МОТИВИ към присъда по НОХД № 1 445/2017
г.
Подсъдимият
А.С.Д. от гр.София е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, подробно
описано
по време, начин
и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият частично
се признава за виновен, като заявява, че действително е осъществил блудствени
действия с пострадалата, но това е било продиктувано от изрично нейно желание
за интимна близост. Сочи, че въпросната вечер посетил стаята на Р.М., тъй като
малко преди това свидетелката го убедила да осъществят полов контакт вечерта,
като проникнал анално в нея, поради изричното и настояване за това. Твърди, че знаел
за обстоятелството, че Р. не е навършила 14 години, но нямал представа, че
върши престъпление. Изразява съжаление за извършеното и моли съда за минимално
наказание.
Защтникът му адв.К. излага
съображения, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на
чл. 61 от НК и моли по отношение на подсъдимия да бъдат наложени мерки по
ЗБППМН.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Подсъдимият А.С.
Д.е роден на *** г. в гр.София, като е настанен с решение на съда от 27.03.2017
г. в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи в гр.Кърджали. Същият е неосъждан и се ползва с лоши характеристични
данни по местоживеене.
Свидетелката Р.В.М.
е родена на *** г. и също е била настанена в ЦНСДМ-Кърджали с решение на съда
от 25.04.2017 г.
Между подсъдимия
и свидетелката възникнали приятелски отношения, които постепенно преминали от
взаимна симпатия към желание за интимност. Двамата редовно контактували по
между си и не криели от никого в центъра чувствата си. На 01.07.2017 г. късно
вечерта Д.и М. провели разговор в двора на центъра за настаняване, в хода на
който свидетелката започнала да уговаря подсъдимия да отиде в стаята й по-късно
през нощта, но да влезе през прозореца, за да не го видят възпитателите. А.Д.
се съгласил и в първите часове на 02.07.2017 г. влязъл в помещението, където
нощувала М., която го очаквала и била сама в стаята. Двамата започнали да
разговарят, при което свидетелката му заявила, че иска да имат сексуален
контакт, но настоявала същият да е анален. Подсъдимият я запитал дали е сигурна
в желанието си, на което свидетелката отговорила утвърдително, след което Д. проникнал
аналано в свидетелката. Малко след това същата заявила, че изпитва болка и
подсъдимият прекратил действията си. Двамата се разделили и А.С. се прибрал в
стаята си. През деня двамата отново се срещнали и провели обичайните си
разговори, като в поведението на св.М. нямало промяна. Вечерта по врема на
нощната си смяна свидетелката Л.К. посетила стаята на Р., при което
констатирала, че М. плаче. Запитала я дали има някакъв проблем, на което Р.
заявила, че предната нощ била изнасилена от А.. К. незабавно позвънила на
директора на центъра свидетелката А. Б. и я уведомила за състоянието на М..
По-късно провели разговор с Д., който потвърдил че е имал сексуален контакт Р.,
но заявил, че това е станало по нейно настояване и със съгласието й. Св.М.
отново разказала, че е била изнасилена от А., който проникнал нея анално докато
спяла и я заплашил да не казва на никого като същевременно с това я стискал за
ръцете. Предвид нейните изявления били сигнализирани полицейските органи и
прокуратурата, след което срещу А. Д.било образувано наказателно произвоство за
осъществени блудствени действия с лице ненавършило 14 годни, като деянието е
било извършено чрез употреба на сила и заплашване.
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда след събиране на наличните гласни и писмени доказателства –
материалите по ДСП № 444/2017 г. по описа на
РУ - Кърджали, показанията на
свидетелите Л.К., А.Б., Г.С., К.Д., Й.Д., М.А., Ш.Щ. и Р.М., както и заключенията
на вещите лица Н.М., Т.Д. и Н. У., всичките във връзка с обясненията на
подсъдимия.
От извършената съдебно психологична
експертиза и заключението на вещите лица Т.Д. и Н. У. се установява, че към
периода на осъществяване на престъплението А.С. Д.е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Деянието, извършено от
подсъдимия е поради проява на увлечение, характерно за възрастта, но не по болестен
механизъм.
Съдът изцяло кредитира
показанията на под.А.Д., тъй като същите са логични, непротиворечиви, последователни
и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка
настоящият състав приема за достоверни показанията на св.Р.М., дадени на фазата
на съдебното следствие, поради което счита, че изложените от нея фактически
твърдения на досъдебното производство не отговарят на обективната
действителност. Несъмнено при изявленията си пред разследващия полицай и
разпита й пред съдия от първоинстанционния съд свидетелката е била водена от
желанието си да бъде възприета от служителите на ЦНСТДМ и останалите обитатели
като „жертва“ и център на внимание, като емоционалното и състояние и
характерните за възрастта и импулсивност, съчетани с характеровите особенности
на личността й са били водещи при даване на показанията й на ДСП. Този извод се
подкрепя и от показанията на останалите свидетели по делото, които излагат
впечатления за М. като дете, което обича да създава напрежение и интриги сред
останалите, с променящо се настроение, богато въображение и прояви на
неискреност при общуването. В този смисъл св.К. заявява, че инстинктивно вярва
на разказа на подсъдимия за случилото, тъй като Р. била склонна да лъже и
създава проблеми. Изложеното от свидетелката изцяло се подкрепя и от
показанията на св.А. Б. и св.Г.С., както и от разпита на св.Ш.Щ..
С оглед
горе приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че: подсъдимият
А.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 149,
ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и
следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 02.07.2017 г.
В гр.Кърджали,
като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 годишна възраст – Р.В.М., с ЕГН **********. Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено опасния
му характер, предвиждал е и е целял настъпването на престъпните последици.
А.Д. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 149, ал.
2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, относно извършване на престъплението
чрез употреба на сила и заплашване. В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства, които да установят обстоятелството, че деянието е извършено
подсъдимия чрез употрела на сила и заплашване, в която част обвинението е
недоказано.
Безспорно при осъществяване на блудствените действия подсъдимият е бил
наясно с факта, че Р.М. не е навършила 14 годишна възраст, с което от обективна и субективна страна е
осъществен основния състав на чл. 149, ал. 1 от НК. Незнанието на подсъдимия,
че извъшването на действия по сексуално удовлетворяване с лице което не е навършило
14 години е наказуемо, не оневинява Д., но следва да се отчита обстоятелството,
че подсъдимият е от ромски произход, като характерно за този етнос е занижената
сексуална култура и създаване на потомство и семейство от най-ранна възраст,
респ. преди навършване на пълнолетие.
Съдът намира, че престъплението е извършено от Д. поради увлечение по
смисъла на чл. 61 от НК. Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на
непълнолетния в момента на извършване на престъпното деяние и се характеризира
с понижен сомоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. В конкретния случай
такива обстоятелства се явяват на първо място изразеното от пострадалата
желание за сексуален контакт, като именно тя е инициирала срещата между двамата
с цел сексуални действия, като е пожелала проникването да бъде анално. Очевидно
е, че св.М. е имала предходен опит в тази насока за разлика от подсъдимия,
който отрича предишни сексуални контакти. На следващо място следва да се отчете
и средата, която е отраснал подсъдимия и етническата група към която спада,
характеризираща се с ранни полови контакти, бременност на момичетата преди навършване
на пълнолетие и съвместно съжителства на непълнолетни лице с цел създаване на
семейство. Всичко това взето в съвкупност с възрастта на А.Д./към датата на
осъществяване на деянието на 14 години и 7 месеца/, а именно период на ранно
юношество, в който непълнолетните изпитват преживяване на пубертета и
завършване на физиологическия растеж, на полови промени, развитие на по-ясно
чувство за лична и сексуална идентичност, дава основание на съда да приеме, че
процесното деяние е извършено от непълнолетния Д. поради увлечение, поради
което не представлява голяма обществена опасност и спрямо подсъдимия могат
успешно да се приложат възпитателни мерки по Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
По изложените съображения следва на основание чл. 61, ал. 2 във вр. с ал.1
от НК на А.С.Д. да бъдат наложени следните възпитателни мерки: Задължаване
да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН и Предупреждаване
за настаняване във възпитателно училище - интернат
с изпитателен срок от
5 месеца, на основание чл. 13,
ал. 1, т. 12 от ЗБППМН.
След влизане на присъдата в сила следва делото да се изпрати
на МКБППМН гр. Кърджали за изпълнение по отношение наложените на
подсъдимия възпитателни мерки, като бъде указано на
комисията след изпълнение на мерките писмено да уведоми съда за резултата от
тях.
Следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали деловодни
разноски в размер на 541.7 лв., както и разноски в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Кърджали разноски в размер на 176.35 лв.
Водим
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: