Решение по дело №1613/2017 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   1369/ 20.04.2018г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

         при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1613 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                  Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

                  Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

                  С влязло в сила Решение № 2149 от 29.06.2017г. е допусната съдебна делба между „Булдик” ООД и Д.Н.Д.-Г. и Л.Д.Д., по отношение на следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 56784.506.838.1.12, представляващ жилище, апартамент № **, намиращо се на шести етаж от сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.506.838, на адрес: П., район С, ул. “П.С.” ***с обща застроена площ от 112.43 кв.м., при сьседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.506.838.1.13, под обекта: 56784.506.838.1.9, 56784.506.838.1.11, над обекта: 56784.506.838.1.15, 56784.506.838.1.14, ВЕДНО с прилежащато избено помещение № 19 с площ от 2.82 кв.м. и 6.24% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти – ½ ид.ч. за „Булдик” ООД и 1/2 ид. част – общо за ответниците Д.Н.Д.-Г. и Л.Д.Д., в режим на СИО.

                  В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 30.11.2017г. и на основание чл.31, ал.2 ЗС е приета за разглеждане претенцията на „Булдик” ООД за осъждане на Д.Н.Д.-Г. и Л.Д.Д. за заплащане на сумата от 15 600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, за периода от 01.07.2013г. – 30.11.2017г.

                  Представено е писмо – предизвестие за влизане във владение до Д.Н.Д. – Г. от дата 26.06.2013г., отправено от „Булдик” ООД, в което е посочено, че същото е получено лично, в присъствието на лицето М. Д., с искане за предоставяне на ключове и право на достъп до няколко обекта, вкл. и апартамент № **, от който дружеството притежава ½ ид.ч., в противен случай се сочи, че ще се претендира обезщетение за пропуснати ползи, в посочените размери.

                  С определение от открито съдебно заседание на 21.02.2018г. е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот за периода от 01.07.2013г. насетне се е ползвал само от ответната страна. 

      По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза относно  действителната пазарна стойност на недвижимия имот, според което същата възлиза на сумата от 150 713 лв., като имотът е поделяем, на база одобрени проекти.

      Прието е заключение  и относно средно месечния пазарен наем на процесния недвижим имот, според което същият възлиза на сумата от 450 лв. месечно.

                  При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

                  От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдът приема, че съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, тъй като, видно от изложеното от вещото лице в съдебно заседание на 30.11.2017г. технически е възможно имотът да бъде поделен, но при одобрени проекти, каквито няма налични. Освен това, и двете страни в процеса са изразили становище, по способа за извършване на делбата, имотът да бъде изнесен на публична продан, като в тази насока направеното от ответника Д.Н.Д. – Г., искане за възлагането му, е оттеглено. Поради това съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.          

                  По отношение на исканията по сметки, съдът намира следното:

                  Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ  за претендирания период, в случая от 01.07.2013г. до 30.11.2017г., лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват всички посочени предпоставки. Не се спори, че ответникът е получил отправеното писмо за заплащане на съответна сума за ползване на съсобствения недвижим имот, на дата 26.06.2013г., а като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено обстоятелството, че процесният недвижим имот за периода от 01.07.2013г. насетне се е ползвал само от ответната страна. По отношение на размера на претенцията е изслушано заключение на СТЕ за средния пазарен наем, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което същият възлиза на 450 лв. на месец, или на 225 лв. за притежаваната от ищцовото дружество 1/2 ид.ч. от делбения имот. При тези данни съдът намира, че следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 11 925 лв., съобразно правата му в съсобствеността, за претендирания период от 53 месеца. Искът до пълния претендиран размер от 15 600 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                  На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид частичното уважаване на претенцията по сметки на ищеца, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят следващата се държавна такса съобразно уважения размер на претенцията, а ищецът – съобразно отхвърления размер на претенцията. От ищеца е направено и искане за присъждане на направените разноски за СТЕ и адвокатско възнаграждение, в общ размер от 520 лв., по представения списък по чл.80 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.355, изречение второ ГПК и доколкото същите се отнасят до претенцията по сметки и са налице доказателства, че са действително направени, съдът намира, че на страната следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от претенцията.

                 

 

                  По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 56784.506.838.1.12, представляващ жилище, апартамент № **, намиращо се на шести етаж от сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.506.838, на адрес: Пловдив, район Северен, ул. “П.С.” ***с обща застроена площ от 112.43 кв.м., при сьседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.506.838.1.13, под обекта: 56784.506.838.1.9, 56784.506.838.1.11, над обекта: 56784.506.838.1.15, 56784.506.838.1.14, ВЕДНО с прилежащато избено помещение № 19 с площ от 2.82 кв.м. и 6.24% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, с действителна пазарна стойност 150 713 лв. /сто и петдесет хиляди седемстотин и тринадесет лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

      ОСЪЖДА Д.Н.Д.-Г., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на „Булдик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица” № 21, със законен представител П.Н.Д. сумата от 11 925 лв. /единадесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, за периода от 01.07.2013г. – 30.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 15 600 лв.

      ОСЪЖДА „Булдик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица” № 21, със законен представител П.Н.Д. да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 3 014.26 лв. /три хиляди и четиринадесет лева и 26 ст./ държавна такса върху стойността на дела му.

      ОСЪЖДА Д.Н.Д.-Г., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 3 014.26 лв. /три хиляди и четиринадесет лева и 26 ст./ държавна такса върху стойността на дела им.

      ОСЪЖДА Д.Н.Д.-Г., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 477 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева/ държавна такса по уважената претенция по чл.31, ал.2 ЗС.

      ОСЪЖДА „Булдик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица” № 21, със законен представител П.Н.Д. да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/ държавна такса по отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 ЗС.

                  ОСЪЖДА Д.Н.Д.-Г., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на „Булдик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Марица” № 21, със законен представител П.Н.Д. сумата от 397.50 лв. /триста деветдесет и седем лева и 50 ст./ направени по делото разноски.

         

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на „Булдик” ООД – Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***.    

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:      /п/

           

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.