МОТИВИ към Присъда № 260136/14.12.2021 г. по НЧХД № 2964/2020
г. по описа на Районен съд Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
частна тъжба на М.Р.К. ЕГН **********, с която против Д.Т. М. ЕГН ********** са
повдигнати две обвинения, а именно, че:
на 21.02.2020г. в 14,34 часа по телефон се е заканила
на М.Р.К. с престъпление против нейната личност или имот чрез съобщение по
телефон „за последен път ти звъня, от там нататък ще се разправям лично очи в
очи с теб” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК;
на 21.02.2020г. от 15,09 часа до 15,12 часа по
телефон, отправила към М.Р.К. изразите „долна пачавра, завирай се някъде”, „целият блок ще разбере как поне 9 месеца не
можа да си затвориш краката” , „ще те разберат из целия блок що за бременна
мастия си ти”, „нямаш къде да се скриеш, един етаж ни дели, намери кой да ебеш
– съседа си”, „на съсед може и да случи да си го слагате, че даже и бременна не
можа да се начешеш, ама на жената на съседа не случи” - престъпление по чл.
146, ал. 1 НК.
В производството са приети за съвместно
разглеждане граждански искове, предявени от частния тъжител
М.К., с които се иска осъждане на подсъдимата да й заплати сумата от 1500 лева
– обезщетение за неимуществени вреди за отправена закана, ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.02.2020г. до датата на окончателното плащане на
сумата и за заплащане на сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от отправени обидни думи, ведно със законната лихва върху
тази сума от 21.02.2020г. до датата на окончателното плащане на сумата.
Неколкократно съдът
напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Пред съда, производството по делото протече по общия
ред, като бяха разпитани всички свидетели, посочени от частното обвинение и от
защита и бяха приобщени доказателства.
В хода на съдебно следствие, в поредно съдебно
заседание на 18.02.2021г. повереникът на частния тъжител прави уточнение във
връзка с начина, по който са получавани съобщения като посочва, че „Ще те разберат из
целия блок, що за бременна мастия си“, изпратено по Вайбър; „Нямаш къде да се
скриеш, един етаж ни дели, намери кой да ебеш – съседа си“, изпратено по
Вайбър; „На съсед може и да се случи да си го слагате, че даже и бременна, не
можа да се начешеш, а ма на жената на съседа не случи“, изпратено по Вайбър;
„Долна пачавра си, завирай се някъде“, изпратено по Месинджър; „Целият блок ще
разбере как поне 9 месеца не можа да си затвориш краката“, изпратено по
Месинджър. Това уточнение по същество касае посочване на нови факти
в хода на съдебното следствие, което е направено извън преклузивния шестмесечен
срок предвиден в чл. 81 НПК, поради което и не следва да се приеме като
изменение на обвинението по чл. 287 НПК. Отделно, не се касае за факти, които
да са новоустановени в хода на съдебното следствие, а това са факти, които са
били известни на тъжителя още при подаване на тъжбата и е следвало да се заявят
ясно още при подаване на частната тъжба, което не е направено, същото е
извършено извън шестмесечния преклузивен срок за това и е процесуално
недопустимо.
Подсъдимата депозира обяснения в края на съдебното
следствие като посочи, че е склонна да поднесе извинения на тъжителката за
цялата създала се ситуация предвид значителния
период от време, който е изминал, но не признава да е
изпращала „подобни“ съобщения на
тъжителката, а във всичко била въвлечена. В последната си дума моли да бъде
оправдана.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния
тъжител – адв. М. – БАК застъпва, че
деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна
страна. Спира се върху свидетелските показания на св. М.
и представената разпечатка от Военно формирование, намира,
че е несъстоятелна защитната версия, че телефонът на подсъдимата й е бил отнет
от нейния съпруг като достига до извод, че подсъдимата е осъществила състав на
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК и чл. 146, ал. 1 НК. Намира, че
гражданските искове са доказани по основание и по размер и моли за осъдителна
присъда и уважаване на гражданските искове.
Частния тъжител и граждански ищец излага съображенията
си по същество като в отделни части изложеното от нея се различава от
изложеното от нейния повереник, а именно, че е била вече при майка си, когато
получила съобщенията на 21.02.2020г. Останала при майка
си и родила в гр. Варна. Страхувала се за себе си и за
детето като сочи, че в момента подсъдимата също била бременна и не знае как би
се почувствала. Впоследствие бил направен ДНК тест, който показал, че детето е
на мъжа й, но в крайна сметка се били развели.
Защитникът на подсъдимата - адв. К. – БАК, счита,
че е налице съществен дефицит на доказателства. Намира, че деянието не е
съставомерно, отделно липсват доказателства за авторството на деянията.
Анализира събраните доказателства като намира, че подсъдимата следва да бъде
призната за невиновна. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и
отхвърляне на гражданските искове.
Подсъдимата заявява, че се придържа към становището на
защитника си, като в предоставената от съда възможност за последна дума моли да
бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Д.Т. М. /понастоящам П./ ЕГН ********** *** и е неосъждана.
В периода 2019г. – 2020г. подсъдимата живеела в гр. Бургас, к-с ****заедно
със съпруга си св. В. М. и тяхното ненавършило пълнолетие дете като техни
съседи били тъжителката М.Р.К. и съпругът й Г. К., които живеели на долния пети
етаж.
Тъжителката била в близки отношения със съпруга на
подсъдимата Д. – В. М., но отношенията й с Д. били влошени. Тъжителката
ползвала мобилен телефонен номер ****
със СИМ карта ****.
Св. М. работел като матрос, радиометрист в
поделение **** към Министерство на отбраната.
По време на брака си подсъдимата и съпругът й
имали общ профил „****”, който създали, за да продават чанти „онлайн” като
профила основно се менажирал от В., тъй като повече разбирал от компютри.
Подсъдимата ползвала от дълги години и отговаряла
на мобилен телефонен номер ****. Като военнослужещ съпругът й през 2018г.
прехвърлил нейният абонатен номер към СИМ карта, предоставена от Военното
формирование, в което служел. Мобилен номер +**** бил активен от 26.09.2018г.
до 17.06.2020г. и бил собственост на Военно формирование ****, а от
18.06.2020г. до 17.05.2021г. /дата на изготвяне на справка от мобилния
оператор/ тел.номер **** със СИМ карта **** бил собственост на „****” ООД. Съгласно
писмо от А1 България ЕАД единствените спирания на номер **** са били за
откраднат/изгубен през 2020г. след обаждане в контакт центъра на А1 България ЕАД
на 15.06.2020г. 15:02 ч.номера е спрян; на 16.06.2020г. 16:31 ч. номерът е
реактивиран без смяна на карта; на 16.06.2020г. 19:24 ч. номерът отново е
спрян; на 17.06.2020г. 18:24 часа е реактивиран отново без смяна.
Тъжителката М. споделила на св. М., че се
притеснява от отношението на Д. към нея, тъй като я била заплашвала, обиждала,
а била търсила и съпругът й като в този период М. била бременна.
В края на 2019г.- началото на 2020г. семейните
отношения между подсъдимата Д. М. и съпругът й В. М. започнали да се влошават. Св.
М. започнал да се съмнява, че съпругата му има извънбрачна връзка с друг човек
като установявал нейни профили и номера, започнала да ползва приложения за
комуникация, които свидетелят сочи за „странни”. Това го навело на мисълта, че
може да общува с други мъже. Започнала да се кара по-често с него. Свидетелят
наблюдавал, че съпругата му си пише с някой докато бил на работа като била
„онлайн” в приложението „Вайбър“ в 05:00 часа сутринта, а когато я попитал
нещата спирали за един-два месеца и после пак започвали, което го навело на
мисълта, че комуникациите се осъществяват от друго място.
Междувременно на телефонния си апарат в мобилно
приложение „Messenger”
тъжителката получила съобщения изпратени от „facebook“ абонат с име на профила „****“ и facebook идентификатор **** „Долна
пачавра си, завирай се някъде. Целият блок ще разбере как поне 9 месеца не можа
да си затвориш краката”, в 14:57 часа „и поне вдигни като ти звъня”. На същия
телефонен номер в мобилно приложение „viber” („Вайбър“) били получени съобщения от абонат с мобилен
номер +****, регистриран в телефона под името „Д.”: на 21.02.2020г. – четири
броя съобщения, на които впоследствие е изтрито съдържанието от страна на
изпращача, на 19.08.2020г. – едно съобщение, което впоследствие е изтрито от
подателя, на 19.03.2020г. в 11:11:37 часа на телефона бил направен „screenshot” запомнена в паметта на телефона в папка /storage/emulated/0/DCIM/Screenshots с име Screenshot_20200319-111137_viber.jpg като
снимката била запечатала съобщения получени в мобилното приложение „viber“ изпратени от абонат с име „Д.“ на 21.02.2020г. със
следният текст „за последен път ти звъня, от там нататък ще се
разправям лично очи в очи с теб” , „ще те разберат из целия блок що за
бременна мастия си”, „нямаш къде да се скриеш, един етаж ни
дели, намери кой да ебеш – съседа си”, „на съсед може и да
случи да си го слагате че даже и бременна не можа да се начешеш, ама на жената
на съседа не случи”.
С разлика от 19 секунди „screenshot” бил
направен и на съобщенията, получени по „Messenger” на
21.02.2020г.
Подсъдимата през месец февруари 2020г. спряла да
отговаря на тел.номер, който обичайно ползвала, съгласно показанията на св. П.
и св. Д. и след това през месец юни 2020г. отново започнала да отговаря на
предходния телефонен номер, който обичайно ползвала. В подкрепа на показанията
на свидетелите е обстоятелството, че самият свидетел М. посочи, че е направил
искания за разпечатки за телефонния номер през месец декември 2019г., началото
на 2020г. и към пролетта на 2020г. за определени периоди от време.
Обстоятелството, че още месец декември 2019г. свидетелят е поискал изготвянето
на разпечатки сочи, че у него се е породило съмнение относно възможността
съпругата му да има извънбрачна връзка и е могъл да установи провежданите от
нея телефонни разговори, както и тяхната продължителност, както и е имал
възможността във всеки един момент да преустанови ползването на СИМ картата с
посочения телефонен номер.
На 28.02.2020г., седмица след като получила
съобщенията, било входирано Заявление до Началник 04 РУ МВР Бургас от М.К., в
което посочила, че Д. М. с тел.номер **** си е внушила, че има връзка с мъжа й
и й пишела заплашителни съобщения „ако не ми вдигнеш, ще се разправям лично с
теб” като на 20.02.2020г. в 02,30 часа ходила в дома й и била блъскала по вратата
и по този начин стресирала освен тъжителката и детето и съпругът й. Във връзка
с подаденото заявление е образувана преписка с вх. № 329200-1760/2020г. по
описа на 04 РУ ОДМВР Бургас като полицейски инспектор снел сведения и са
представени сведения от М.К., от подсъдимата Д. М. и от Г. К.. Съставен е протокол
за предупреждение, връчен на Д. М. на 05.03.2020г.
Преписката
е изпратена на прокурор като е изготвено постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 05.05.2020г. като е намерено, че липсват
данни за извършено престъпление от общ характер.
Св. М. на 21.02.2020г. подал молба за развод с
подсъдимата.
Тъжителката от своя страна отишла при майка си св.
Р. и впоследствие направила ДНК тест, в който бил установен предполагаемия баща
на детето, с което била бременна.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на
св. В. М.. (л. 143-144 частично); допълнителен разпит на св. В. М. (л. 192 -
частично); св. Г. П. (л. 144 гръб и л. 145); св. С. Д. (л. 145); и обясненията
на подс. Д. П. (л. 204).
От писмените доказателства: свидетелство за
съдимост (л. 173); резултати ДНК тест (л. 71-74); протокол за предупреждение
(л. 82 гръб); постановление за отказ да
се образува досъдебно производство (л. 85); договор за военна служба (л.
119-124); заявление за регистрация на предплатена карта (л. 140); служебна
бележка (л. 155); писмо от военно формирование ****(л.170); отговор от А1
България ЕАД (л.172); отговор от А1 България ЕАД (л. 194);
От веществените доказателства: телефон;
От съдебно-техническа експертиза (л. 111-113) и (л.
132-138).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи:
Съдът частично кредитира показанията на св. М. като
отчита влошените отношения между него и подсъдимата и последвалия в резултат от
това развод. Съдът не му даде вяра за това, че само Д. се е занимавала в
профила във „facebook“ „****” и само тя го е ползвала и никога не
е имал достъп до профила като в тази част показанията му са в противоречие с
показанията на св. Д., която е в еднакво близки отношения, както с подсъдимата,
така и с бившият й съпруг и която посочи, че св. М. е този, който е разбирал
повече от компютри и затова е „менажирал“ профила във „facebook“. Отделно от това
свидетелят М. посочи, че към момента на регистрацията на профила са били все
още семейство и не отрече категорично да е участвал в регистрацията на този
профил.
Съдът взе предвид показанията на всички разпитани по
делото свидетели, които бяха пестеливи в показанията си и това да разкажат за
случилото се, отношенията, които са били създадени, като на въпросите на съда св.
М. разкри влошените отношения в семейството му с подсъдимата и съмненията му,
че тя е имала извънбрачна връзка и това, че е опитал да проследи контактите й.
Свидетелят разкри, че е наблюдавал съпругата си, както и профила й във „Вайбър“.
Съдът не възприема становището на повереника на частния тъжител, че от разпита
на св. М. безспорно се установявало, че Д. М. е ползвала телефонен номер ****
именно когато са изпратени съобщенията на 21.02.2020г. От една страна не могат
да се пренебрегнат влошените отношения между свидетеля и подсъдимата, това, че
молба за развод е била подадена на същата дата, а от друга при първоначалния
разпит св. М. на въпроса дали е подавал молба до Военно формирование за
ограничаване на този номер отговори, че е подавал, но не си спомня. Едва при
допълнителния разпит същият отговори на въпрос на повереника, че СИМ картата не
е ползвана от никой друг, но самият свидетел посочи, че при допълнителния
разпит вече е бил запознат с показанията на останалите свидетели по делото,
които били посочили, че след семеен скандал бил взел телефона на Д. М..
Обвинението не ангажира каквито и да било допустими доказателства, с които да
докаже по категоричен и безспорен начин обвинението и да опровергае внесеното
от защитата съмнение, че подсъдимата на 21.02.2021г. не е могла да ползва
телефонен номер ****.
Макар св. П. да се намира в близки отношения с
подсъдимата и към момента да е нейн настоящ съпруг съдът не намира причина да
не се довери на показанията му, които кореспондират на останалите доказателства
по делото и са последователни. Действително се касае за влошени отношения между
св. М. и подсъдимата, свидетелят М. е имал възможност още месец декември 2019г.
да получи разпечатка за провежданите от подсъдимата разговори, имал е възможност
да установи телефонните номера, с които е разговаряла, наблюдавал е профила й
във „Вайбър“, че е била активна в ранни часове, когато е бил на работа и
напълно е вероятно да се е опитал да ограничи контактите й. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Д., която междувпрочем е единственият свидетел,
ангажиран от страните, който е незаинтересован като няма роднинска връзка със страните,
показанията й са последователни и за съда няма причина да не й се довери.
Съдът
отказа да даде вяра на показанията на св. Ю.Р. – майка на тъжителката, тъй като
от една страна отчита близките отношения, с които се намира с тъжителката – тя
е нейна майка, а от друга страна съдът констатира противоречия в показанията,
които не кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал,
както и констатира противоречия при показанията на самата свидетелка.
Последната от една страна посочи, че дъщеря й я е посетила на 17.02.2020г. и
останала при нея 4-5 месеца, а от друга страна от представената преписка в 04
РУ МВР Бургас е видно, че М. *** на 28.02.2020г. На следващо място показанията
на свидетелката в тази част не кореспондират и на изложеното в тъжбата, където
изобщо липсва посочване на факт тъжителката да е пребивавала при своята майка в
момента на получаване на съобщенията, изложени в тъжбата. Напротив, сочи се, че
тъжителката е отишла при своята майка в Девня, тъй като се чувствала зле и
съгласно изложеното в тъжбата това е станало след 19.03.2020г. В този смисъл се
пледира от повереника и в хода на съдебните прения, където се казва, че
възприемането на заплахата било реално и за това свидетелствала смяната на
местоживеенето на тъжителката при нейната майка, при която тя била останала
последните два месеца от бременността. Освен изложеното свидетелката Р. сочи,
че видяла мобилни съобщения /не уточнява какви/, след това видяла образа на Д.
/мъничка снимка/ в месинджър, където идвали съобщенията като сочи думите
„бременна мастия”, „долна пачавра”. Първо посочи, че дъщеря й е казала, „че
тези съобщения са от Д.“, след това, че видяла снимка, която била образа на „Д.“,
след това че няма от къде да знае образа как изглежда, но въпреки това при
въпрос кое е лицето, което е видяла, посочва подсъдимата. Липсата на
последователност в показанията, близките отношения, в които свидетелката се
намира с тъжителката и противоречието с останалите доказателства и фактите
изложени в тъжбата, накараха съдебния състав да не се довери на показанията на
св. Р..
Съдебният състав се доверява на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза като безпристрастно
изготвено като взе предвид уточненията в съдебно заседание и в експертното
заключение, че съобщенията изпратени по „viber“ към момента на изготвяне на експертизата са
изтрити. Съгласно заключението на вещото лице К. съобщенията, получени по
мобилно приложение „Viber“ са били
изтрити, но е направена екранна снимка на 19.03.2020г. В съдебно заседание
вещото лице уточни, че съобщенията по „viber“ са от
абонат с конкретен номер. Ноторно е, че във всеки един момент потребителят на
приложението може да променя имената на своите абонати, т.е. абонат, вписан с
един телефонен номер, впоследствие може да се впише като име на друг телефонен
номер и при получаване на съобщенията се отразява името на абоната, така както
е въведено от потребителя. Буди недоумение, че „screenshot” е бил направен много след като тъжителката е
подала заявление до Началник на 04 РУ при ОД МВР Бургас като липсва посочване
към момента на подаване на заявлението през месец февруари да е бил предоставен
мобилния апарат, за да се направи извод, че зад името „Д.” към момента на
подаване на заявлението и на изтриване на снимките стои именно телефонният
номер, който към момента на изготвяне на заключението на вещото лице е бил
абонат с име „Д.“ с телефонен номер ****. Следва също така да се обърне
внимание на факта, че Д. М. е била предупредена с протокол от 05.03.2020г., а
много след това предупреждение съобщенията не са били изтрити от изпращача, щом
като към 19.03.2020г. е било възможно да се направи „screenshot”. Съдът дава вяра и на това, че съобщение от
приложението „messenger“ могат да
са получени от различен телефонен номер, както и да се изпратят и от компютър
или таблет.
Съдът не поставя при изводите си печатният
материал, предоставен от повереника на тъжителя л. 54-л. 66 с посочен в горна
страница изписване като абонат „***“, а на лист 66 „***“, тъй като липсва яснота кой е автор на тези изявления и
към кого са насочени. Съгласно чл. 104 НПК доказателства в наказателното
производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с
обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по
реда, предвиден в този кодекс. Съгласно чл. 105 НПК доказателствените средства
служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на
други доказателствени средства като са недопустими доказателствени средства,
които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс. Представените печатни материали не са доказателствено средство, което
да отговаря на характеристиките на писмено такова във вида в който се
представят и съответно не могат да се поставят в основата на изводите на съда.
Съдът не поставя в своите изводи представените с
преписка 329200-1760/2020г. по описа на 04 РУ ОДМВР Бургас сведения, дадени от М.К.,
Д. М. и Г. К.. Основен принцип в наказателния процес, залегнал в разпоредбата
на чл. 18 НПК, че съдът основава решенията си върху доказателствени материали,
които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този
кодекс. Чл. 13 НПК е свързан със задължението на съда,
прокурора и разследващите органи да разкрият обективната истина по реда и със
средствата, предвидени в НПК. Той е развит чрез разпоредбите на чл. 104, чл. 105 и сл. НПК. Съгласно тях доказателствата в
наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани
с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното разкриване и са установени
по реда на процесуалния закон. От друга страна, доказателствените средства
служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или
други доказателствени средства, като не се допускат такива, които не са събрани
или изготвени при условията и реда, предвиден в НПК. Законът изчерпателно изброява в чл. 114 НПК и уточнява в
следващите текстове видовете доказателствени средства - гласни, веществени и
писмени. Саморъчното „сведение” не е уредено
в НПК, поради което не съставлява свидетелско
показание, тъй като не е събрано по предвидения ред пред компетентен орган на
разследване или съдия и не се съставя съответния протокол за действия по
разследването, за да се приеме като писмено доказателствено средство,
подчинено на правилата по чл. 128 - 130 НПК. Далото ги лице не е предупредено в
качеството на свидетел за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да
даде показания, даде неистински такива или премълчи някои обстоятелства. Не му
е разяснено правото по чл. 121 НПК, нито правото по чл. 122 НПК да се консултира
с адвокат. Проверките, не са предвидени
като способ за доказване в наказателното производство и не се осъществяват от
разследващи органи. Получените чрез тях данни могат да бъдат само индиция за
дадено престъпно поведение, но не са доказателства по смисъла на НПК. Поради тези обстоятелства съдът не взе
предвид сведенията, дадени пред полицейски инспектор в хода на преписката.
Съдът не постави в изводите си и представените от
повереника на частния тъжител разпечатки за телефонен номер л. 175-188, тъй
като съгласно полученото писмо от Военно формирования л. 170 са издадени по
искане на матрос В. М. с оглед проверка на месечната такса. Отделно от
посоченото според съдебния състав чрез ангажирането на подобна справка без
конкретен автор и без да се ангажира достоверност на изложеното в нея се заобикаля
разпоредбата на чл. 159а, ал. 2 НПК, съгласно която данните по ал. 1 за проследяване
и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението
на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на
връзката; идентифициране на типа на връзката; идентифициране на крайното
устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно
устройство; установяване на идентификатор на ползваните клетки, се
събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления.
В случая се касае за повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което и не е допустимо предоставяне на данни
от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги в случая от мобилния оператор А1 България ЕАД. В случая с представената
„разпечатка” според съдебни състав се цели заобикаляне именно на посочената
разпоредба и е недопустимо същата да бъде поставена в основата на изводите
относно фактите и съдът не я взе предвид.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата.
Действително в теорията и практиката се приема неотклонно, че обясненията на
подсъдимия имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основно
средство за осъществяване на защитата на подсъдимия. В случая обаче обясненията
на подсъдимата не се оборват по категоричен начин от допустимите доказателства
и доказателствени средства и са в съответствие с тези, които съдът кредитира.
По делата от частен характер тежестта на доказване
се носи от частния тъжител, който следва чрез всички допустими способи да
докаже твърденията си.
Въз основа на посочените доказателства, които са
допустими да бъдат използвани в наказателното производство този съдебен състав
намери, че не е доказано авторството на деянията в лицето на подсъдимата. Единствените обстоятелства,
които се установи по делото са тези, че в периода 2019г. – 2020г. подсъдимата е
живеела в гр. Бургас, к-с ****заедно със съпруга си св. В. М. и
тяхното ненавършило пълнолетие дете като техни съседи били тъжителката М.Р.К. и
съпругът й Г. К., които живеели на долния пети етаж. Установи се, че
тъжителката била в близки отношения със съпруга на подсъдимата Д. – В. М., но
отношенията й с Д. били влошени като тъжителката ползвала телефонен номер ****,
а св. М. тъй като работел като матрос, като военнослужещ прехвърлил през 2018г.
абонатния номер +**** на СИМ карта,
предоставена от Военното формирование като Мобилен номер +**** бил активен от
26.09.2018г. до 17.06.2020г. и бил собственост на Военно формирование ****, а
от 18.06.2020г. тел.номер **** с СИМ карта **** е собственост на „****” ООД.
Липсват преки доказателства или годни и допустими
косвени доказателства, които да образуват логическа верига, която ведно с готовността
на подсъдимата за извинение, да доведат до единствения възможен извод, че
именно подсъдимата е била автор на съобщенията, които М.К. е получила на
мобилния си телефон на 21.02.2020г.
Липсват такива доказателства, от които да се
направи единствено възможния извод, че подс. Д. е автор на съобщенията,
изпратени чрез приложението „Вайбър“. Освен, че съобщенията са били получени от
тъжителката няма годни доказателства, които да сочат за техния автор, място или
време. Няма доказателства и за това за кого се отнасят. Комуникацията е
изтрита, не е възможно да се възстанови съдържанието им съгласно
вещото лице, а липсва възможност от направените екранни снимки да се направи
извод, че е налице автентично възпроизвеждане на съдържанието. Липсват данни за
каквато и да било комуникация с абоната, до който са били изпратени съобщенията
и дали са насочени именно към него, няма посочване на име или друг признак, с
който да се индивидуализира. Разпитаната свидетелка Р. дава противоречиви
показания, които съдът не кредитира по изложените вече съображения.
Липсват доказателства, събрани по реда на НПК
преки или верига от косвени, че подсъдимата е автор на съобщенията, както и
че самата тя е писала в
приложението “messenger” и „Вайбър“.
Твърдението за авторството на деянието в тъжбата почива
изцяло на предположението, че щом съобщенията са изпратени от
телефонен номер във „Viber“ за който се твърди, че е ползван от подсъдимата, то
тя е автор на текста. Само, че се пренебрегват редица други обстоятелства –
че подсъдимата не е собственик на СИМ
картата обвързана с този номер, че собственик е Военно формирование, а след
това търговско дружество, че макар да са налице данни, че е ползвала телефонен
номер +****, то тя е била в значително влошени
отношения със съпруга си, на който тази СИМ карта е била предоставена,
пренебрегва се, че са ангажирани свидетелски показания, че
подсъдимата не е отговаряла на известния си телефонен номер в началото на месец
февруари, както и че именно в деня, в който се твърди да са получавани
съобщения, съпругът на подсъдимата е подал молба за развод.
Обвинението не ангажира каквито и да било
доказателства, които да са относими и допустими, които по безспорен и
категоричен начин да установят, че именно подсъдимата е автор на
инкриминираните изрази. Именно частният тъжител е този, който носи тежестта от
доказване на конкретните факти, които е посочил в тъжбата и от
които да се установи съставомерност на деянието. В случая обаче
такива безпротиворечиви доказателства не бяха ангажирани. Напротив ангажираха
се такива, които разколебаха в значителна степен изложеното в тъжбата.
Съгласно основен принцип в наказателния процес
обвиняемият се счита за невиновен и не е длъжен да доказва, че не е виновен.
Тежестта да се докаже обвинението тежи при делата от частен характер върху
частния тъжител, който в случая не ангажира доказателства, от които по
безспорен и категоричен начин този съдебен състав да приеме, че именно
подсъдимата е автор съобщенията, които тъжителката е получила на мобилния си
телефон.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна
присъда, когато не се установи, че деянието е извършено от
подсъдимия. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за
виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл са
и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГПП.
От своя страна
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК възлага в тежест на частния тъжител да
докаже обвинението по дела, които се образуват по тъжба на пострадалия. Доколкото
не се доказва авторството на вменените с тъжбата деяния в лицето на подсъдимата
безпредметно се явява обсъждането от обективна и субективна страна на деянията,
но въпреки това съдът намира за нужно да посочи следното:
По обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК: за да е съставомерно деянието следва да се установи закана на другиго с
престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на
неговите ближни и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
За осъществяването на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана спрямо друго лице с престъпление
против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите
ближни. В случая инкриминираният израз „за последен път ти звъня, от там
нататък ще се разправям очи в очи с теб” не сочи на закана с престъпление
против личността на тъжителката, нито против имота или против имота и личността
на нейни ближни.
Предмет на заканата могат да бъдат
само изрази, които са с конкретно съдържание и които се отнасят до точно
определено обстоятелство каквото в случая липсва. Конкретното
обстоятелство, което се твърди трябва да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична
дейност и същото да е предизвикало страх от осъществяването
му. В случая не се сочи на конкретно престъпление, за
което да се приеме, че има закана, а се използва израз
„за последен път ти звъня, от там нататък ще се разправям
очи в очи с теб”, който в обичайният разговорен език сочи, че са правени опити
за свързване очевидно чрез средства за комуникация, които са били неуспешни и
че разговор ще се проведе при лична среща „очи в очи”.
Отделно престъплението по чл. 144 от НК е налице
когато заканата е направена по такъв начин, че съобразно обстановката би могла /е в
състояние/ да възбуди основателен страх у адресата, че престъпление ще бъде
осъществено. Когато тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна
заплаха, престъплението не е осъществено.
По делото не се установи посочените изрази да са
предизвикали страх от осъществяването на някакво престъпление, поради
което деянието не е съставомерно. Отделно предвид изложеното,
че не се доказа техен автор да е подсъдимата и тъй като
разпоредбата на чл. 303, ал. 1
от НПК не позволява присъдата да почива на
предположения, а от събрания доказателствен материал съдът не може да направи
обоснован извод, че подсъдимата е извършила
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, то тя беше призната за
невиновна и оправдана да е извършила престъпление по чл.
144, ал. 1 от НК.
По обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК,
който предвижда, че който каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се
наказва за обида, т.е. обидата, квалифицирана по чл. 146 от НК, е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите. Оттук е
изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или
опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. При
обидата, деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, мимики, прояви,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация, и се обективират с такава цел. Тези думи, от гледна точка на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, трябва да
имат унизителен характер.
В случая се твърди обида чрез думи, обективирани в
текстови съобщения, получени по мобилен телефон на 21.02.2020г. като съобразно
вече изложеното не може да се приеме за безспорно установено, че автор на
съобщенията, получени по телефон е именно подсъдимата. Отделно от това липсва
възможност да се направи извод, че са отправени към тъжителката, както и че с
тях се дава негативна оценка за личността на тъжителката. Изразът „целият блок
ще разбере как поне 9 месеца не можа да си затвориш краката” не сочи за
информация, която да е насочена към личността на тъжителката, да е унизителна
или да може да се изведе извод за обидни изрази.
Според съдения състав липсва негативна оценка и в изразите „нямаш къде да се
скриеш, един етаж ни дели, намери кой да ебеш – съседа си”, „на съсед може и да
случи да си го слагате, че даже и бременна не можа да се начешеш, ама на жената
на съседа не случи”.
Негативна информация според този състав се съдържа
единствено в изразите „ще те разберат из целия блок що за бременна мастия си
ти” и „долна пачавра, завирай се някъде”. Инкриминираният израз „ще те разберат
из целия блок що за бременна мастия си ти”, по същността си би могло да се
приеме, че представлява обидна квалификация доколкото общоприетото
значение на думата „мастия“ е „куче;
животно с неустановен произход вулг. лека жена“, но всъщност изразът, който се
представя от писмения материал и посочената като екранна снимка не съдържа
обръщение „ти”, а е „ще те разберат из целия блок що за бременна мастия си”.
Предвид посоченото е налице дописване на съдържанието и на практика липсва
посочване към кого се адресира този израз.
Изразът „долна пачавра, завирай се някъде” носи по
естеството си също негативна информация доколкото е общоприето значението на
думата „пачавра” като „1. Кърпа или непотребно парче плат за изтриване,
бърсане на съдове, мебели и под.; парцал, бърсалка. 2. Прен.
Неодобр. Човек без собствено достойнство, който угоднически и безрезервно
служи на чужди интереси, в услуга на някой друг.
3. Прен. Грубо. Развратна, безнравствена жена.”. По изложените вече
съображения обаче съдът не прие авторството на тези думи да е от подсъдимата.
С оглед на всичко изложено
настоящият състав на БРС след като намери, че деянията не се доказа безспорно да
са извършени от подсъдимата, я прие за
невиновна в това, на 21.02.2020г. от 15,09 часа до 15,12 часа по телефон, е
отправила към М.Р.К. изразите „долна пачавра, завирай се някъде”, „целият блок ще разбере как поне 9 месеца не
можа да си затвориш краката” , „ще те разберат из целия блок що за бременна
мастия си ти”, „нямаш къде да се скриеш, един етаж ни дели, намери кой да ебеш
– съседа си”, „на съсед може и да случи да си го слагате, че даже и бременна не
можа да се начешеш, ама на жената на съседа не случи” и на основание чл. 304 НПК я оправдава по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
По гражданските искове:
Като пряка функция от оправдаването на подсъдимата по
обвинението за извършени престъпления е и отхвърлянето на предявените срещу нея
граждански искове с основание деянията, имащи характер на престъпления, тъй
като не се установи наличието на деликт (непозволено увреждане) от лицето,
срещу което е насочена претенцията за обезвреда.
Съобразно извода, че
подсъдимата не е извършила вменените престъпления, то липсва първата
предпоставка за уважаване на приетите за съвместно разглеждане граждански искове,
а именно извършени деяния – абсолютно задължителен елемент, за да е
налице гражданскоправен деликт по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД.
Поради това съдът
отхвърли предявеният от М.Р.К. граждански
иск срещу Д.Т. М. да й заплати сумата в размер на
1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди за отправена закана, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.02.2020г. до датата на окончателното
плащане на сумата, както и отхвърли предявеният от М.Р.К. граждански
иск срещу Д.Т. М. да й заплати сумата в размер на
5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от отправени обидни думи, ведно
със законната лихва върху тази сума от 21.02.2020г. до датата на окончателното
плащане на сумата.
По веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателствени
средства – един брой ТЕЛЕФОН SAMSUNG, с латински букви: *** 64GB; IMEI:
***; ***, който е собственост на тъжителката и съгласно разпоредбата на чл. 112 НПК
съдът постанови да бъде върнат на собственика му М.Р.К., след влизане в
сила на присъдата.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.