РЕШЕНИЕ
№ 917 18.07.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
на девети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова
НАХД № 2106 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното
Производството по делото е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН
и е образувано по повод жалбата на И.Г.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***,
чрез адв.С.К. *** срещу наказателно постановление (НП) №22-0000098 от 07.05.2019
г., издадено от началник-отдел ОО „АА“–гр.Бургас, с което за нарушение на чл.31
ал.1 т.1 от Наредба 34 от 06.12.1999 г на МТ
и на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (АвПр) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
като нарушен е посочен подзаконов нормативен акт, който в настоящия казус не е
бил нарушен. Освен това се сочи че е налице и маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован и се явява. За него
се явява процесуален представител – упълномощен адвокат. По тяхно искане съдът
служебен се снабди с вон писмени доказателства. Поддържа се жалбата.
Наказващият
орган е редовно призован, но не изпраща представител.
Явяват се актосъставителят К. и свидетелят по акта Д.,
които съдът разпита в качеството на свидетели.
Съдът,
като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима по следните съображения:
На
първо място, жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител. Същата е депозирана в рамките на законоустановения
7-дневен срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата съдържа изискуемите
от закона реквизити и е подадена пред материално и териториално компетентен съд.
Явява се процесуално допустима. Производството пред Районен съд-Бургас е
редовно образувано.
С оглед събраните доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност БРС прие за установена следната фактическа
обстановка:
Производството е започнало със
съставянето на акт за
установяване на административно нарушение серия А-2017 и бланков № 243945 от 15.04.2019г. от свидетеля К.К. на
длъжност главен инспектор
в ОО „АА”–Бургас, за
това, че на същата дата в 14,05 часа, в гр.Бургас, на бул.“Д. Д.“ пред Ф., на
таксиметрова стоянка, жалбоподателят Д. в качеството на водач на таксиметров
автомобил марка Опел модел Астра с рег. № ... с жълт цвят, стикиран с шахматни
ленти, стикери с цени, открита табела „такси“, с включен ЕТАФП, на зелена светлина
в режим „свободно“ изчаквал клиенти. Свидетелите К. и Д. и двамата служители в
ОО „АА“ – Бургас извършили проверка на документите на водача Д.. В хода на
проверката било установено, че водачът Д. извършвал таксиметрова дейност,
изчаквайки клиенти като не представил удостоверение „водач на лек таксиметров
автомобил“.
Установявайки това свидетелят К.
в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия А-2017 и бланков № 243945 (лист 5 от
делото), в който като фактическа обстановка е вписал, че жалбоподателят
извършвайки превоз на пътници с таксиметров автомобил при проверка не представя
удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“.
Правната квалификация на нарушението в акта е
по чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Жалбоподателят
подписал акта без възражение. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като
взел предвид акта и писмените доказателства, административнонаказващият орган –началникът
ОО „АА“ – гр.Бургас (лист 4 от делото) издал
атакуваното наказателно постановление №22-0000098 на 07.05.2019 г., в което при
пълна идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация както в
акта, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
В
хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят и свидетелят по
констатирането на нарушението и при съставянето на акта. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като ги намира за безпристрастни, логични,
последователни и подкрепящи се от останалите писмени доказателства съдържащи се
в административнонаказателната преписка.
Съдът
по желание на жалбоподателя поиска от административнонаказващия орган да изпрати
иззетото от актосъставителя удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, чието копие на първа страница жалбоподателят представи пред съда
(лист 15 от делото). В отговор съдът получи писмо (лист 22 от делото ) , в
което АНО твърди,че това удостоверение, което иска съдът не е било иззето, тъй
като не е било представено. В това писмо АНО твърди, че е станала техническа
грешка в изписването на правната квалификация на нарушението и в акта, и в НП,
като вместо по чл.31 ал.1 т.2 е вписано и в двата акта по ч.31 ал.1 т.1 от Наредба
№34 от 06.12.199 г на МТ. Заедно с писмото е изпратено и окръжно писмо на
Изпълнителния директор на ИА „АА“ с рег. № 11-01-7950/24.11.2017 г., от което е
видно, че съгласно §7 т.2 от ПЗР към ЗД на Закона за местните данъци и такси
старите удостоверения издадени по реда на Наредбата по чл.12а ал.5 са били
валидни до 30.06.2018 г (лист 23 от делото).
Така изложената фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства и
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени и гласни доказателства.
С оглед приетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни
изводи:
И акта, и НП са издадени от
материално и териториално компетентни органи и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. При
съставянето на акта и издаването на НП, обаче са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели
до накърняване правото на защита на жалбоподателя по чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН. При правилно описание на констатираното нарушение и в акта, и в НП,
неправилно е била определена правната квалификация – по чл.31 ал.1 т.1 от Наредбата.
Съгласно този текст, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен
да носи със себе си разрешение за извършване на таксиметрова дейност по смисъла
на чл.24 от Наредбата. Но в конкретния случай такова удостоверение по чл.24 от
Наредбата е притежавал жалбоподателят. Същото бе представено и прието по делото
като писмено доказателство (на лист 26 от делото). На описанието на нарушението
словом следва да бъде направена правна квалификация по чл.31 ал.1 т.2 от
Наредбата. Независимо, че това е било пропуск в акта, то на основание чл.53
ал.2 от ЗАНН административнонаказващият орган е можел да изправи тази нередовност
в НП, но това не е станало.
Само посоченото по-горе нарушение
е достатъчно за да бъде отменено обжалваното НП като незаконосъобразно и съдът
не следва да се спира на казуса по същество.
По
гореизложените съображения БРС на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000098
от 07.05.2019 г., издадено от началник-отдел ОО „АА“–гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба 34 от 06.12.1999 г на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози (АвПр) на И.Г.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***,
чрез адв.С.К. *** е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.