Номер 74728.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601167 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение от 29.09.2020г. по НЧД №422/2020г. по описа на ОС-Кюстендил,
НО съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода С. Г. Т. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в размер
на една година, определено му по НОХД №2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав с
определение, влязло в сила на 27.02.2020г.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения
С. Г. Т. , с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че са налице
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване поради
здравословното състояние на осъдения и малкия остатък за изтърпяване.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в
съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на предпоставките по
чл.70 НК и по чл.439а НПК, който се споделя от настоящия съдебен състав, като към
доводите на първата инстанция и по повод на възраженията срещу тях в жалбата, следва да
1
се посочи за по-голяма яснота следното:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения С. Г. Т. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода” в размер на една година, търпяно въз основа на определението по НОХД
№2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав, влязло в сила на 27.02.2020г..
С посоченото определение е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, с което С. Г. Т. е бил осъден за извършено престъпление по
чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК.
Към 29.09.2020г. осъденият Т. е бил изтърпял фактически девет месеца и
деветнадесет дни от своето наказание, от работа - девет дни, като остатъкът за изтърпяване е
бил два месеца и два дни „лишаване от свобода”.
Налице е първата предпоставка за прилагане на института на условното
предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
определеното му наказание „лишаване от свобода”.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият Т. не е бил
наказван и не е бил награждаван. Понастоящем осъденият не работи поради здравословни
проблеми, свързани с прекарани преди да бъде осъден два мозъчни инсулта.
Рискът от рецидив е много висок - 107 точки и не е променен по време на престоя
на осъдения в местата за лишаване от свобода. Осъденият не приема мотивите за
осъждането си и не признава правата на другите. При извършената оценка от ИСДВР при
ЗО „***“ (където осъденият Т. е търпял наказанието си преди преместването си в Затвора-
***), са установени редица проблемни зони, като няма нито един показател, който да е в
полза на осъденото лице и да сочи на някакво постигане на целите на наказанието дори в
минимален обем.
Посоченото представлява пречка да бъде уважена молбата на осъдения Т. за
условно предсрочно освобождаване, доколкото липсват основните предпоставки на чл.70,
ал.1 НК и чл.439а НПК за това - осъденият да е дал достатъчно и безспорни доказателства за
поправянето си.
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага лишеният от
свобода със своето поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата
среда, като е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока,
доколкото условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на
наказателната репресия, установени в закона.
2
Осъденият Т. не е положил никакви усилия за своето поправяне и искането за
прилагане на института на условното предсрочно освобождаване показва неразбирането на
основни функции на наложеното наказание - превантивната и превъзпитателната. Целите по
чл.36 НК не са постигнати по никакъв начин и осъденият Т. не следва да бъде освобождаван
условно предсрочно от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
С оглед изложените съображения определението на първоинстанционния
окръжен съд трябва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата срещу него се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.09.2020г.‚ постановено по НЧД
№422/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, НО, с което е оставено без уважение искането на
лишения от свобода С. Г. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер една година, наложено му по
НОХД №2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав с определение, влязло в сила на
27.02.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на ръководството
на Затвора-гр.*** за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3