РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 14.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа
докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 2019 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20269662/07.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 46965/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав е признато за установено, че К.В.С.
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата 3 094,65 лв. – главница, представляваща доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, с аб. № 136994, сумата 39,35 лв. – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 175,05 лв. обезщетение за
забава за периода 15.09.2017 г. – 22.01.2019 г.върху вземането за топлинна
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 5757/2019 г. по описа на СРС, 88 състав, като е отхвърлен иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума от 3 094,65
лв. до пълния предявен размер от 4276,72 лв., иска за главницата за услуга
дялово разпределение за разликата над присъдения размер от 39,35 лв. до пълния
претендиран размер от 40,92 лв. и за м.12.2015 г. и иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
175,05 лв. до пълния предявен размер от 309,90 лв., както и е отхвърлен изцяло
иска за сумата в размер на 7,70 лв. за периода 30.01.2016 г. до 22.01.2019 г. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
С решението е осъден К.В.С. ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 810,27
лв. – разноски в исковото производство по съразмерност и сумата от 101,87 лв.
разноски по ч. гр. д. № 5757/2019 г. по описа на СРС по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решение № 20269662/07.12.2020 г., постановено по гр. д. №
46965/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че К.В.С.
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата 3 094,65 лв. – главница, представляваща доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, с аб. №
136994, сумата 39,35 лв. – главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 175,05
лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. – 22.01.2019 г. върху
вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 5757/2019 г. по описа на СРС, 88 състав.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие на материалния
закон. Неправилно първоинстанционният съд приел, че начислените суми по изравнителните
сметки са на брой лица, а от значение били кубатурата на имота и броя
отоплителни тела. Твърди, че неправилно с първоинстанционното решение била
разместена доказателствената тежест относно броя лица, които ползват имота. Ако
ответникът твърди, че не ползва имота или се е разпоредил със същия, тежестта
да докаже този факт е негова. Отправя искане до съда за отмяна на решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 е постъпил отговор от К.В.С.
чрез назначения му особен представител. Оспорва въззивната жалба. Твърди, че от представените общи
фактури е видно, че суми за топла вода на ответника „на база“, а от СТЕ се
установило, че сумите за топла вода са начислени на 5 броя потребители при
норма 140 литра на ден поради липса на водомер. С определение от 15.09.2020 г.,
изрично е указал на въззивника да установи начинът, по който е формирал
задължението за подгряване на вода.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените възражения и доводи на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като
настоящия въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което
и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата следва
да се добави и следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът следва пълно и главно да докаже правото си да начисли по
реда на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването служебно
количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което е фактурирал и
претендира с исковата молба. Тежестта да докаже начинът на формиране на
дължимата сума за ползване на топла вода в случая е на ищеца. От СТЕ, приета по
делото се установява, че по данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради
липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода в процесния период е
начисляван на 5 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от действала
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.
ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). Съгласно посочената разпоредба, изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не
са монтирани индивидуални водомери за топла вода. Доказателствената тежест е
разпределена правилно с протоколно определение от първото по делото съдебно
заседание 14.09.2020 г., а не тепърва с решението, както се твърди от
въззивника.
По делото е представен подписан
от клиент и неоспорен от ответника главен отчет от 07.05.2018 г. за абонатен
номер 136994, с титуляр К.В.С. /л. 115 от делото/, в който е вписана „база 5
потребители“, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че за този
период начисленият размер на суми за топла вода е доказан и се дължи от
ответника по делото. За периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. обаче по делото
липсват доказателства за начисляване на сумите за топла вода за пет потребители
по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредбата. В главния отчет за този период не е
посочен брой потребители, а от
приложената по делото молба-декларация за откриване на партида /л. 25/ от К.С.
е посочено, че имотът се ползва от 1 потребител. При липсата на други
доказателства, установяващи основание за начисляване на суми за топла вода на
база за повече от един потребител за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. правилно
съдът е ценил посочената молба-декларация, в която е посочено, че имотът се
ползва от едно лице. Следователно крайният извод на първоинстанционния съд, че
общият размер на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 3
094,65 лева е правилен, а релевираните възражения на въззивника са
неоснователни.
С оглед изложеното и предвид изчерпване
предмета на въззивна проверка, решението в обжалваната част следва да се
потвърди.
По разноските във въззивната
инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, но
такива не са сторени от нея във въззивното производство, тъй като същата е била представлявана от особен представител
на разноски на ищеца по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20269662/07.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 46965/2019 г. по описа на СРС, 88-ми състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявени
от „Т.С.“ ЕАД искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против К.В.С. ЕГН ********** за главницата за
топлинна енергия за разликата над
присъдената сума от 3 094,65 лв. до пълния предявен размер от 4276,72 лв.,
иска за главницата за услуга дялово разпределение за разликата над присъдения размер от 39,35 лв. до
пълния претендиран размер от 40,92 лв. и за м.12.2015 г. и иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 175,05 лв. до пълния
предявен размер от 309,90 лв., както и В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен изцяло
иска за сумата в размер на 7,70 лв. за периода 30.01.2016 г. до 22.01.2019
г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице —
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.