Решение по дело №244/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      № 69                      22.05.2019  г.             град Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд                                                                 Наказателно отделение

на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                 ИРЕНА АВРАМОВА

при секретаря Галя Кирилова

и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ВНОХД № 244 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 16 / 18.02.2019 година, постановена по НОХД № 724 по описа за 2018 година, Районен съд – Свиленград признал подсъдимия А.Р. Г., роден на ***г***, *** *** гражданин, живущ ***, ***, ****, **** ***, с ЕГН ********** за виновен в това, че през периода от месец декември 2017 г. до 14.11.2018г. в гр. Любимец, обл. Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило ****-годишна възраст, а именно Д. Е. С., родена на ***г. – престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което, на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим. С присъдата районният съд, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, постановил наложеното с Определение № 165/13.06.2017г. на РС - Свиленград, за одобряване на споразумение по НОХД № 372/2017г., наказание „лишаване от свобода“ за срок по 5 месеца да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказание с присъда, при първоначален „общ“ режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.Р.Г., който чрез защитника си адв. М., я обжалва в срок с доводи за нейната незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на наложеното с нея наказание. Липсвали категорични доказателства в подкрепа на обвинението, а и имало противоречие между съобразителната част на обвинителния акт и неговия диспозитив. Прокурорът бил изложил обстоятелства, че заживяването на подсъдимия и С. започнало през м. декември 2018 година, а обвинението е повдигнато за заживяване, започнало през месец декември 2017 г. Изложеното нарушавало правото на защита на подсъдимия. Претендира съда да отмени атакуваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен, алтернативно да му наложи наказание в минимален размер.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна. Било налице произнасяне на Окръжен съд – Хасково с Определение № 75/11.02.2019г., по ВЧНД № 96/2019г., по направено от защитата възражение за допуснато процесуално нарушение. Окръжният съд бил приел, че липсвало противоречие относно времето на извършване на престъплението и не било накърнено правото на защита на подсъдимия. Иска се от съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А.Р.Г. се явява. Явява се и неговият защитник адв. М., която поддържа жалбата и моли съда да признае подзащитния й за невиновен, поради липсата на доказателства и наличие на посочените в жалбата противоречия. Алтернативно се пледира за налагане на минималното предвидено в закона наказание- В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.  

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема, че съставът на първоинстанционния съд е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение, което е ограничило процесуалните права на подсъдимия Г.. Това процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо при ново разглеждане на делото. Присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от РС – Свиленград, от друг състав, от фазата на разпоредителното заседание. Съображенията са следните:

Производството пред РС – Свиленград е образувано по внесен от РП-Свиленград против А.Р.Г. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и е приключило с осъдителна присъда.

В проведено на 18.02.2019г. публично съдебно заседание съдът запитал подсъдимия дали разбира обвинението, след което, съгласно чл. 277, ал. 1 от НПК, го е поканил да даде обяснения. Същият заявил, че ще се възползва от правото си даде обяснения след като приключи събирането на гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите по делото.

Впоследствие, в същото съдебно заседание, съдът обявил съдебното следствие за приключено, дал е ход на съдебните прения и постановил присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка.

При така установените фактически положения, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че предвид предоставената от законодателя възможност в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК,  подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент в хода на съдебното следствие /арг. чл. 115, ал. 3 от НПК/, което пък обуславя насрещното задължение на съда да му осигури възможност за осъществяване на това право. Макар логическото тълкуване на нормата да сочи, че без заявено от самия подсъдим желание да се възползва от процесуалното си право да дава обяснения, не може да се изисква от съда във всеки един момент до приключване на съдебното дирене, да поканва подсъдимия да даде обяснения, в настоящия случай подс. Г. изрично е заявил, че желае да даде обяснения след приключване на разпитите на свидетелите по делото. Изразеното от подсъдимия желание да даде обяснения в посочен от него момент в хода на развиващото се съдебно следствие, обуславя и възникнало задължение за състава на районния съд да приложи отново нормата на чл. 277 от НПК и да го покани да даде обяснения. След приключване на разпитите на всички свидетели по делото и преди да попита страните дали правят нови доказателствени искания и респективно да пристъпи към приключване на съдебното следствие, съгласно чл. 286, ал. 2 от ГПК, районният съд е следвало да покани подсъдимия да даде обяснения, предвид изявеното от него желание по-рано в същото съдебно заседание.

Така изложени, тези обстоятелства обуславят допуснато в хода на първоинстанционното производство съществено процесуално нарушение, от категорията на отстранимите. Практиката на съдилищата е трайна и еднопосочна, че лишаването на подсъдимия от възможността да упражни правото си даде обяснения е от рода на съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което е предпоставка за отмяна на постановената присъда. Изрично подсъдимият Г. е заявил, че желае да упражни това свое процесуално право. Обясненията на подсъдимия в наказателния процес имат двояко значение – както с оглед осъществяване на  защитната теза на подсъдимия, но те представляват и годно доказателствено средство. Обясненията на подсъдимия са израз не неговото отношение към престъплението, в което е обвинен.

Посочено процесуално нарушение е отстранимо, поради което присъдата следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителено заседание.

Извън гореизложеното, необходимо е да бъде обсъден и релевирания от защитата довод за допуснато във фазата на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.  Г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 10.07.2018г. /л.20 от ДП/, по ДП № 285/2015г., по описа на РУ на МВР – Свиленград, за престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, затова че на неустановена дата през м. декември 2017г., като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило ****-годишна възраст, а именно Д. Е. С., родена на ***г., което постановление му е било връчено в присъствието на защитник. След приключване на ДП, РП – Свиленград е внесла в съда обвинителен акт срещу Г. обвинение за извършено от него престъпление, а именно за това, че през периода от месец декември 2017 г. до 14.11.2018г. в гр. Любимец, обл. Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило ****-годишна възраст, а именно Д.Е. С., родена на ***г. Същевременно в съобразителната част на обвинителния акт /стр. 2/, прокурорът сочи, че съвместното съжителство между Г. и С. било започнало през месец декември 2018г., на неустановена дата. Посочено налага извода, че е налице противоречие в обстоятелствената и заключителната част от обвинителния акт, изразяващо се в това, че в диспозитива му е посочен начален момент на съжителството 2017 година, а в обстоятелствената част – 2018 година. Трайно застъпено в практиката на съдилищата е становището, че такова противоречие представлява съществено отстранимо процесуално нарушение, което ограничава в сериозна степен правото на защита на подсъдимия. Същото е могло да бъде отстранено по реда на чл. 248а от НПК. Действително въззивният съд се е произнесъл по ВНЧД № 96 по описа за 2019 година на ОС-Хасково по повод подадена въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия, с която са били наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, засягащо правото на защита на доверителя й, но то е касаело само и единствено описанието на обективния признак „фактическо съжителство” от състава на престъплението по чл. 191 от НК. В този смисъл произнасянето на Окръжен съд – Хасково в производството по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК не преклудира допуснатите други съществени процесуални нарушения, които не са били предмет на въззивната жалбата.

С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че следва да отмени изцяло атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград, от стадия на разпоредителното заседание.  

Така мотивиран и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 16 / 18.02.2019 година, постановена от Районен съд – Свиленград по НОХД № 724/2018г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на РС-Свиленград, от фазата на разпоредителното заседание.

            Решението е окончателно.

 

                  Председател:                            Членове: 1.    

 

 

 

                                                                                      2.