№ 365
гр. Благоевград , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500250 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба на "Б ф" ЕООД,
ЕИК, седалище и адрес на управление в гр.Б, ул.В.Л №, против определение
№90627/26.01.21г на РС-Благоевград по гр.д.№154/21г по описа на с.с.,
подадена по реда на чл.396 ГПК.
С атакуваният акт е обезпечен предявеният иск чрез запорирането на
посочените сметки на ответника при условията на парична гаранция.
Недоволен от така постановеното определение е останал
жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни
съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна, като му се присъдят
и разноските пред настоящата инстанция.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Основните предпоставки за обезпечаване на предявените искове, са
тяхната допустимост, вероятна основателност и нуждата от исканото
обезпечение.
1
Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
очертават фактическата обстановка на предявени искове по чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.На това сочат твърденията за сключен договор за
покупко-продажба с въззивното дружество на описаните количества пелети
при посочените условия.
Представената проформа-фактура №**********/13.11.19г сочи
стойността им – 23 133,60лв с ДДС, които още същия ден са преведени от
ищеца по сметка на "Б ф" ЕООД(вж. платежното нареждане от 13.11.19г).
При тези данни настоящия състав намира исковете за допустими, тъй
като са налице всички предпоставки за това.
Проформа-фактурата от 13.11.19г макар да съдържа съществените
елементи на твърдяната покупко-продажба не е подписана от
страните.Последното само по себе си обаче,не е в състояние да отрече
автоматично обективното съществуване на съдържанието й. Това е така,
заради последващите действия по плащането на пелетите, което ищеца е
осъществил, заверявайки сметката на въззивното дружество със сумата от
231 336,60лв(вж. платежното нареждане от 13.11.19г).За тяхното плащане
липсва житейска и правна логика, при поддържаното от жалбоподателя
отсъствие на сочената от ищеца облигационна връзка.Още повече, че липсват
каквито и да е данни(а и твърдения от ответника), оправдаващи плащането им
(за плащане на друго основание и пр.).
Въпреки това, представените доказателства не са в състояние да
обосноват в нужната степен изискуемата се в случая вероятна основателност
и РС необосновано е приел обратното.Още повече, че липсват каквито и да е
данни, сочещи на предпоставките за заявеното разваляне на продажбения
договор, безспорно обуславящи уважаването на предявените искове.
В хипотеза, при която вероятната основателност е под въпрос, с нормата
на чл.391, ал.2 ГПК законодателя изрично е предвидил възможността за
обезпечаване при условията на гаранция.Определянето й в настоящия случай
от първостепенния съд в размер на 2 213лв, при която е допуснал и наложил
2
исканите „запори“-и преодоляват отсъстващата вероятна основателност и
подсигуряват интересите на ответното дружество от евентуални преки и
непосредствени вреди при неоснователно обезпечение.Оттук и
несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на въззивника.
Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на атакувания акт
досежно обезпечителна нужда.Според доктрината и константата съдебна
практика при липса на опровергаващи я данни,както е в разглеждания случай,
обезпечителната нужда се предполага и ищеца не винаги дължи доказването
й.За пълнота следва да се отбележи, че преценката за наличието й винаги е
конкретна и комплексна, като се изхожда от предмета на спора и търсената
обезпечителна мярка.Анализирайки състоянието на ответното дружество,
срещу което се иска обезпечението, реорганизацията му(вж.справките от ТР),
размера на исковата сума, материалното правоотношение от което произтича,
продължителността на забавата, убедително обосновават нуждата от исканите
обезпечителни мерки „запор“.Последните са и подходящи в разглеждания
казус, тъй като препятстват титуляра на банковите сметки(ответника) да се
разпорежда с паричните средства в тях, а на трети задължени лица(банките) –
да му
ги плащат.Поради това настоящия състав намира, че без атакуваното
обезпечение, осъществяването на правата на ищеца по бъдещото позитивно за
него решение ще бъде невъзможно или най-малкото ще се затрудни по см. на
чл.391, ал.1 ГПК.
В този контекст атакувания акт, като краен резултат се явява правилен и
законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди изцяло, мака и по
съображения различаващи се от първоинстанцонните.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия
частен спор.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъджат, тъй
като подлежат на овъзмездяване при разрешаването спора по обезпечение
иск, където ще се разпределят в зависимост от неговия изход.
3
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №90627/26.01.21г на РС-Благоевград по
гр.д.№154/21г по описа на с.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4