№ 75
гр. Т., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 106 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1006/2021
година по описа на Районен съд - Т., съдът е отхвърлил предявения от В.Т.,
ЕГН ********** от гр. Т., ул. „М.“ № 10, действаща чрез пълномощник адв.
В.С. от ВАК, със съдебен адрес: гр.Варна, бул. “В.В.“ № 10, ет. 1, ап. 1,
против КР. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Т., ул. „А.К." № 4, действаща
чрез пълномощници адв.С.Т. и Д.В. от ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„А.Д." № 45, ет. 4, иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за 1 120 лв., обезщетение за имуществени вреди, с
правно основание чл.45 от ЗЗД, като неоснователен. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.Т.
чрез пълномощника й адв. В.С. от ВАК. Във въззивната жалба се излагат
следните съображения:
Считат, че при съвкупен анализ на доказателствата, съдът би следвало да
стигне до извода, че са доказани твърденията на ищцата, че ответницата,
безпричинно и с цел да упражни тормоз над нея, е подавала жалби и сигнали
срещу заведението, собственост на ищцата, което неминуемо е довело до
1
състояние на стрес и тревожност у същата, което обстоятелство на свой ред
доказва причинно-следствената връзка и деликтната отговорност на
ответницата. Твърди се, че съдържанието на подадената жалба до трите
институции от ответницата С. съдържа обидни и неистинни твърдения. След
извършените проверки нито една от привлечените за това държавни
институции не е констатирала да е имало каквото и да било нарушение на
Наредбата за опазване на обществения ред в Община Т., нито на която и да
било друга разпоредба. Считат, че ответницата е злоупотребила с правото си
на жалби и сигнали, тъй като в резултат на тяхната многобройност, считано
от 2018 г., видно от представената Докладна записка от 09.10.2018 г. от РУ -
Т., към 2021 г. е започнала да създава проблеми на ищцата поради
необходимостта от извършване на неоснователни проверки, даване на
обяснения и посещения по институциите.
С оглед на тези основни съображения въззивницата моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и да уважи така предявените искови
претенции.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адвокат С. Н. Т.
от ВАК, в качеството му на пълномощник на ответницата КР. ИВ. СТ., в
който отговор се акцентира на следното:
Във въззивната жалба е наведен довод, че единствената подадена от
ответницата жалба с еднакво съдържание до три различни институции на 27.
05. 2021 г., съдържала обидни и неистинни твърдения. Според въззиваемата
страна, такива твърдения не са били наведени от ищцовата страна като
основание на предявения иск с исковата молба и/или до края на първото по
делото заседание, същите не са били включени в окончателния доклад по
делото и по тази причина не са били предмет на правния спор. Затова и
първоинстанционният съд правилно не ги е разглеждал. Ищцовата страна
никога не е твърдяла, че в жалбата на С. са се съдържали обидни и неистинни
твърдения. Считат, че е без значение по делото обстоятелството, че след като
е била депозирана жалба от ответницата на 27. 05. 2021 г., ищцата е
предприела нормативно изискуемите стъпки във връзка с гарантиране, че от
заведението й не се генерират абнормни нива на шум. Твърди се, че по делото
няма никакви доказателства, че ответницата е депозирала други жалби и
сигнали срещу заведението, извън жалбата от 27.05.2021 г., адресирана до три
2
различни институции по компетентност, а така подадената от нея жалба е
била напълно основателна. Ответницата е депозирала жалбата от 27. 05. 2021
г. във връзка с търговската експлоатация на заведение, намиращо се в гр. Т.,
ул. „М." № 10, ет. 1 и стопанисвано, съгласно представените от ищцата
документи при проверката на община Т., от „Д.Е.К. - 7" ЕООД. Жалбата не е
била депозирана срещу ищцата в лично качество и като физическо лице, а във
връзка с проверка на експлоатацията на търговски обект съобразно
нормативните предписания, който се стопанисва от управлявано от нея
търговско дружество. В този смисъл дори ищцата да е претърпяла описаните
в исковата молба вреди, тези вреди не са и не могат да бъдат в пряка
причинно - следствена връзка с депозираната от ответницата жалба. Отделно
се твърди, че от изготвената и приобщена по делото СПЕ се установява, че
ищцата не е претърпяла сериозни негативни изменения в психологичната и
емоционално - волевата сфери, като негативните й преживявания се дължат
на особености на характера и личността й. В обобщение, въззиваемата страна
моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира за
разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата
В.Т. не се явява. За нея се явява адв. К.Д. от АК- Добрич, редовно
преупълномощена от адв. В.С. от АК-Варна. Адвокат Д. моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и да уважи предявения иск. Счита, че
първоинстанционният съд не е съобразил факта, че жалбата, подадена от
ответницата до трите инстанции, е с дата 27.05.2021 г. , а от свидетелските
показания на св. К. се установява, че след като през м. април 2021 г. се е
срещнал с ищцата и е обяснил за проблема с шума от резонанса на баса,
идващ от заведението, което държи ищцата, от този момент шумът е спрял.
Месец и половина по-късно ответницата пуска жалба, в която признава, че и
по-рано е подавала сигнали, заради шума, идващ от заведението на ищцата,
като с тези действия ответницата не е упражнила добросъвестно законовите
си права, а същата е злоупотребила с правото си като многократно е подавала
жалби и сигнали с единствената цел да навреди на ищцата.
Въззиваемата КР. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. Б.Р. от АК- Варна, преупълномощен от адв. С.Т. от АК-Варна. Адвокат
Р. моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Акцентира
върху следните обстоятелства: Депозирането на сигнал е конституционно
3
гарантирано право. В процесния случай е депозиран такъв до три институции,
които са компетентни да разгледат изложеното в същия сигнал. Съдебната
практика, както по граждански казуси, разглеждащи последиците от едно
такова действие, така и наказателната практика във връзка с престъпленията
обида и клевета, които касаят сходни случаи, са единодушни, че
упражняването на това право по депозиране на сигнал в никакъв случай не
може да бъде основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно
лице, при все, че в процесния случай сигналът е и основателен. В никакъв
случай не можем да говорим за злоупотреба с право, доколкото изложените
обстоятелства в този сигнал се доказват по безспорен начин и сигналът е
основателен.
Страните претендират разноски.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен иск с правна квалификация по
чл. 45 от ЗЗД. Ищцата твърди в исковата си молба, че ответницата й е
причинила имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
периодичен психически тормоз чрез подаване на безпричинни и
неоснователни сигнали и жалби срещу нея като собственик на заведение „Р.
наргиле бар“, находящо се в гр. Т., ул. „М.“ № 10, които като последица от
злоупотребата с право допринесли до увреждане на физическото и
психическото й здраве. Претендира обезщетение в размер на 5 000 лева за
неимуществени вреди и 1 120 лева обезщетение за имуществени вреди.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
На 27.05.2021 година ответницата депозира жалба до три институции – до
кмета на Община Т., до Областния управител на област Т. и до Директора на
ОД на МВР – Т.. В жалбата ответницата си излага следните обстоятелства: че
е собственик на апартамент в гр. Т., ул. „М.“ № 10, ап. 1, който е разположен
непосредствено над заведение „Р.“. Заявява, че желае да подаде жалба за
неспазване на Наредбата за опазване на обществения ред в Община Т. от
въпросното заведение, тъй като музиката продължава до 01-02 часа. Посочва,
че в тази връзка е звъняла многократно на тел. 112, но проблемът се решава за
ден-два, а на третия ден е същото. Заради шума от заведението се преместила
4
да живее в друго жилище, а наемателят й в апартамента също й се оплаквал
от шум в заведението. По повод на така депозираната от ответницата жалба е
извършена проверка от страна на служители на Община Т. като същите са
дали предписание на управителя на заведението да спазва изискванията на чл.
16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда и да не озвучава
обекта за времето от 14 до 16 ч. и от 23 ч. до 07 ч. По повод на същата жалба,
депозирана от ответницата, на ищцата е издадено писмено полицейско
разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, а именно – ищцата като управител на
заведението да не допуска вдигането на шум, нарушаващ спокойствието на
обитателите на жилищния блок; да не допуска високо говорене, пеене и
свиране; да не допуска озвучаването с музикални уредби за времето от 14 ч.
до 16 ч. и от 23 ч. до 07 ч.
Ищцата твърди, че в резултат на тази жалба, а и на предходни действия на
ответницата, която се е обаждала на тел. 112 за шум от заведението, е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във влошеното й
здравословно състояние, както и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за издаване на сертификати за нивото на шума и адвокатско
възнаграждение да реализира защитата си по направените по повод на
жалбата проверки.
От правна гледна точка съдът приема следното:
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
следва кумулативно да са налице следните предпоставки – противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата
дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск. Доказателствената тежест в процеса по иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъществяване на обективните елементи от
фактическия състав –деяние /действие или бездействие/, притовоправност на
това деяние, причиняването на вреда - имуществена или неимуществена и
пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия
резултат е на ищеца – по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи
доказателствената тежест относно субективния елемент да опровергае вината
- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата претендира обезщетение за вреди в резултат на извършено от
страна на ответницата фактическо и правно действие, изразяващо се в
5
подаване на 27.05.2021 год. на жалба, с искане да бъде извършена проверка и
да бъдат взети мерки във връзка с шума от заведение „Р.“, стопанисвано от
търговското дружество, което управлява ищцата.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е доказала
първия елемент от фактическия състав, а именно, че ответницата е извършила
противоправни деяния, под формата на действия, т.е. осъществили е действия,
нарушаващи правна повелителна норма, задължаваща към определено
поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само
противоправното деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност.
Очевидно е, че подаването на жалбата по своята правна същност не
представлява противоправно деяние. С жалбата ответницата е депозирала
искане до компетентните за проверка и вземане на отношение органи с цел
търсене на защита. В настоящия случай ответницата е упражнила едно свое
конституционно право на жалба /сигнал/. Съгласно чл. 45 от Конституцията
гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните
органи. По аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията с това право не може да
се злоупотребява. Злоупотребата с право е институт на всички клонове на
правото и при установяване на такава съдът и другите държавни органи не
следва да дават защита на титуляра на правото /чл. 8, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД/.
Защитата на права, включително и чрез подаване на сигнал до
компетентните органи, не представлява злоупотреба с право, която следва да
бъде санкционирана. Принципно превратното упражняване на субективните
права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ
от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Добросъвестността е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че
то съществува.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно -
6
за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8,
ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява
упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно
поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес.
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с
право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена
с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна.
Противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право - като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия ищец в първоинстанционното производство /чл.154 ГПК/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява
да е налице недобросъвестно упражняване на правото да се подаде жалба - не
се установява ответницата предварително да е знаела, че твърдените от нея
обстоятелства са неистински, но да ги е заявила в жалбата единствено с цел
да увреди на ищцата. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че
шумът от заведението е създал дискомфорт за ответницата. Всеки човек по
различен начин възприема един шум. Видно от показанията на свидетеля Г.Г.
шумът от заведението основно се е разпространявал в жилището на
ответницата, което е разположено изцяло над заведението. Дискомфортът от
шума от заведението за ответницата е бил толкова силен, че семейството й се
премества да живее в друго жилище, а процесното – да го дава под наем. От
показанията на свидетелите Димитър К. и С.Б., се установява, че св. К. е наел
7
процесното жилище на 01.03.2021 година чрез С.Б., която работи като брокер
на недвижими имоти, като се е нанесъл седмица до десетина дни по-късно. В
показанията си свидетелят К. заявява, че първоначално заведението не е
работило поради мерките за ограничаване на Ковид-19, но след месец-месец и
половина след като се е нанесъл, започнал да има проблеми с шума от
заведението, и по точно с музиката – получавал се резонанс, който се чувал в
спалнята. Търсил собственичката на заведението /ищцата/, но тъй като
същата я нямало месец-месец и половина, се обърнал към свидетелката С.Б. и
се оплакал на нея. Свидетелят К. пояснява, че докато съществувал този шум,
това му пречело да си почива. Самият той е подавал 23 броя за сигнали за
гонки в района. Свидетелят заявява, че впоследствие проблемът с шума бил
разрешен. Св. Б. заявява в показанията си, че наемателят на процесното
жилище, а именно св. К., както и неговата съпруга, многократно са й се
оплаквали за шум от заведението и от колите. Преди да подаде ответницата
процесната жалба, наемателят К. извикал св. Б. в болницата, където работи
като лекар и й заявил: „Аз цяла нощ не съм спал. Как искаш сега да
оперирам?“. Св. Б. и ответницата посетили апартамента и св. К. заявил на
ответницата да подаде жалба. Последната направила точно това – подала
въпросната жалба до институциите, които отговарят за спазване на правилата
за нивото на шума в жилищната и околната среда. В жалбата си тя е посочила
заведението като физически обект, от който се излъчва шум, а не е посочила,
че лично ищцата е тази, което е допуснала нарушения на общинската наредба
за спазване на обществения ред в Община Т.. Жалбата на ответницата е в
рамките на обичайните жалби от този вид – излагане на обстоятелства и
молба за предприемане на съответните мерки от компетентните органи.
Съдът не споделя тезата на ищцовата страна, че ответницата е подала
жалба, въпреки че е знаела, че проблемът с шума от заведението вече е решен
и че в тази насока са показанията на свидетеля К.. Явно е, че проблемът с
шума лично за този свидетел е възникнал в края на м. април, началото на м.
май 2021 година. Първоначално е търсил ищцата, за да се оплаче на нея, а
след това е потърсил брокерката на недвижими имоти с цел да разреши
проблема като същата заявява, че е получавала многобройни оплаквания от
сем. К.и. Поредицата от действия, които св. К. е предприел, описани от него и
допълнени от свидетелката Б., показват, че във времево отношение той се е
опитал проблемът да бъде разрешен през втората половина на месец май 2021
8
година. Ответницата е депозирала жалбата си на 27.05.2021 година в
качеството си на наемодател, който желае да съдейства на своя наемател.
Няма никакви доказателства по делото, че тя е знаела, че проблемът е решен
и въпреки това умишлено е депозирала жалбата си с цел да навреди на
ищцата. Поведението й е напълно логично в описаната от свидетелите К. и Б.
ситуация – тя получава оплакване от своя наемател, и то доста остро и
категорично оплакване, което я мотивира да предприе действия по
депозиране на обсъжданата в настоящото производство жалба с типичното за
този вид жалби съдържание. Обстоятелството, че докато е живеела в
жилището, ответницата се е обаждала на телефон 112 за високо ниво на шум
или работа на заведението след установеното за обекта работно време, както
самата тя пояснява във въпросната жалба, не означава, че тя е предприемала
такива действия без основание. Съгласно § 1., т. 4 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на шума в околната среда, заведението, което
притежава и управлява ищцата, се явява локален източник на шум и поради
това подлежи на периодична проверка от съответните органи – както
регулярна, така и по сигнал на граждани. И това не е случайно доколкото
шумът е изключително вреден фактор за човешкото здраве. Извършените по
повод на жалбата на ответницата проверки от компетентните органи са
изцяло в техните правомощия. Издадени са предписания, които не би
следвало да се възприемат като някаква санкция срещу ищцата. Несъмнено
проверките са предизвикали негативни емоции у същата, но като управител
на търговско дружество същата несъмнено съзнава, че всяка една търговска
дейност е подложена в по-малка или по-голяма степен на регулиране, респ. –
на контрол, и не би следвало да възприема действията на ответницата като
някакво лично отношение срещу нея.
С оглед изложеното съдът приема, че деликтната отговорност, която се
търси спрямо ответницата в настоящото производство, се поражда при
наличието на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в
причинна връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите
неимуществени/имуществени вреди. В настоящия случай ищцата не
установява, че сочените от нея действия на ответницата са противоправно
осъществени и че е налице злоупотреба с право. С оглед на това липсва един
от кумулативно дадените елементи от състава на непозволеното увреждане,
което аргументира съда да приеме, че исковите претенции са неоснователни.
9
Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
от нея разноски за въззивното производство в размер на 1 000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1006/2021 година по описа на Районен съд – Т., като правилно и
законосъобразно.
Осъжда В.Т., ЕГН ********** от гр. Т., ул. „М.“ № 10, действаща чрез
пълномощник адв. В.С. от ВАК, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“В.В.“ №
10, ет. 1, ап. 1, да заплати на КР. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Т., ул.
„А.К." № 4, действаща чрез пълномощници адв.С.Т. и Д.В. от ВАК, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „А.Д." № 45, ет. 4, направените във въззивното
производство разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10