№ 1940
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело №
20211100105836 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Ищецът Й. П. П. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 26.09.2019 г., в гр.
София, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Кия Сеед”, с рег. №
******* Д. П. П., в който автомобил тя била пътник на задната седалка. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания – мозъчно сътресение, посттравматично стресово разстройство и
разкъсно-контузна рана на горна устна. Твърди, че по спешност била откарана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където била извършена хирургическа обработка на раната, както и
рентгенография на главата, след което била изписана с предписание да спазва хигиенно-
диетичен режим. Твърди, че месеци след произшествието изпитвала силни болки в областта
на главата, световъртеж, замаяност, позиви за повръщане, светлочувствителност. Сочи, че
ПТП повлияло отрицателно и на психичното й състояние и развила посттравматично
стресово разстройство, с признаци на постоянен страх, тревожност, чувство за малоценност,
безсъние. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 30 000,00 лева и претендира същата,
заедно с лихва за забава от датата на исковата молба /изявление в молба лист 25 от делото
пред СРС/. Твърди, че е извършила разходи за лечение в размер на 155,00 лева и
претендира същите.
1
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД оспорва иска. Оспорва ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди в посочения в исковата молба вид и интензитет. Прави възражение за
съпричиняване, поради не поставяне на предпазен колан. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52
ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите,
посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като в тази
връзка докаже, че ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан, при наличие на
какъвто уврежданията не биха настъпили или биха настъпили в по-ниска степен.
На 26.09.2019 г. е съставен протокол за ПТП № К565 за настъпило такова на
кръстовището на ул. ******* между л.а. „КИА Сеед“, с рег. № *******, с водачът Д. П. П. и
т.а. Мерседес Спринтер 212 Д, с водач В.А.В.. В протокола е посочено, че от ПТП са
пострадали пътниците в л.а. Кия – К.Д. М. – откаран в УМБАЛ „Пирогов“ с работна
диагноза контузия на дясно коляно и глава и Й. П. П. - откаран в УМБАЛ „Пирогов“ с
работна диагноза рана на долна устна.
Като обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че л.а. „КИА
Сеед“, с рег. № *******, водачът Д. П. П., при движение по ул. „Веслец“ с посока на
движение от ул. „Козлодуй“ към ж.к. „Надежда“, в района на кръстовището с бул. „Княгиня
Мария Луиза“, не пропуска движещия се по път с предимство и извършващ ляв завой л.а.
Мерседес Спринтер 212 Д и реализира ПТП с него.
Според показанията на свидетеля К. М. той е приятел на П. и по време на
произшествието двамата се прибирали с такси. Той седял отпред до водача, а ищцата зад
него. Таксито минало по ул. Веслец и на кръстовището с бул. „Мария Луиза“ водачът гледал
наляво, а свидетелят видял, че бус завива наляво и казал на водача на таксито да намали, но
вместо това той ускорило и ударило в задна дясна гума буса, който излизал от автогарата и
правел разрешен за него ляв завой. Твърди, че за таксито имало знак „пропусни движещите
се по път с предимство“. Свидетелят сочи, че при удара бусът не помръднал, но тяхната кола
се върнала метър назад. Според М., след удара той отишъл да види приятелката си, която
отзад ревяла и се дърпала. След това дошла линейка и ги закарала в Пирогов. Когато се
прибрали вкъщи, ищцата се гледала в огледалото и му казвала, че няма как да отиде на
работа, тъй като е сцепена горната й устна, а тя е сервитьорка. Около 10-тина дни тя не
ходела на работа, като в този период имала и болки в областта на устната. Първите няколко
дни П. имала главоболие, седяла на тъмно, тъй като светлината я дразнела, плачела, будела
се нощем. Към момента на депозиране на показанията – 25.03.2021 г., свидетелят сочи, че
2
Й.П. не е добре психически, не може да пътува с автобус или кола, тъй като когато се вози
изпитва силен страх, изпада в паника и пищи. Психоложката, при която ходела около 2-3
пъти, й казала да изкара шофьорски курс, но при няколкото часа кормуване ищцата се
отказала.
Според показанията на свидетеля Д.П., в деня на инцидента той управлявал такси
Киа Сиид, като бил с клиенти мъж, който седял до него и жена, която седяла зад мъжа.
Движел се по локалното и излизал на булеварда посока ж.к. Надежда. Бил спрял и изчаквал
движението по бул. Мария Луиза да се изтегли и тръгнал на първа, когато господина с
микробус, който теглел каравана, направил ляв завой. Свидетелят сочи, че там ляв завой е
позволен, но микробусът по-скоро щял да прави обратен завой. Твърди, че за него
кръстовището не било регулирано с пътни знаци. П. сочи, че неговият автомобил се ударил
в задно дясно колело на микробуса. Сочи, че пътничката в таксито седяща отзад била без
колан и си ударила в облегалката на предната седалка горната устна, като не помни от друго
да се е оплакала. Според П. микробусът трябва да се е движел много бързо, тъй като му бил
отнесъл цялата предница.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза преди ПТП л.а
Мерцедес Спринтер се е движел по бул. Мария Луиза по посока бул. Сливница и на
кръстовището с ул. Веслец е предприел завой на ляво, а лек автомобил Киа се е движел по
ул. Веслец към надлез Надежда. Към момента на удара л.а. Мерцедес е бил напречно но
движението на л.а. Киа, при ъгъл 90 градуса. За л.а. КИА е имало знак „пропусни
движещите се по път с предимство“, а за т.а. Мерцедес не е имало знак, указващ
предимството. Пътното произшествие е настъпило в района на кръстовището, като вещото
лице сочи, че водачът на л.а. Киа и имал възможност да възприеме л.а. Мерцедес и да го
пропусне преди да навлезе в кръстовището, предвид наличния за него знак. При удара, в
следствие на движението на т.а. Мерцедес от ляво на дясно за посоката на движение на л.а.
КИА предната част на лекия автомобил е била увлечена от задата част на товарния
автомобил, при което л.а. КИА се завърта по посока на часовниковата стрелка. Според
заключението процесният л.а. КИА е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички
места за пътниците, в т.ч. и за задните седалки. Вещото лице сочи, че предвид
обстоятелството, че при удара товарният автомобил се е движел странично е настъпило
завъртане на л.а. КИА, което е предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците
насочена по посока на движение на автомобила и на ляво и е предизвикала движение на
телата напред и наляво по посока на движение на автомобила. В следствие на удара тялото
на ищцата е политнало напред и под ъгъл наляво, като вещото лице сочи, че при такъв удар
коланът е неефективен и не би предотвратил преместването на главата до предната седалка
и съответно нараняването в областта на главата и горната устна.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на
процесното ПТП ищцата е получила удар в главата в областта на лицето и ракъсно-контузна
рана в областта на горна устна. Раната е залепена по настояване на ищцата, като към датата
3
на изготвяне на заключението тя е зараснала напълно и няма козметични дефицити на
устата, като травми от подобен вид отзвучават за период от 15 до 30 дни. При извършения
преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ е установено, че неврологичният статус на П. е оценен на
15 точки, което означава, че е без отклонение от нормата. В открито съдебно заседание,
проведено на 25.03.2021 г. вещото лице сочи, че от медицинска документация няма данни за
наличие на сътресение на мозъка при ищцата в следствие на произшествието. В приетата
допълнителна медицинска експертиза вещото лице сочи, че при ищцата не са констатирани
травми от типа на коланните.
Според заключението на приетата психологична експертиза при ищцата се
наблюдават достатъчно симптоми на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, което
води до затруднение на социалното й функциониране и същото е в следствие на остър стрес
от процесното ПТП. Вещото лице сочи, че в следствие на това качеството на живот на
ищцата е силно снижено и тя е в постоянна тревога дали ще успее да подтисне пристъпите
на страх и паника, които съпътстват всяко нейно пътуване с кола, дори и в градски условия.
Проведеното при ищцата психологично лечение не е дало резултат и ищцата продължава да
се нуждае от специализирана терапия на ПТСР.
Предвид изложеното съдът намира, че в следствие на произшествието ищцата
е получила удар в лицевата част на главата, в следствие на който разкъсно-контузна рана на
горна устна, от които е налице оздравяване за срок до 30 дни, както и посттравматично
стресово разстройство, което страдание при ищцата продължава и към момента на устните
състезания. Не се установява от събраните по делото доказателства в следствие на
произшествието П. да е получила сътресение на мозъка, като в тази връзка съдът кредитира
категоричното заключение на вещото лице. Показанията на свидетеля М., че след
произшествието ищцата е имала няколко дни главоболие съдът намира, че не противоречат
на заключението, тъй като същото може да се корени на удара и стреса от произшествието,
без да е налице сътресение на мозъка.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Й. П. П.
болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 8 000,00 лв. За да определи размера съдът
отчита възрастта на пострадалата към датата на произшествието – 31 години; това, че в
следствие на произшествието тя е претърпяла само лекостепенно телесно увреждане
единствено в областта на горна устна, като процесът му на оздравяване е приключил
успешно в рамките на 30 дни. От съществено значение за определяне на размера на
обезщетението е настъпилото в следствие на произшествието посттравматично стресово
разстройство, в следствие на което повече от 2 години след произшествието ищцата все още
има дезадаптивни прояви, свързани с панически страх при движение с автомобил и автобус.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че прогнозата за пълно
оздравяване от тази травма е несигурна, предвид изтеклия вече продължителен период от
време и проведено, макар и кратковременно, неуспешно психологично лечение. Съдът
съобразява обстоятелството, че честото пътуване с МПС на съвременния човек е почти
неизбежно и е свързано със задоволяването на основни битови и социални нужди - срещи с
4
близки, роднини, осъществяване на почивки, екскурзии, извършване на по-съществен пазар.
Причиненото на ищцата посттравматично стресово разстройство силно е засегнало
качеството й на живот. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на събитието, както и лимитите на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д.
№ 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II
т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от
15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие
на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и
конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се приеме принос на
пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при
условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен
колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в
конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В тази връзка съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза,
според което при конкретния механизъм на настъпване на произшествието чрез странично
завъртане на лекия автомобил, пътник в който е била ищцата, наличието на правилно
поставен предпазен колан не би предотвратило съприкосновението на лицето й с предната
седалка и нараняването на горната й устна. Ето защо съдът намира възражението за
съпричиняване за неоснователно.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер на 8 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Видно от представените фактура и касова бележа към нея от 26.09.2019 г. ищцата е
направила разходи за преглед, рентгеново изследване и хирургична обработка на рана в
спешен кабинет в размер на 135,00 лева. На 14.10.2019 г. ищцата е направила разходи за
снабдяване с документи от медицинското досие в размер на 20,00 лева, необходими за
предявяване на застрахователната претенция, поради което съдът счита, че са пряка
имуществена вреда, включена в обема на застрахователното покритие по застраховка
гражданска отговорност.
По разноските:
5
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1
ГПК сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете за
държавна такса в размер на 320,00 лева и за вещи лица в размер на 121,69 лева.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Й.Г. Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 387,98 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 678, 00 лева /при юрисконсултско
възнаграждение от 450,00 лева/. При изчисляване на дължимите разноски на ответника
съдът не взема предвид заплатения депозит за свидетел, той като същият не е изплатен на
свидетеля и подлежи на връщане на ответника при поискване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК: *******, да заплати на Й. П. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 8 000,00 лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 26.09.2019 г., в гр. София,
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Д. П. П., като
водач на л.а. „Сия Сеед“, с рег. № *******, неимуществени вреди – болки и страдания от
настъпила разкъсно-контузна рана на горна устна и посттравматично стресово разстройство,
както и сумата от 155,00 лева – обезщетение за имуществени вреди от деликта, ведно със
законната лихва върху горните главници , считано от 06.07.2020 г. до плащането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 441,69 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК: ******* да заплати на адвокат Й.Г. Д. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 387,98 лева.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 678, 00 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6