№ 15420
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110123349 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1
от ГПК, на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „С” АД с ЕИК *********, със седалище:
гр. С......., чрез юриск. Е.П. срещу В. С. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С..........,
ап.12 за признаване за установено по отношение на ответника С., че дължи на ищеца „С“ АД
следните суми:
1 556.45 лв. – главница, за периода от 01.11.2018г. до 01.09.2021г.; 41,88 лева – лихва за
забава, за периода от 02.12.2018г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.01.2022г., до окончателното плащане, за които суми е
издадена на 20.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1767/2022г. по описа на СРС.
Претендират се разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги с
ответника за имот, находящ се на адрес: гр. С.........., ап.12, към което са приложими Общите
условия на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответника В
и К услуги, но той не е заплатил продажната цена.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. Р. оспорва предявените искове по основание
и размер, поради липса на облигационна връзка с ищеца, както и защото твърди, че „С“ АД
не е публикувало одобрените общи условия в един местен и един централен ежедневник.
Също претендира разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следното във фактическо
1
отношение:
Предявените искове са допустими.
На 14.01.2022г. „С“ АД е депозирала в СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 по отношение на длъжника В. С. С.. На 20.01.2022г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено В.
С. като длъжник да заплати на „С“ АД като кредитор сумите, предмет на предявените
установителни искове, както и разноски, от които: 31,97 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта е връчена на длъжника, той е депозирал
възражение в срок, поради което с разпореждане № 32069/11.04.2022г. на кредитора са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането, което е сторено в срок.
Разгледани по същество, предявените искове са основателни, поради следното:
Ищецът е собственик на водоснабдения имот, който се ползва от ВиК услугите,
предоставени от „С“ АД, което се установи от приетата като доказателство по делото
справка № 974371/17.08.2021г. в Службата по вписванията в гр. София, чрез отдалечен
достъп по данни на физическо лице – за ответника по делото, от която се установява, че
считано от 14.07.1998г. ищецът е собственик на процесния имот, който е придобил чрез
покупко-продажба. Той е бил собственик на процесния имот и към 09.04.2021г., когато
видно от същата справка върху апартамент .... е наложена възбрана за задължения на
ответника С.. Ответникът не представи доказателства, от които да е видно, че след датата на
възбраната той е загубил правото на собственост по отношение на него.
Ответникът В. С. като собственик на водоснабден имот, представляващ жилище – ....,
трябва да заплаща услугите, предоставени от „С“ ЕАД, тъй като има качеството на
„потребител“ на ВиК услуги за този имот, на осн. § 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Ответникът има качеството
на потребител на В и К услуги и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4). Между „С” АД и В. С. в
качеството му на потребител на ВиК услуги, придобито на основание § 1, т. 2, б. „а“ от ДР
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4, съществува валидно облигационно отношение. Съгласно чл. 8 от Наредба
№ 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването на В
и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи, както и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор „С” АД, в сила до 28.08.2016 г., както и от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г. насам. Действащите
2
през процесния период Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
ВиК с оператор „С” АД са общодостъпни на посочен от оператора интернет адрес. За
процесния период на база отчетени показания и в изпълнение на чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./)
във вр. с чл. 31 от Общите условия „С“ АД издава ежемесечни фактури за употребените и
начислени ВиК услуги за имота. За този имот е открита договорна сметка ..., отнасяща се за
просрочените задължения на ответника, в размер цената на исковете по настоящото дело.
Въз основа на издадените фактури за периода 01.11.2018г. - 01.09.2021 г. за собствения на
ответника имот, задължението му по настоящото дело възлиза на 1 598.33 лв., от които 1
556.45 лв. - главница и 41.88 лв. - лихва.
Във връзка с изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал.1,
във вр. с ал.8 от ГПК, в общ размер на 213, 94 лв., от които: 63, 94 лв. дължима държавна
такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв.
минимално юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. С. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С..........,
ап.12 ДЪЛЖИ на „С” АД с ЕИК *********, със седалище: гр. С....... следните суми: 1 556.45
лв. – главница, за периода от 01.11.2018г. до 01.09.2021г.; 41,88 лева – лихва за забава, за
периода от 02.12.2018г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 14.01.2022г., до окончателното плащане, дължими за ползвани ВиК услуги на
ищеца в имот, собственост на ответника, представляващ ап.12 в гр. С.........., за които суми е
издадена на 20.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1767/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С.........., ап.12 да плати на „С”
АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. Цар Борис III № 159, ет.3 сторените по делото
разноски в общ размер на 213, 94 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
След влизане в сила на решението, сверено копие на същото да се приложи за сведение
по ч. гр. д. № 1767/2022г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3