О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49 / 12.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти
състав, в закрито заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 32
по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр).
Образувано е по жалба на „Краси
лес-82“ ЕООД, ЕИК …, със седалище с. Ц.., обл. Пазарджик, срещу Заповед №
РД-14-4872/15.11.2022 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Пазарджик, с която е приложена принудителна административна мярка
- спиране на дейността по отношение извършване обществен превоз на товари от
дружеството и отнемане на два броя удостоверения към лиценз 11669. С
жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на приложената
принудителна административна мярка доколкото дружеството няма да може да
изпълни поети от него договорни задължения за извършване превоз на товари и ще
търпи неустойки, което от своя страна ще му нанесе значителна и трудно
поправима вреда.
Административен съд-Пазарджик приема, че искането
за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна
мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и
недоказано.
С оспорения акт, на посочено правно основание чл.
107, ал. 1 и ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и
чл. 7, ал. 6 ЗАвтПр, на „Краси лес-82“ ЕООД е приложена принудителна
административна мярка – спиране дейността по отношение извършване обществен
превоз на товари от дружеството и отнемане на притежаваните от водача два броя
удостоверения към лиценз 11669, до отстраняване на несъответствието с
изискването за финансова стабилност, но не повече от три месеца.
Съгласно чл. 107, ал. 3 ЗАвтПр, подадената жалба не
спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът
разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл.
106а ЗАвтПр, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното
изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не
се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл.
166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на
ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да
докаже вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди,
като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да
претърпи значителна или трудно поправима вреда.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтПр
предвижда, че лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация
се издава на търговци, когато отговарят на изискванията за финансова
стабилност, а именно, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които
може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното
предприятие и няма публични задължения (чл. 7, ал. 6 ЗАвтПр). В чл. 7 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България е разписан начинът за доказване на финансова стабилност,
като едно от изискванията е търговецът да има договор за застраховка, който
следва да отговаря на определени в чл. 7, ал. 6 от Наредбата изисквания. Конкретно
приложената ПАМ: временно спиране на дейността на превозвача до доказване на
финансова стабилност, но за не повече от три месеца, цели привеждане
поведението на превозвача със законоустановените правила.
С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се
твърди, че оспорващото дружество би могло да претърпи от изпълнението на акта
вреди, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него
биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими
по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК
изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни
за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен
акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение
ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде
засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които
законът охранява. В искането е посочено единствено, че дружеството е в
договорни отношения за извършване на превоз на товари и същите няма да могат да
се осъществят, поради което ще търпи неустойки. Доказателства в тази насока не
са представени, не са посочени и конкретните вреди, поради което това твърдение
не може да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла
на чл. 166, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал. 2 АПК
визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични.
Съдът намира, че в особеното искане не се твърди
вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави
конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба
на чл. 107, ал. 3 ЗАвтПр, задължава съда да прецени и обществения интерес, и
личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес.
Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от
надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и
вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето,
оспорващо административния акт. От данните по делото не може да се приеме, че
засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо
по значимост на визираните обществени интереси. Наведените от жалбоподателя доводи
са относими към спора по същество и са неотносими към предмета на настоящия
спор. Обстоятелството, че в един по-късен момент е сключен договор за
застраховка, не обосновава различен извод, тъй като дружеството е било длъжно
да докаже финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен
договорът за застраховка (чл. 7, ал. 7, б. „б“ от Наредбата). Принудителните
административни мерки имат предназначение да бъдат форма на защита, каквато при
определени обстоятелства не може да бъде постигната по друг начини, с други
средства. ПАМ се явяват извънредни правни средства, които се прилагат при
извънредни обстоятелства. В случая търговецът, който извършва обществен превоз
на товари без да е доказал финансова стабилност изпълва една от хипотезите на
мярката по чл. 106а ЗАвтПр. Мярката има за цел премахване на конкретното
фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за
нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност,
законодателят е предвидил принудителните административни мерки налагани по ЗАвтПр
да са с предварително изпълнение по силата на закона.
Предвид изложеното искането за спиране се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пазарджик, IX-ти състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Краси лес-82“
ЕООД, ЕИК…, за спиране предварителното изпълнение на Заповед №
РД-14-4872/15.11.2022 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Пазарджик, с която е приложена принудителна административна
мярка - спиране на дейността по отношение извършване обществен превоз на товари
от дружеството и отнемане на два броя удостоверения към лиценз 11669.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/