РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Ловеч, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500522 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №87/11.05.2023 г. постановено по гр.д.№196/22 г. РС-Троян е
определил по иска на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*********** чрез
пълномощника си адв.К. Д. срещу М. Т. П. ЕГН ********** адрес гр.***********, К. А. К.
ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** с
правно основание чл.64 ал.2 от ЗС, прилежаща площ от ПИ с идентификатор 73198.506.204
ко КККР на гр.Троян общ.Троян обл.Ловеч одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г.
на Изп.директор на АГКК последно изменение на КККР засягащо ПИ от 21.12.2016 г. асрес
на ПИ гр.*********** площ на целия имот 554 кв.м. трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м, предишен идент.няма
номер на предходен план 2503 при съседи 73198.506.252, 73198.506.299, 73198.506.205,
73198.506.203 собственост на ответниците М. П., К. К. и Р. К., която прилежаща площ е
необходима за ползването според предназначението на построената в имота жилищна сграда
с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр.Троян попадаща в имот с идент.
73198.506.204 по ККР на гр.Троян, собственост на ищеца К. И. П. ЕГН********** така,
както е означено със сив цвят на скица, приложена към предложения вариант първи/схема 1/
на приетата по делото СТИ, изготвена от вещо лице К. К.ов на л.117 от делото, който
1
вариант приподписан от съда става неразделна част от съдебното решение, като са осъдени
К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес
гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***********
сторените по делото разноски в общ размер на 995 лв.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д. Т. П. от гр. ***********, офис 1
пълномощник на К. А. К. и Р. С. К., адрес за призоваване:гр. *******чрез ад в. Д. Т. срещу
решение № 85 от 11.05.2023 г. постановено по гр. д. № 206/2022 г. по описа на PC Троян, с
което първоинстанционният съд по предявения от К. И. П. иск срещу М. Т. П. и тях на
основание чл. 64, ал. 2 от ЗС е определил прилежаща площ от имота собственост на
ответниците, а именно ПИ с идентификатор 73198.506.204 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, необходима за ползването според предназначение на
построената в имота жилищна сграда с идентификатор 73198.506.204.2 собственост на
ищеца по към вариант първи /Схема 1/ на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице К. К.ов, както и в частта му, в която те са осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 995 лв..
По решението в частта му, в която на основание чл. 64 ЗС е определена площ за
площ за ползване от ищеца, счита че то е недопустимо.
Изтъква, че съществен за случая е въпроса, какъв е характера на иска и какво е по
своя характер производството - исково производство или спорна съдебна администрация.
Излага, че в исковата молба изрично е формулиран петитум да бъде установено по
отношение на ответниците, че ищецът в качеството му на собственик на сграда с
идентификатор 73198.506.204.2 има право да ползва и преминава през ПИ с идентификатор
73198.506.204. собственост на ответниците в пространствени предели, които ще бъдат
определени от вещо лице. Според него така формулирания петитум сочи на иск за
установяване и защита на оспорвано и нарушено право, който е предмет на спорно исково
производство и това се потвърждава и от заявената на стр. 4, абз. 4 от исковата молба нужда
от установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
Заявява, че този иск е квалифициран от съда като иск по чл. 64 от ЗС.
Изтъква, че така на първо място се поставя въпроса за допустимостта на предявения
иск, а от там и на съдебното решение като постановено в едно исково производство, след
като от исковата молба става ясно, че нито първата ответница, нито те като ответници
оспорват правата на ищеца по чл. 64 ЗС или му пречат той като суперфициарен собственик
да ползва имота по предназначението му и към момента на завеждане на иска, те дори не са
били във владение на имота.
Цитира, че съгласно решение Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г.,
IV г. о. на ВС суперфициарният собственик може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за
определяне правото му на ползуване само ако собственикът на мястото му пречи да
упражнява това си право, не да иска разпределение ползването на част или на цялото място
на основание чл. 32, ал. 2 ЗС и посоченото изискване е свързано с правния интерес като
предпоставка за допустимостта на иска в исковото производство.
2
Твърди, че в практиката са приема, че е допустимо да се иска определянето на
пространствените предели на правото на суперфициара по чл. 64 от ЗС и това производство
се определя като спорна съдебна администрация по граждански дела, която има за цел да
установи и да уреди едно фактическо положение, като се посочва, че производството е
сходно с производството по иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. -Определение № 73 от 3.08.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК. Като акт на спорна съдебна администрация,
съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо - Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК - т. 4 и Решение № 1529 от 30.07.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 1257/2002 г., IV г. о.
Изтъква, че постановеното решение, с което Районен съд Троян е определил
конкретните площи, които ищецът следва да ползва по силата на правото му по чл. 64 ЗС е
именно такова и то не съответства на искането заявено с исковата молба, включващо искане
за установяване притежаването на права със сила на пресъдено нещо, което дава основание
да счита, че съдът се е произнесъл по иск, който не е предявен и решението е недопустимо-
270, ал. 3, изр. 3 1 ПК.
Изтъква, че сходството между производствата за съдебна администрация по чл. 64
ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС дава основание да се счита, че при тях се прилагат едни и същи
правила, като се отчитат съответните разлики.
Цитира, че съгласно Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г.,
II г. о., ГК в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват всички съсобственици и
носители на ограниченото право на ползване, като те са необходими другари и съдът
служебно трябва да следи за правилното им конституиране и в този смисъл е и Решение №
210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК. Твърди, че посоченото
изискване е продиктувано от спецификата на спорната съдебна администрация, имаща за
цел да уреди съществуващите и конкурентни права имащи отношение по ползването на
един имот и поради сходството на двете производства същото разрешение следва да намери
приложение и при разрешаване на въпроса за страните, които следва да участват в
производството по чл. 64 ЗС. Изтъква, че от исковата молба и доказателствата по делото
става ясно, че в имота има обекти собственост на други суперфициарни собственици - М.С.
