Решение по дело №3491/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2372
Дата: 27 ноември 2015 г. (в сила от 11 април 2016 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20153110203491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                             

 

 

Гр. Варна. ...........  2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря П.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №3491 по описа за 2015г.

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №В-033161 от 03.06.2015г., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП, с К.ето на  “Н.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управляващ и представляващ Н.В.Н. с ЕГН ********** е наложена  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00лева  на осн. чл.222 от ЗЗП. 

 

      Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


 

 

М О Т И В И

 

Производството е образувано на осн. Чл.59 и сл. От ЗАНН въз основа на жалба, предявена от “Н.Ко” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управляващ и представляващ Н.В.Н. с ЕГН **********, против НП № В-033161 от 03.06.2015г., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП, с което на  “Н.Ко” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с управляващ и представляващ Н.В.Н. с ЕГН ********** е наложена  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00лева  на осн. чл.222 от ЗЗП. 

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е допуснато описаното нарушението и никой не е направил писмена рекламация в търговския обект.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и прави искане за отмяна на процесното НП.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 09.04.2015г. потребителят Н. е посетил летище магазин за лодки в гр.Варна , ул.”Дружба” №6, стопанисван от „Н.Ко” ЕООД  и закупил резервна част за лодка  - клапа за кила на лодка „Зодиак Кадет”310 на стойност 13.00лева. След като изпробвал така описаната клапа, свидетелят установил, че същата изпуска въздух и след направен оглед с лупа установил, че има деформация в силиконовия ринг, откъдето изпуска и въздух. На 17.04.2015г. свидетелят отново посетил описания магазин за лодки, където направил рекламация на закупената стока, показал какъв е проблема и предявил издадения при покупката касов бон и поискал стоката да бъде подменена.

         Тъй като рекламацията не била приета от търговеца, потребителят подал жалба до КЗП с Вх.№В-03-968/23.04.2015г.

         Във връзка с така подадената жалба била извършена проверка от органите на КЗП на 04.05.2015г. в описания по-горе обект, където е установено, че в търговския обект се поддържа регистър за рекламациите , заведен от 01.10.2010г., но в същия регистър не е вписана рекламацията на потребителя предявена на 17.04.2015г.

         Проверяващите правилно са приели, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на чл.127 ал.3 от ЗЗП, при предявяване на рекламация задължително да я описва в регистъра за рекламации. Правилно е прието, че нарушението е извършено в деня на направената рекламация – 17.04.2015г.

         За така описаното нарушение е съставен АУАН № К-033161/08.05.2015г. Акта е надлежно връчен на Н.В.Н. на същата дата.Срещу АУАН са депозирани писмени възражения, които са обсъдени от АНО, след което е издадено и процесното НП. В атакуваното НП е възприета изцяло описаната по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.
            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. На практика въззивника оспорва така описаната фактическа обстановка, на не представя доказателства в подкрепа на версията си, поради което и съдът намира, че със същата Николаев се опитва да оневини бездействието си, да отрази рекламациите на клиентите в съществуващия за това дневник. Съдът намира, че становището на въззивника е нелогично и недоказано, поради което и не кредитира същото.

         Съдът кредитира твърдението на потребителя Н., като намира, на първо място, че същия няма личен интерес да подава неверни сигнали, същия вече е заплатил сумата, която му е била поискана от Николаев за клапата за кила на лодката и няколко пъти е пътувал до гр.Варна за да упражни правата си като потребител, без да поиска дори за му бъдат присъдени направените разноски за явяване в с.з. Предвид изложеното и извършената проверка на документите на търговеца, съдът прави извода, че св.Н. е имал надлежно направена рекламация на закупена дни преди това стока на стойност 13.00лева.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите и е наказал процесното дружество, налагайки му ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00лева  на осн. чл. 222 от ЗЗП. 

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП. Безспорно е, че към момента на проверката в търговския обект е имало регистър за направени рекламации, в който не е била отбелязана направената рекламация на потребителя Н. от 17.04.2015г., и същия подал сигнала за проверка .

          Наказателното постановление е обосновано и правилно, като при определяне на размера на санкцията АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и правилно е определил санкцията.

         Във връзка със становището на въззивника, че в АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, съдът не споделя същото. От АУАН и от НП става ясно, че потребителя Н. е закупил точно определена вещ, на посочена дата, за посочена сума, направил е рекламация на посочената дата и същата не е била приета и именно тогава е депозирал жалбата си до КЗП. При извършената проверка на 04.05.2015г. рекламацията не е била отразена в регистъра за рекламации. Предвид изложеното и съдът приема, че липсва допуснато процесуално нарушение и по никакъв начин правото на защита на въззивното дружество не е било нарушено.

         Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Размера на санкцията съдът намира също за правилно определена и съобразена със степента на обществена опасност на деянието и нарушителя и извършваната от него дейност.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................