Решение по дело №274/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 94
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Аделина Троева Троева
Дело: 20211600500274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Монтана, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500274 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД
„ОЗК З.“ АД против решение на Районен съд – Монтана от 29 юни 2021 г. по гр. д. №
1695/2020 г., с което дружеството е осъдено да плати на „Л.М т.“ ЕООД обезщетение от 3
022,58 лв на основание чл. 405 от КЗ и лихва на основание чл. 409 от КЗ.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК З.“ АД обжалва решението в частта, с която искът за
обезщетение е уважен над сумата 222,10 лв, а за лихва – над 117,54 лв. Твърди, че
решението е неправилно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
ново, с което да отхвърли исковете над посочените размери като присъди и разноски по
водене на делото. Посочва, че МРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от
КЗ, като е приел, че в разглеждания случай не е налице тотална щета. Легалната дефиниция
е ясна и при събраните данни за стойността на ремонта и стойността на увредения
автомобил щетата се изчислява на повече от 70%, поради което дължимата сума при
правилно приложение на закона би била само 222,10 лв.
Въззиваемата страна „Л.М т.“ ЕООД, представлявано в процеса от адв. Н. Б., оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е взел предвид заключението на вещото лице относно
действителната стойност на автомобила и нанесените вреди, като не е допуснал нарушение
на материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във
1
връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лица в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Районен съд – Монтана се е развило производство по иск на „Л.М т.“ ЕООД
против ЗАД „ОЗК З.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“.
МРС е приел, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по
което застрахователят е поел задължението да плати обезщетение при настъпване на
материални щети по автомобил „*“ с ДКН*, собственост на въззиваемото дружество. На 8
декември 2019 г. при управление на автомобила с несъобразена скорост той излязъл от
пътното платно и се блъснал в ограда. Настъпилите материални щети по него били
отстранени в сервиз, за което е издадена фактура, от която е установено, че за ремонта са
платени 9 950,48 лв. Застрахователят е платил частично обезщетение в размер на 6 927,90
лв, поради което съдът го е осъдил да плати разликата до пълния размер на щетата. МРС е
отхвърлил възражението на ответника, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2
от КЗ, като се е позовал на заключението по автотехническата експертиза.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като
препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК, го потвърждава.
По делото е безспорно наличието на застрахователна полица, която удостоверява
възникването на договорна връзка между страните. Не се оспорва и факта на нанасяне на
материлани щети на застрахованото превозно средство на 8 декември 2019 г, нито размера
на сумата, необходима за отстраняването им – 9 950,48 лв.
Основният въпрос, поставен от въззивника в жабата, е дали е налице тотална щета, но
без собственикът на автомобила да е прекратил регистрацията на автомобила, поради което
и искът да е неоснователен.
В чл. 390, ал. 2 от КЗ е дадена легална дефиниция за тотална щета: увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
МОС намира, че увреждането на автомобила не може да се квалифицира като тотална
щета. На първо място на автомобила са нанесени само външни увреждания, като са запазени
двигателят, скоростната кутия, предният и задният мост, салонът, т.е. основни възли и
агрегати, необходими за функционирането на машината. Стойността на запазените части
вещото лице определя на около 5 000 лв. От изложеното следва, че автомобилът е в
състояние да бъде използван по предназначението му след ремонта на щетите по външната
му част. При тази хипотеза собственикът не е задължен да прекрати регистрацията му като
унищожен и негоден, щом може да се ползва от собствената си вещ.
Приложена формулата на чл. 390, ал. 2 от КЗ дава резултат по-нисък от 70%:
стойността на автомобила към момента на ПТП е 12150 лв, щетите са отстранени съссума от
8 292 лв (без ДДС). При тези стойности процентът на разходите за ремонт е 68% от
2
действителната стойност на автомобила.
Застрахователният договор е предвидил максимална застрахователна сума или лимит
на отговорността 14 400 лв. От застрахователното събитие са последвали вреди на стойност
9 950,48 лв. На основание чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, като максималната стойност на безщетението не надхвърля
лимита на отговорността. В случая вредите не надхвърлят застрахователната сума, а
застрахователят ги е покрил частично – в размер на 6 927,90 лв, поради което искът за
плащане на остатъка до 9 950,48 лв е основателен.
Въззивният съд не намери процесуални нарушения, допуснати от МРС, решението е
правилно и законосъобразно и като стигна до същите правни изводи, МОС го потвърждава.
На основание горното МОС

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 29 юни 2021 г. по гр. д. №
1695/2020 г., с което ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *, е осъдено да плати на „Л.М Т.“ ЕООД, ЕИК
*, обезщетение от 3 022,58 лв на основание чл. 405 от КЗ и обезщетение за забава от 117,54
лв на основание чл. 409 от КЗ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3