МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА НА 13.06.2017 ГОДИНА ПО НОХД № 548/2017 ГОДИНА ОТ
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненската окръжна
прокуратура е възвела обвинение срещу К.А.В.
ЕГН ********** за
това,че:
За
времето от 12.06. 2016 г. до 23.06.2016 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 2 397.22 лева , както следва:
-
на 12.06.2016 г. в гр. Варна отнел мобилен телефон "Айфон
6 ес" и СИМ карта на "Теленор", на
обща стойност 1051,01 лв. от владението на М.П.Д.;*** отнел мобилен телефон
"Самсунг Галакси Гранд
нео" и СИМ карта на "Теленор", на обща
стойност 142.20 лева , от владението
на А.К.Е.;*** отнел мобилен телефон "Алкател уан тъч
идол 2" и СИМ
карта на МТел и кожен калъф
тип тефтер, на обща стойност
1204.01 лв. от владението на Д.Д. Х.
с
намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила-престъпление
по чл.199 ал.1
т.4, вр. с чл.198 ал.1 НК
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като доказано по безспорен
начин, включително и предвид самопризнанието на подсъдимия.
Предлага
налагане на наказание към средния
предвиден размер в закона, при смекчаващо
отговорността обстоятелство-съдействие
за разкриване на обективната истина и отекчаващо-осъждания, невлияещи на квалификацията.
Защитникът
предлага налагане на наказание в минимален размер предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Сочи,
че подсъдимият е оказал съдействие за разкриване на
обективната истина, както и за възстановяване
на двата отнети мобилни телефона, както и че доброволно се
е явил в РПУ, когато е разбрал, че е търсен
от служители на полицията. Имал
е желание да бъде върната и третата вещ на
собственичка, но това е било обективно
невъзможно и не е разполагал с парични средства, за да
заплати равностойността на мобилния телефон.
Моли да се
има предвид, че след освобождаването
му от ареста
е извършил друго престъпление, за което е осъден, но деянието е кражба,
а не-грабеж.
Подсъдимият
се признава за виновен, в последната
си дума заявява,
че съжалява за извършеното.
Съдът,
след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери за
установено следното:
Разглеждането и решаването на делото е по
реда на чл.371 т.2 и сл НПК.
За
периода 2001-2016 година подсъдимият К.А.В. е
осъждан многократно.
Приемал е наркотици продължителен период от време, което е било обективно невъзможно само докато е изтърпявал наложено през м.06.2012 година наказание в
размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, което при приложение разпоредбата на чл.58 а ал.1 НК е
било редуцирано и санкцията останала-лишаване от свобода за срок от 5 години.
След като през м.02.2016 година подс. В. ***, той не работел като обаче започнал отново да употребява хероин.
За да се снабдява с парични средства , за периода 12.06.2016
година-23.06.2016 година в гр.Варна, той извършил следните тежки умишлени престъпления от общ
характер, а именно:
1.На 12.06.2016г.,
около 21 часа две съученички-свидетелките М.Д. и С.Ш.
били на автобусната спирка, намираща се срещу Автогара - Варна на
бул.„Владислав Варненчик", в посока към центъра
на гр.Варна, където изчаквали автобус № 148. Когато св Д. извадила
мобилния си телефон марка "Айфон 6 ес" , за да провери , колко е часът, към нея приближил подс.В. ,дръпнал и отнел мобилния телефон,след което побягнал в посока
към жилищния блок, намиращ се в близост до автобусната спирка. Свидетелката понечила да го
настигне, но когато минала между двата блока зад спирката го
изгубила от погледа си и подсъдимият успял да избяга.
Мобилен телефон
"Айфон 6 ес", СИМ карта на "Теленор", стъклен протектор и силиконов прозрачен гръб
били на обща стойност 1051,01 лв.
На
следващия ден подсъдимият продал мобилния телефон на неустановено лице за
сумата от 45 лева.
2.На 14.06.2016г. около 22 часа свидетелката А.Е. била на автобусната спирка, намираща се срещу Автогара - Варна
на бул.„Владислав Варненчик", в посока към
центъра на гр.Варна, където изчаквала автобус № 148. В ръката си държала мобилния си телефонен
апарат марка "Самсунг Галакси
Гранд нео" със
силиконов прозрачен гръб и картинка,изобразяваща Айфиловата
кула,както поставена в апарата СИМ карта на "Теленор". Около 22.15ч. подсъдимият В. неочаквано
за жената издърпал телефона от ръката и побягнал в посока- между двата блока намиращи се зад автобусната спирка. Св. Е. се
опитала да го догони, но когато
той се насочил към изоставен строеж
го изгубила от погледа си подсъдимият успял да избяга.
Отнетите от
свидетелката мобилен телефон "Самсунг Галакси Гранд нео" със силиконов прозрачен гръб и СИМ карта на
"Теленор" били на обща стойност 142,20 лева.
Същата
вечер подсъдимият продал мобилния телефон на сестра си-св.С. В. за сумата от 80
лева.
3.На 23.06.2016 г. около 22,50 часа свидетелката Д. Х.
била на автобусната спирка, намираща се срещу Автогара — Варна на
бул.„Владислав Варненчик", в посока към центъра
на гр.Варна, където изчаквала автобуси № 148 или №
409.
В един момент тя погледнала, колко бил часът
на мобилния си телефон, който държала в дясната си ръка. Тогава подсъдимият В. издърпал
телефона от ръката й и побягнал в посока спирка „Родина" и блоковете зад
спирката.
Отнетите от
свидетелката вещи - мобилен телефон м."Алкател уан тъч идол
2", СИМ карта на МТел
и кожен калъф тип тефтер били на обща стойност 1204.01 лв.
Този
телефон подсъдимият разменил с телефона на сестра си-св.Марийка ст.а,след което
заложил нейния телефон в заложна къща като получил сумата от 40.
Във връзка с установяване извършителя на деянието,осъществено
на 14.06.2016 година били изискани справки от мобилните оператори.
На
28.07.2016 година бил направен анализ и установена връзка с лицата Й. Р. М. и Я.С.Ч.
/ т.2 л.39-41 д.п./. При проведената оперативна беседа с Ч. станало ясно,че
мобилният телефон "Самсунг Галакси Гранд нео"
бил подарен на съжителката му от С. В..
Последната от своя страна обяснила,че тази вещ закупила за сума в размер на 80
лева от брат си-подсъдимия К.В. / показания на св.Б. Н. Ю.-т.1 л.82-84 д.п./.
Към
този момент служителите на МВР извършвали оперативно- издирвателни мероприятия
вече относно трите грабежа,доколкото отнемането на мобилните телефони станало
по абсолютно идентичен начин.
На
29.07.2016 година във връзка с провеждането на ОИМ по д.п.№1029/2016 година по
описа на Трето РУ-ОД-МВР-Варна трима служители на полицията посетили
адреса,където пребивавал К.А.В.,който бил задържан от тях и отведен в сградата
на Районното управление / докладна записка-т.2 л.36 д.п./.
Същия
ден служител на това РУ-МВР провел
оперативна беседа с В.,като при снемането на обяснения било изрично отразено,че
това става в присъствието на св.Б. Н. Ю.-работещ на длъжност ВПД-Началник група
“Грабежи”-ОД-МВР-Варна .
Подс.В.
разказал как е извършил и трите грабежа за периода 12.06.-23.06.2016 година /
т.2 л.38 д.п. и показания на св.Б. Н. Ю.-т.1 л. 82-84 д.п./.
Първоначално
К.В. бил привлечен като обвиняем само за деянието извършено на 14.06.2016
година,като впоследствие обвинението били прецизирано, с оглед доказателствата
и за трите осъществени от него грабежи.
На
01.08.2016 година му била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”
потвърдена и с определение на Апелативен съд гр.Варна.
При
проведеното разследване подсъдимият В. признал вината си и разказал за
извършените от него престъпления,включително и пред съдия от ВОС.
С
постановление от 11.08.2016 година наблюдаващият прокурор от ВОП изменил
мярката за неотклонение в “подписка” по основно съображение-че подсъдимият е
съдействал за разкриване на обективната истина / т.1 л.34 д.п./.
След
освобождаваното му от ареста и на 21.08.2016 година подс.В.
отново извършил престъпление-деяние,съставомерно по
чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 НК.
На
23.08.2016 година и с приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК било
одобрено споразумение по силата на което започнал да изтърпява наложеното
наказание в размер на 1 година и 9
месеца лишаване от свобода за последното извършено от него престъпление.
От назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че общата
стойност на отнетите от подс.В.
вещи възлиза на 2397,22
лева.
От СПЕ
се установява, че подсъдимият
не страда от психично заболяване, налице са данни за синдром на зависимост към
хероин.Към момента
на извършване на деянията е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си,да
участва пълноценно в производството
както и да
носи наказателна отговорност.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства:
-протоколи
за доброволно предаване,разписки,писма,разпечатки,оглед на ВД, документи за
закупуване на мобилни телефони,гаранционна карта,фотоалбум,разпечатки и
отговори на мобилни оператори,характеристика,свидетелства за съдимост,писмо от
Затвора-Варна и др.
-показания
на свидетелите Е.,Х., Д.,М., С., М.,В.,Я.Ч.,ст.а,Ю.,М.,Р. Ч., Ш.,
С.К.,Р.К.,К.,В., обяснения на К.В. по д.п.,както и направено
изявление в съдебно заседание.
Съдът възприема заключенията на
експертизите като обосновани и компетентно изготвени.
Съдът кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели като
достоверни и подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и обясненията на подс.В.,освен в частта , в която заявява,
че сам се е явил в
Трето РУ-ОД-МВР-Варна,доколкото това твърдение е опровергано по категоричен
начин от показанията на св.Б. Н. Ю. и
съставената докладна записка.
При така събраните доказателства съдът
намери за доказано по безспорен начин,че подсъдимият К.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. с чл.198
ал.1 НК и го призна за виновен по така възведеното обвинение.
При
определяне на наказанието, съдът взе предвид следното:
Степента
на обществена опасност на деянията е висока-те са извършени в късните часове на
денонощието,пострадали са три млади жени,които обективно не са могли да окажат
съпротива,поради което и не се е налагало упражняването на по-интензивно
насилие за отнемане на вещите.От значение и то-неблагоприятно за подсъдимия е и
причината за осъществяване на поредицата от престъпни деяния-разпореждане с
телефоните с цел получаване на паричните средства,необходими за набавяне на
хероин.
Висока
е степента на обществена опасност и на подс.В..
Той
е осъждан многократно за извършени кражби ,а последно – и за грабеж.
Ефективното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода е нямало и минимален
възпитателен и възпиращ ефект по отношение на него.При осъждането през 2012
година му било определено наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 6
месеца,при реално изтърпяване след законовата редукция на 5 години лишаване от
свобода.
Само
4-5 месеца след освобождаването от затвора ,той е извършил и настоящите
престъпни деяния.
Изключително
съществен е фактът,че 9 дни след като
прокурорът е изменил мярката за неотклонение от “задържане под стража” в
“подписка”,взета по настоящето дело,подс.В. е
извършил отново тежко умишлено престъпление от общ характер,за което
понастоящем търпи наказание лишаване от свобода-ефективно.
Осъжданията,невлияещи
на квалификацията,както и отрицателните характеристични данни са отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,а
съдействието за разкриване на обективната истина в рамките на досъдебното
производство -смекчаващо такова.
Касае
се за лице с утвърдени престъпни навици,за което към настоящия момент няма
основание и да се предположи,че има изградени задръжки и че съществува
хипотетична възможност да преустанови
престъпната си дейност. Постановената предходна присъда с наказание в размер на
7 години и 6 месеца лишаване от свобода, категорично е нямала въздействие по
отношение на подсъдимия,нямало е никакъв положителен ефект и задържането по
настоящето дело.
При
тези данни към момента акцент следва да се постави към постигане целите на
генералната превенция и необходимостта подс.В. да
бъде изолиран от обществото за по-продължителен период от време-задължително
надхвърлящ срока на наказанието по присъдата от 2012 година.
При
това направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 и сл НПК води до редукция
на санкцията по реда на чл.58 а ал.1 НК и съгласно трайната практика на ВКС на
РБ не следва да се отчита допълнително и като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Следва
да се има предвид,че само по три от предходните присъди наказанието е определяно
по реда на чл.54 НК.При всички останали случаи санкцията е налагана с
приложение разпоредбите на чл.55 ал.1 т.1 НК или чл.58 а ал.1 НК.
Успешна
е тактиката,възприета от подс.В., да се признава за
виновен и да изразява съжаление за извършеното,което по правило е довело да
многократна проява на снизхождение по отношение на извършваните системно от
него престъпления.
Настоящият съдебен състав не намира основание
да надценява значението на това изявление,направено и по настоящето
дело,доколкото при така посочените факти намира за крайно неубедително.
По
изложените съображения съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 9
години-малко под средния размер предвиден в правната норма,като с оглед
приложение разпоредбата на чл.58 а ал.1 НК подсъдимият следва да търпи 6
години лишаване от свобода,с което
евентуално могат да се постигнат целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Съдът
се разпореди с веществените доказателства и осъди подсъдимия да заплати и
направените по делото разноски в размер на 147,52 лева.
На
основание чл.59 ал.1 НК е зачетено и предварителното задържане за периода
01.08.2016 година-11.08.2016 година.
Предвид
гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: