№ 15239
гр. С, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20231110123594 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „фирма” ЕАД срещу Д. Х. И., А. А. И., Х. А. И. и А. А. С., с искане
ответниците да заплатят при условията на разделност при квоти, както следва: 5/8 за Д. Х.
И., по 1/8 за А. А. И., Х. А. И. и А. А. С., сумата от 209,17 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в ап. 36, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. 25, вх. Б, ет. 5, аб. №
357212, инсталация № ********** за периода от м. 11.2019г. до м. 11.2021г., както и 56,44
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.04.2023г., 11,34 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2020г.- м.
04.2021г., както и 3,19 лева, мораторна лихва върху цената за услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 20.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба- 04.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че А. В. И. е бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ заедно с Д. Х. И.. Твърди, че в
топлоснабдения имот била използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за
абонатен № 357212 през процесния период, както и услугата дялово разпределение, като
ответниците не били погасили задълженията. С уточнителна молба от 26.05.2023г. е
посочено, че претенцията е насочена срещу Д. Х. И., А. А. И., Х. А. И. и А. А. С.. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Х. И., А. А.
И., Х. А. И. и А. А. С., с който е посочено, че са заплатили сумата от 383,08 лева,
представляваща окончателно изплащане на претендираните суми, ведно с мораторна лихва,
1
законна лихва, както и съдебни разноски без юрисконсултско възнаграждение. Молят съда
да определи минимално юрисконсултско възнаграждение, което ще заплатят след
определянето му. Искането към съда е да прекрати делото без да допуска експертизи.
Третото лице-помагач „фирма“ ЕООД не е взел становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с определението от 10.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 18.09.2023г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно между страните, че между
тях за процесния период са били налице облигационни правоотношения по договор за
продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот през процесния период ищецът
е доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочена в исковата молба.
С молба от 14.07.2023г. ищецът е посочил, че на 15.06.2023г. на каса на „фирма“ ЕАД
е извършено плащане в размер на 383,08 лева, като с посоченото плащане задълженията към
дружеството са изплатени изцяло. Искането към съда е да съобрази процесуалното
поведение на ответниците и да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. В проведеното съдебно заседание на 18.09.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че постъпили плащания и моли съда да отхвърли предявените искове
поради настъпилото в хода на процеса плащане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед представените от ответниците доказателства и изявленията на процесуалния
представител на ищеца, че са извършени плащания от ответниците в хода на процеса,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Доколкото ответниците са платили сумите след завеждане на исковата молба, същите
са станали повод за образуване на производството и разноските в производството следва да
бъдат възложени в тяхна тежест. От представения фискален бон се установява, че
ответниците са заплатили съдебни разноски за държавна такса и законната лихва от датата
на исковата молба до датата на извършеното плащане /15.06.2023г./.
2
Поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски само за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в минимален размер на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП
на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „**“ *** срещу Д. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. П, ж.к.
„Л“, бл. 25, вх. Б, ет. 5, ап. 36, А. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. П, ж.к. „Л“, бл.
25, вх. Б, ет. 5, ап. 36, Х. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. П, ж.к. „Л“, бл. 25, вх.
Б, ет. 5, ап. 36, и А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, ул. „О П“ № 13, в А, ет. 5, ап. 13,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане при условията на разделност при квоти, както следва: 5/8 за Д. Х. И., по
1/8 за А. А. И., Х. А. И. и А. А. С., сумата от 209,17 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в ап. 36, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. 25, вх. Б, ет. 5, аб. № 357212,
инсталация № ********** за периода от м. 11.2019г. до м. 11.2021г., както и 56,44 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.04.2023г., 11,34 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2020г.- м.
04.2021г., както и 3,19 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 20.04.2023г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба- 04.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Х. И., А. А. И., Х. А. И., и А. А. С., да заплатят на „фирма“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „фирма“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3