Р Е Ш Е Н И Е № 102
Гр. Сливен, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 171 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Б.И.В., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000212/23.02.2020
г. по чл. 171 т. 2а б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок 365 дни. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че след строителни работи консумирал малко
количество ракия, след което спал от 14.00 до около 17.00 часа. Около 22,00
часа негова позната го помолила да я откара до град Сливен. Не се чувствал
повлиян от алкохола, тъй като били изминали почти осем часа от неговата
консумация и тръгнал за града, като до с. Самуилово го спрели за проверка
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен. Направената
проверка с дрегер отчела 0,87 промила алкохол.
Настоящият оспорващ поискал кръвна проба, чийто резултат бил 0,53 на хиляда.
Наложено му било наказание глоба и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца. Бил извършен повторен химически анализ на кръвта по негово искане.
Признава вината си, но счита, че прекратяването на регистрацията за максималния
предвиден в закона срок е явно несправедливо с оглед срока на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС. Моли съда да отмени оспорената
ПАМ при отрицателен резултат на химическия анализ, алтернативно – да намали
срока на наложената мярка до минималния по закона от шест месеца.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Хр. Х. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като измени срока на мярката. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 23.02.2020 г. около 22.35 ч. полицейски служители в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „ВАЗ –
21061 1500 С“ с рег. № ………….., движещ се в с. Самуилово на ул. „Самуил“ в
посока гр. Сливен, управляван от Б.И.В.. На водача бил извършен тест за
употреба на алкохол с Дрегер Алкотест
7510, който отчел 0,87 промила алкохол. Издаден бил талон за изследване
количеството алкохол в кръвта, което изследване показало 0,53 промила
концентрация на етилов алкохол в кръвта, съгласно Протокол № 36/25.02.2020 г.
за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. За установеното деяние бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № GA122549/23.02.2020
г.
На 23.02.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000212 по чл. 171 т. 2а
б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Б.И.В. прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 365 дни. Заповедта била връчена на В. на 16.04.2020
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез административния
орган на 22.04.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Поисканият от В. и допълнително извършен химически анализ бил
обективиран в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 18/18.05.2020 г., съставен от хабилитирано лице в Медицински
университет Стара Загора. Съгласно данните в същия, в двукратно изследваната
проба кръв, взета от Б.И.В. е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация
0,52 грам/литър (на хиляда).
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Макар валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на
оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
незаконосъобразна – неотговаряща на изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 и т. 5 от АПК, а именно: липса на мотиви и недостатъчно индивидуализирана разпоредителна
част, определяща правата и задълженията и начина и срока на нейното изпълнение,
последица от което е и несъответствие на акта с материалния закон. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „б“ мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година.
Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е
процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта и въз основа на какви доказателства. Неиндивидуализирането на разпоредените с акта права и задължения по смисъла на чл.
59 ал. 2 т. 5 от АПК води до неговата незаконосъобразност, поради липса на разбираемо
изразено властническо волеизявление, като недостатъчното индивидуализиране на разпоредените с акта права и задължения е основание за
отмяна на акта. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл.
171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на
процесната мярка от шест месеца до една година, като в случая мярката е
наложена за 365 дни, т.е. за една година. В заповедта липсват мотиви защо ПАМ е
наложена за предвидения максимален срок от една година. Срокът, за който се
прилага мярката в случая е предоставен в дискрецията
на административния орган, но дори когато същият действа в условията на
оперативна самостоятелност, той е длъжен да изложи мотиви защо определя именно
този срок, особено когато последният е на неговия законов максимум. В
разглеждания случай срокът е в определени от закона граници и е безспорно
необходимо да се изложат конкретни съображения в тази насока. В случая такива
мотиви липсват както в самия акт, така и в придружаващите го документи, част от
административната преписка. В мотивите за налагане на мярката следва по ясен и
категоричен начин административният орган да посочи субекта, спрямо когото се
налага, фактите, които са налице при прилагането ѝ, нейния срок, мястото,
където се прилага. Липсата на мотиви в тази насока препятства съда да извърши
пълна проверка досежно законосъобразността на акта, като може само да формира
хипотези относно фактическото основание за определяне на максималния срок на
ПАМ, доколкото за това не са посочени конкретни факти, не са взети предвид и
коментирани степента на обществена опасност на деянието и всички смекчаващи и
утежняващи вината обстоятелства. Изискването за надлежно мотивиране, изведено
от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност
на акта, които законът е установил за защита правата на страните в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с
излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, при които
административният орган е издал или отказал да издаде административния акт,
което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, подпомага
контрола върху законосъобразността на акта, който се обжалва, създава и
предпоставки за контрол върху административен акт, който е решен от органа по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативната самостоятелност.
Липсата на изложени конкретни факти досежно изискващите се материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката води до ограничаване правото на защита на
оспорващия да разбере причината, поради която спрямо него са предприети именно
в този обем мерки на държавна принуда и съответно – адекватно да организира
защита си. Като не е мотивирал продължителността на приложената мярка и същата
не е в определения законов минимум, органът фактически възпрепятства преценката
на съдебния състав относно съответствието на мярката със съдържащата се в чл.
22 от ЗАНН позитивна правна уредба на принудителните административни
мерки. Съгласно същата, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна
(компенсаторна). Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането на тези функции, съотнесени към процесния случай.
Липсата на изложени мотиви в насока продължителността на мярката може да
граничи със своеволие в хипотези като настоящата, където срокът е определен в
максималния нормативен обхват. Изложеното мотивира съда да приеме, че като не е
изложил мотиви досежно срока на приложената принудителна административна мярка,
настоящият административен орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е спазил изискването
за форма. Това налага отмяна на оспорената административна заповед в частта
ѝ относно срока на наложената ПАМ за разликата над шест месеца.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000212/23.02.2020 г. по чл. 171 т.
2а б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни за незаконосъобразна в
частта, в която е определен срок на мярката над 6 месеца.
Предвид изхода на
делото с уважаване на жалбата, основателна е и следва да се уважи претенцията
на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат
на 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса и 300,00 (триста) лева заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
административния орган.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000212/23.02.2020 г. по
чл. 171 т. 2а б. „б” от ЗДвП, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен, с която разпоредил по отношение на Б.И.В. прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 365 дни досежно определения срок В ЧАСТТА за
разликата над шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Сливен да заплати на Б.И.В., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
310,00 (триста и десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия: