РЕШЕНИЕ
Номер 626 от 27.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 757 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез директора
Калоян Калоянов, против Решение № 260169/24.02.2021 г., постановено по а.н.д. №
4891/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 251а-582/22.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР-
Бургас, с което на осн.чл.209а, ал.1 и за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, на И.С.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като не е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН и в издаденото НП правилно е квалифицирано нарушението
по предходната редакция на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, действала към
датата на неговото извършване, в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАНН
. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Не сочи доказателства, не претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по
касация.
Ответникът по касация – И.С.С.,
редовно уведомен, в с.з. се представлява от адв. Рисимански, който изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне.
Не ангажира доказателства, претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на И.С.С. е ангажирана за това, че на 23.04.2020 г. около 15.10
часа е установен на открито обществено място - да седи на пейка в парк
„Славейков“, находящ се в гр. Бургас, к-с „Славейков“, с което е нарушил въведената
в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
а именно – „преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни
и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“. Прието
е, че с деянието си С. виновно е нарушил чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от
Закона за Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на
осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, и след като е преценил, че деянието не осъществява хипотезата на
чл.28 ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно
спазване на противоепидемичните мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е наложил на С. глоба в размер на
300 лв. на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като в конкретния случай лицето е наказано заради неспазване
на противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ /без в НП да е посочена коя е
приложимата редакция на тази разпоредба, с оглед настъпилите законодателни
изменения между датата на извършване на нарушението и датата на съставяне на
НП/, а редакцията на нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ към датата на издаване на НП
предвиждала при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1 от ЗЗ, с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите, да се обявява извънредна епидемична
обстановка, т.е. не предвиждала задължение за спазване на противоепидемични
мерки, за неизпълнение на които е наказано лицето. По тези причини и като е
преценил, че определената от органа в процесното НП правна квалификация е
неправилна, тъй като няма отношение към посоченото нарушение на една от
противоепидемичните мерки, първоинстанционният съд е намерил, че по този начин
е нарушено правото на защита на лицето. Отделно от това, аргументирал се е и с
наличието на хипотезата на чл.28 ЗАНН, и на тези основания е отменил като
незаконосъобразно процесното НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и по други
мотиви.
Касационната инстанция не споделя
извода на РС, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаване
на НП, което е накърнило правото на защита на лицето. Процесното нарушение
съставлява нарушаване на въведената в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, а именно – „преустановяват се посещенията на паркове…“, и
правната квалификация на същото е по чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за
Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Правилно в НП е изписан текстът на чл.63, ал.1
от Закона за здравето, в редакцията му към датата на установяване на
нарушението – 23.04.2020 г. /ДВ бр.23/2020 г., в сила от 14.03.2020 г./, който
текст е имал следното съдържание: при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Същият текст – на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е вписан и в
съставения по случая АУАН, в който смисъл няма противоречие между изписаната в
двата акта правна квалификация. Органът при издаването на АУАН и на НП е длъжен
да приложи нормативния акт, който е бил в сила по време на извършване на
нарушението – чл.3, ал.1 ЗАНН, и в този смисъл в обжалваното НП е посочена
правилната правна квалификация на деянието и не е нужно в АУАН и в НП да се
уточнява изрично коя редакция на чл.63, ал.1 ЗАНН се има предвид. Фактите,
описващи нарушението, за които е подведена отговорността на С., са достатъчно
ясно изложени и няма противоречие между същите и дадената правна квалификация.
В този смисъл, касационната инстанция намира, че неправилно въззивният съд е
приел, че е било нарушено правото на защита на С..
В случая, обаче, касационната
инстанция намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. При
положение, че още в жалбата срещу НП, С. е оспорил изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка, в тежест на органа е да установи и докаже твърдяните в
акта факти, въз основа на които е вменено процесното нарушение. Т.е. в случая,
органът следва да докаже, че на 23.04.2020 г. около 15.10 часа С. е седял на
пейка в парк „Славейков“ в гр. Бургас. Този факт не е доказан, тъй като от
разпита на полицейските служители – св. П.Ч.К./актосъставител/, св. Г.Д.Д./вписан
като свидетел № 1 в АУАН/ и св. Т.Р.У./вписан като свидетел № 2 в АУАН/ се
установява, че същите нямат спомен за конкретната случка. Св. К. не заявява
абсолютно нищо по случая, като казва, че нищо не си спомня; св. Д. заявява, че
по сигнал на колеги е посетил парка в ж.к. „Славейков“, където е заварил
няколко лица на групичка без маски, седящи на пейка, но не помни дали това е
същият случай, за който е издаден процесният АУАН, тъй като подобни случаи били
много и няма конкретен спомен; св. У.заявява, че в парк „Славейков“ е имало
струпване на 6-7 момчета на възраст около 20 г., които са седяли на пейка, част
от тях са били без маски, а на останалите им бил съставен АУАН за това, че са
струпани повече хора на обществено място. Т.е. от показанията на св. У.не се
установява същият да е възприел точно тази фактическа обстановка, която е
изложена в процесния АУАН и в процесното НП, още повече че същият заявява да е
бил свидетел на съставяне на актове за други нарушения, извършени от група лица
в парк „Славейков“ /неносене на маски и струпване на обществени места/, но не и
за процесното нарушение, при което лицето е наказано за това, че е седяло на
пейка, и липсват данни да е извършило с деянието си и друго нарушение от
гореизброените.
Предвид факта, че нарушението не
е доказано, е излишно да се обсъжда приложението на чл.28 ЗАНН.
С оглед на горното, обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Процесуалният представител на ответника по касация е претендирал
присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в минимален
размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед крайния изход на делото, касационната
инстанция намира това искане за основателно, поради което и предвид оказаната
на ответника по касация от страна на адв. Иво Рисимански безплатна правна помощ
по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на осн.чл.38, ал.2 ЗА вр.чл. 36, ал.2 ЗА вр.чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Иво Рисимански следва да се определи
възнаграждение за процесуалното представителство на ответника по касация в
размер на 300 лв. за касационната инстанция, което следва да бъде присъдено
директно на процесуалния представител, с оглед нормата на чл. 38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260169/24.02.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 4891/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, представлявано от директора К.К.К., да
заплати на адв. Иво Рисимански от АК Бургас, сумата от 300 лв. разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.