Решение по дело №144/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на „Лидер-99-В. и сие“СД  със седалище и адрес на управление-гр.Белоградчик, против Заповед за налагане на ПАМ № 10379/01.03.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“–Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП , с която на СД е наложена ПАМ –запечатване на търговски обект-бензиностанция , находяща се в гр.Белоградчик , и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни, потвърдена с Решение №ГДФК-27/02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“  в ЦУ на НАП.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи, че за посочения в заповедта период дружеството е подавало информация за доставките ръчно, като е въвеждало в системата всички необходими данни за всяка една доставка , за произхода на горивата и всичко това е получено в НАП. Сочи се също така , че е установено при проверката , че пломбата е непокътната и не е нарушавана целостта и с цел въздействие върху системата.  Сочи , че по никакъв начин няма достъп върху системата и няма обратна връзка с НАП , като не е знаел , че не постъпва информация в НАП , за което не е уведомен нито от обслужващата фирма , нито от НАП. Сочи се , че не е налице висока обществена опасност , тъй като е подавана ръчно информация , а от друга страна при първите съмнения за проблем с информационната система е извършена проверка и проблемът съответно е отстранен. Сочи се , че са изложени бланкетни мотиви относно размера на определения срок за налагане на мярката, както и че е нарушен принципа на съразмерност. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 27.02.2019 г. в 15,50 часа е извършена съвместна проверка от служители на ТД на НАП-Велико Търново , ОДМВР-Видин , ДАМТН и ПБЗН по спазване на данъчното и осигурителното законодателство и изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ в търговски обект на дружеството жалбоподател – бензиностанция , находяща се в гр. Белоградчик, ул.“Л.Стрелков“№5. Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка № 021126/27.02.2019г. Видно от протокола, проверяваният обект представлява 1 двойна бензиноколонка с 2 бр. пистолети за зареждане и 1 единична , както и 3 броя резервоари с посочен вид гориво и вместимост на всеки от тях. Установено е, че в обекта има налично работещо фискално устройство ЕСФП модел „ДАЙС –KL“ със свидетелство за рег. № 3440061, заверено с дата 02.04.2017г. В тази насока е и представената блок схема за обекта. Посочено е в протокола , че от представените документи за доставка на гориво за 2019г. от 02.01.2019г. до 23.02.2019г. след проверка в информационните масиви на НАП е установено , че нивомерната система на ЕСФП не отчита коректно доставките в нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ .

За нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на дружеството-жалбоподател, стопанисващо обекта, на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“г“ от ЗДДС е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ-запечатване на обект и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни. Посочено е в заповедта , че наличната в обекта нивомерна система не предава данни за вида и количеството гориво по дистанционната връзка към НАП за получените доставки на 19.02.2019г. , тъй като от представените АДД №0000000004369305/19.02.2019г.  и АДД №0000000004369308/19.02.2019г. в обекта е постъпило гориво съответно  бензин А95  в количество 4033л. и дизел в количество 4037 л. , но нивомерната система не е отчела тези доставки по дистанционната връзка с НАП. Прието е , че получените доставки по АДД №05000190058070029354, АДД №05000190058070039121 и АДД №05000190058070052191 нивомерната система е отчела , но със закъснение.

На 08.03.2019г. на дружеството е съставен и АУАН за нарушение на чл.3,ал.3 от Наредбата . 

Видно от приложената справка за регистрирани съобщения от НАП за доставка на гориво, дружеството е подало информация до НАП за доставка на гориво от 20.02.2019г.  в „резервоар 3“ бензин  4033 л. по АДД  №0000000004369305/19.02.2019г.  и в „резервоар 2“ дизел 40037 по АДД №0000000004369308/19.02.2019г. 

Видно от справката, нивомерната система не е подала данни чрез дистанционно изградената връзка за доставеното количество гориво в резервоар 2 и резервоар 3 .

В съдебното производство са изслушани показанията на свидетеля Костадинов-сервизен техник в „Изотсервиз Монтана“ ООД, с което дружеството-жалбоподател е сключило договор за сервизно обслужване на обекта. В показанията си свидетелят сочи, че управителят В. ги е уведомил , че при извършена проверка от НАП е установено , че доставките , които са правени, са заведени документално в системата , което системата е отразила , но тези доставки, които следва да отрази и самата нивомерната система, не са отразени в НАП от нивомерната система. Същият установява , че клиентът има задължение да вкара ръчно документите за доставка и тогава системата му издава автоматично потвърждение за направената доставка , което е единственото потвърждение , че  е направена доставката , което има клиентът. Същият установява , че когато се получи потвърждение за въведената доставка няма как клиентът да се знае дали автоматично е изпратено съобщение за доставката от нивомерната система до НАП. Същият установява , че системата си работи и не се е стигнало да някаква манипулация или ремонт на системата след като са били уведомени за установения проблем.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :  

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Тръново в ГДФК в ЦУ на НАП-в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходими реквизити, поради което представява валиден административен акт.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец" независимо от предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за целта като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измерителна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

По делото безспорно е установено, че проверяваната бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има монтирана нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип. Установява се също така от представените писмени доказателства-справка за получени съобщения , че за въведените данни от обекта за доставка на 4033 л бензин и 4037 л. дизел в резервоар 2 и резервоар 3 по посочените в оспорваната заповед АДД №0000000004369305/19.02.2019г. и АДД №0000000004369308/19.02.2019г, нивомерната система не е подала данни , които да дават възможност за определяне на наличните течни горива в резервоарите за съхранение в обекта.

Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, не отрича това обстоятелство, но сочи , че не е знаел, че  нивомерната система не е подавала данни в НАП, тъй като няма обратна връзка за тези обстоятелства , поради това не следва да бъде държан отговорен. Това възражение е неоснователно. Адресат на оспорената заповед е ЮЛ, поради което  е ирелевантно субективното отношение на санкционираното лице към извършеното нарушение и в този смисъл правно ирелевантно е обстоятелството дали жалбоподателят, респ. неговият представляващ, е знаел дали инсталираната нивомерната система подава данни към органа по приходите. От друга страна съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС именно на лицето по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е вменено задължението да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Единствено осигуряване на такава връзка на въведения в обекта ЕКАФП, вкл. и нивомерната система, би представлявало точно и пълно изпълнение на задълженията. Доводите за случил се „бъг“ в системата не са подкрепени с доказателства. Нещо повече, от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че изобщо не е установена причината за неподаването на данни и такава изобщо не е отстранявана, като същият установява , че системата функционира нормално. Предвид горното, при изрично вменено задължение за жалбоподателя като лице по чл.118,ал.1 във вр. с ал.6 от наредбата , неизпълнението на задължението му е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС "запечатване на обект" при липса на ангажирани доказателства за причината за неизпълнение на задължението. Съответствието между въведените данни от страна на задълженото лице към НАП въз основа на документите за доставка и данните, автоматично подавани от нивелирната система към НАП, е гаранция за реалност на доставките, а в случая с оглед липсата на каквато и да е причина за неподаването на данни към НАП от нивомерната ситема тази реалност е разколебана.

С оглед гореизложеното са налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС "запечатване на обект".

Съдът намира, че административният орган е определил правилно и продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти, естеството и тежестта на нарушението-нарушението на данъчното законодателство , касаещо отчетността ,  вида и обема на извършваната дейност , и е направил извод за необходимостта да се предотвратят нежелателните последици за фиска.

Основанието за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия орган с това, че констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за подаване на информация към НАП от измервателната система за придобитите и реализираните количества гориво, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат реализирани количества гориво, от там не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и се стига до отклонение от данъчното облагане. Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност и е съобразен с целената превенция-правилното отчитане на получените доставки и своевременното подаване на информация по дистанционната връзка с НАП за доставките , каквато е именно целта на нормативно установените задължения , нарушени от дружеството. Неизпълнението на тези задължения от страна на проверяваното лице като неподаване на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количество гориво, възпрепятства проследяването на продадените количества горива и установяване на реалността на отчетените доставки , което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска.

Предвид гореизложеното заповедта е законосъобразна като постановена в съответствие с материално-правните разпоредби, в предвидената от закона форма, мотивирана е /противно на изложеното в жалбата/, и при издаването и не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона- предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и осигуряване на нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт е основателно съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено, като следва да бъде присъдено същото в полза на ЮЛ, към което е органа , издал акта. На основание чл.2,ал.2 от ЗНАП в полза на НАП съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено възнаграждението в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХЪРЛЯ жалбата на „Лидер-99-В. и сие“СД  със седалище и адрес на управление-гр.Белоградчик, представлявано от Б.П.В., против Заповед за налагане на ПАМ № 10379/01.03.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“–Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП , с която на „Лидер-99-В. ***, е наложена ПАМ–запечатване на търговски обект-бензиностанция , находяща се в гр.Белоградчик ул.“Л.Стрелков“№5, и забрана достъпа до обекта, за срок от 14 дни, потвърдена с Решение №ГДФК-27/02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“  в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Лидер-99-В. и сие“СД  със седалище и адрес на управление-гр.Белоградчик, представлявано от Б.П.В., да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София , разноски по делото в размер на 100/сто/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Административен съдия: