Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я
КРИСТИНА ГЮРОВА
при
участието на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурор Пламен
Иванов, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1460 по описа
за 20121г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от
19.02.2021 г., постановена от СРС, НО, 9-ти състав по НОХД № 7556/2020 година,
съдът е признал подсъдимия И.В.В. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от 24.03.2019
г. до 31.03.2019 г. в гр. София на различни адреси при условията на
продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди
от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.В.В.
и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 1110.00 /хиляда сто и десет/
лева, както следва:
1. На 24.03.2019 г. в гр. София, бул.
„Искърско шосе“ до Метростанция Искърско шосе с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у В.В.В., че ще закупят съвместно лек автомобил
марка БМВ модел „318 И“, с регистрационен номер *******, като за целта на
същата дата и място В. предала на В. сумата от двеста лева, нейни лични
средства и с това й причинил имотна вреда в размер на 200.00 /двеста/ лева.
2. На 31.03.2019 г. в гр. София, ж.к. *******с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.В.В., че ще
прехвърли собствеността на лек автомобил марка БМВ модел „318 И“, с
регистрационен № ******* на името на В., както и че ще прехвърли скоростната
кутия от притежавания от нея лек автомобил марка БМВ модел „316 И“, с
регистрационен номер № *******на новозакупения лек автомобил марка БМВ модел
318И, с peг. № *******, за което на същата дата и място В. предала на В. нейни
лични средства в размер на 100.00 /сто/ лева за нотариални такси и притежавания
от нея с правата на собственик на движима вещ - да я владее, ползва и
разпорежда лек автомобил марка БМВ модел „316 И“, с регистрационен номер ******на
стойност 810.00 /осемстотин и десет/ лева, закупен с нотариално заверен договор
от 28.05.2010 г., в който като купувач е вписано името на П.Х.М.и с това
причинил на В. имотна вреда в размер на 910.00 /деветстотин и десет/ лева, като
деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, след като В. е бил осъждан
за друго такова престъпление, а именно с присъда № 168 от 07.06.2018 г. на
Районен съд Варна, влязла в сила на 23.06.2018 г., с която И.В.В. е осъден за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК се
отлага си изпитателен срок от три години - престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 210, ал. 1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр.
чл.26, ал. 1 от НК вр. чл.54 НК ГО е осъдил НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
ЗА СРОК ОТ 4 (ЧЕТИРИ) ГОДИНИ, което ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО ЕФЕКТИВНО при
първоначален „СТРОГ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „в“ от ЗИНЗС.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ
на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК по отношение на подсъдимия И.В.В.,
ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност) от размера на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ по настоящото наказателно производство, а
именно по НОХД № 7556/2020 г. на СРС, НО, 9 състав времето, през което е бил
задържан за срок от 72 часа за довеждането му пред съд и времето, през което е
търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело.
Със същата присъда
съдът е осъдил на основание чл.189, ал.З от НПК подсъдимият И.В.В., ЕГН: **********
(и със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по сметка
на СДВР сторените по делото разноски в размер 100.80 лева за назначена
експертиза и сумата от 5.00 лева по сметка на СРС за дължима държава такса за
служебно издаден изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.В.В., ЕГН: ********** (и със снета
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд и по сметка
на Висш съдебен съвет сторените по делото разноски в размер 80.00 лева за
изплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице, ведно със
сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
Съдът е осъдил на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.В.В., ЕГН: ********** (и със снета
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител В.В.В. с ЕГН: **********
сумата от 800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото наказателно производство.
Срещу така постановената
присъда е постъпила Въззивна жалба от адв. П., служебен защитник на подсъдимия В.
в която се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава,
алтернативно – връщане на делото на друг състав на СРС, поради допуснати
съществени процесуални нарушения или намаляване на наложеното наказание като
явно несправедливо.
Защитата излага
доводи, че неправилно е приложен материалния закон, защото се касае не за
извършено престъпление от НК, а за граждански правоотношения – неизпълнен
договор. Сочат се и съществени процесуални нарушения, като в обвинителният акт
не били описани съставомерните признаци на деянието. Сочи се също така, че с
изменението на обвинението, В. е посочена като пострадало лице, като прокурорът
се позовавал на института на придобивната давност, а тя не се упражнявала
служебно. Съдът също бил допуснал процесуално нарушение, като е признал ЧО за
собственик на автомобила, въпреки изложените от съда аргументи в
Разпоредителното заседание за обратното. Навеждат се доводи и за недоказаност
на обвинението, като се прави разбор на доказателствата и се оспорва
заключението на оценителната експертиза.
Постъпило е и
Отговор на въззивната жалба от В., чрез адв. Р.Н. от САК в която се сочи, че
присъдата е правилна и законосъобразна, не са допуснати твърдените от защитата
нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за
потвърждаване на присъдата в цялост.
В съдебното
заседание по делото адв. П. заявява, че поддържа жалбата и оспорва становището
в отговор на жалбата. Няма доказателствени искания и искания за отводи.
Прокурорът от своя
страна оспорва въззивната жалба, счита, че отговорът на въззивната жалба е
основателен. Не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Адв. Н. оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора. Заявява, че няма доказателствени искания и
искания за отводи.
Подсъдимият
поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба. Не прави
искания по доказателствата и искания за отводи.
В хода по същество
адв. П. поддържа изложените от нея подробни съображения във въззивната й жалба,
като моли съда, дори да приеме, че обвинението е доказано, да намали
наказанието, тъй като присъдата в този размер е изключително несправедлива.
Прокурорът моли
съда да потвърди присъдата на СРС, като счита същата за правилна и
законосъобразна. Сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства по делото, като е изложил и подробни мотиви.
Адв. Н. моли съда
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционната
присъда като мотивирана, законосъобразна и правилна.
Подсъдимият В.
поддържа изцяло казаното от неговия адвокат. Оспорва мотивите на съда и
фактическата обстановка. Завява, че пострадалата не се е грижила за автомобила
и прави разбор на нейните показания. Отрича вината си и оспорва експертизата за
оценка на автомобила.
В последната си
дума подсъдимият В. моли съдът да отмени присъдата и да го оправдае,
алтернативно – да намали наказанието.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и отговора на същата, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт намира следното :
От фактическа
страна :
Подсъдимият И.В.В.
с ЕГН, ********** е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин,
висше образование, без дела и родство със страните, трудово ангажиран, с адрес:
гр. София, ж.к. ******, ул. ******осъждан, включително и с присъда № 168 от
07.06.2018 г. по НОХД № 1228/2018 г. на PC Варна в сила от 23.06.2018 г. с
която И.В.В. е осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
На 28.05.2010г.
свидетелката П.Х.М.с ЕГН: **********, майка на пострадалото лице В., закупила
лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с peг. ДК ******на цвят „тъмно син“, с
рама № WBACA110X0EL45017 за сумата от 416.67 лева. Автомобилът се ползвал
предимно от св. В., която била правоспособен шофьор. Същата возела своята майка
при необходимост, тъй като св. М. не притежавала свидетелства за управление на
МПС. Св. В. заплащала и разходите, свързани с ремонти, подобрения и ползване на
автомобила.
В периода месец
октомври - месец декември 2018 г. пострадалата В. се запознала, чрез „Фейсбук“,
с подсъдимия И.В.В., който се представял, че е състезател по мотоциклетизъм. Помежду
им възникнали близки отношения, като св. В., братовчед й О.С.и св. М.Г.М.с
който В. живеела на семейни начала, гостували няколко пъти в дома на подсъдимия
В. ***. На срещите присъствала и приятелката на подсъдимия В. – св. Е.В.К..
Подсъдимият споделил пред пострадалата В., че е състезател по мотоциклетизъм и
че разбира от автомобили и е добър в поправянето им.
При едно от
посещенията на свидетеля В. в дома на подсъдимия В. в рамките на разговорите
помежду им, същата споделила на подсъдимия, че нейният автомобил марка „БМВ“,
модел „316 И“ с рег. ДК № *******имал
технически проблем с акумулатора при зареждането му. Подсъдимият заявил на
пострадалата, че разбира от ремонти и дори, че познава майстора който поддържа
автомобила на В..
По повод
предходния разговор подсъдимият В. предложил на пострадалата В. по „Месинджър“
да закупят съвместно от негов познат един друг лек автомобил „БМВ“, модел „318
И“ с рег. ДК № *******. Този лек
автомобил бил собственост на лица, които не познавали подсъдимия В. и които той
също не познавал. По силата на договор за покупко-продажба от 11.12.2018 г.
свидетелят П.П.Г.закупила лек автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с рег. ДК № ******* по обявя в гр.София, квартал
„Суходол“. Този автомобил се управлявал от нейния приятел, с който живеела на
семейни начала - свидетелят Ж.В.Д.с ЕГН: **********. В периода месец март-април
2019 г. свидетелят Ж.В.Д.публикувал по обява на сайта „mobile.bg” информация
със снимки, че се обявява продажбата на лекия автомобил лек автомобил „БМВ“,
модел „318 И“ с рег. ДК № *******.
Телефон за контакт бил номера от телефона на свидетеляД.с номер ******** и в
един по-късен момент този автомобил, след оглед на същия само в присъствието на
свидетеля Ж.В.Д.бил продаден при нотариус Л.Х.с действие PC Елен Пелин и номер
№ 521 на НК от свидетеля П.П.Г.на свидетеля П.К.С.от гр.Елин Пелин,
пререгистриран на негов име под ДК № *******. Снимките за автомобила „БМВ“,
модел „318 И“ с рег. ДК № *******,
публикувани с обявата в сайта „mobile.bg” са били направени от свидетеляД.в
гр.София, ж.к. Младост. Същите са били публикувани с въпросната обява.
Посочените лица - свидетелите П.П.Г., Ж.В.Д.и П.К.С.не познавали подсъдимия, не
са го били виждали, извън случаите на заседанията по делото, и не са имали
отношения с подсъдимия В. и обратно.
Подсъдимият В.
изпратил снимката на посочения автомобил на пострадалата В., която бил свалил
от сайта „mobile.bg” и предложил на В., след придобиването на автомобила „БМВ“,
модел „318 И“ с рег. ДК № *******, да
сменят скоростната кутия от него, тъй като тя била блокирана и на нейно място
да поставят скоростната кутия от нейния автомобил - „БМВ“, модел „316 И“ с
рег. ДК ******която била здрава и годна
за ползване. Двата автомобила били от един и същи вид и марка, сходни по
модификация и доколкото автомобилът на свидетеля В. бил от 1992г. и доста
амортизиран и ръждясал. Подсъдимият В. изложил пред свидетеля В., че двата
автомобила са от един и същи вид и марка, сходни са по модификация, а
автомобилът БМВ“, модел „318 И“ с рег.
ДК № ******* бил от 1994 г.
Подсъдимият В.
казал на пострадалата В., че така закупеният от двамата автомобил - БМВ“, модел
„318 И“ с рег. ДК № ******* и след
ремонтирането му със смяната на скоростната му кутия със здравата такава от
нейния автомобил „БМВ“, модел „316 И“ с peг. ДК ******е щял да бъде вписан на
нейно име и собственик на същия да стане само свидетелят В.. След смяната на
скоростните кутии между двата автомобила и след придобиването в собственост на
новия ремонтиран със здравата скоростна кутия автомобил - „БМВ“, модел „318 И“
с рег. ДК № ******* на името на
пострадалата В., то стария автомобил на същата - „БМВ“, модел „316 И“ с
рег. ДК № *******следвало да се продаде
за скрап.
Тези предложения
подсъдимият В. направил към В. преди 24.03.2019 г. и на 24.03.2019 г. На
24.03.2019 г. подсъдимият В. отново предложил на пострадалата В. по „Месинджър“
осъществяването на сделката и ремонта на новопридобития автомобил, като В. се
съгласила, като потвърдила това по телефона.
В. и подсъдимият
В. си уговорили среща на 24.03.2019г. в гр.София в района и в близост до
метростанция „Искърско шосе“ в квартал „Дружба“. Преди срещата подсъдимият В.
посочил на свидетеля В., че цената на лекия автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с
рег. ДК № ******* възлиза на 400.00
лева, като същата следвало да се раздели по равно за всеки от двамата – т.е. по
200 лева. На срещата между двамата на 24.03.2019 г., пострадалата В.
предоставила сумата от 200.00 лева в брой, нейни лични средства, на подсъдимия В.
без разписка. Същият ги взел и прибрал у себе си. На самата среща между
двамата, подсъдимия В. отново заявил на свидетеля В., че конкретния нов
автомобил - автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с рег. ДК № ******* ще се закупи от тях заедно, след
което щял да бъде ремонтиран с по-здравата скоростната кутия от нейния
автомобил -„БМВ“, модел „316 И“ с рег.
ДК ******а новопридобития и ремонтиран автомобил - БМВ“, модел „318 И“ с
рег. ДК № ******* - прехвърлен на името
на свидетеля В. в нейна собственост. Също така, старият автомобил - „БМВ“,
модел „316 И“ с рег. ДК № *******ще се
продаде на скрап и подсъдимия В. ще вземе някои части от него за себе си, като
цената за него от продажбата за скрап е следвало да получи отново В. по негово
искане към свидетеля В.. И на тази допълнителна уговорка пострадалата В. не
възразила и се съгласила, доколкото новопридобитият за В. и ремонтиран лек автомобил
„БМВ“, модел „318 И“ с peг. ДК № ******* щял да остане само нейна лична
собственост.
Подсъдимият В.
на срещата си с пострадалата В. на 24.03.2019 г. заявил, че след една седмица
ще се извърши сделката при нотариус. След като си тръгнали от мястото на
срещата в гр.София на метростанция „Искърско шосе“ в квартал „Дружба“,
подсъдимият В. изпратил на пострадалата В. съобщение по „Месинждър“, посочвайки
името на нотариуса и място на сделката за придобиването на лек автомобил „БМВ“,
модел „318 И“ с рег. ДК № ******* - при
нотариус И.И.в гр.София с кантора на бул. *******
На 31.03.2019
г., около 16.00 часа подсъдимият В. пристигнал на адреса, където живеела
пострадалата В. с майка й П. М. - в гр.София,, ж.к. „********, ет.********Лекият
автомобил - „БМВ“, модел „316 И“ с рег.
ДК № *******бил паркиран в района пред блока в гр.София,, ж.к. „********,
като към него от етаж 5, ап.60 имало видимост, като свидетелят М. не е била
виждала подсъдимия В. към този момент и не го е познавала.
В същия ден и
час на 31.03.2019 г., (неделя) около 16.00 часа и на същото място в гр.София,,
ж.к. „Дружба“ пред и в района до бл. 26 свидетелят В. дала на подсъдимия В.
ключовете от лек автомобил - „БМВ“, модел „316 И“ с рег. ДК ******собственост
на нейната майка, като подсъдимият В. поискал от пострадалата В. сумата от поне
200.00 лева за осъществяване на сделката при нотариус И.И., и доколкото
детенцето на В. било болно, за да му купи лекарства. За извършване на
нотариалната сделка В. дала на подсъдимия В. сумата от 100.00 лева в брой и без
разписка, за да заплати нотариалните такси. Подсъдимият В. взел сумата и я
прибрал. Освен сумата от 100.00 лева и 1 брой ключове, които свидетелят В.
предоставила на подсъдимия В., на последния били връчени от В. и документите за
лек автомобил - „БМВ“, модел „316 И“ с рег.
ДК № *******- малък талон, полица за сключена застраховка „гражданска
отговорност“, знак за ГТП и паспорт за газовата уредба на лекия автомобил.
Подсъдимият В. взел тези документи, запалил автомобила, привел го в движение и
потеглил с него в неизвестна посока. Подсъдимият В. не казал къде точно ще
закара взетият от В. лек автомобил, а последната към 31.03.2019 г. и след това
не знаела къде е местонахождението му.
След този момент
подсъдимият В. и пострадалата В. общували помежду си само с писане на текстови
съобщения по „Месинджър“. Подсъдимият В. уверил В., че лекия автомобил „БМВ“,
модел „318 И“ с рег. ДК № ******* се
ремонтирал. Сделката при нотариус И.И.в гр.София с кантора на бул. „********не
се осъществила в рамките на уговорката, поета от подсъдимия В.. Подсъдимият В.
не се явил пред нотариус И.А.И.в гр.София с кантора на бул. „********за
изповядване на сделката с пострадалата В., като за подсъдимия В. при този
нотариус не са регистрирани данни за извършени от него и за него
удостоверявания, участия в сделки за МПС, нито да е страна по други нотариални
производства.
Пострадалата В.
и подсъдимия В. разговаряли по телефон след 31.03.2019 г. няколко пъти.
Свидетелят В. искала сделката да се осъществи по-бързо, като подсъдимия В. й
казал, че имало срок за регистрацията на лекия автомобил „БМВ“, модел „318 И“ с
рег. ДК № ******* в КАТ. Стигнало се до
момент, когато пострадалата В. искала да види колата си. На 02.05.2019 г„
подсъдимият В. написал по „Месинджър“ текстово съобщение на В., че със
скоростния лост на нейния лек автомобил „БМВ“, модел „316 И“ с рег. ДК № *******имало проблем и не включвал втора
и четвърта скорост. Пострадалата В. си поискала колата обратно в телефонен
разговор с подсъдимия В.. Последният блокирал свидетеля В. в телефона си,
включително и с последвало блокиране в социалните мрежи на „фейсбук“ и
„месинджър“. Тя не можела повече да го набира по телефон и да му пише.
Телефонът на подсъдимия В. давал заето при опит за позвъняване от пострадалата В..
Свидетелят В. изпратила текстово съобщение на приятелката на В. - свидетелката Е.В.К..
На 14.05.2019г. и на 15.05.2019 г. свидетелят В. изпратила на свидетеля К.
съобщения, че подсъдимия В. е блокирал пострадалата и не можела да осъществи
контакт с него. Искала да се предаде съобщение на подсъдимия В. от страна на
свидетеля К. за връщане на нейния лек автомобил „БМВ“, модел „316 И“ с
рег. ДК № *******На 16.05.2019 г.
Свидетелката К. казала на пострадалата В., че същата е предала съобщението й от
15.05.2019 г. на подсъдимия В.. Свидетелят К. знаела само без подробности за
процесния автомобил на В. от съдържанието на съобщенията й, че ставало дума за
ремонт на същия и В. иска обратното му връщане от В.. Автомобилът не й бил
върнат, поради което и В. подала жалба в 08 РУ на СДВР гр.София.
Описаната по-горе фактическа обстановка е била установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни : показанията на свидетелите В.В.В., П.Х.М.,
П.К.С., П.П.Г., Ж.В.Д.Е.В.К., М.Г.М..
Писмени : справка за съдимост за подсъдимия В.,
ведно с бюлетини, справки от мобилни оператори, свидетелство за регистрация на
МПС - Първа част - на л. 12 ДП, договор за покупко продажба на л.13 ДП; снимка
на лек автомобил на л.19 от ДП, писмени извадки от кореспонденция на л.20 -
гръб до л.ЗО ДП, справка на л.35 ДП, справки от КАТ на л.36-3 8 ДП, справки за
адреси, справки за местонахождението на подсъдимия и неговото установяване,
справки от КАТ — на л.56-70 от съдебното производство с приложени към тях
договори за покупко-продажби на МПС, справка за родно дете с име Е.И.В.за
подсъдимия В. на л.71 от съдебното производство и други негови родственици,
справки за висящи производства от прокуратурата и НСлСл срещу подсъдимия В.,
криминални регистрации от СДВР, справки от ГДИН, писмо на РП-Троян от
21.08.2020 г, справки от мобилни оператори, справки от СЦЗ от 09.12.2020 г. кои
лица са посещавали подсъдимия в затвора, ведно с приложения към тях, справки от
Отдел „БДС“ - СДВР, писмо от управителя на сайта “mobile.bg” чрез дружеството „Р.“
ООД за липсата на информация съгласно писмо на съда с указания, писмен отговор
от нотариус И.А.И.от 16.12.2020 г, справки от НОИ за подсъдимия В. за фирмите в
които е работил до 2018 г., отговор от СДВР - ОПП с приложения на
доказателства, които са били вече приложени към делото, договор за
покупко-продажба на мотоциклет от 20.08.2013 г., договор за покупко-продажба от
03.06.2019 г. и нотариалната преписка на нотариус Л.Х., включваща посочения
договор от 03.06.2019 г., декларации по чл.264, ал.2 ДОП и чл.25, ал.8 ЗННД,
копие от талон за МПС, разписка за платен годишен данък от 2019 г. с платежно
нареждане по сметка на община Елин Пелин, извадка от общия регистър на нотариуса
; Заключение на съдебно-оценителна експертиза на л.79-80 от ДП.
Както
първоинстанционният съд, така и СГС постави в основата на своите фактически
изводи показанията на свидетеля В.В.В., като намира същите за подробни,
логични, последователни и безпротиворечиви, като независимо от процесуалното й
качество на Частен обвинител по делото, в дадените от нея показания не се
наблюдава тенденциозност в ущърб на подсъдимия. Празнотата в показанията на св.
В., дължаща се на липсата на спомени, е била преодоляна от СРС по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК, относно датите, на които са предавани конкретни суми и вещи,
мястото на извършеното им предаване, точните конкретни документи, предадени от В.
на В., датите, на които е написано съобщение на лице с име Елена, датата, на
която е получено съобщение на телефонния номер на свидетелката В. от номера на В.
и неговото съдържание, както и в частта на обстоятелства, касаещи предаването
на първата сума от двеста лева.
От показанията
на посочената свидетелка се извеждат всички факти, свързани с предмета на
доказване – датата и мястото на деянието, конкретните действия на подсъдимия В.,
предаването на парите и автомобила и причината за това, както и съдържанието на
уговорката между двамата. Установява се, че св. В. е предала на подсъдимия В.
сумата от 200 лева, за закупуване на автомобил БМВ и още 100 лева за
нотариалната сделка, както и автомобилът със съпътстващите го документи.
Показанията на тази свидетелка кореспондират с показанията на останалите
разпитани по делото свидетели, а така също и с писмените доказателства по
делото, поради което и този състав ги кредитира изцяло.
Съдът дава вяра
и на показанията на св. П.Х.М., майка на пострадалата В. относно собствеността
на лек автомобил „БМВ“ модел „316 И“ с рег.
№ *******От нейните показания, противно на приетото от СРС, още веднъж
се установява, че именно св. М. е била собственик на процесния лек автомобил,
макар и същият да бил управляван от нейната дъщеря св. В.. Същото се
потвърждава и от самата пострадала В., поради което и съдът не може да приеме
извода на СРС, че автомобилът реално бил собственост на св. В., която го и
владеела като такъв.
Показанията на
останалите свидетели също са били анализирани от СРС, като същите са правдиви,
последователни и логични, като всеки един от свидетелите е изложил това, което
сам е възприел или което му е станало известно, с оглед предмета на доказване, поради
което и съдът приема анализа на тези доказателства от страна на СРС и не намира
причина да го преповтаря.
СРС е анализирал
и обясненията на подсъдимия В., като е преценил същите в тяхното качество
едновременно на доказателствено средство и на средство за защита, като правилно
не е кредитирал същите. СРС правилно е приел, че обясненията на подсъдимия В.
изцяло се опровергават от показанията на свидетеля В., от показанията на
свидетеля П.Х.М.от ДП, от показанията на свидетеля Е.В.К., Ж.В.Д.П.П.Г.,
частично от показанията на свидетеля П.К.С.и на свидетеля М.Г.М..
Съдът кредитира
и писмените доказателства по делото, доколкото от тях се установяват
собствениците на процесния лек автомобил „БМВ“ модел „316 И“ с рег. № *******и това е свидетелката П.Х.М., както
и на лекия автомобил „БМВ“ модел „318И“ с рег.
№ *******, който е следвало според подсъдимия В. да бъде закупен на
името на пострадалата В..
Съдът кредитира
заключението на СОЕ на вещото лице М., което установява стойността на
инкриминираната вещ лек автомобил „БМВ“ модел „316 И“ с рег. № *******в размер на 810 лева по средни
пазарни цени и при отчитане на неговата амортизационна обособеност (изгнила
каросерия). Заключението е изготвено от вещото лице съобразно неговата
компетентност и за настоящия съд не е налице основание да не бъде кредитирано.
От събраните и
анализирани по-горе доказателства безспорно се установява и авторството на
деянието, като автор на същото е подсъдимият В..
Посочената
по-горе фактическа обстановка се отличава от възприетата от СРС единствено по
отношение собствеността на процесния лек автомобил „БМВ“ модел „316 И“ с
рег. № *******От събраните писмени
доказателства по делото безспорно се установява, че на 28.05.2010г.
свидетелката П.Х.М.с ЕГН: **********, майка на пострадалото лице В. е закупила лек
автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с peг. ДК ******на цвят „тъмно син“, с
рама № WBACA110X0EL45017 за сумата от 416.67 лева. Същата е регистрирала в КАТ
лекия си автомобил, като издаденият талон на същия отново е на нейно име.
Разпитани в съдебно заседание и св. М. и св. В. не отричат, че автомобилът се
ползва и поддържа изключително от св. В., но и двете са категорични относно
собствеността върху същия, а именно, че собственик на автомобила е П.Х.М.. СРС
е развил подробни съображения на плоскостта на гражданското право в опит да
обоснове тезата си, че собственик на автомобила е св. В., но тези негови изводи
се явяват произволни и неподкрепени от събраните по делото доказателства,
поради което са и неправилни.
Напълно без
значение е, кое е лицето, което е управлявало процесното МПС, както и кое лице
е поддържало автомобила, поне що се отнася до собствеността, която е
категорично установена от писмените доказателства. Без значение е и съгласието
на В. за бракуване на автомобила и предаването му за скрап, доколкото това не
сочи, че същата свои вещта като своя, а е с оглед на близките отношения между
нея и нейната майка. Няма съмнение обаче, че в една процедура по спиране на
автомобила от движение и предаването му за скрап, ще е безусловно необходимо
съдействието на истинския собственик на автомобила, а именно на св. П.Х.М..
Основателни са и в тази връзка възраженията на защитата, че институтът на
придобивната давност не се упражнява служебно, а такова изявление от страна на
св. В. изначално липсва. Доколкото обаче собствеността е категорично установена
от събраните по делото писмени доказателства, няма никакво основание да се
приеме, че В. е своила вещта и то в срок, който би я направил собственик по
давност, поради което още веднъж, изводите на СРС, че В., а не М. е собственик
на процесния автомобил са неправилни и незаконосъобразни.
По отношение на
останалите фактически констатации на СРС, то същите са правилно установени,
изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са
допуснати и логически грешки при
оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по
делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации.
От правна страна :
Въз основа на
правилно изяснената фактическа обстановка
съдът е извел правен извод, че подсъдимият И.В.В. е извършил от
обективна и субективна страна престъплението чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Този извод се
споделя и от настоящата инстанция, която обаче намира, че първоинстанционната
присъда следва да бъде съответно ревизирана както в частта за фактите, така и в
частта за наказанието.
От обективна страна се установи, че подсъдимият В.
в периода от 24.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в гр. София на различни адреси при
условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление са извършени през непродължителни
периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.В.В.
и с това й причинил имотна вреда в размер на 300.00 /триста/ лева, както
следва:
На 24.03.2019 г. в
гр. София, бул. „Искърско шосе“ до Метростанция Искърско шосе с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.В.В., че ще закупят съвместно
лек автомобил марка БМВ модел „318 И“, с регистрационен номер *******, като за
целта на същата дата и място В. предала на В. сумата от двеста лева, нейни
лични средства и с това й причинил имотна вреда в размер на 200/двеста/ лева.
На 31.03.2019 г. в
гр. София, ж.к. *******с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у В.В.В., че ще прехвърли собствеността на лек автомобил марка БМВ
модел „318 И“, с регистрационен № ******* на името на В., за което на същата
дата и място В. предала на В. нейни лични средства в размер на 100.00 /сто/
лева за нотариални такси и с това причинил на В. имотна вреда в размер на 100
/сто/ лева, като деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, след като В.
е бил осъждан за друго такова престъпление, а именно присъда № 168 от 07.06.2018
г. по НОХД № 1228/2018 г. на PC Варна в сила от 23.06.2018 г. с която И.В.В. е
осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Обект на
престъплението измама са обществените отношения, свързани с упражняването на
правото на собственост.
За съставомерността
на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у
някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на
измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение
за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице,
когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и
има определен принос за заблуждението а поддържането на заблуждение се изразява
в такива действия от страна на извършителя с които същият затвърждава вече
формираната невярна представа у пострадалото лице.
В конкретният
случай изпълнителното деяние е осъществено като подсъдимият е възбудил у
пострадалата заблуждение, че ще закупят заедно лек автомобил и за целта същата
му е предала сумата от 200 лева, както и че ще прехвърли същия нотариално за
което се нуждае от сумата от 100 лева, която сума също му била предадена от
пострадалата. Действително, описаната в Обвинителния акт фактическа обстановка
сочи и за действия с които това заблуждение е поддържано, но доколкото те не са
инкриминирани, не следва да се обсъждат от съда.
Деятелността на
подсъдимия се установява по категоричен начин от доказателствата по делото,
които сочат, че той е пряк извършител на инкриминираното деяние чрез една от
неговите форми – възбуждане на заблуждение.
Налице е и причинна
връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда в
размер на 200 лева по първото деяние и 100 лева по второто деяние, е настъпил като
пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице,
което е действало при формираната у нея от подсъдимия представа относно
условията и основанието на разпореждането.
Налице е и
основание престъплението да бъде квалифицирано по чл. 26 от НК, доколкото
деянията са извършени при условията на продължавано престъпление – осъществяват
един и същ състав на престъплението, извършени са през непродължителен период
от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Налице е основание
деянието да се квалифицира и по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, доколкото е
установено, че В. е бил осъждан за друго такова престъпление, а именно присъда
№ 168 от 07.06.2018 г. по НОХД № 1228/2018 г. на PC Варна в сила от 23.06.2018
г. с която И.В.В. е осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Деянието не
представлява маловажен случай, въпреки ниския размер на вредата, доколкото не
разкрива занижена обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че възбужда у пострадалата
заблуждение, че ще закупи и ще й прехвърли посочения по-горе лек автомобил,
както и че същата ще се разпореди общо със сумата от 300 лева, въз основа на
така възбуденото от него заблуждение, но е искал и целял престъпния резултат,
като в нито един момент не е имал намерение да изпълни поетия ангажимент.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
Настоящият състав
обаче намери основание да оправдае подсъдимия за това, че на 31.03.2019 г. в
гр. София, ж.к. *******с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у В.В.В. че ще прехвърли скоростната кутия от притежавания от нея
лек автомобил марка БМВ модел „316 И“, с регистрационен номер № *******на
новозакупения лек автомобил марка БМВ модел 318И, с peг. № *******, за което на
същата дата и място В. предала на В. притежавания от нея с правата на
собственик на движима вещ - да я владее, ползва и разпорежда лек автомобил марка
БМВ модел „316 И“, с регистрационен номер ******на стойност 810.00 /осемстотин
и десет/ лева, закупен с нотариално заверен договор от 28.05.2010 г., в който
като купувач е вписано името на П.Х.М.и с това причинил на В. имотна вреда в
размер на 810.00 /осемстотин и десет/ лева.
Основание за
оправдаването на подсъдимия за тези обстоятелства съдът намира в ревизирането
на изводите на СРС, относно собствеността на процесния лек автомобил.
Неправилно, СРС е приел, че същият притежание на пострадалата В., докато по
делото е безспорно установено, че собственик на същия е П.Х.М.. Това е било
забелязано от СРС в разпоредителното заседание по делото, като следва да се
отбележи, че съдът е отказал да приеме граждански иск от св. В. точно с тези
мотиви.
СРС е следвало,
като е констатирал, че по делото е налице противоречие между обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт, доколкото в обстоятелствената част е
посочено, че собственик на автомобила е св. П.Х.М., а в диспозитива като
пострадал е посочена само св. В., да върне обвинителния акт на СРП. Вместо
това, съдът е констатирал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
и е дал ход на производството. Посоченият недостатък в обвинителният акт не е
могъл да бъде коригиран и с последващото искане на представителят на СРП за
изменение на обвинението, прието от съда, като изложената обвинителна теза, че
св. В. е собственик на автомобила, а не св. М., не бяха доказани и съдът е
следвало да оправдае подсъдимия за тези факти.
Следва да се
отбележи, че към настоящия момент тези процесуални нарушения не могат да бъдат
отстранени. Настоящото производство е инициирано по жалба на подсъдимия В.
срещу присъдата на СРС, поради което е недопустимо неговото положение да бъде
влошено по негова жалба, а това ще стане, ако делото бъде върнато на СРС във
фазата на разпоредителното заседание и в последствие на СРП, който да посочи
ново пострадало лице, а СРС не би имал възможност да го конституира, без да
наруши правата на подсъдимия.
Ето защо за
настоящият състав има само една възможност, а именно да признае подсъдимия за
невиновен, относно горните обстоятелства, тъй като, макар да е установено, че В.
действително е въвел в заблуждение В., относно преместване на скоростната кутия
от нейния автомобил на новия автомобил и същата му е предала МПС-то, то вредата
не е за нея, а за нейната майка. При липса на такова обвинение обаче, съдът не
може да осъди подсъдимия, че е причинил вредата на св. М., вместо на св. В.. С
оглед на изложеното и съдът измени присъдата в тази й част.
По вида и размера на наказанието :
Съдът извърши
самостоятелна преценка по отношение на наказанието, като намери основание за
изменение на присъдата и в тази й част.
За престъплението
по състава на чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от
една до осем години.
Разпоредбата на чл.
54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в
съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, каквито по настоящото дело
не са налице.
Действително, посочените от СРС
отегчаващи вината обстоятелства - обремененото съдебно минало на подсъдимия и
лошите му характеристични данни дават основание за определяне на едно наказание
над минимума, посочен в правната норма. В същото време, с оглед ниския размер
на вредата, отдалечеността във времето на деянията за които подсъдимия е осъден
по присъди, извън относимата към квалификацията на деянието, правят
наказанието, определено от СРС твърде завишено. Ето защо съдът счете, че
наказанието следва да бъде определено над минимума, а именно в размер на 2
години ЛОС, като по този начин същото ще постигне целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК и ще бъде справедливо по размер.
По отношение на определения режим от
СРС, съдът намира, че същият е правилно определен при условията на чл.57, ал.1,
т.2 б. „в“ от ЗИНЗС, а именно „СТРОГ“, като правилно и на основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което е бил задържан за
срок от 72 часа за довеждането му пред съд и времето, през което е търпял мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело.
По разноските :
С оглед изхода на
делото СРС правилно е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.
Предвид всичко
изложено СГС
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Присъда от 19.02.2021 г., постановена от СРС, НО, 9-ти
състав по НОХД № 7556/2020 година в частта, в която подсъдимия И.В.В. е признат
за виновен за това, че с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у В.В.В. и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 1110.00
лева като НАМАЛЯВА същия размер на
300.00 /триста/ лева, като го ОПРАВДАВА
за това, че на 31.03.2019 г. в гр. София, ж.к. *******с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил заблуждение у В.В.В., че ще прехвърли скоростната
кутия от притежавания от нея лек автомобил марка БМВ модел „316 И“, с
регистрационен номер № *******на новозакупения лек автомобил марка БМВ модел
318И, с peг. № *******, за което на същата дата и място В. предала на В.
притежавания от нея с правата на собственик на движима вещ - да я владее,
ползва и разпорежда лек автомобил марка БМВ модел „316 И“, с регистрационен
номер ******на стойност 810.00 /осемстотин и десет/ лева, закупен с нотариално
заверен договор от 28.05.2010 г., в който като купувач е вписано името на П.Х.М.и
с това да е причинил на В. имотна вреда в размер на 810.00 /осемстотин и десет/
лева.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ДВЕ ГОДИНИ.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.