоначалната оценка, а след извършването на проданта се определя окончателна държавна такса, за която при наличие на разлика се заплаща допълнителна. В този смисъл виж Т., Хр. Въпроси на съдебната делба, С. –Р, С.1995 г., с.163.
Следва да се
посочи, че цитираното от ответинцата определение на ВКС Определение № 306 от 19.07.2016 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2678/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж.Д., се отнася до
прекратено от съда делбено производство „поради оттегляне на иска за делба по
съгласие на всички съделители, като решение № 67-II-218/21.11.2014 г. е
обезсилено в частта, с която процесния недвижим имот е изнесен на публична
продан“ и не е приложимо по установения от съда по настоящето дело ред за
разпределение на разноските.
Съдът намери, че следва да извърши и преценка за точното определяне на дължимата по претенцията за възлагане ДТ върху имота, чиято пазарна стойност, според заключението на вещото лице е 23 800лв.
Съгласно чл. 1
от ТДТССГПК, се дължи ДТ в размер на 4%, но не по- малко от 50лв. или 952лв.
Това отговаря на посоченото в мотивите на решението. В диспозитива на същото е
посочена сумата от общо 1002лв., като сума на дължимата за претенцията за
възлагане ДТ и 50лв., ДТ по присъденото в полза на ищеца обезщетение за
ползването на имота, която се заплаща от осъденото лице, в случая от
ответницата. В този смисъл дължимите от ответницата ДТ са правилно изчислени и
не се налага тяхното изменение.
Предвид на горното, съдът намира, че искането за изменение на решението в частта на присъдените в тежест на отевтницата разноски е неоснователно и следва да се отхвърли.
По искането по чл. 250 от ГПК за допълване
на съдебното решение.
Ответинцата е поискала допълване на съдебното решеине относно предявената претенция по сметки по чл. 30, ал.3 от ЗС вр. чл. 346 от ГПК, за която в мотивите си съдът е намерил, че е неоснователна, но липсвал изричен диспозитив за това. Ответницата сочи, че тази претенция не е предявена като евентуална, спрямо възлагателната претенция и поради това се дължи изрично произнасяне.
Съдът в мотивите към постановеното решение е посочил „Относно претенцията по сметки за извършените от ответницата подобрения, предявена по реда на чл. 346 от ГПК вр.чл. ГПК вр.чл. 30, ал.3 от ЗС, съдът намира, че следва да се отхвърли, поради уважаване на претенцията за възлагане на имота, подобренията, направени от ответницата остават за нея“. В този смисъл следва да има изричен диспозитив и в самото решение.
Относно размера на това искане, ответницата в съдебно заседание го е намалила на 1803,05лв., поради което и отхвърлителния диспозитив следва да е в този размер.
Искане за допълване на съдебното решеине, относно претенцията по сметки на ищеца има от него.
Искът на ищеца е за заплащане на основание чл. 31, ал.2 от ЗС на обезщетение в размер на 1875,67лв., за това, че ответницата е ползвала имота лично за себе си, за времето от завеждане на исковата молба до 22.01.2020 г. Съдът, в диспозитива на решението е посочил, че осъжда на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС, С.Ф.Р. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ф.Р. ***, СУМАТА ОТ 236,04лв, като обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в с. З., общ. К., обл. Ш. и представляващ дворно място, съставляващо *** от кв. 10 по плана на с. З., с площ от 1660кв.м., за времето от 13.03.2020 г., до края 13.04.2020 г, по 33,72лв./мес., като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до размера на предявения иск от 1875,67лв.(хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст.).
От това следва, че съдът се е произнесъл за разликата над уважения размер на иска до пълния размер, в който е бил предявен.
От това следва, че искането на ищеца за допълване на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 247-250 от ГПК, съдът
РЕШИ :
ПОПРАВЯ ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, допусната в диспозитива на решение определение № № 82/31.03.2020 г.
по гр.д. № 1143/2019г. на НпРС, като
вместо записаното: „Осъжда на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС, С.Ф.Р. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ф.Р. с ЕГН **********
***, СУМАТА ОТ 236,04лв.(двеста
тридесет и шест лева и четири стотинки), като обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в с. З., общ.
К., обл. Ш. и представляващ дворно място, съставляващо *** от кв. 10 по плана
на с. З., с площ от 1660кв.м., за времето от 13.03.2020 г., до края 13.04.2020 г, по 33,72лв./мес., като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума до размера на предявения иск от 1875,67лв.(хиляда
осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст.).“,
ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда
на основание чл. 346 от ГПК вр. чл.
31, ал.2 от ЗС, С.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, СУМАТА ОТ 236,04лв.(двеста тридесет и шест лева и четири
стотинки), като обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в с. З., общ. К., обл. Ш. и представляващ
дворно място, съставляващо *** от кв. 10 по плана на с. З., с площ от 1660кв.м.,
за времето от 13.09.2019 г.(тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година) до 13.04.2020 г.(тринадесети
април две хиляди и двадесета година) , по 33,72лв./мес., като отхвърля иска за
разликата над присъдената сума до размера на предявения иск от 1875,67лв.(хиляда
осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст.)
Отхвърля на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, искането на С.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, за изменение на присъдената в полза на Районен съд Нови пазар държавна такса в размер на 1002лв. (хиляда и два лева).
Допълва на основание чл. 250, арл.
3 от ГПК, съдебното решение по делото, като в диспозитива на същото
постановява:
Отхвърля иска по чл. 30, ал.3 от ЗС вр. чл. 346 от ГПК С.Ф.Р. с ЕГН ********** *** спрямо Б.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 1803,05лв. (хиляда осемстотин и три лева и пет стотинки) за направените от нея подобрения в имота, предмет на делбата.
ОТХВЪРЯ искането на Б.Ф.Р. с ЕГН ********** ***, за допълване на решението по делото относно предявения от него иск по чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1875,67лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ш. в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В частта на постановеното по чл. 248 от ГПК,
относно изменение на разноските, същото има характер на определение, което
подлежи на обжалване по реда, по който
подлежи на обжалване решението, съгл. чл. 248, ал.3 от ГПК.
Районен съдия: .........................................
Галина Николова