Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. Добрич, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V
състав в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди
двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева, като разгледа
докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 49/2022 г. по описа на
Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Образувано е по жалба на С.Т.П. от с. Плачи дол,
подадена чрез адвокат А.А. ***,
срещу Предписание №6/13.01.2022 г., издадено от главен
инспектор при ОДБХ - Добрич, изготвено по реда на чл. 131 от ЗВМД.
Оспорващият изразява недоволство от предписанието, твърдейки, че
същото не отговаря на обективната истина. Сочи се, че никой не е проверявал
животновъдния обект и не е констатирал броя на кравите. Моли, да се отмени
предписанието.
В
с.з. оспорващият се явява лично и с адв. А. А., който поддържа жалбата и излага
допълнителни доводи в подкрепа на твърденията си.
Ответната страна Главен инспектор при ОДБХ - Добрич, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Д.М., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Представя подробни писмени бележки. Претендират се сторените по делото
разноски.
Добричкият административен съд след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
кмета на с. Плачи дол и още 16 живущи лица в селото е подадена на 26.02.2020 г.
жалба срещу С.Т.П., в която се излагат съображения, че в имота си на ул.
„Седма“ №18 П. отглежда 20 броя крави и телета при изключително лоши и
нехуманни условия спрямо животните.
След
подадения сигнал са извършени проверки в имота на жалбоподателя, обективирани в
КП от 05.03.2020 г. Издаден е и Акт за възбрана от същата дата на ветеринарен
лекар при ОДБХ Добрич. При проверката е констатирано, че П. отглежда в имота
общо 12 бр. ЕПЖ-говеда по отношение на които не са изпълнени мерките по
програмите по чл.46з, чл.46и и чл.118, ал. от ЗВД, а на 9 бр. ЕПЖ – говеда от
отглежданите животни не е извършена официална идентификация. Издадени са АУАН,
НП, Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни. На 16.10.2020
г. е издадено Разпореждане за регистрация на животновъден обект по реда на
чл.137 от ЗВД и/или идентификация на животни, като е даден срок до 31.12.2020
г. на С.П. да предприеме мерки за регистрация на животните, както и да се
извърши останалите задължителни ветеринарномедициски мероприятия. Издадено е и
Предписание №101 от 16.12.2020 г. Мерките не са изпълнени и се е продължило с
нови проверки и издадени нови АУАН и НП.
На
06.01.2021 г. е издадено Предписание №2 в което е посочено, че животновъдния
обект не е приведен по изискванията на наредбата и не отговаря на изискванията
на чл.137 от ЗВД. Даден е нов срок до 31.03.2021 г. При извършена проверка от
ответната страна на 05.04.2021 г. е констатирано, че не са изпълнени
изискванията, посочени в предписанието. Издаден е нов АУАН и НП.
Последвало
е ново Предписание №17 от 05.04.2021 г. и констатирано ново неизпълнение на
същото.
На
25.06.2021 г. е издадено Предписание №47, в което отново са дадени указания в 6
точки, със срок на изпълнение до 25.07.2021 г.
Отново същото не е изпълнено.
На
24.08.2021 г. с ново Предписание №67 са дадени отново същите указания за
привеждане на животновъдния обект съгласно изискванията на закона и наредбата
със срок до 24.09.2021 г.
На
13.01.2022 г. е извършена физичаска проверка от инспектори на ОДБХ Добрич и
кмета на с. Плачи дол, като е установено, че собственикът не е привел
животновъдиня си обект, съгласно условията на Наредба №44/2006 г. и не отговаря
на изискванията на чл.137 от ЗВД, с което не е изпълнил предписанията по т.1 от
Предписание №67/24.08.2021 г. Приложена към протокола е и Справка за наличните
животни в ОЕЗ към 13.01.2022 г. от която е видно, че С.П. отглежда 10 броя
говедо.
На
датата на проверката 13.01.2022 г. е издадено и обжалваното в настоящото
производство Предписание №6, с което на осн. чл.131, ал.2, т.1 от ЗВД на
жалбоподателя са дадени следните указания: да се приведе жив. обект, съгл.
изискванията на чл.137а от ЗВД – „ферма“ или чл.137б от ЗВД – „лично
стопанство“, т.е. да намали броя на отглежданите в обекта животни до 2 бр. ЕПЖ
с приплодните им до 12 месечна възраст; да се изгради съоръжение за дезинфекция
на хора и транспортни средства на входа на животновъдния обект; да се обособи
място за временно съхранение на тор; да се изгради трупосъбирателно съоръжение
за съхранение на труповете на умрелите животни до идване на екарисажна кола; да
се обособи контейнер за съхранение на специфично рисков материал; да се изгради
помещение за съхранение на мляко, което да е снабдено с хладилно съоръжение и
конструирано по начин позволяващ лесно почистване, миене и дезинфекция и
снабдено с топла и студена вода. При регистриция на жив. обект „лично
стопанство“ се изисква наличието на обособено място за съхраниние и
обеззаразяване на тор. Изпълнението на предписанието е в срок до 13.03.2022 г.
В
с.з. от страна на процесуалния представител на ответника е направено
предложение за удължаване на срока на Предписанието, ако оспорващият желая.
Изрично е заявено от страна на П., че няма да подава такава молба и няма
средства да изпълни предписанието.
По
делото като свидетел е разпитан д. И.Н.С. ***. Същият е участвал в извършената
на 13.01.2022 г. проверка в животновъден обект, собственост на С.П., находящ се
в с. Плачи дол. Заявява пред съда, че проверката е извършена поради
неизпълнение на предходно предписание. Същият посочва, че не са правили
проверка на животните. Проверката е, че обекта не е регистриран. В обекта има
неидентифицирани животни, които не отговарят на броя, който следва да се
отглежда по ЗВМД. Животните се виждат от справката от информационната система
към датата на издаване на предписанието.
Свидетелката
д. П.Г.Н. – началник на отдел „Здравеопазване на животни“ в ОБДХ Добрич не е
участвала в тази проверка. Заявява, че е участвала в проверки през 2019 и 2020
г.
Жалбоподателят
в свое лично изявление потвърждава, че отглежда тези животни повече от 30
години, предимно за лични нужди, като твърди, че обекта не е регистриран по
вина на ОБДХ Добрич. Решил е, че ще намали до две големи и две малки животни
животните си в обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу предписание, разкриващо белезите
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
подлежащ на съдебен контрол. С обжалвания акт се създават задължения за
адресата му, неизпълението на които е скрепено и с възможността от ангажиране
на административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 469, ал. 1 от
ЗВМД.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Доколкото в
оспорения акт липсва посочване пред кой орган и в какъв срок подлежи на
оспорване, приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, предвиждаща
2-месечен срок. Видно от оспореното предписание, същото връчено на оспорващия
на 13.01.2022 г., а жалбата е
входирана в деловодството на съда на 09.01.2022 г. и е депозирана
от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, при
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Оспореното предписание е издадено от компетентен орган,
главен инспектор д. Г.С..
Обжалваният административен акт е издаден в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и същият съдържа фактическите и правните основания
за издаването му, при което органът надлежно е мотивирал своите констатации.
Съдът намира, че предписанието е издадено в съответствие
и с материалния закон и неговата цел, и в този смисъл не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Спор
по фактите няма. Безспорно е и не се отрича от жалбоподателя, че обекта не е
регистриран, както и че същият отглежда животни повече от допустимото за „лично
стопанство“.
"Животновъден обект" по смисъла на § 1, т. 36
от ДР на ЗВМД е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Не се
установява, нито се твърди обектът да е клиника/ амбулатория. След като в него
са настанени и се отглеждат животни, обектът е животновъден такъв по
определението на цитираната разпоредба и подлежи на регистрация и свързаните с
това последващи задължения, независимо от желанието на лицето, което го
стопанисва.
Съгласно чл. 2, т. 1, б. "а" от ЗВМД тази
дейност обхваща прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за опазване
здравето на животните и хуманното отношение към тях. В тази връзка съгласно чл.
7, ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 4 ЗВМД е предвидено,
че БАБХ осъществява контрол по здравеопазване при отглеждане на животни;
изпълнение на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести
по животните и зоонози и контрол за спазване на правилата за защита и хуманно
отношение към животните.
Като част от мерките на този контрол са предвидените в
чл. 7, ал. 3, т. 1 от с.з. е предвидено воденето на публични регистри на
регистрираните животновъдни обекти, позволяващо ефективно изпълнение на
мерките, предвидени в ал. 1 на закона. При това следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 51 ЗВМД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните
обекти - на регистрация по реда на чл. 137 в БАБХ. Същевременно посочената
регистрация е необходима и осъществяване на мерките по чл. 129, ал. 1 ЗВМД с
методите, посочени в чл. 130 от с.з.
Оспорения акт е издаден на основание чл. чл. 137, ал. 1
ЗВМД, задължаващ собствениците или ползвателите на животновъдни обекти да
подадат заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в
което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в
експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство
на територията, като няма спор между страните, че това задължение не е
изпълнено от П..
Към момента на проверката, съответно към издаване на
предписанията е било налице несъответствие с изискванията на Наредба №44 от 20
април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти,
т.е налице са били основанията за даване на предписания за отстраняване на
несъответствията с изискванията посочени в чл.4, ал, 1, т. 2 - 9 от Наредба №44
от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти и специфични изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ
посочени в чл. 9 от Наредба №44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, т.като е било установено, че: Животновъдния
обект не разполага на входа със съоръжение за дезинфекция на хора и транспортни
средства; Няма обособено място за временно съхранение на тор; Няма изградено
трупосъбирателрно съоръжение за съхранение на трупове на умрели животни до
идване на екарисажна кола; Няма обособен контейнер за съхранение на специфично
рисков материал и Няма обособено помещение за съхранение на мляко, снабдено с
хладилно съоръжение и конструирано по начин позволяващ лесно почистване, миене
и дезинфекция.
Ето защо закономерно на собственика са дадени и
предписанията, обективирани в обжалвания акт.
Събраните доказателства несъмнено установяват
наличието на посочения юридически факт, правопораждащ издаването на обжалваното
предписание, а тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.
Ето защо, жалбоподателят дължи да
предприеме процедурата по чл. 137 ЗВМД, според даденото предписание,
съответно - в случай, че обектът не отговаря на изискванията за това и не може
да отговори на същите, да прекрати съществуването му. Целта на закона е не само
да осигури грижа за здравето на животните, но в не по-малка степен да осигури
здравето и спокойствието на хората.
Предвид изложеното и като прецени законосъобразността на
оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът в настоящия състав намира,
че предписанието е издадено в установената форма от компетентен орган -
официален ветеринарен лекар (чл. 8, ал. 1 вр. чл. 4 ЗВМД); при това не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
предписанието е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона.
С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 4 АПК
разноските остават за жалбоподателя така, както са направени и следва да бъде
уважено своевременно направеното искане на ответника за възстановяване на
разноските в размер на 80 лв – юриск. възнаграждение.
Така мотивиран и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.П. от с. Плачи дол срещу Предписание №6/13.01.2022 г., издадено от
главен инспектор при ОДБХ - Добрич
ОСЪЖДА С.Т.П.
ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Добрич, сумата 80 (осемдесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Съдия: