РЕШЕНИЕ
№ 2526
Пловдив, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
|
Членове: |
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180700133 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.285 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от В.Д.З., ЕГН********** чрез пълномощника адвокат В.С. против Решение № 2211
от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело № 100/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
В подадената касационна жалба се обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над
2200.00 лева до пълната претендирана сума от 50 000.00лева, дължащи се на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по време
на неговото пребиваване в Затвора – гр. София, в ЗОЗТ „Кремиковци“ при Затвора
– гр. София и в Затвора – гр. Пловдив, изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал, както и липса на топла вода,
естествена светлина и чист въздух в същите. Излага доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила
– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е
доказан по своето основание и следва да бъде уважен в пълния си размер с оглед
комплексното вредно въздействие на липсата на условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго по същество на спора, с което да бъде уважено искането за присъждане
на търсения размер на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – ГД
“Изпълнение на наказанията“ -София, чрез писмен отговор на процесуалния си
представител юрк. Ч. оспорва жалбата и взима становище
за нейната неоснователност, като не ангажира допълнителни писмени
доказателства. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение оставено
в сила. В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на
спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия
представител на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал.1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
Производството пред първоинстанционният
съд се е развило по исковата молба на В.Д.З. чрез адвокат адв. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС е
предявил иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди в общ размер 50 000.00 лева за престоя му в Затвор – гр. София за периода
от 04.06.2020 г. до 31.07.2020 г., за
престоя му в ЗОЗТ „Кремиковци“ при Затвор – гр. София от 31.07.2020 г. до
08.10.2020 г. и за престоя му в Затвор – гр. Пловдив за периода от 08.10.2020
г. до 10.01.2023 г. ведно със законна
лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Всички търсени обезщетения за свързани с нанесени на ищеца неимуществени вреди
от бездействията на затворническата администрация при Затвор – гр. София, ЗОЗТ
„Кремиковци“ при Затвор – гр. София и при Затвор – гр. Пловдив и касаят
понесени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, като
са причинени в резултат от настаняването му в пренаселени килии при площ под 3
кв. м. на човек; липса на вентилация и пречистен въздух; липса на хигиенизирани
и поддържани тоалетни; наличие на гризачи и дървеници.
Съдът, като е събрал и обсъдил
необходимите писмени и гласни доказателства – свидетелски показания от И.
С.
И.,
справки от ГД ИН относно условията в местата за изтърпяване наказанието
„лишаване от свобода“, протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация,
преценил поотделно изложените в исковата молба обстоятелства, становищата и
исканията на страните в хода на делото, като след вкл. приложението на чл. 284,
ал. 3 ЗИНЗС преценил, че са налице основания за присъждане на обезщетение за
целия претендиран период. С решението си по делото административният съд, като
констатирал нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на
затворническата администрация във връзка с липсата на достатъчно жилищна площ в
условията на Затвора Пловдив
е уважил предявения от В.З. против ГД „ИН“ – София иск за сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
рамките на периода от 04.06.2020
г. до 31.07.2020 г., на периода от
31.07.2020 г. до 08.10.2020 г. и на периода 08.10.2020 г. до 10.01.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на исковата молба и го е отхвърлил
за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, а също и за останалите изложени в иска оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователен.
Със събирането на съответните доказателства решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че от събраните доказателства отхвърлената част
от иска се явява недоказано по основание и по размер, а присъденото обезщетение
като справедливо напълно ще задоволи причинените неимуществени вреди. Посочил
е, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база минималната
работна заплата като статистически показател, отразяващ жизнения стандарт в Р
България, при което размерът на присъжданото от националните съдилища
обезщетение следва да бъде до 60% /2.4 евро на ден/ от минимално установените 4
евро на ден за жизнения стандарт в Унгария, което се пада под 30% от
присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. За този период от така посочени
дни съдът е приел, че са настъпили по отношение на ищеца твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване
на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4
кв.м. Посочил е, че така определеният размер се явява най- справедлив по
отношение на търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За
разликата от 2200 лева до общо 50 000 лева приел, че искът е неоснователен,
необоснован и недоказан и го отхвърлил. Обосновал се е в случая, че за тази
разлика не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска в тази му част.
Решението на съда е валидно и допустимо,
като касационната жалба на В.З. е
неоснователна.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото
човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража и
наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на
помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м.
в които да има течаща топла вода, в периода предмет на исковата молба. В
решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата
молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон.
Обосновано и в съответствие
със събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на В.З.
се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена
минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м.
съобразно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за период от 149 дни във връзка с
пребиваването му в Затвор – гр. Пловдив. С оглед липсата на представени
доказателства от страна на ответника в кое помещение, с каква квадратура и при
каква населеност е бил настанен касатора за останалите процесни периоди в Затвор
– гр. София и в ЗОЗТ „Кремиковци“ при Затвор – гр. София за общо 128 дни
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и е приел за доказани
твърденията на З. за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал. По тази причина, за процесните периоди в помещения с
разполагаема площ под 4 кв. м на човек, са налице нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав
намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда
в тази част е правилна. Определеният от него размер на обезщетение и присъден
такъв отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл.52 ЗЗД и в редица
решения на ЕСПЧ. Предвид възрастта и здравословно състояние на ищеца, в които
не му е била осигурена минимална
жилищната площ на човек от 4 кв.м., степента на
претърпените от В.З. страдания са такива, че
отговарят по степен на приетите стандарти за лоши санитарно-битови условия в
Затвор – гр. Пловдив, в Затвор – гр. София и в ЗОЗТ „Кремиковци“ при
Затвор – гр. София. За доказаните периоди на
увреждане – общо 277 дни първоинстанционният съд е определил обезщетение общо
от 2200 лева, равняващо се на дневна база от 7.94 лева/ден или 4.05 евро/ден.
Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и правна
обстановка, се явява справедливо с оглед трайната съдебна практика на ЕСПЧ,
определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по
отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи
по силата на чл. 41 от Конвенцията. Подчертано е в тази връзка в пилотно съдебно
решение, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение
е толкова фундаментално, че вътрешният орган или съдът, който разглежда делото,
ще трябва изключително добре да мотивира решение, с което се присъжда по-ниско
или се отказва присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Справедливото обезщетение,
присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на
ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В редица
решения на националния съд е посочено, че това е адекватно обезщетение и не
поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите
от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да
обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне
в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Така за доказаните спрямо З. общо 277 дни на увреждане за
този период присъденото от първоинстанционния съд обезщетение съответства на
стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.
Искането
за определяне на конкретно по размер обезщетение за конкретно лице, съдът следва да основава преди всичко на конкретните доказателства,
събрани по делото и относими към престоя на ищеца. По делото са представени
достатъчно доказателства, с които опровергават твърденията на ищеца. Като е
представил необходимите справки, ответникът е оборил по линия на пълното
доказване твърдените в исковата молба обстоятелства за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, свързани с изложените обстоятелства за за липса на хигиенно приемливи
стандарти, за наличие на гризачи и насекоми в помещенията, в които е бил
настанен З. за посоченият период. Ето защо са били налице предпоставките искът
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан искът в останалата му част за
обезщетение за настъпили неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
Горното налага извода, че
касационната жалба на В.Д.З. следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото
разноски се дължат на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
ответник по настоящото дело, който не е отправил претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи от
настоящата съдебна инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2211 от 05.12.2023
г., постановено по адм. дело № 100/2023 г. по описа на Административен съд –
Пловдив -Х-ти състав.
|
Председател: |
|
|
Членове: |