РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201411 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. И.
П., ЕГН********** в качеството й на управител и законен представител на
„ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ“ ООД, срещу: Електронен фиш Серия К№
6973874 издаден от ОДМВР Варна, с който на П. като законен представител на
„ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ“ ООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш е посочено, че на
31.10.2022 г., в 9:50 ч., в гр. Варна МПС с peг. № СВ4056СХ, представляващо товарен
автомобил „ДАФ ЛФ 290 ФА“, се е движило с превишена скорост от 13 км/ч над
разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ATCC (ARH CAM S1 120сс8е). Твърди
се, че описаната в обжалвания електронен фиш фактическа обстановка не отговаря на
действителните факти и обстоятелства относно движението на посоченото в него МПС
през този ден и час. Видно от Заповед № 1053/31.10.2022 г., издадена от ръководител
транспорт на „ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ ООД, Пътен лист № 536541/31.10.2022
г. за МПС с peг. № СВ4056СХ, и данните от ползваната от дружеството
1
информационната система „FROTCOM", включващи и графично изображение на
маршрута, на 31.10.2022 г., за времето от 06:16 ч. до 12:32 ч., МПС с peг. №
СВ4056СХ, представляващо товарен автомобил „ДАФ ЛФ 290 ФА“, шофирано от
водача И.В.Ц., е пътувало от гр. Стара Загора до гр. Бургас и обратно, като през
времето от 9:23 ч до 11:47 ч. автомобилът се е движил в посока от гр. Бургас към гр.
Стара Загора по автомагистрала „Тракия“. Поради това се иска отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивницата не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба, с която се иска отмяна на ЕФ, като се ангажират писмени
доказателства.
Наказващият орган-ОД на МВР-Варна, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш /ЕФ/ Серия К№ 6973874 е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивницата И. И. П., качеството й на законен представител на
„ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ“ ООД, затова че на 31.10.2022 г., в 9:50 ч., в гр.
““
Варна, Аспарухов мост- ЮПВ до сп.Хидробаза в посока ж.к. „Аспарухово“, при
разрешена скорост от 50км/ч. е констатирано, че с товарен автомобил марка „ДАФ ЛФ
290 ФА“ , с регистрационен номер СВ 4056 СХ е извършил нарушение за скорост, като
е заснето управление със скорост 63км. в час т.е. превишаването е с 13 км. в час.
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1
с №120сс8е– нарушение на чл. 21, ал.1,т.2 от ЗДвП.
След заснемане на нарушението било установено, че собственик на превозното
средство е „Уникредит Лизинг“ ЕАД, а ползвател е „ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ“
ООД. Впоследствие, на 26.01.23г. бил издаден ЕФ срещу възз., като законен
представител на дружеството ползвател. Последният бил връчен на 23.02.23г. На
27.02.2023. възз. депозирал жалба срещу ЕФ чрез ОД на МВР-Стара Загора.
В хода на въззивното производство бе приобщено писмо от Четвърто РУ при ОД на
МВР – Варна УРИ 442000-7001 от 09.05.2023г. ведно със заверено за вярност копие от
протокол от проверка № 60-СГ-ИСИС от 09.11.2021г. и справка за собственост на т.а.
ДАФ ЛФ 290 ФА с рег. № СВ 40 56 СХ.
В хода на въззивното следствие бе приобщено писмо от сектор „Пътна полиция“
2
при ОД на МВР – Варна УРИ 819000-27166 от 19.05.2023г. ведно със заверено за
вярност копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 –
4 листа, от което е видно, че АТСС представлява представлява преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Видно от приобщените в хода на съдебното следствие писма от Агенция „Пътна
инфраструктура“ с изх. № 11-00-1197 от 04.05.2023г. ведно със справка от системата
на тол камери и трафик броячи движения на превозното средство с рег. № СВ 40 56 СХ
за дата 31.10.2022г. и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-3676
от 17.05.2023г. в часовия интервал от 04:56:25ч. до 11:32:51ч. МПС с рег.№ СВ 40 56
СХ е преминало през трафик броячите на системата в следните локации Полско
Пъдарево, Кабиле, Ветрен, Ветрен, Кабиле, Полско Пъдарево, Хрищене, като записи от
тол камерите понастоящем не са запазени.
Видно от представените с молбата от жалбоподателката и приобщени по делото
писмени доказателства – Заповед № 1053/31.10.2022 г., издадена от ръководител
транспорт на „ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ ООД, Пътен лист № 536541/31.10.2022
г. за МПС с peг. № СВ4056СХ, и данните от ползваната от дружеството
информационната система „FROTCOM“, включващи и графично изображение на
маршрута, на 31.10.2022 г., за времето от 06:16 ч. до 12:32 ч., МПС с peг. №
СВ4056СХ, представляващо товарен автомобил „ДАФ ЛФ 290 ФА“, шофирано от
водача И.В.Ц., е пътувало от гр. Стара Загора до гр. Бургас и обратно, като през
времето от 9:23 ч до 11:47 ч. автомобилът се е движил в посока от гр. Бургас към гр.
Стара Загора по автомагистрала „Тракия“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и писмените доказателства събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се
3
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи
обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е
връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното
производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и
съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото
заседание. От друга страна от доказателствата – разпечатка от АИС АНД , а и от
отразеното в самата жалба от въззивницата е видно, че за ЕФ е отбелязана дата на
неговото връчване на 23.02.23г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл.
2 от ЗДвП срокът за обжалване на електронния фиш пред съда е 14-дневен и започва да
тече от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. От доказателствата по делото
представени от полицията е видно, че ОД на МВР-Варна не разполага с доказателства
за датата на връчване на съобщението, а само с доказателства за датата на отбелязване
на връчването в системата на МВР. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима
и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В
ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
4
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния
фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на
област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са
налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е
издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120сс8е, което представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването
им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено
от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
5
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 03.01.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във
фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера,
както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като
това не са задължителни реквизити на ЕФ.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени
по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ,
преминала метрологичен контрол на 09.11.2021г. и удостоверено с представени по
административната преписка Протокол №60-СГ-ИСИС/09.11.21г. на БИМ от проверка
на мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г..
Измерената скорост на движение на автомобила е 66 км/ч. /видно от приложените
6
доказателства- снимка/, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 63 км/ч.,след приспадане на
допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в
жалбата.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията е било заснето движение на неустановен по
делото товарен автомобил със скорост от 63 км./ч. /след приспадане на допустимия
толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. ал.1 ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 13
км./ч. Към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-03.01.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 13км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1 т.2 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 50 лева (петдесет лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
7
Въпреки горното, съдът споделя изложеното в жалбата, че неправилно е определен
субектът на нарушението.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно
ползвател на превозното средство.
В конкретния случай от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
безспорно се установява, че МПС с peг. № СВ4056СХ, представляващо товарен
автомобил „ДАФ ЛФ 290 ФА“ с ползвател „ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ ООД, не
се е намирал на територията на гр.Варна на процесната дата. Видно от Заповед №
1053/31.10.2022 г., издадена от ръководител транспорт на „ЕКОМЕДИАНА
РИСАЙКЛИНГ“ ООД, Пътен лист № 536541/31.10.2022 г. за МПС с peг. № СВ4056СХ,
и данните от ползваната от дружеството информационната система „FROTCOM“,
включващи и графично изображение на маршрута, на 31.10.2022 г., за времето от 06:16
ч. до 12:32 ч., МПС с peг. № СВ4056СХ, представляващо товарен автомобил „ДАФ ЛФ
290 ФА“, шофирано от водача И.В.Ц., е пътувало от гр. Стара Загора до гр. Бургас и
обратно, като през времето от 9:23 ч до 11:47 ч. автомобилът се е движил в посока от
гр. Бургас към гр. Стара Загора по автомагистрала „Тракия“. Макар писмените
доказателства удостоверяващи горното обстоятелство да са представени от наказания
субект –г-жа И. П., като законен представител на дружеството ползвател, т.е. от
заинтересовано от изхода лице, то безспорно те са в пълен унисон с приобщената от
въззивния съд официална справка от системата на тол камери и трафик броячи на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-3676 от 17.05.2023г. за движението
на превозното средство с рег. № СВ 40 56 СХ за дата 31.10.2022г в часовия интервал от
04:56:25ч. до 11:32:51ч. МПС. Видно от същата МПС с рег.№ СВ 40 56 СХ е
преминало през трафик броячите на системата в локации: Полско Пъдарево, Кабиле,
Ветрен, Ветрен, Кабиле, Полско Пъдарево, Хрищене, като в 08:57ч. МПС е преминало
през броячите и камерите на с.Полско Пъдарево /намиращи се на АМ „Тракия“/, а в
10:22ч. МПС е преминало през броячите на с.Хрищене / също в близост до
АМ“Тракия“/. Горното идва да покаже, че няма как в 09:50 ч. същото МПС да се е
намирало в гр.Варна т.е. на близо 300 км. от с.Хрищене и с.Полско Пъдарево. Нещо
повече в този ден- 31.10.22г. МПС с рег. № СВ 40 56 СХ въобще не е засечено да се
движи на територията на област Варна от тол броячите и камерите на АПИ. Поради
което и нарушението се явява недоказано в лицето на възз. като представляваща
дружеството ползвател на МПС. Всъщност кое МПС ползващо рег.№ СВ 40 56 СХ се
е движило на територията на гр.Варна, ЮПВ до сп.“Хлебозавода“, посока
ж.к.“Аспарухово“ , до колкото по делото е приложена фотоснимка от АТСС, заснела
МПС – товарен автомобил „ДАФ“ с поставена предна рег. табела СВ 40 56 СХ не е
безспорно установено от органите на МВР. И въпреки наведените твърдения във
8
възражението на възз., отправено до органите на МВР, същите не са извършили
разследване при очевидни данни за извършено престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението, за което е издаден
електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за
незаконосъобразност и неправилност на същия.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К№ 6973874 издаден от ОДМВР Варна, с който
на И. И. П., ЕГН********** в качеството на законен представител на
„ЕКОМЕДИАНА РИСАЙКЛИНГ“ ООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10