и С. С. и след като тези лица имат същите права като ищеца, тяхното участие по делото като
необходими другари на ответниците е задължително. Излага, че необходимостта от тяхното
участие произтича от възможността с решението по предявения иск да бъдат засегнати
техните права по чл. 64 ЗС, а от друга страна, преценката за обема на правата на ищеца
следва да се съобрази и с техните права. Сочи, че спазването на изискването обема на
ползването по чл. 64 от ЗС на суперфициара да се ограничи до част от дворното място, която
в минимална степен ограничава правата на собственика на терена една страна изисква да се
съобрази и ползването, което осъществяват и други суперфициарни собственици. Твърди, че
освен това след като ответниците притежават в индивидуална собственост постройки в имот
който е съсобствен, собствеността им върху тези постройки също е суперфициарна
(Решение № 252 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 933/2014 г., I г. о., ГК) и това изисква с
3
решението да се администрират общо всички права на суперфициарните собственици в
имота.
С оглед на посоченото счита, че решението постановено в производство, в което не
са участвали като необходими другари всички суперфициарни собственици е недопустимо.
Излага, че решението е неправилно. Сочи, че при съществуващи повече от една
възможности за определяне на правата по чл. 64 от ЗС, в съдебната практика е установен
критерият за „икономичност" при определяне частите, които суперфициарният собственик
би следвало да ползва от имота, изразявящ се в това, че собствениците на постройка в чужд
имот могат да ползват само такава част от дворното място, която им е необходима за достъп
до сградата и за нейното обслужване и която в минимална стенен ограничава правата на
собственика на терена - Решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г.
о., ГК, Решение № 737 от 8.VIII.1985 г. по гр. д. № 459/85 г., IV г. о , решение № 1010 от
24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на II г. о., решение № 300 от 07.05.2009 г. по гр. д. №
30/2008 г. на I г. о., Определение № 19 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2017 г., I г.
о.,ГКидр.
Твърди, че с обжалваното решение съдът е възприел първият от двата възможни
варианта, въпреки, че площта, която се предоставя за ползване от ищеца по този вариант е
по-голяма от тази по втория вариант. Счита, че след като и при двата варианта се осигурява
възможността ищецът да ползва притежаваната от него постройка, недопустимо е това
ползване да се осъществява по вариант по-обременителен за собствениците и не на последно
място, принципът за икономичност, в случаите, в които в имота има повече от един
суперфициарен собственик изисква съчетаване на частите необходими на всички
суперфициарни собственици за достъп до сградите и за тяхното обслужване по такъв начин
щото правата на собствениците на терена да бъдат ограничени в минимална степен. Сочи, че
в случая по делото е установено, че останалите суперфициарни собственици ползват за
достъп до имота си северната врата и част от терена в северната свободна от застрояване
част, което значителво увеличава общата площ, която суперфициарните собственици
ползват по силата на правата им по чл. 64 ЗС.
Твърди, че като е определил достъпът до имота на ищеца да се осъществява от
южната входна врата съдът не се е съобразил с релевантния за случая критерий частта от
терена, в която трябва да се осигури достъп до сградата на ищеца да ограничава в
минимална степен правата на собствениците на терена, поради което постановеното
решение е незаконосъобразно. Сочи, че изводите на съда се основават на обстоятелства,
които са ирелевантни за случая. След като и двата варианта осигуряват на ищеца
възможността да ползва имота по предназначението му, въпросите, кой от тях ще му е по
удобен, дали подхода, чрез който се осъществява достъпа е бетониран изцяло, частично
изобщо липсва настилка,, на какъв адрес регистриран суперфициарния собственик и пр. са
правно ирелевантни. Излага, че адресната регистрация на ищеца и семейството му на адрес
ул. Вежен'' № 49а не е променена от времето, когато е обитавал имота придобит
впоследствие от въззивниците. Сочи, че видно от нотариалните актове за продажба на сграда
4
с идентификатор 73198.506.204.2 собственост на ищеца, същата се индивидуализира като
сграда с административен адрес ул. „Вежен" 49.
Освен това твърди, че съдът не е съобразил, че предложения от вещото лице вариант
при който ползването от ищеца може да се осъществи от южната дворна врата и през
южната част на терена на практика лишава въззивниците от достъп до сграда с
идентификатор 73198.506.204.3. Сочи, че видно от постановлението за възлагане по изп. д.
24/2021 г. на ЧСИ В.П., същата е придобита от доверителите ми, като това е посочено и в
исковата молба. Твърди, че в схемата изготвена от вещото лице тази сграда е обозначена
като самостоятелен обект 3. Смята за недопустимо ползването на терена на основание чл. 46
от ЗС от страна на суперфициарния собственик да се осъществява по начин, който лишава
собственика земята от възможността той да ползва съществуващи негови сгради в имота.
Предвид изложеното счита, че решението в тази му част противоречи на
материалния закон.
По решението в частта му относно разноските изтъква, че същото е
незаконосъобразно и в тази му част.
Твъри, че на първо място, ако съдът е приел, че проведеното производство е спорно
исково производство и не става ясно защо само те са осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски, след като ответник по делото е и М. Т. П.. Твърди, че съображенията за
някакво несъгласие със съществуващо до завеждане на иска фактическо положение не
отговаря на действителността. Сочи, че към датата на завеждане на иска К. и Р. К.и дори не
са били във владение на имота и по делото няма никакви доказателства, че до завеждане на
иска е съществувало установено фактическо положение осигуряващо начина, по който
ищецът осъществява правото си по чл. 64 ЗС, а такова не се твърди и в исковата молба.
Твърди, че искането на въззивниците това право да се осъществи в съответствие с
изискванията на закона не може да се определи като оспорване на правото на ищеца.
Твърди, че ако се приеме, че решението е постановено като акт на спорна съдебна
администрация, решението в тази му част противоречи на разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Съгласно Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК в
производствата за администриране на граждански правоотношения страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени и в този смисъл е и
определение № 73 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК, специално за
производствата по чл. 64 ЗС.
Твърди, че в решението си съдът не се е съобразил с посочената практика, поради
което същото е неправилно и в тази му част.
Предвид изложеното Ви моли съда в зависимост от възприетото от него основание
да обезсили Решение № 85 от 11.05.2023 г. постановено по гр. д. № 206/2022 г. по описа на
5
PC Троян като прекрати производството по делото или върне същото за ново разглеждане от
друг състав или да отмени решението в частта му по иска квалифициран от съда като иск по
чл. 64 ЗС като определи пространствените предели на правата на ищеца по чл. 64 ЗС по
вариант 2 (схема 2 ) от заключението на вещото лице и да измени решението в частта му
относно разноските.
Моли съда да присъди на въззивниците разноските за тази инстанция.
Няма доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. И. П.в- ЕГН: ********** с
постоянен адрес : гр. ********- ищец по гр. дело № 206/2022г. по описа на Районен съд-
Троян чрез адв.С. С. от Адвокатска колегия – Ловеч.
Счита същата за изцяло необоснована и неоснователна, поради което моли съда да я
остави без уважение и да потвърди като правилно и законосъобразно решението на Районен
съд - Троян, постановено по цитираното дело.
ТВърди, че в жалбата пространно се разсъждава върху въпроса дали проведеното
производство по чл.64 от ЗС представлява исково такова или е спорна съдебна
администрация и за да се направи извод,че производството е спорна съдебна администрация
се цитира определение № 73/03.08.2020г. на ВКС по гр. дело № 1934/2019г. на I гр. отд. на
ВКС, по което има произнасяне относно дължащи се разноски по иск, предявен с правно
основание чл.64 от ЗС и се прави извод,че това производство е сходно с производството по
чл.32 ал.2 отЗС.
Счита, че от това определение, в което се говори за сходство между двете
производства не може да се направи извод за идентичността им и да се обсъждат доводи за
недопустимост на съдебното решение на първоинстанционния съд под предлог, че както в
производството по чл.32 ал.2 от ЗС следвало да се конституират всички собственици и
носители на ограничени вещни права върху имота, предмет на разпределението, тъй като
били необходими другари.
Смята за неотносимо към настоящия спор цитираното тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017г. на ВКС по т.д. №7/2014г. с т.4 от него,отнасяща се до общи правила на
спорната съдебна администрация в смисъл,че : „Влезлите в сила съдебни решения,
постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по
реда на Глава 24 ГПК.", както и неотносимо към настоящия спор е и решение № 1529 от
30.07.2003г. на ВКС по гр.д.№1257/2002г. HalV гр. отд. на ВКС,в което е посочено,че :
„Съдебното решение за разпределение на ползването на съсобствен имот няма сила на
пресъдено нещо при последващ спор за собствеността на същия имот или на идеална част от
него."
Изразява несъгласие с твърдението,че по иск с правно основание чл.64 от ЗС и по
молба с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС се прилагат едни и същи правила.
Изтъква, че в мотивите на решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г.
о. на ВС на РБ изрично се сочи,че : „Собственикът на постройката върху чужда земя може
6
да се ползува от земята, само доколкото това е необходимо за използуването и според
нейното предназначение. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си
право, той може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне правото му на
ползуване, а не да иска разпределение ползуването на част или на цялото място на
основание чл. 32, ал. 2 ЗС."
В контекста на тези мотиви счита за изцяло необосновано твърдението в жалбата, че
съдът се е произнесъл по иск, който не е предявен, поради което решението било
недопустимо. Сочи, че в петитума на исковата молба, по която е постановено обжалваното
решение е посочено,че на основание чл.64 от ЗС се иска признаване правото на ищеца да се
ползва и преминава през посочен имот поради причина,че е собственик на сграда в него и с
обжалваното решение съдът е уважил точно това искане като е определил терена,който да се
ползва от ищеца във връзка с ползването на сградата, която притежава в процесния имот.
Счита изложените доводи за неправилност на постановеното съдебно решение по
горепосоченото дело за изцяло необосновани. Изтъква, че по делото е назначена съдебно-
техническа експертиза, която е посочила два варианта за ползване на дворното място с цел
пълноценно ползване на жилищната сграда на ищеца. Сочи, че съдът подробно е мотивирал
избора си на вариант, и то след като е ползвал и личните си възприятия от имота, придобити
в резултат на извършен оглед на същия. Изтъква, че съдът е констатирал, че преминаването
откъм северната част на имота съществено ще затруднява ищеца и останалите собственици
и носители на вещни права в дворното място, тъй като от там преминава съществена част от
тях, има водомерна шахта и е значително по тесен подхода. Сочи, че разлика в площта,
която е определена по двата варианта за ползване само от ищеца няма - все е 38 кв.м, но има
единствено разлика в квадратурата, която се предвижда за общо ползване като по схема 2 тя
е 43 кв.м. , а по схема 1 ,която е избрана от съда , тя е 49 кв.м. С оглед така установената
фактология по делото не приема за обоснован извода във въззивната жалба,че съдът не е
съобразил константната практика на ВКС, според която трябва в минимална степен да се
ограничават правата на собственика на терена, когато се определя терен за ползване на
собственик на сграда в него.
Според нея не е вярно и твърдението, че с избрания от съда вариант
жалбоподателите са лишени от достъп до сградата си с идентификатор № 73198.506.204.3.
Счита, че в частта за разноските решението е правилно и съдът правилно е приел, че
производството е исково, поради което и следва да се приеме, че решението му финализира
исков процес. Смята за неоснователно становището на жалбоподателя,че разноските следва
да останат за страните така, както са направени. Сочи, е видно от поведението на
ответниците по време на целия процес е, че те оспорват много от твърденията на ищеца, но
въпреки това счита,че разноските следва да останат за всяка от страните така, както са
направени.
Във връзка с изложеното моли съда да остави без уважение въззивната жалба ведно
с всички законни последици и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.
В срок е подаден и отговор на въззивната жалба от М. Т. П. ЕГН **********, адрес
7
гр. ****** По го.д. № 206/2022 г. по описа на PC Троян
Моли съда да остави в сила Решение № 85/11.05.2023г. по гр.д. № 206/2022 г. по
описа на Районен съд Троян. Счита, че същото е допустимо и правилно и съдът е съобразил
и правилно е преценил всички събрани по делото доказателства, а именно:
Северния подход / вариант 2 от експертно заключение / се ползва от нея и съседите
от 1 етаж от самостоятелния обект - жилище в северния близнак по силата на споразумение
от времето на нашите наследодатели. Счита, че ползването на същия от ищеца би
затруднило в голяма степен и смутило живущите и би ги вкарало в конфликт, което не
желае. Твърди, че входът е тесен и не е правен за преминаване към задната част от двора,
тъй като сградата на ищеца се ползва като жилище едва след продажбата и той направил
значителни ремонти и преустройства.
Прилежащите ВиК канали, енергопреносната мрежа и пр., които обслужват сградата
на ищеца се намират на южния вход и той няма да може да осъществява достъп до тях в
случай, че с решението си съдът постанови да ползва северния вход.
Жилищните нужди на ищеца ще бъдат задоволени по пълноценен начин единствено
и само ако той осъществява достъп до сградата си от южната страна, тъй като от север
пътеката е тясна и за да влезе в жилището си, ищецът отново трябва да захожда от южната
страна, защото там му е входът.
Съдът правилно е преценил разпределението за разноските, тъй като за разлика от
нея, която нито веднъж не оспорила исканията на ищеца и видно и до днес е така, другите
ответници направили всичко възможно да издействат решение, което да задоволи тяхното
виждане как трябва да се ползва имота, тъй като в случай, че те действително не са
оспорвали иска на ищеца, нямало да жалят и да се оплакват от решението по делото.
Подадена по делото е частна жалба от адвокат Д. П. пълномощник на К.А. К., Р.С.
К. срещу определение 345 от 21.07.2023 г. по гр.д. №206/2022 г. по описа на Районен съд –
Троян, с която обжалва изцяло цитираното т определение на PC -Троян, с което е оставено
без уважение направеното от тях искане по реда на чл. 248 от ГПК , обективирано във
въззивна жалба вх. №2484 от 02.06.2023 г. по описа на ТРС, в частта за разноските.
Счита, че на практика съдът не се е занимал с искането по същество, като е приел,
че пороците по решението в частта му относно разноските не могат да бъдат поправяни по
този ред, а освен, че противоречи на определение № 517 от 30.06.2023 г. на Окръжен съд -
Ловеч постановено по в.гр. дело № 20234300500289, същото е и неправилно. Твърди, че РС
приема, че искането е недопустимо, при което би следвало да остави същото без
разглеждане, а не да отхвърля същото като направено без основание.
Изтъква, че в случая в решението няма изразена воля на съда относно характера на
производството по гр.д. №206/2022 г. - исково или спорна съдебна администрация, а
характера на делото определя и дължимите разноски от страните и в тази насока съдът е бил
длъжен да допълни решението си.
По същество поддържа всички доводи изложени във въззивната жалба, като
8
възпроизвежда същите дословно:
Ако съдът приема, че проведеното производство е спорно исково производство,
липсва основание само те да дължат направените от ищеца разноски, след като ответник по
делото е и М. Т. П.. Твърди, че не е установено несъгласие със съществуващо до завеждане
на иска фактическо положение от страна на ответниците, като към датата на завеждане на
иска К. и Р. К.и дори не са били във владение на имота. Твърди, че по делото няма никакви
доказателства, че до завеждане на иска е съществувало установено фактическо положение
осигуряващо начина, по който ищецът осъществява правото си по чл 64 ЗС, а такова не се
твърди и в исковата молба, а искането им това право да се осъществи в съответствие с
изискванията на закона не може да се определи като оспорване на правото на ищеца.
Ако решението е постановено като акт на спорна съдебна администрация, в частта
му относно разноските то противоречи на разпоредбата на чл. 78 ГПК. Съгласно Решение №
275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК в производствата за
администриране на граждански правоотношения страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените
от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени, като в този смисъл цитира определение № 73 от 3.08.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК, специално за производствата по чл. 64 ЗС.
По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение като
неправилно и да се произнесе по същество като остави без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
В срок е подаден отговор на частната жалба от М. Т. П. ЕГН **********, постоянен
адрес: гр.*****, По: гр.д. № 206/2022 г. по описа на PC Троян
Твърди, че вече нееднократно заявила становището си по въпроса, че жалбата на
посочените лица е неоснователна, защото те са хората, които препятстват и оспорват правата
на ищеца по делото да ползва собствената си сграда и тя с нейни действия не е давала повод
за завеждане на иска, а точно обратното - предоставила е възможност на ищеца да
преминава по най-целесъобразния и рационален начин през съсобствения с другите
ответници недвижим имот и в хода на делото по никакъв начин не е създавала пречки на
ищеца да установи правата си, поради което не счита, че трябва разноски да бъдат
присъждани в нейна тежест.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани не се явяват, а за тях се
явява адв.Д. П. от АК-Разград, който поддържа въззивната жалба и частната въззивна жалба,
като твърди че с уточняващата молба нередовностите на исковата молба не са отстранени,
моли съда да обезсили решението на ТРС и да го върне за конституиране на всички
задължителни другари-собственици, а по отношение на частната жалба, то съдът ще следва
да се произнесе по нея, само ако разгледа спора по същество, а в противен случай ако
обезсили решението и върне делтото, то при новото разглеждане съдът ще следва да се
произнесе и по разноски.
9
Въззиваемата М. П. не се явявя в съдебно заседание.
Въззиваемият К. П. се представлява от адв.С., която поддържа уточнението на
исковата молба, направено с молба вх.№6741/21.11.23 г. и моли съдът да потвърди
атакуваното решение на ТРС като правилно. Счита, че не следва да се конституират други
собственици на имота като задължителни другари, тъй като не касае за разпределение на
правото на ползване, а от друга стрна сем.Смилкови не му пречат да упражнява правото си
на собственост. Счита, че правилно РС е възприел този вариант като най-подходящ моли
съдът да му присъди и разноските по делото. По отношение на частната жалба също счита,
че тя е неоснователна.
От представените доказателства по гр.дело №206/22 г. на РС-Троян, становищата на
страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът приема за установено:
Във въззивната жалба въззивниците изразяват становище, че в производството по
чл.64 от ЗС следва да бъдат конституирани всички съсобственици, които са необходими
другари, поради което решението следва да бъде обезсилено и делото върнато на ТРС за
конституиране на останалите собственици като необходими другари. Позовава се на
сходството между производствата по чл.32 ал.2 от ЗС и чл.64 от ЗС.
Съдът установява, че действително в процесният поземлен имот има още един
собственик на сграда и това е П. С.. Тя обаче не е собственик на ПИ, а само на построена в
имота сграда. Съгласно практиката на ВКС, отразена в опр. №60445/13.12.21 г. по гр.д.
№3142/21 г.за разлика от случаите на разпределяне на правото на ползване на земята по
чл.32 ал.2 от ЗС, при уважаване на иска на суперфициара за определяне на прилежащ терен
към сградата по смисъла на чл.64 от ЗС, не би могло да се засегнат правата на
собствениците на останалите построени в имота сгради. По тези съображения, които се
споделят и от настоящият съдебен състав, решението на ТРС не следва да бъде обезсилено
като недопустимо, тъй като Смилкова не е задължителен необходим другар.
От фактическа страна се установява следното :
От представеният по делото протокол от 15.11.1972 г. по гр.д.№591/72 г. се
установява, че по силата на постигнатата между страните спогодба Т. К. П., И. К. П. и М. К.
В. заявяват, че процесният имот е останал в наследство от покойният наследодател К. И. П.
поч. На 8.10.1964 г, като в дял на Т.П. и И. П. при условията на чл.288 ал.2 от ГПК/отм/ се
отрежда процесният имот, а именно п.седми 2335 кв.110 по плана на гр.Троян оковло 590 кв.
м. и намиращата се в парцела паянтова жилищна сграда, като Т. К. ще ползва северната
реална половина от парцелата със северната реална половина от къщата, както ползва
досега, а И.К. ще ползва южната половина от парцелата с южната реална половина от
жилищната сграда, както я ползва сега., а Мария Влаева за уравнение на делът си получава
парична сума.
От приложен по делото делбен протокол от 26.11.1973 г. по гр.д.с непосочен номер
по описа за 1973 г. на РС-Троян двамата братя Т. К. П. и И. К. П. постигат спогодба,
10
съгласно която Т. К. П. се съгласява да получи и получава в реален дял цялата жилищна
сграда-двуетажната паянтова къща в дворно място п. VІІ-1335 кв.118 по плана на гр.Троян
целият от 294 кв.м. при граници улица, Т.К., Н. и Е. М., М. Г. и П. Д., като за уравнение на
делът си И.П. получава сумата 1362,50 лв, като съсобствеността върху дворното място се
запазва по ½ ид.част за всеки от тях, а И. П. е запазил правото на ползване на южната реална
половина част от къщата за срок от 5 години, като със тази доброволна делба се ликвидира
съсобствеността на паянтовата двуетажна къща.
От представеният по делото нот.акт за покупко-продажба №3 т. V д.№1366/75 г. на
ТРС се установява, че Т. К.П. от гр.Троян е продал на С. С. С. от гр**** следният покрит
недвижим имот, състоящ се от първия северен етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда, заедно с мазе ½ ид.част от таванско помещение без право на въздух същата част от
стълбище и целия гараж без дворното място, построена в п. VІІ кв.118 по рег.план на
гр.Троян за сумата от 7 541 лв.
С нот.акт за дарение на недвижим имот №61 т. VІІІ н.д.№2631/97 г. дарителите С.
С.в С.и М. В. С. даряват на дъщеря си П. С. Ст. сина си С. С. С. следният свой недвижим
имот: първият северен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда обособен като
сабостоятелно жилище с прилежащото избено помещение, ½ ид.част от таванско
помещение, ½ ид.част от стълбище, както и целия гараж, без дворно място, която
жил.сграда е построена в дворно място, представляващо працел VІІ-пл.№2503 в кв.118 по
плана на гр.Троян, като дарителите запазват правото си за ползват заедно или поотделно
този имот до края на живота си така, както са го ползвали и до сега.
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №95 т. първи рег.№880 д.№64/13
г. на нотариус К. П. С. Ч. продава на М.С. С.собствената си ½ ид.част от следните
съсобствени получени по дарение недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в
сграда с иден.№ 73198.506.204.1 находящ се в гр.Троян общ. Троян обл.Ловеч ул. „Вежен“
№49 ет.2 който самостоятелен обект е със застроена площ от 80,35 кв.м. с предназначение
жилище апартамент и се намира в сграда №5 разположена в ПИ с идент. 73198.506.204
ведно с принадлежащите към него избено помещение, и ½ ид.част от таванско помещение,
както и съотвените ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху
имот с идент. 73198.506.204. Със същия нот.акт за покупко-продажба П.С. Ч. е продала на
М. С. С. самостоятелен обект в сграда, с иден.№ 73198.506.204.5.3 находящ се в гр.Троян
общ. Троян обл.Ловеч ул. „Вежен“ №49а ет.1, който самостоятелен обект е със застроена
площ от 22,70 кв.м. в сграда и се намира в града №5 разположена в ПИ с идент.
73198.506.204 при подробно посочени граници и ведно с прилежащите към него съответни
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното паво на строеж върху имот с
идент. 73198.506.204 . Изрично е отбелязано, че върху имот, предмет на сделката има
запазено право на пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на С. С.С. и М. В.С.,
съгласно нот.акт за дарение на недв.имот №61 т.седми д.№263/97 г. на РС-Троян.
Представен по делото е нот.акт за собственост на нед.имот №195 т.трети рег.№4656
д.№476/12 г. на нотариус Кънчевски с район на действие РС-Троян, съгласно който е
11
призната М. Т. П. от гр.Троян за собственик върху следния недвижим имот, придобит по
наследство, а именно сграда с идент. идент. 73198.506.204.2 находящ се в гр.Троян общ.
Троян обл.Ловеч ул. „Вежен“ №49, която сграда е разположена в ПИ с идент.73198.506.204
застроена площ 65 кв.м. бр.ет.2.
Съгласно приложен по делото нотариален акт №32,том .ІV, рег.№4729 д.№498/18 г.
на нотариус Г. М. Т. П. е продала на К. И. П. ½ ид.част от следния свой недвижим имот, а
именно сграда с идент. 73198.506.204.2 по КККР на гр.Троян Ловеч одобрени със заповед
№РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК последно изменение на КККР с адрес
гр.***********, която сграда е разположена в имот идент. 73198.506.204 със застроена площ
65 кв.м. бр. ет. 2 с предназначение друг вид сграда за обитаване срещу заплащане на сумата
от 3280 лв. като изрично е отбелязано, че достъпът на купувача К. И. П. до сградата,
предмет на настоящия договор ще се осъществява през южната половина на ПИ с
иден.73198.506.204.
Представен по делото е и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот с №113 т. ІІІ
рег.№4352 д.№482/21 г. на нотариус К., с който М. Т. П. е продала на К. И. П. ½ ид.част от
следния свой недвижим имот, а именно сграда с идент. 73198.506.204.2 по КККР на
гр.Троян Ловеч одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК
последно изменение на КККР с адрес гр.***********, която сграда е разположена в имот
идент. 73198.506.204 със зстроена площ 65 кв.м. бр. ет.2 с предназначение друг вид сграда за
обитаване срещу заплащане на сумата от 3280 лв, като изрично е отбелязано, че достъпът на
купувача К. И. П. до сградата, предмет на настоящия договор ще се осъществява през
южната половина на ПИ с иден.73198.506.204.
Приложено по делото е постановление за възлагане на недвижим имот от 25.03.2021
г по изпъл.д.№20218790400024, съгласно което ЧСИ В. П. е възложил върху К. А. К. и Р. С.
К. при равни права за сумата в размер на 65 888 следният недвижим имот, а именно1/2
ид.част от ПИ с идент.73198.506.204 по КККР на гр.Троян, общ.Троян обл.Ловеч с адрес
гр.*********** площ на целия имот 554 кв.м. трайно предназначения на територията
урбанизирана при подробно посочени граници и съседи, заедно с построените в имота
цялата двуетажна жилищна сграда южен близнак с идент. 73198.506.204.1 със застроена
площ 91 кв.м. включваща първи етаж обосомен като самостоятелно жилище, втори етаж
обособен като самостоятелно жилище и тавански етаж, обособен като самостоятелно
жилище приземен етаж и мазета, цялата едноетажна селскостопанска сграда с идент.
73198.506.204.3 със застроена площ 10 в.м. и целия едноетажен хангар, депо, гараж с идент.
73198.506.204.4 със застроена площ 16 кв.м.стващата кадастрална карта и регистри на град
Тетевен имотът е с идентификатор 72343.500.208/дворното място/,а жилищната сграда с
идентификатор 72343.500.208.1.
Представена по делото на л.122 е справка от Община-Троян, от която е видно, че с
постоянен адрес в гр.*********** са лицата М. В. С., К. И. П., М. Т. П. и Л.Н. П., а с
настоящ адрес на лицата М. В. С., К. И. П., М. Т. П., Л. Н. П. и И. К.П..
За правилно решаване на спора ТРС е допуснал назначаване на съдебно-техническа
12
експертиза, която е изготвена от вещо лице инж.К.ов, който е изработил два варианта-схема
№1 и схема №2. Съгласно схема №1 ищецът следва да преминава през южната част, като
общата площ за преминаване е 87 кв.м., от които 38 кв.м. могат да се използват само от
ищеца, а 49 кв.м. за общо ползване, а при втория вариант схема-2 се осигурява възможност
за ползване на имота на ищеца откъм северната част на процесния имот, само от ищеца, а 43
кв.м. са за общо ползване, като при тези площи не може да се събразяват изискаванията на
Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови
територии и устройствени зони чл.21 прил.1, тъй като те се отнасят за съществуващи
жил.блокове в жилищни комплекси.
ТРС е извършил оглед на място, при който е констатирал, че непосредствено след
южния вход към ПИ съществува „ВиК“ шахта, която обслужва сградата на ищеца, а на
северния вход на имота има изгадена метална порта, използваемата част от която е един
метър, тъй като в по-широката си част крилото на портата е заварено, тъй като от
вътрешната част портата е препречена от бетонов бордюр. Съдът установил, че от южната
част на имота достъпът се осъществява посредством метална порта с дължина 2,40 м с две
метални крила, като голямото е с размер 1,40 м, а малкото 1 м. и посредством двете крила,
които са отваряеми може да се осъществи достъп до имота от тази част. Съдът е
констатирал, че на 1 м. от входната врата има декоративна градинка с размери 0,72 на 1,40
м., като свободното място за преминаване е с размер1,90 м. до декоративната градинка и 3 м.
след градинката, до оградата на съседния имот от южната част. Съдът е установил при
огледа, че единственото стеснение от южната страна представлява изграден от шперплат
навес, чието премахване е планувано от ответниците К.и.
При така изложените факти съдът прави следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.64 ОТ ЗС
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже посредством пълно и главно
доказване, че е са собственик на постройката, на не и на земята, върху която тя е построена
и, че на това основание има право да се ползва от земята само доколкото това е необходимо
за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му
е отстъпено правото, е постановено друго.
В исковата молба ищецът твърди и доказва посредством представените два
нотариални акта, че е собственик на сграда с идент. 73198.506.204.2 по КККР на гр.Троян
Ловеч одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК последно
изменение на КККР с адрес гр.***********, която сграда е разположена в имот идент.
73198.506.204 със застроена площ 65 кв.м. бр. ет. 2 с предназначение друг вид сграда за
обитаване като изрично е отбелязано, че достъпът на купувача К. И. П. до сградата, предмет
на настоящия договор ще се осъществява през южната половина на ПИ с
иден.73198.506.204.
Съдът приема от събраните по делото доказателства, че процесната сграда е
построена върху ПИ с иден.73198.506.204, който е собственост на ответниците М. Т. П.-1/2
13
ид.част и на етаж от северния близнак, К. А. К. и Р. С. К.-1/2 ид.част и на южният близнак.
Следователно налице е хоризонтална съсобственост, при която няколко лица са собственици
на отделни сгради, построени в имот, собственост само на едни от тях. При това положение
е налице съсобственост по отношение на дворното място между ответниците, както е налице
и индивидуална собственост по отношение само на сградите между страните.
Ответниците считат, че няма пречка ищецът да ползва имота си и никой не му пречи,
но техните твърдения обаче са опровергават от останалите доказателства по делото и
възраженията на М. П., че следва да ползва южната част на ПИ, а не северната, която
понастоящем тя ползва, тъй като сградата, на която тя е собственик се намира в северната
част, а К. А. К. и Р. С. К. считат, че той следва да ползва северната част от ПИ и северната
порта, през която да преминава, а не южната част, на която те са собственици. Така, че
фактически те оспорват иска.
Съгласно чл.64 от ЗС собственика на постройката върху чужда земя има право да се
ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването й според нейното
предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, той
може да предяви иск. Приема се, че ограничаването на правата на собственика на терена,
може да бъде само до такъв обем, който да е достатъчен за осигуряване възможността на
собственика на построеното да го ползва. След като се установява, че ищецът е собственик
на постройката, следва да му се признае и правото да ползва такава прилежаща част от
имота на ответниците, която да му позволи да използва своята постройка според нейното
предназначение, а именно като жилище, като ползването на земята според
предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до постройката и в
ползване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди. От огледа на място
и заключението на вещото лице се установява, че ищцецът, за да ползва собствената си
жилищна сграда по предназначение е необходимо да да преминава през южната страна на
ПИ, доколкото в актовете му за собственост е учредено той да преминава през южната
половина, за да има достъп до сградата си. В тази връзка съдът следва да съобрази
заключението на съдебно-техническата експертиза, която е изготвила два варианта за
определяне на прилежаща част, която е необходима за ползване на сградата като жилищна.
Тъй като правото на собственост на ответниците върху земята трябва да бъде ограничено в
минимална степен от една страна, а от друга следва да се съобрази и учруденото право на
преминаване до сградата през южната половина на ПИ, то настоящата инстанция приема, че
вариант 1 от заключението на вещо лице К.ов е най-подходящ. По този начин ищецът ще
има достъп до сградата си и то през южната половина на ПИ, така, както това е учредено в
двата нот.акта за собственост.
По тези съображения следва да бъде определена по иска на К. И. П. ЕГН **********
с постоянен адрес гр.*********** чрез пълномощника си адв.К. Д. срещу М. Т. П. ЕГН
********** адрес гр.***********, К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К.
ЕГН ********** адрес гр.*********** с правно основание чл.64 ал.2 от ЗС, прилежаща
площ от ПИ с идентификатор 73198.506.204 ко КККР на гр.Троян общ.Троян обл.Ловеч
14
одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК последно
изменение на КККР засягащо ПИ от 21.12.2016 г. адрес на ПИ гр.*********** площ на
целия имот 554 кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване до 10 м, предишен идент.няма номер на предходен план 2503
при съседи 73198.506.252, 73198.506.299, 73198.506.205, 73198.506.203 собственост на
ответниците М. П., К. К. и Р. К., която прилежаща площ е необходима за ползването според
предназначението на построената в имота жилищна сграда с идентификатор 73198.506.204.2
по КККР на гр.Троян попадаща в имот с идент. 73198.506.204 по ККР на гр.Троян,
собственост на ищеца К. И. П. ЕГН********** така, както е означено със сив цвят на
скица, приложена към предложения вариант първи/схема 1/ на приетата по делото СТИ,
изготвена от вещо лице К. К.ов на л.117 от делото, а именно ищецът следва да преминава
през южната част, като общата площ за преминаване е 87 кв.м., от които 38 кв.м. могат да се
използват само от ищеца, а 49 кв.м. за общо ползване, така както е отразено във вариант
първи от заключението на вещо лице К. К.ов, който е неразделна част от настоящето
съдебно решение.
Съдът приема за неоснователно твърдението на въззивниците, че вариант 2 /схема 2/
е по-удачен и приложим в случая, с оглед необходимостта в минимална степен да се
ограничат правата на собстевника, след като в този вариант площта за премнаване е 81 кв.м..
В казуса следва да се има предвид и учреденото на ищеца право на достъп до собствената
му сграда именно пред южната половина на имот с идент. 73198.506.204 по ККР на
гр.Троян.
Предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези отразени в
съдебно решение №87/11.05.2023 г. постановено по гр.д.№196/22 г. по описа на ТРС, то
следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА, ПОДАДЕНА ПО РЕДА НА ЧЛ.248 ОТ ГПК В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ
По повод подадена частна жалба от въззивниците против определение №345/21.07.23
г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение направеното
искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските на К. А.
К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН **********, съдът установява
следното:
Действително производството по иска с правно основание чл.64 от ЗС е сходно с това
по чл.32 ал.2 от ЗС в смисъл, че и двете представляват спорна съдебна администрация по
граждански дела, която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение. В
този смисъл се е произнесъл и ВКС в определение №73/3.08.20 г. по гр.д.№1934/19 г.,
където е постановено, че по въпроса за дължимостта на разноските заплатените от страните
възнаграждение за адвокат пред първата инстанция следва да останат за всяка страна така,
както са направени, а при обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правла на чл.78 ал.1 и 2 от ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или
срещу която жалбата е уважена. В случая частната жалба е основателна и решението следва
15
да бъде изменено в частта за разноските, сторени пред първата инстанция, като адвокатските
възнаграждения следва да останат за страните така, както са направени, а по отношение на
сторените съдебно-деловодни разноски за ДТ и вещо лице в общ размер на сумата 480 лв./
50 лв. ДТ и 430 лв. за вещо лице/ те следва да се поделят на четири съобразно правата на
страните, които имат съсобственост, следователно на всяка една от страните следва да се
възложат по 120 лв. разноски по делото пред първата инстанция. Следователно за ищецът
следва да останат в тежест 120 лв, а след като той е заплатил цялата сума, на него му се
следва заплащане по 120 лв. от ответниците по делото или те следва да бъдат осъдени да му
заплатят сумата 360 лв. или всеки един от тях по 120 лв. И в този смисъл частната жалба е
основателна и на основание чл.248 от ГПК следва да се измени атакуваното решение в
частта му за разноските, като следва да бъдат осъдени М. Т. П. ЕГН ********** адрес
гр.***********, К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН **********
адрес гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.*********** по 120 лв. всеки един от тях припадащата му се част от съдебно деловодните
разноски за първата инстанция.
По разноските
При този изход от процеса и с оглед константната практика на ВКС отразена в
решение №275/30.10.2012 г. по гр.д.№444/12 г. на ВКС и определение №6/15.01.18 г. по
ч.гр.д.№2132/17 г. на ВКС независимо от характера на производството, развило се пред
първата инстанция като спорна администрация, във въззивното производство страните вече
имат определено процесуално качество, според позицията си в производтвото, поради което
се присъждат разноски по правилата на чл.78 от ГПК. В случая, след като въззивната жалба
се явява неоснователна и първоинстанционното решение е потвърдено, то въззивниците К.
А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес
гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***********
сумата 600 лв. сторените пред въззивната инстанция разноски по делото по представен
списък на разноските.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА правилно съдебно решение №87/11.05.2023 г. постановено по
гр.д.№196/22 г. по описа на ТРС.
ОТМЕНЯ като неправилно определение №345/21.07.23 г. постановено по реда на
чл.248 от ГПК по гр.д.№196/22 г. по описа на ТРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК съдебно решение №87/11.05.2023 г.
постановено по гр.д.№196/22 г. по описа на ТРС в частта му за разноските, с която са
осъдени К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес
16
гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***********
сторените по делото разноски в общ размер на 995 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Т. П. ЕГН ********** адрес гр.***********да заплати на К. И. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*********** сумата 120 лв./сто и двадесет лева/
припадащата й се част от съдебно деловодните разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** да заплати на К. И. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*********** сумата 120 лв./сто и двадесет лева/
припадащата му се част от съдебно деловодни разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Р. С. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** да заплати на К. И. П. ЕГН
********** с постоянен адрес гр.*********** сумата 120 лв. сто и двадесет лева/
припадащата й се част от съдебно деловодните разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН **********
адрес гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.*********** сумата 600 лв. сторените пред въззивната инстанция разноски по делото по
представен списък на разноските.
Решението е обжалваемо в едномесечен срок от съобщението на страните, че е
изготвено, ведно с мотивите пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17